Определение № 3457 от 01.09.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3457 гр. София, 01.09.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ в присъствието на прокурора Н. Ст. Н. като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Наказателно дело от общ характер № 20241110200958 по описа за 2024 година МОТИВИ по НОХД № 958 по описа на Софийски районен съд, НО, 106 състав, за 2024 г.

Производството е по чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК.

Образувано е във връзка с постъпило предложение от представител на СРП за прилагане на разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 НК спрямо осъдения И. Ц.

Ц., роден на [дата] г. в гр. София, касателно приобщения по делото лек автомобил марка „*****“ с рег. № СВ **** ТХ.

В проведеното о.с.з. прокурор Н. Н. поддържа предложението, като счита че са налице материалноправните предпоставки за отнемане в полза на държавата на процесното МПС, доколкото същото е собственост на осъденото лице и е послужило за извършване на престъплението по чл. 343б, ал. 1 НК, за което е ангажирана наказателната му отговорност с влязъл в законна сила съдебен акт.

Упълномощеният защитник на осъдения – адв. С. К. от САК се противопоставя на искането на СРП. Твърди, че евентуалното отнемане на превозното средство се намира в колизия с фундаменталния конституционен принцип, гарантиращ неприкосновеността на частната собственост, както и с 1 трайната практика на Европейския съд в Страсбург, досежно изискването за съразмерност на престъплението и следващото се за него наказание.

Осъденият И. Ц. редовно призован, явява се лично, като поддържа становището на своя защитник и в гарантираното право на последна дума декларира, че наложените му наказания са оказали своя поправителен и възпитателен ефект.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5 НПК, намира за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

С определение от 18.03.2024 г. по настоящото дело, влязло в законна сила на същата дата, е одобрено споразумение за решаване на наказателното производство, като И. Ц. е признат за виновен в това, че на [дата] г. в гр.

София, по ул. „****“, с посока на движение от бул. „****“ към бул. „****“, на кръстовището с бул. „****“, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „*****“, модел „*****“ с рег. № СВ **** ТХ с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 2,52 ‰, установено по надлежния ред , съгласно Наредба № 1 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози – с протокол за химическо изследване за определяне на концентрацията на алкохол в кръвта № ****/[дата] г. на УМБАЛ „Св. Анна“ – София – престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, като са му наложени кумулативно наказания „лишаване от свобода“ в размер на 10 /десет/ месеца, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК с изпитателен срок от 3 /три/ години, както и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 /една/ година и 2 /два/ месеца.

Видно от приобщените по делото справки от ОПП СДВР лек автомобил марка „*****“ с рег. № СВ **** ТХ е собственост на подсъдимия Ц. както към инкриминираната дата, така и към момента на приключване на настоящото производство.

2

С протокол от 17.11.2023 г. Ц. е предал доброволно на разследващите органи процесното МПС и същото е приобщено по делото като веществено доказателство.

Установява се от справка за нарушител, изготвена от ОПП СДВР, че осъденият Ц. е правоспособен водач, считано от 2007 г., като е санкциониран неколкократно по административен ред, предимно за неспазване на установения скоростен режим за движение по пътищата.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Съгласно разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 НК в случаите по ал. 1 - 4 съдът отнема в полза на държавата моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението и е собственост на дееца, а когато деецът не е собственик - да присъди равностойността му. Същата е обнародвана в ДВ, бр. 67 от 04.08.2023 г., влязла е в сила на 08.08.2023 г. и поради това се явява приложим по делото закон, имайки предвид, че престъпното деяние, предмет на настоящото производство, е осъществено на 17.11.2023 г. Това обстоятелство налага изясняването на точния смисъл на правната норма от решаващия съдебен орган.

При запознаване със законодателната инициатива относно приемането на визирания нормативен регламент, настоящият съдебен състав констатира, че неговият „първообраз“ е ситуиран в законопроект със сигнатура № 49-35401-3/19.04.2023 г., внесен в 49-то Народно събрание от ПГ „БСП за България“, който е бил със следното съдържание: „В случаите по ал. 3 и 4 съдът може да отнеме в полза на държавата въздухоплавателното средство, моторното превозно средство, плавателния съд или специалната машина, което е послужило за извършване на престъплението и когато не е собственост на дееца. В мотивите към законопроекта обаче не са изложени съображения, относими към приемането на посочената разпоредба.

Впоследствие, на основание чл. 78, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание /обн. в ДВ. бр. 58 от 27.07.2009г., в сила от същата дата/ е изготвен общ законопроект на приетите на 19.05.2023 г. на първо гласуване отделни законопроекти за изменение и 3 допълнение на НК, сред които и процесният такъв № 49-354-01-3/19.04.2023 г.

При проведеното на 28.07.2023 г. обсъждане в пленарна зала, по предложение на Комисията по правни въпроси на второ гласуване е приета и актуалната редакция на разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 НК. Дебати относно необходимостта от приемането на разпоредба с подобно съдържание не са провеждани.

В контекста на изложеното, след като при проведеното историческо тълкуване е обективно невъзможно да се установи законодателната идея при приемането на посочената разпоредба, то за изясняване смисъла на правната норма този съдебен състав използва средствата на граматическото и логическо тълкуване. Императивното изискване за отнемане в полза на държавата на моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението, представлява своеобразно отклонение от утвърденото в доктрината и съдебната практика разбиране, че превозните средства при престъпленията по транспорта представляват техен предмет, тъй като са иманентна част от обществените отношения, гарантиращи транспортната безопасност в страната, а не външно средство, което да е предназначено или послужило за тяхното засягане. Върховната съдебна инстанция в страната вече е имала възможността да отбележи в Тълкувателно решение № 84 от 01.12.1960 г. по н. д. № 78/1960 г., ОСНК на ВС, че „послужили са за извършване на престъплението вещите, които реално са използвани като средства за извършване на престъплението, а са предназначени за извършване на престъплението вещите, с които деецът е имал намерение да извърши престъплението, но последното не е било извършено, като е спряло във фазата на приготовлението, когато то се наказва, или във фазата на опита.“, а с Тълкувателно решение № 18 от 14.11.1977 г. по н. д. № 13/1976 г., ОСНК на ВС е подчертано изрично, че „Разграничението между предмета на престъплението и средството за извършването му се съдържа в разпоредбата на чл. 53 НК. Предмет на престъплението най-често са материалните предпоставки на общественото отношение, което е обект на престъплението - те са елемент на засегнатите обществени отношения.

Средствата (оръдията) за извършване на престъплението са извън обществените отношения, които престъплението уврежда, и не са елементи на последното. Чл. 53, б. „а“ НК има предвид средствата за извършване на престъплението, а чл. 53, б. „б“ НК - предмета на 4 престъплението“.

Употребата на термина „послужило“ в преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р., производна форма на мин. деят. св. прич., ср. р. „послужа“, със значение на служа, бивам използван, употребен в определен случай, за определена цел

/ https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/%D0%BF%D0%BE%D1%81%D0%BB%D1%83%D0%B6% съпоставено с аналогичното словосъчетание в разпоредбата на чл. 53, ал. 1, б.

„а“ НК и анализирано в аспекта на цитираната тълкувателна практика на висшата съдебна инстанция в страната, мотивира логично умозаключение, че в конкретния случай нормотворецът съзнателно се е отклонил от обективната реалност като е предвидил, че моторните превозни средства при посегателствата по чл. 343б, ал. 1-4 НК вместо предмет, представляват средство на престъплението, за да обезпечи тяхното отнемане в полза на държавата. Използването на подобни фикции в наказателноправния отрасъл на позитивното право от съображения за справедливост и социална целесъобразност не е чуждо на българския законодател, като типичен пример е очертаната насока е институтът на продължаваното престъпление по чл. 26, ал. 1 НК, където се приема, че две или повече деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите са едно единно престъпление. Апропо, по аналогичен начин, позовавайки се на тълкувателната практика на ВС, е аргументирана и позицията на прокурор Н. в предложението, който е направил привръзка с разпоредбата на чл. 53, ал. 1, б. „а“ НК, независимо от некоректно релевираното искане съдът да се произнесе в закрито заседание по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК, имайки предвид, че поставеният въпрос следва да бъде решен в публично заседание при осигурена контрадикторност на страните /арг. от чл. 306, ал. 2 във вр. с ал.

1, т. 1 НПК/.

Необходимо е да се отбележи, че съдилищата в страната не са оторизирани да извършват контрол относно целесъобразността на възприетия от националния представителен орган в лицето на Народното събрание подход на фингиране, но тяхно задължение е да преценят дали предвиденото в разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 НК императивно отнемане на „средството на 5 престъплението“ съответства на Конституцията на Република България, както и на правото на Европейския съюз, от чиято общност българската държава е неизменна част. При упражняване на своите правомощия в очертаната насока, този съдебен състав приема, че обсъдената правна норма се намира в остро противоречие с разпоредбите на чл. 4, ал. 1 във вр. с чл. 17, ал. 3 от върховния закон в страната, както и на чл. 2, § 1 и чл. 5 от Рамково решение 2005/2012/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 г. относно конфискация на облаги, средства и имущество от престъпление във вр. с чл. 49, § 3 от Хартата на основните права на ЕС.

Един от основните принципи във всички съвременни конституционни демокрации е този за пропорционалността при ограничаване на основните права на гражданите. Въз основа на практиката на Конституционния съд на Република България, Европейския съд в Страсбург и Съда на Европейския съюз в Люксембург са формулирани правила относно извършването на своеобразен тест за пропорционалност при осъществения съдебен контрол, включващ следните основни етапи: 1.) преценка за същността на засегнатото право и дали неговото ограничение е предвидено в закон; 2.) преценка дали ограничението на дадено основно право преследва легитимна цел; 3.) преценка дали ограничението на правото е необходимо и дали е избран съразмерен способ за постигане на целта; 4.) преценка дали е осигурен баланс между конкуриращите се права т.нар. „пропорционалност в тесен смисъл“ /относно теста за пропорционалност вж. решение № 8 от 15.11.2019 г. на КС по к. д. № 4/2019 г., докладчик съдията Мариана Карагьозова-Финкова, обн., ДВ, бр. 93 от 26.11.2019 г. /.

В конкретиката на настоящия казус, съдът намира, че първият критерий при прилагането на принципа на пропорционалността е изпълнен, доколкото макар разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от Конституцията на Република България /КРБ/ поначало да предвижда, че частната собственост е неприкосновена, на конституционно ниво е уредена възможността за налагането на ограничения при упражняването на посоченото основно право и от тази гледна точка същото не е абсолютно /арг. от чл. 17, ал. 5 и чл. 57, ал.