Решение № 260478 от 10.09.2024, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е гр.

София, 10.09.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

ГК, ІV- Е въззивен състав, в публично съдебно заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева

ЧЛЕНОВЕ: Йоана Генжова мл. съдия Антоанета Ивчева при участието на секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 2013 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 12.11.2019 г., постановено по гр.д.№ 15099/ 2019 г. на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 85 състав, Г.Д.Г.

/ЕГН **********/ е осъден да заплати на А.С.Н. /ЕГН **********/ сумата 20 000 лв.- обезщетение за неимуществени вреди, причинени от злоупотреба с права през периода 27.09.2016 г.- 16.02.2019 г.- подаване на сигнали, по които са образувани пр.пр.№ 280/ 2019 г. на РП- Елин Пелин, пр.пр.№ 554/ 2016 г. на СРП, досъдебно производство № 555/ 2017 г. на СГП, пр.вх.№ 754/ 2017 г. на ВОП и пр.вх.№ 216/ 2019 г. на ВОП. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът Г.Д.Г. е осъден да заплати на А.С.Н. сумата 800 лв.- разноски по делото, като молбата на ответника Г.Д. за присъждането на разноски е отхвърлена.

Постъпила е въззивна жалба от Г.Д.Г. /ответник по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на иска, с присъждане на разноски по делото.

Въззиваемата страна А.С.Н. /ищца по делото/ оспорва жалбата на ответника и моли да бъде постановено решение за отхвърлянето й като неоснователна.

Предявен е иск с правно основание чл.45 ЗЗД.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

По същество постановеното от

СРС решение е частично неправилно и следва да бъде отменено в частта, в която на ищцата А.Н. е присъдено обезщетение по чл.45 ЗЗД над сумата 5 000 лв.

Непозволеното увреждане-чл.45 ЗЗД, се основава на нарушението на правната норма, изискваща от гражданите да не увреждат субективните права, имуществото и телесната цялост на другите физически или юридически лица. Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, включващ следните елементи: 1/ деяние /действие или бездействие/; 2/ вреда; 3/ противоправност на деянието /в случая бездействие/;

4/ вина; и 5/ причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Вината се предполага до доказване на противното- съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД.

Противоправността при деликтите- като нарушение на правилото да не се вреди другиму, се изразява в противоречие между поведението на делинквента и правни норми от действащото обективно право, които по императивен начин уреждат правомощията на титулярите на абсолютни субективни права и съдържанието на тези права. Правото на защита на здравето и правото на лична неприкосновеност на гражданите, каквито според фактическите твърдения на ищцата са накърнени в настоящия случай, са права от категорията на абсолютните и са изрично прогласени в нормите на чл.31, ал.1, чл.41, ал.1 и чл.52, ал.3 от Конституцията на Република България.

Според фактическите твърдения на ищцата, обосноваващи правото й на обезвреда, през исковия период ответникът подал при злоупотреба с право множество сигнали и жалби, по които били образувани полицейски и прокурорски преписки и производства, в които били изложени неверни твърдения и които били насочени към нанасянето на вреда на ищцата, която да е постоянна и продължителна. В резултат на извършените по отношение на нея проверки, разследвания, процесулно- следствени действия и т.н. ищцата била под постоянно напрежение, изгубила съня си, станала раздразнителна, била депресирана и съсипана, променила се много в отрицателна насока, сънувала кошмари, страхувала се да излиза навън, за да не бъде снимана по телевизията, посещавала психолог, за да преодолее негативизма и ужаса, който изпитвала.

По делото не е спорно, а се и установява от събраните доказателства, че страните са бивши съпрузи, чийто брак бил прекратен с влязло в сила бракоразводно решение, постановено на 9.04.2016 г. по гр.д.№ 3165/ 2015 г. на CPC, III ГО, 80 състав /влязло в сила на 20.05.2016 г./. С решението упражняването на родителските права върху родените от брака деца- А. /р. 2007 г./ и Е./р. 2011 г./ е предоставено на майката А.Н.- ищца по делото, с право на бащата Г.Г. /ответник по делото/ да ги вижда и взема всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 часа до 19.00 часа, две последователни седмици през лятото по време, несъвпадащо с платения годишен отпуск на майката, всяка четна година по време на Коледните празници, а всяка нечетна година- по време на Великденските празници. На основание чл.56, ал.1 СК ползването на семейното жилище, находящо се в гр. София, кв.„Овча купел“, бул. “********, общежитие на МО „Средец“, стая 207- 208, е предоставено на А.Н..

Не е спорно, а е видно и от доказателствата, че през процесния период ищцата А.Н. е била военнослужещ /редник/ във военно поделение в кв. Враждебна- София, а ответникът Г.Г.- служител на СД „Пожарна безопасност и защита на населението“- гр. София /пожарникар/.

Установява се въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства, че през процесния период отношенията между страните са били нетърпими, като конкретната причина за това не е изяснена. Всяка среща между тях във връзка с режима на лични отношения между бащата и децата протичала със скандали и обикновено приключвала с протоколи на полицейските органи с предупреждения към двамата родители да се въздържат от саморазправа.

През процесния период от

27.09.2016 г. до 16.02.2019 г. /приблизително две години и половина/ ответникът е подал срещу ищцата множество жалби и сигнали, по които са образувани пр.пр.№ 280/ 2019 г. на РП- Елин Пелин, пр.пр.№ 554/ 2016 г. на СРП, досъдебно производство № 555/ 2017 г. на СО- СГП, пр.вх.№ 754/ 2017 г. на Военно- окръжна прокуратура /ВОП/ и пр.вх.№ 216/ 2019 г. на ВОП и др., като са извършвани и проверки от Военна полиция, предвид положението на ищцата на военно-служещ.

От Постановление от

27.04.2016 г. по пр.пр.№ 554/ 2016 г. на СРП /издадено непосредствено след постановяване на цитираното брако-разводно решение, но преди влизането му в сила/ се установява, че преписката е образувана по сигнал на ответника за евентуално осъществено престъпление по чл.182, ал.2 НК- за неизпълнение на съдебно решение относно лични контакти от страна на ищцата.

От Постановление от

10.07.2017 г. по преписка вх.№ 754/ 2017 г. на ВОП, образувана по повод подаден на 4.04.2017 г. от ответника сигнал до Инспектората на МО, се установява, че преписката е образувана за това, че охраната на военното общежитие и ищцата са допуснали неправомерно външно лице да пребивава в общежитието, както и това, че децата на ищцата неколкократно са преспивали там, с което „била нарушена бойната готовност в поделението и това пречело на другите военнослужещи да изпълняват служебните си задължения“.

От Постановление от

11.05.2018 г. по ДП № 555/ 2017 г. на ВОП се установява, че досъдебното производство е образувано по сигнал на ответника за извършено набедяване във връзка с подадени от ищцата сигнали срещу него за това, че не спазва постановеното решение по брако-разводното дело, обижда ищцата, не полага необходимите грижи за децата и не спазва часовете за връщането им в дома на майката.

От Постановление от 16.04.2019 г. по пр.пр.№ 216/ 2019 г. на ВОП се установява, че преписката е образувана по сигнал на ответника до „Военна полиция“, в който са изложени твърдения за отправени обидни думи на 20.01.2019 г. по отношение на трето лице- баща на настоящата съпруга на ответника /разпитан и като свидетел по делото/.

От Постановление от

19.04.2019 г. по пр.пр.№ 280/ 2019 г. на РП- Елин Пелин се установява, че преписката е образувана по сигнал на ответника от 25.01.2019 г. за същия инцидент, като сигнал за това е подаден в РУП- Елин Пелин наред със сигнала до Военна полиция.

Към преписката са присъединени и материалите от проверка, извършена по сигнал на ответника във връзка със скандал, възникнал по повод отказ на ищцата да му предаде децата по време на провеждането на състезание.

Цитираните по- горе преписки са приключили с отказ за образуване на досъдебно производство- поради липсата на данни за извършени от А.Н. престъпления.

Освен горното, не е спорно по делото и че на 16.02.2019 г. ответникът е участвал в телевизионното предаване „Съдебен спор”, в което били представени отношенията между страните през погледа на ответника и жената, с която живее във фактическо съжителство- Г.К./разпитана и като свидетел по делото/. По повод това телевизионно участие на ответника са представени във въззивното производство Присъда от 8.06.2020 г. по НЧХД № 4582/ 2019 г. на СРС, НО, 6 състав, и Присъда от 7.04.2021 г., постановена по въззивно НЧХД № 707/ 2021 г. на СГС, НО, VІІ въззивен състав, с която като краен резултат ответникът по настоящото дело Г.Д.Г. е признат за невиновен за това, че на 16.02.2019 г. в гр. София в интервю в предаването „Съдебен спор“, епизод 601, сезон 3, по националната телевизия „Н.Б.Г.“ ЕАД, разгласил позорно обстоятелство и приписал престъпление на А.С.Н. /описани подробно в присъдата/, като на основание чл.304 НПК е оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл.148, ал.2, вр. ал.1, т.1 и т.2 вр. чл.147, ал.1 НК.

Отхвърлен е с цитираната присъда и предявеният от частния тъжител А.Н. срещу подсъдимия Г.Г. граждански иск по чл.45 ЗЗД за заплащането на обезщетение за претърпени от тъжителката неимуществени вреди за сумата 2 000 лв. от първоначалния размер от 5 000 лв., ведно с претенцията за присъждането на законна лихва от 16.02.2019 г. Постановената по посоченото НЧХД присъда /окончателен съдебен акт/ следва да бъде съобразена от настоящия съд- на основание чл.300 ГПК /в наказателно- правна й част/ и чл.299 ГПК /в гражданско-правната й част/, като бъде прието, че Г.Г. не е извършил посоченото деяние и че същото не представлява деликт, от който са произтекли вреди за ищцата А.Н..

При установената по делото фактическа и правна обстановка, независимо от изключване на събитието от 16.02.2019 г.

/участие на Г. в телевизионно предаване/ от обхвата на твърдяното деликтно поведение, въззивният съд намира предявения от А.Н. срещу Г.Г. иск по чл.45 ЗЗД за присъждането на обезщетение за причинени неимуществени вреди за основателен и доказан по основание.

Събраните по делото доказателства, преценени съвкупно, обосновават извод на въззивния съд, че е налице злоупотреба с право от страна на ответника Г., който е инициирал посочените по- горе преписки и производства, като е подавал сигнали и жалби, знаейки, че твърдените от него факти и обстоятелства са неверни, но въпреки това ги е заявил с единствената цел да увреди ищцата Н., на която същите са приписани.

Съгласно чл.45 от Конституцията на Република България /КРБ/ гражданите имат право на жалби, предложения и петиции до държавните органи. Носителят на едно субективно право е свободен да прецени дали и кога да го упражни или въобще да не го упражни.

Затова упражняването на материално и процесуално право поначало е правомерно.

Това обаче не изключва възможността за злоупотреба с право. Злоупотреба с право е налице, когато правото се упражнява недобросъвестно- за да бъдат увредени права и законни интереси на други /чл.57, ал.2 КРБ/, както и в противоречие с интересите на обществото /чл.8, ал.2 ЗЗД/. Отговорността за вреди от злоупотреба с право по правното си естество е деликтна и противоправността се изразява в недобросъвестното упражняване на законно признато право, като доказването на недобросъвестността е в тежест на пострадалия. И при злоупотребата с право вината на дееца се предполага до доказване на противното, но вината в гражданското право не е субективното отношение на дееца към деянието /както в наказателното право/, а неполагане на дължимата /от добрия стопанин или добрия търговец/ грижа /в този смисъл Решение № 758/ 11.02.2011 г. по гр.д.№ 1243/ 2009 г. на ВКС, IV ГО/.

Разпечатката съдържа 48 от 87 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/04a17323-7ddc-49ea-922a-6853e011b9e6