Решение № 90 от 21.07.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. Велико Търново, 21.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (Б)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАЯ ПЕЕВА

Членове:

АНЕТА ИЛИНСКА

ЖЕНЯ ИВАНОВА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛИНСКА Въззивно търговско дело № 20254001000014 по описа за 2025 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 46 от 15.10.2024 г., постановено по т.д. № 1 по описа за 2024 г. на Окръжен съд - Ловеч, съдът е ОТХВЪРЛИЛ като неоснователен и недоказан, предявеният от Е. М. Н., с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. ********, общ. Луковит, обл. Ловеч, ул.

********* № 2 чрез: адв. Н. Н. Д., ШАК, с адрес за призоваване: гр, София, ул. ******** № 2, ******* против ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, БУЛСТАТ: 121446665, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1408, ул. „Граф Игнатиев" № 2, ет. 4, иск с правно основание: чл.558, ал.5, вр. чл. 557, ал.1, т, 2, б. „а" от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лева, в резултат на ПТП от 15.11.2020 година, ведно със законната лихва от датата на уведомяване на ответника 02.07.2021 година до окончателното и изплащане.

Съдът е осъдил с решението си Е. М. Н. да заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК сумата 1750 (хиляда седемстотин и петдесет) лева, представляваща разноски по делото.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач - М. Р. Ф., с ЕГН **********, с адрес с. ********, ул. „******** № 5.

Срещу това решение е постъпила въззивна жалба от Е. М. Н., действащ чрез: адв. Н.

Н. Д..

Жалбоподателят обосновава оплаквания, че решението на първоинстанционния съд е постановено в нарушение на материалния закон, като е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и че е необосновано. Сочи, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че в случая не е налице виновно и противоправно 1 поведение от страна на неправоспособния водач на л.а. „Опел Корса", без peг. табели. Този извод на съда не кореспондирал със събрания по делото доказателствен материал. Съдът неправилно бил преценил събраните по делото доказателства относно обстоятелствата и причините за настъпване на ПТП, оттам и относно вината на водача на л.а. „Опел Корса", без peг. табели.

Първоинстанционният съд, в нарушение на съдопроизводствените правила, бил оставил без уважение искането на ищеца за допускане и назначаване на повторна автотехническа експретиза.

Жалбоподателят отправя искане за отмяна на обжалвания съдебен акт като неправилен, и вместо него въззивният съд да постанови решение, с което да уважи в пълен размер предявеният иск по чл. 558, ал. 5, вр. чл. 557, ал.1, т.2, б. „а" от КЗ, ведно със законната лихва, считано от 15.11.2020 г..

Претендира сторените по делото разноски на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв.

Отправя искане, въззивният съд да уважи доказателственото искане, заявено в о.с.з., проведено на 12.09.2024 г. пред първоинстанционния съд за допускане на повторна САТЕ, което неправилно било оставено без уважение и да допусне изготвянето и, като експертът отговори на същите въпроси.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор по подадената въззивна жалба от ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, гр. София, чрез юрисконсулт К. Я.. Навеждат се доводи, че същата е неоснователна, а атакуваното с нея решение е правилно. Изразява становище за неоснователност на направеното доказателствено искане.

Отправя искане за оставянето и без уважение и постановяване на решение, с което да бъде потвърдено първоинстанционното решение като правилно.

Претендира сторените пред въззивната инстанция разноски за юрисконсултско възнаграждение, в размер на 540.00 лв..

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпило становище от третото по делото лице - помагач на страната на „Гаранционен фонд“, гр.София - М. Р. Ф. от с.********.

С определението си по чл. 267 ГПК, въззивният съд е оставил без уважение обективираното във въззивната жалба на Е. Н. доказателствено искане за допускане и назначаване на повторна авто- техническа експертиза.

Апелативен съд – Велико Търново, в настоящия си състав, приема, че жалбата е подадена в законопредвидения срок от ГПК, от страна в първоинстанционното производство, чрез надлежен представител, насочена е срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, като са извършени необходимите действия по администрирането и, поради което я намира за допустима.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна по тях, намира за установено следното от фактическа страна:

Въззивният съд приема, че така постановеното решение на ОС – Ловеч е валидно и допустимо. Съдът не констатира пороци, които могат да обусловят нищожност или недопустимост на решението.

Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение - арг. от чл. 269, изр. второ от ГПК, поради което следва да се произнесе само в пределите на наведените такива от жалбоподателя, а служебно, само когато неправилно е приложена императивна материалноправна разпоредба.

2

По същество на въззивната жалба:

Разгледан е от първата инстанция предявен срещу Гаранционния фонд искове с правно основание чл. 557, ал.1, т.2, б. „а" от Кодекса за застраховането, вр. чл. 86 от ЗЗД, за заплащане на обезщетение в размер на 100 000 лева за причинени на Е. М. Н.. неимуществени вреди от причинени телесни увреждания, вследствие на ПТП от 15.11.2020 година, ведно със законната лихва от датата на уведомяване на ответника - 02.07.2021 година до окончателното изплащане на обезщетението.

Съгласно разпоредбата на чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ, Гаранционният фонд изплаща на увредените лица от Фонда за незастраховани моторни превозни средства обезщетения за причинените неимуществени вреди, вследствие телесни уреждания, когато същите са настъпили на територията на Република България и са причинени от моторно превозно средство, за което няма сключена задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като в основата на тази гаранционно-обезпечителна отговорност стои нарушаването на забраната да не се вреди другиму.

В разпоредбата на чл. 498 във вр. с чл. 558, ал. 2 от КЗ, като условие за упражняване на правото му на обезщетяване, е въведено задължението на увреденото лице, при настъпване на застрахователното събитие да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция, при неплащане по която в срока по чл. 496 от КЗ, отказ за изплащане на обезщетение или при несъгласие с размера на определеното обезщетение увреденият може да се обърне към съда.

Т. е., за да бъде уважен иск по чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинно-следствена връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат, както и вина на делинквента; пътно-транспортното произшествие да е настъпило на територията на Република България и да е причинено от моторно превозно средство, за което не е налице сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“; увреденото лице да е предявило претенцията си за плащане пред Гаранционния фонд по законовия ред и фондът да не се произнесъл по подадената молба в сроковете по КЗ, респ. да е отказал да плати обезщетение, или увреденото лице да не е съгласно с размера на обезщетението.

Установява се от доказателствата по делото, че пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република България (с.********, обл. Ловеч, ул. „Плевен" в посока с. Ъглен) и към момента на настъпване му за лек автомобил марка „Опел", модел „Корса", без регистрационни табели, с рама № *************, управляван от водача М. Р.

Ф., ЕГН: ********** - няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Ищецът е отправил на 02.07.2021 г. до Гаранционния фонд писмена застрахователна претенция по чл. 380 от КЗ за изплащане на застрахователно обезщетение, по повод настъпилото застрахователно събитие, по която в срока по чл. 496 от КЗ не е получила плащане (отказ от 29.09.2021 г.). Следователно, предявената искова претенция е допустима за разглеждане по същество от съда.

Спорни са между страните в процеса: наличието на противоправното деяние; причинно-следствена връзка между деянието и вредите; вредите и вината; и от там и дължи ли се заплащане на застрахователно обезщетение за причинените вреди.

Ищецът твърди, че водачът на лекия автомобил е нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 38 ЗДвП, като е предприел забранена маневра обратен завой, на място с ограничена видимост и без да пропусне попътно движещия се мотоциклетист. В условията на евентуалност твърди, че водачът на МПС марка „Опел“, модел „Корса", без регистрационни табели, М. Р. Ф., след започване на маневрата обратен завой, в условията на ограничена видимост, предприема внезапно спиране в дясната лента на платното за движение, без да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението и без 3 да се съобрази с попътно движещият се мотоциклет, като по този начин създава предпоставка за настъпване на ПТП. В резултат на навлизането на лекия автомобил на пътното платно и заемането на цялата дясна лента, по която се е движил мотоциклетът, пресичайки траекторията му на движение, става причина за пътния инцидент.

Ищецът сочи още, че в пряка причинно-следствена връзка с реализираното пътнотранспортно произшествие, му били причинени тежки телесни повреди в различни части на тялото и с различен интензитет, изразяващи се в нарушаване на целостта на левия раменен нервен сноп, счупване на лявата ключица, лявата лъчева кост, счупване на странични гребени на гръдни прешлени и излив на въздух и кръв в дясната гръдна половина, както и множество охлузвания и рани по крайниците. Не подлежал на пълно възстановяване по отношение на движенията на лявата ръка, налице било и значителна мускулна атрофия.Към завеждане на иска продължавал да се лекува, да приема медикаменти и провеждал рехабилитация. Възстановителният му период не бил приключил. Във връзка с телесните увреждания твърди, че е търпял, търпи и ще продължава да търпи болки и страдания за един неопределен период от време, като все още се нуждае от чужда помощ и от специално приготвена храна, медикаменти, за да може да се храни. От посочените увреди и наложителните оперативни намеси, щели да останат големи белези по тялото му със загрозяващ характер. Болките и страданията му били с интензивен характер.

Поради инцидента ищецът не можел да работи и да помага на семейството си, въпреки, че е млад мъж. Преживял бил три тежки операции и в момента използвал постоянно обезболяващи. Не можел вече да спортува и да се самообслужва. Наблюдавала се промяна в поведението му, страх и несигурност за бъдещата му реализация и възможността да полага пълноценен труд .

Първоначално е претендирано обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 26 000 лв., като искът е изменен по-късно по реда на чл. 214 ГПК, чрез увеличението му на 100 000 лв.

Ответният Гаранционен фонд оспорва по основание и размер исковата претенция, както и твърденият от ищеца механизъм на пътнотранспортно произшествие. Възразява, че представеният констативен протокол няма материална доказателствена сила, предвид на това, че е изготвен по данни на пострадалите. Обосновава, че няма основание за ангажиране отговорността на ГФ, поради наличие на вина само и единствено на ищеца, при условията на евентуалност – твърди, че е налице случайно събитие; прави възражение за съпричиняване - пострадалият е управлявал без необходимата правоспособност; с неразрешена и несъобразена с пътните условия скорост. Оспорени са твърдените от ищеца болки и страдания, както и размерът на претендираното обезщетение. Оспорена е и датата, от която се претендира обезщетението, респ. законната лихва, като счита, че следва да е от датата на предявяване на иска.