Определение № 6387 от 13.11.2025, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 7052/2025
- Вид
- Определение № 6387
- Подписан
- 13.11.2025
- В сила
- 07.01.2026
- Състав
- ДАРИНА КИРЧЕВА ЙОРДАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 423 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 424 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 55, ал. 1, предл. 2 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 6387 гр. Бургас, 13.11.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА Гражданско дело № 20252120107052 по описа за 2025 година
Производството е образувано по исковата молба Р. А. С. –М., ЕГН **********, лично и като майка и законен представител на М. С. М., ЕГН **********, с адрес гр. * ул. С. К. **, ап. *, чрез адвокат Х. К. от АК - Я., срещу „Д. С. Г.“ ЕООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр. С. З. ул. Х. Д. А. № **, ет. *, офис *, представлявано от Х. П. Х., с която се иска да бъде прието за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от общо 1545.70 лева, представляваща сбор от задълженията по издадена заповед за изпълнение № 2103/21.06.2024г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 3844/2024 г. на БРС, а именно: сумата от 97 лева главница представляваща втора месечна вноска дължима от 01.02.2022г. до 05.02.2022г. по договор за обучение и участие във филмова продукция от 16.01.2022г.; сумата от 291 лв. - неустойка, за предсрочно прекратяване на договора; сумата от 96.49 лв. лихва за забава, ведно със законна лихва върху главниците, считано от 11.06.2024г. до окончателното им изплащане, както и 325 лв. деловодни разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, въз основа на която заповед е издаден изпълнителен лист 2003 от 31.07.2024г. и е образувано изп. дело № 934 от 2025 по описа на ЧСИ Иванка Миндова рег. № 704 на КЧСИ, както и че не дължи такси и разноски по изп. производство, а при условията на евентуалност е предявен иск за връщане на сумата от общо 1545.70 лв., на основание чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД – на неосъществено основание.
В исковата молба се твърди, че ищецът е узнал за издадената и влязла в сила заповед за изпълнение едва след изпълнен запор и удържане на сумата от общо 1545.70 лв. от банковата й сметка на 27.10.2025г. Посочва, че заповедта не е била надлежно връчвана, тъй като е била получена от баща й, който поради напредналата му възраст не е предал съобщението и не помни да го е получавал. Оспорва валидността на договора за обучение, като твърди, че същият не е бил подписан от нея и малолетната й дъщеря не е участвала в такова обучение. Излага подробни съображения.
С нарочна молба е направено особено искане за допускане на обезпечение на предявения иск срещу ответника, чрез налагане на обезпечителна мярка – спиране на изпълнението. Молителят сочи, че целта на обезпечителната мярка е да бъде осуетено разпределението на сумите, получени от ЧСИ в резултат на принудителното изпълнение.
1
Бургаски районен съд, като взе предвид изложените в молбата твърдения, и представените писмени доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:
Правният интерес от предявения иск е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно и ако същата не е налице, предявеният иск се явява недопустим. Също така съдът следи служебно за надлежното упражняване на процесуалните права на страните, по установения в закона процесуален ред.
В случая от изложените в исковата молба съображения се налага несъмнения извод, че ищецът търси защита срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, за което законодателят е предвидил специален ред. Съгласно разпоредбата на чл. 423 ГПК, в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, когато заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно. Именно такива са твърденията изложени от ищеца и същите могат да бъдат разгледани само в нарочното специално производство, с каквото искане обаче настоящият съд нито е сезиран, нито не е компетентен да се произнесе.
На следващо място, съгласно чл. 424 ГПК длъжникът може да оспори вземането по исков ред, когато се намерят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичането на срока за подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок. В случая не се твърди съществуването на новооткрити обстоятелства, а се оспорва валидността на договора, послужил като основание за издаване на заповедта.
Това оспорване към настоящия момент е преклудирано с влизане в сила на заповедта за изпълнение и въпросът за валидността на договора може да бъде разгледан едва след приемане на възражението по реда на чл. 423 ГПК и респ. надлежното развитие на производството по установяване на вземането по чл. 422 ГПК. Ето защо, съдът приема предявеният главен иск за недопустим.
По предявената при условията на евентуалност претенция не се установява надлежен правен интерес от иска. Касае се за съдебно установено вземане със заповедта за изпълнение, която е влязла в сила и подлежи на изпълнение. Въз основа на тази заповед е събрана от длъжника сума, по реда на принудителното изпълнение. Следователно искането за връщането й от ответното дружество поради неосъществено основание по чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, от една страна не кореспондира с твърденията в обстоятелствената част на исковата молба, именно защото е събрана от ЧСИ въз основа на изпълнителен лист, а от друга страна - на твърденията изложени в молбата за обезпечение, че сумата все още не е разпределена и респ. не е получена от дружеството, от което се претендира връщане. Както бе посочено, въпросът за съществуването на облигационно правоотношение между ищеца и „Д. С. Г.“ ЕООД към настоящия момент не може да бъде пререшаван от съда, докато не бъде проведено надлежно оспорване на заповедта за изпълнение. В тази връзка искът по чл. 55 ЗЗД се явява преждевременно предявен и недопустим.
2
Следва да се отбележи, че искане за спиране на изпълнението страната би могла надлежно да отправи до съда, компетентен да разгледа делото по чл. 423 ГПК, с което правата на длъжника срещу незаконосъобразно принудително изпълнение биха могли да бъдат защитени, но по предвидения в закона специален ред за това.
По горните съображения производството по делото следва да бъде прекратено, без да е необходимо да бъдат давани указания за отстраняване на нередовности на молбата и конкретизиране на твърденията, още повече, с оглед на кратките процесуални срокове за упражняване на правата по чл. 423 ГПК.
Мотивиран от горното, Бургаски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по делото по предявения иск от Р. А. С. – М., ЕГН **********, лично и като майка и законен представител на М. С. М., ЕГН **********, с адрес гр. Б. ул. С. К. **, ап. *, чрез адвокат Х. К. от АК - Я., срещу „Д. С. Г.“ ЕООД, ЕИК **********. със седалище и адрес на управление: гр. С. З. ул. Х. Д. А. № **, ет. *, офис *, представлявано от Х. П. Х., за приемане за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1545.70 лева, представляваща сбор от задълженията по издадена заповед за изпълнение № 2103/21.06.2024г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 3844/2024 г. на БРС, въз основа на която заповед е издаден изпълнителен лист 2003 от 31.07.2024г. и е образувано изп. дело № 934 от 2025 г. по описа на ЧСИ Иванка Миндова рег. № 704 на КЧСИ, както и че не дължи такси и разноски по изп. производство, а при условията на евентуалност - иск за връщане на сумата от общо 1545.70 лв., на основание чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД – на неосъществено основание, като недопустими.
Определението подлежи на обжалване от ищеца, в едноседмичен срок от връчването му, с частна жалба пред Бургаски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3