Решение № 187 от 07.03.2024, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 187 гр. Сливен, 07.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ива Ил. Стойчева Коджабашева при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско дело № 20232230104182 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на С. П. Д. срещу Й. А.

Т., двамата от с. Гергевец, общ. Сливен, с която са предявени искове по чл. 45 ЗЗД за присъждане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди.

В исковата молба се твърди, че на 31.12.2020 г. срещу 01.01.2021 г. в с.

Гергевец, общ. Сливен, ответникът се заканил с убийство на ищеца и му нанесъл лека телесна повреда, изразила се в разкъсно-контузна рана на дистална фаланга на IV-ти пръст на лявата ръка и върхова ампутация на дистална фаланга на IV-ти пръст на лявата ръка с липса на част от нокътната плочка. За извършените престъпления ответникът се признал за виновен и му било наложено наказание със Споразумение, одобрено по НОХД № 661/2022 г. по описа на СлРС. Ищецът твърди, че в резултат на престъпленията претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от физическата травма, както и поС.ен стрес, тревожност и страх от нанесената му закана с убийство. Наред с това, ищецът претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение в досъдебното производство. На изложените основания ищецът моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 5000,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди - претърпени от ищеца болки и страдания, в следствие на причинената му от ответника на 31.12.2020 г. срещу 01.01.2021 г. лека 1 телесна повреда, изразяваща се в разкъсно-контузна рана на дистална фаланга на IV-ти пръст на лявата ръка и върхова ампутация на дистална фаланга на IV-ти пръст на лявата ръка с липса на част от нокътната плочка, сумата от 8000,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди претърпени от ищеца страдания - засилен поС.ен стрес, тревожност и страх, в следствие на отправената спрямо него от ответника на 31.12.2020 г. срещу 01.01.2021 г. закана с убийство и сумата от 300,00 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение по прок. преп. № 392/2021 г. по описа на РП - Сливен, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 01.01.2021 г. за неимуществените вреди, съответно от 10.02.2021 г. за имуществените вреди до окончателното им изплащане. Ищецът претендира и присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, се явява лично и със своя пълномощник - адвокат, чрез който изразява становище за основателност и доказаност на исковете и моли да бъдат уважени.

Претендира и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът, редовно призован, не се явява лично. Представлява се от своя пълномощник - адвокат, чрез който излага становище за частична основателност на исковете, предвид наличието на акт на наказателния съд, който е задължителен за гражданския съд, разглеждащ последиците от деянието. Излага обаче, че претендираните размери на обезщетенията за неимуществени вреди следва да бъдат намалени поради наличие на съпричиняване на вредите от ищеца. Ответникът също претендира присъждане на направените по делото разноски.

И двете страни са представили подробни писмени защити по делото.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, прие за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложеното НОХД № 661/2022 г. по описа на СлРС, с влязло в сила Определение от 16.06.2022 г. на Районен съд - Сливен е одобрено Споразумение, с което Й. А. Т. се е признал за виновен в това, че на 2

31.12.2020 г. срещу 01.01.2021 г. в с. Гергевец, общ. Сливен, се заканил с убийство на С. П. Д. от с. Гергевец с думите: „Шпинга, ще те убия и ще те изям!“ и това заканване би могло да възбуди у Д. основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК, както и че на 31.12.2020 г. срещу 01.01.2021 г. в с. Гергевец, общ. Сливен, причинил лека телесна повреда на С. П. Д. от с. Гергевец, изразяваща се в разкъсно-контузна рана на дистална фаланга на IV пръст на лява ръка и върхова ампутация на дистална фаланга на IV пръст на лява ръка с липса на част от нокътната плочка, довели до „Временно разстройство на здравето, неопасно за живота“, като деянието е извършено по хулигански подбуди - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 НК, за които престъпления на ответника е определено едно общо наказание „Лишаване от свобода” за срок от три месеца, чието изпълнение е отложено за изпитателен срок от три години.

От представеното съдебно-медицинско удостоверение № 9/2021 г. се установява, че при извършен на 04.01.2021 г. преглед на ищеца съдебният лекар е установил, че при възникналия инцидент ищецът е получил рана от ухапване от човек в областта на дисталното членче на четвъртия пръст на лявата ръка с отхапване на меките тъкани в областта на върха на пръста около 1/3 от членчето, както и костната тъкан на последното членче на пръста в областта на нокътното ложе. По този повод е бил приет за един ден в отделението по ортопедия и травматология, където е бил опериран, като по време на операцията девитализираните тъкани са били премахнати и раната е била зашита и превързана. Оплакванията на освидетелствания от болки в областта на пръста продължавали.

Видно от Епикриза от МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД - гр. Сливен, на 01.01.2021 г. на ищеца била извършена операция, при която се отстранили малки костни фрагменти от върха на дисталната фаланга и се оформил ампутационен чукан на ниво дистална трета. Кожата била зашита и била положена стерилна превръзка. Препоръчани били посещение на 03.01.2021 г. за смяна на превръзка и на 17.01.2021 г. за сваляне на конците, назначена била и антибиотична терапия за срок от 7 дни.

От представеното ЕР на ТЕЛК № 5492 от 04.12.2019 г. се установява, че на ищеца е опредЕ. 50 % ТНР за срок от 3 години поради заболяване с диагноза вродена двустранна луксация на двете тазобедрени стави с 3 прибавена вторична коксартроза.

От представения Договор за правна защита и съдействие от 10.02.2021 г. се установява, че ищецът заплатил на своя пълномощник - адвокат сумата от 300,00 лв. - възнаграждение за процесуално представителство пред РП Сливен и ОП - Сливен по преписка с вх. № 392/2021 г. на РП - Сливен.

Видно от представеното Постановление от 22.02.2021 г. на зам. окръжен прокурор при ОП - Сливен, жалбата на адвоката - пълномощник на ищеца била уважена, постановлението на РП - Сливен за отказ да се образува ДП било отменено и било образувано ДП за това, че на 31.12.2020 г. срещу 01.01.2021 г. в с. Гергевец, общ. Сливен е причинена лека телесна повреда на С. П. Д. от с. Гергевец, общ. Сливен, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като телесната повреда е причинена по хулигански подбуди - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 НК и за това, че на 31.12.2020 г. срещу 01.01.2021 г., в с.

Гергевец, общ. Сливен спрямо С. П. Д. от с. Гергевец, общ. Сливен е била отправена закана с убийство, като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл. 144, ал. 3, предл. 1, вр. ал. 1 НК.

По делото е прието заключение на допуснатата съдебно-медицинска експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено и неоспорено от страните.

От него се установява, че в резултат на настъпилия на 01.01.2021 г., около 00,10 часа битов инцидент пред дома му в с. Гергевец, общ. Сливен, пострадалият С. П. Д. е получил рана от ухапване в областта на IV пръст на лявата ръка с ампутация на меките тъкани на върха на пръста и част от нокътното ложе със засягане върха на дисталната (крайната) му фаланга, наложили хирургична обработка на раната и шев.

Описаното телесно увреждане, изразяващо се във върхова ампутация на меките тъкани и малка част от върха на крайната фаланга на четвърти пръст на лявата ръка по своите характеристики представяла нарушаване на анатомичната цялост на меките тъкани в областта и върха на крайната фаланга, без това да води до трайно функционално значимо компрометиране на основната функция на ръката. Имайки предвид това, експертът е направил заключението, че описаното телесно увреждане е осъществило смисъла на 4 медико-биологичния характеризиращ признак „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“ на ищеца.

Увреждания от такъв характер заздравяват в рамките на 20-25-30 дни при нормален ход на оздравителните процеси. Такъв тип телесни увреждания, поради богатата инервация на пръста и периоста на костта са свързани с търпене на значителна болка след получаването им, която постепенно с времето и с напредване на възстановителните процеси намалява до пълното й отзвучаване. Срокът на пълно възстановяване и търпене на известна, непоС.на болезненост е строго индивидуален и зависи от множество фактори.

Изслушан в о. с. з. вещото лице допълва, че имайки предвид характеристиките на увреждането, неговата локализация и срокът, който е изминал, към момента ищецът не би трябвало да има никакви оплаквания, тъй като става въпрос за отнемане на съвсем малка част от меката тъкан на пръста, което за 3 години е заздравяло напълно.

По делото е прието и заключение на допуснатата съдебно-психологична експертиза, което съдът също кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено и неоспорено от страните.

От него се установява, че психологичното съС.ие на освидетелствания С. Д. след инцидента на 31.12.2020 г. срещу 01.01.2021 г. отговаря на критериите за остра стресова реакция, довело до разстройство в адаптацията с тревожно - депресивна реакция - съС.ие, което се характеризира с емоционални промени, съС.ие на дискомфорт и понижена самооценка и което следва хронологично стресовото събитие. Ищецът е изпитвал силни болки непосредствено след инцидента, по време на лечението му, както и в продължение на няколко месеца след това. Той е имал и негативни мисли, изпитвал е несигурност, нежелание да се среща с други хора, разстройство на съня и храненето, което е повлияло временно негативно върху самооценката му, както на общуването му, така и на задълженията му в дома и на работа.

Заканите за убийство, заплахите и обидите, отправени към ищеца, са също причина за развитието на горепосочената симптоматика у С. Д. и следва да се приеме като психологически разбираема и съответна реакция спрямо сериозността на инцидента. Описаните от ищеца емоционално - поведенчески прояви са възникнали именно във връзка със случилото се на 31.12.2020 г. срещу 01.01.2021 г. В заключението си вещото лице изтъква, че трябва да се 5 има предвид фактът, че индивидуалната уязвимост и възможностите за справяне играят роля за появата на тежестта на острата стресова реакция, т. е. не всички лица изложени на извънреден стрес, развиват пълната картина на разстройството. Това зависи от индивидуалната, чисто личната уязвимост на индивида. Индивидуалното предразположение или ранимостта на личността имат по-важна роля като рисков фактор за появата и оформянето на симтомите на разстройството. При ищеца последиците от стресогенното събитие се пречупват през неговата личност /адаптивност, приспособимост, но същевременно и несигурност по отношение на здравето, умение за контролиране на чувства и емоции/ и по тази причина не са били толкова тежко изразени и са преминали в рамките на няколко месеца. Ищецът не е търсил специализирана помощ след инцидента. При него не се откриват психични нарушения преди и непосредствено след инцидента. Пълно заличаване на спомена на събитието не е вероятна, тъй като всяка личност е изградена от нейните спомени, играещи роля на минал опит. Възможно е в ситуация, наподобяваща преживяното, спомените да оживеят, което представлява ситуационна хипермнезия и е нормално психологично преживяване.