Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1183 от 16.10.2026, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 1420/2026
Вид
Решение № 1183
Подписан
16.10.2026
Състав
Пламен Чакалов, Бранимир Василев, Борислав Терзиев

Цитирани разпоредби

  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.348 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.75 ал.2 · Закон за наследството

РЕШЕНИЕ

№ 1183 гр. Пловдив, 16.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Чакалов

Членове:

Бранимир Василев

Борислав Терзиев при участието на секретаря Бояна Дамбулева като разгледа докладваното от Бранимир Василев Въззивно гражданско дело № 20265300501420 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Д. Г. М. от с.**** срещу решение № 1404/24.03.2026г. по гр.д. № 17131/2024г. по описа на РС Пловдив, с което на основание чл.348 ГПК е постановено на основание чл.348 ГПК да бъде изнесен на публична продан следният недвижим имот, а именно: СГРАДА с идентификатор ****.501.25.1, находящ се в с. ****, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД–18–249/20.07.2020г., последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри е от 29.08.2024г., адрес на сградата: с.****, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ****.501.25, застроена площ: 72 кв.м., брой етажи: два, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, при пазарна цена за настоящото производство в размер на 39456 евро, като получената от проданта сума бъде разпределена между съделителите съобразно делбените им права, а именно: С. И. Р., ЕГН: ********** – 11/16 части, за Й. И. Р., ЕГН:

********** – 1/16 част, за Д. Г. М., ЕГН: ********** – 2/16 части, и за Г. Г. Т., ЕГН: ********** – 2/16 части.

1

Решението се обжалва като неправилно, нищожно и недопустимо. Сочи се, че към момента на завеждане на иска жалбоподателката вече не е била съсобственик в делбения имот, тъй като е прехвърлила идеалните части на трето лице, като се сочи, че това е станало преди завеждане на исковата молба.

Сочи се, че жалбоподателката е ненадлежна страна в процеса, липсват абсолютните предпоставки за право на иск спрямо нея. От друга страна се сочи, че делбата е проведена без участието на надлежен ответник, а именно приобретателя на идеалните части. Сочи се, че в делото не е взела участие дъщеря й Я. Д. при надлежна такава процесуална легитимация. Иска се решението да бъде обезсилено и да бъде върнато делото на друг първоинстанционен състав или да се прогласи за недействително решението и да се прекрати производството по делото.

Постъпил е отговор от С. Р. и Й. Р., чрез адв. С., с който намират жалбата за неоснователна. Искат потвърждаване на решението. Претендират се разноските по делото.

Въззиваемата страна Г. Т. не е взела становище по жалбата.

Пловдивският окръжен съд, Х граждански състав, след като прецени данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното:

Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.

Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.

Основателно е възражението на жалбоподателката Д. М., че към момента на завеждане на иска жалбоподателката вече не е била съсобственик в делбения имот, тъй като е прехвърлила идеалните части на трето лице, като се сочи, че това е станало преди завеждане на исковата молба. Неоснователно, обаче се сочи се, че жалбоподателката е ненадлежна страна в процеса, липсват абсолютните предпоставки за право на иск спрямо нея. Неоснователно се сочи, че делбата е проведена без участието на надлежен ответник, а именно приобретателя на идеалните части, като се твърди, че това води до нищожност на решението по допускане на делбата, което налага или 2 прекратяване на делото за делба или връщането на първата инстанция за разглеждането му от начало – от първата фаза на делбата.

Въведените в процеса факти от жалбоподателката Д. М., че същата е прехвърлила своите права в процесния имот обект на делба още преди завеждане на делото на дъщеря й Я. Д. са верни. Видно от нотариалния акт за дарение на недвижим имот от 18-09.2024г. /л.5/ правата на съделителката М. са прехвърлени на Д. на горната дата – 18.09.2024г. и акта е вписан в службата по вписвания пак на същата дата, като исковата молба по делбата е подадена пред РС Пловдив по-късно на 07.10.2024г. Тоест в делбата не е участвала една от съсобственичките на процесния имот предмет на делбата. При това положение на основание чл.75 ал.2 от ЗН делбата следва да се приеме за нищожна.

Но това не означава, че решението на съда по първата фаза на делбата също е нищожно и настоящият съд във втората фаза на делбата може да обяви това решение за нищожно и да прекрати производството по делото или да го върне на първа инстанция. Видно от трайната съдебна практика на ВКС / решение № 1054 от 19.11.2008 г. на ВКС по гр. д. № 2787/2007 г., III г. о., решение № 391 от 29.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 681/2007 г., 5-членен с-в, решение № 328 от 19.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1194/2008 г., II г. о., решение № 353 от 13.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 835/2010 г., I г. о.,/ „решението за допускане на делбата е задължително за съда във втората фаза на делбата и за тези от наследниците, които са участвали в производството по допускането й, но то не е задължително за неучаствалия сънаследник, който не може да бъде конституиран по-късно, за да участва при извършването й.

Неучаствалият сънаследник, който не е встъпил главно до приключването на производството по допускането на делбата в първата инстанция, може да предяви в отделно производство нов иск за делба с участието на всички сънаследници, поради което той не може да иска отмяна на постановеното без негово участие решение по допускане на делбата“.

Ето защо настоящият съд не може да обяви влязлото в сила решение по допускане на делбата за нищожно и да прекрати производството по това дело или да го върне на първата инстанция за конституиране на нови страни. Извън горните възражение касаещи само решението по допускане на делбата, срещу обжалваното решение по втората фаза, с което е изнесен на публична продан 3 процесния недвижим имот, предмет на делбата, във възивната жалба не се сочат никакви конкретни основания за неправилност на обжалваното решение по втората фаза на делбата. Ето защо на основание чл.269 от ГПК въззивният съд няма да проверява служебно правилността на това решение и следва да го потвърди.

Разноски за настоящата въззивна инстанция от въззиваемите страни не са правени, ето защо такива не се й присъждат.

Мотивиран така съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №1404/24.03.2026г. по гр.д. № 17131/2024г. по описа на РС Пловдив.

Решението може да се обжалва, при условията на чл. 280, ал.1 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4