Решение № 5566 от 28.03.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 3107/2022
- Вид
- Решение № 5566
- Подписан
- 28.03.2024
- Състав
- ВАНЯ ГЕОРГИЕВА ТОТОЛАКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 5566 гр. София, 28.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ................... при участието на секретаря ....................... като разгледа докладваното от ................... Гражданско дело № 20221110103107 по описа за 2022 година обективно съединени иск на кредитор за осъждане на длъжника му да изпълни задължението си по договор за заем заедно с обезщетение за забавата и договорна лихва, с правно основание съответно чл. 240, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 79, ал. 1 от същия закон, чл. 240, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите и чл. 86 от същия Закона, разгледани при условията на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс: като установителен иск за съществуване на вземане, за което е поискано издаване на заповед за изпълнение, и подлежащи на разглеждане по реда на Общия исков процес, уреден в част ІІ на същия кодекс.
1. ДОВОДИ, ВЪЗРАЖЕНИЯ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:
Ищецът ........................... представлявано от ..................... твърди, че сключил с ответницата М. М. Б. с ЕГН**********, живееща в гр. ........................., с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в ........................ чрез пълномощника адвокат М. И. П. договор за потребителски паричен кредит. Банката изпълнила задълженията си по договора, като предоставила в заем на ответницата уговорената с договора сума. Ответницата обаче не изпълнила задължението си да върне заетата сума и изпаднала в забава. Във връзка с горното банката обявила кредита за предсрочно изискуем.
Банката ищец предявила заявление за издаване на заповед за изпълнение. Била издадена такава заповед, против която ответната страна възразила в срок.
Искането е съдът да постанови решение, с което да приеме установено по отношение на ответницата, че дължи на банката ищец следните суми:
8 640.65 лева главница по договор за заем;
11 642.35 лева възнаградителна лихва за времето от ......................... година;
1 982.32 лева мораторна лихва за времето от ......................... година включително;
1 законната лихва върху главницата за времето от подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение на ......................... година до окончателното плащане; направените в заповедното и в исковото производство разноски.
Пълномощникът на ответницата оспорва иска, като твърди, че съобщението за настъпване на предсрочна изискуемост не е връчвано. Част от търсените от ищеца суми се дължали по неравноправни и затова недействителни клаузи от договора за кредит.
По делото са представени молби от ......................., с което е съобщено за прехвърляне на търговското предприятие на ищеца на неучастващото в делото лице. С молбите обаче не са направени искания по чл. 227 или чл. 228 от Гражданския процесуален кодекс. Затова съдът намира, че следва да постанови решение между първоначалните страни в производството.
2. ИЗСЛЕДВАЙКИ СЪБРАНИТЕ В ПРОИЗВОДСТВОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА ПООТДЕЛНО
И В ТЯХНАТА СЪВКУПНОСТ, СЪДЪТ ПРИЕ ЗА УСТАНОВЕНА СЛЕДНАТА
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
1. По сключването на договора за заем:
На ....................... страните в настоящото производство сключват представен по делото с исковата молба Договор за потребителски паричен кредит с №...................... По силата на договора ищецът се задължава да предаде в собственост на ответницата сумата от .........................., а ответницата се задължава да върне заетата сума на седемдесет и две месечни вноски.
Ответницата се е запознала и с Общите условия за сключването на договора, също представени по делото с исковата молба.
2. По обявяването на предсрочната изискуемост:
На .................... ответницата за последен път плаща погасителна вноска. След настъпването на падежа на три вноски ищецът обявява кредитът за предсрочно изискуем и на .................. година изпраща до ответницата последна покана, представена по делото с исковата молба . По делото не са представени доказателства, че поканата е достигнала до ответницата.
3. ВЪЗ ОСНОВА НА ПРИЕТИТЕ ЗА УСТАНОВЕНИ ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО И
ВЪРХУ ЗАКОНА, СЪДЪТ ОТ ПРАВНА СТРАНА ПРИЕМА СЛЕДНОТО:
1. По допустимостта на исковете, предявени по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс:
На ......................... година ищецът подава заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс до Софийския районен съд. Исканата заповед е издадена на ....................... година по частно гражданско дело №................... година. Ответницата възразява срещу разпореждането за издаване на заповед за изпълнение в срока по чл. 414, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс. На 16. ХII. 2021 година съдът постановява Разпореждане №............................, с което указва на ищеца в едномесечен срок да предяви иск относно вземането си и да довнесе дължимата държавна такса, като представи по частното гражданско дело доказателства за това по силата на чл. 415, ал. 1, т. 1. Съобщението е връчено на ищеца на .......................... Искът по настоящото дело е подаден в пощата на 20. I. 2022 година, т. е. преди изтичане на едномесечния срок, следователно е допустим.
2. По иска за главницата:
2
Уважаването на иска за реално изпълнение предполага кумулативното наличие на три предпоставки: наличие на облигационно правоотношение, по силата на което да възниква задължение за изпълнение; пълно или частично неосъществяване на дължимия резултат от страна на длъжника; реалното изпълнение на облигационното задължение да е възможно.
По посочени по-горе съображения съдът намира, че между страните е съществувало облигационно отношение: договор за заем. Съществуването му се установява от представените по делото писмени доказателства.
По делото няма данни за доброволно изпълнение от страна на ответницата. След като ответницата не изпълнява задължението си да плати трета поредна вноска, за ищеца възниква право да обяви кредита за предсрочно изискуем и да търси плащане на всички суми наведнъж.
Ответницата не твърди, че изпълнението на облигационното задължение е невъзможно.
3. По възраженията на ответната страна:
Основните възражения на ответната страна са свързани с връчването на известието за настъпване на предсрочната изискуемост, както и с наличието на неравноправни клаузи в процесния договор: твърди се, че ако с доброволно платените от ответницата суми е погасена главница, а не други задължения, вземането на ищеца ще се погаси.
За да се произнесе по първото възражение, съдът взе предвид утвърдената съдебна практика, според която разглеждането на установителен или осъдителен иск по реда на чл. 415, ал.
1 и чл. 422, ал. 1 Гражданския процесуален кодекс, не е обвързано от фактическото положение към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от същия кодекс: моментът, към който се установява съществуването на вземането, е моментът на приключване на съдебното дирене в исковия процес.
За да бъде издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от Гражданския процесуален кодекс (или както в случая по чл. 410), когато в заявлението за издаване на заповедта за изпълнение се претендират суми въз основа на твърдяна предсрочна изискуемост на кредита, е необходимо кредиторът да е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжницата за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Ако в исковото производство по реда на чл. 415, ал. 1 и чл. 422, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс, без значение дали предявеният иск е установителен или осъдителен, бъде установено, че потестативното право на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем не е надлежно упражнено преди подаване на заявлението, но упражняването на това право се осъществи в исковото производство, не може да се отрече настъпването на изискуемостта на вземането.
Когато изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е инкорпорирано в исковата молба или в отделен документ, представен като приложение към исковата молба, изявлението поражда правни последици с връчването на препис от исковата молба с приложенията към нея на ответницата – кредитополучателка, ако са налице предвидените в договора за кредит обективни предпоставки. Обявяването на кредита за предсрочно изискуем в исковото производство представлява правнорелевантен факт, който трябва да бъде съобразен от съда на основание чл. 235, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс в рамките на претендираните суми.
3
В такъв смисъл е и Решение №60162, постановено на 26. I. 2022 година от II търговско отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд на Република България по търговско дело №2482 по описа за 2018 година с докладчик председателката ....................... В процесния случай към исковата молба е представено известие за настъпване на предсрочната изискуемост, което следва да се счита връчено по реда на чл. 131 от Гражданския процесуален кодекс.
Що се отнася до второто възражение, съдът не е в състояние да се произнесе по него без специални знания в областта на счетоводната отчетност. Затова и е допуснато назначаването на вещо лице. И двете страни обаче се отказват от възможността. Пълномощникът на ответницата дори изрично заявява, че не желае назначаването на вещо лице. Без специални знания обаче съдът не е в състояние да прецени дали уговорените в процесния договор лихви, такси и неустойки са прекомерни и затова противоречащи на добрите нрави, нето дали доброволните плащания са достатъчни за погасяването на главницата. По делото дори няма достатъчно данни дали ответницата изобщо е погасила доброволно процесните вз0емания, нито дали е посочила основания за плащането.
Водим от изложено, настоящият съдебен състав намира, че следва да уважи предявените искове като основателни.
4. ПО РАЗНОСКИТЕ:
Ищецът представя списък за разноските по реда на чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс. Ищецът е направил в исковото производство разноски от общо ............................. лева за държавна такса и 100.00 лева за юрисконсултско възнаграждение, чийто размер се определя от съда по силата на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс. По силата на първата алинея от чл. 78 от Гражданския процесуален кодекс съдът следва да осъди насрещната страна да му възстанови посочената сума изцяло.
На ищеца се дължат разноски и за заповедното производство съобразно уважената част от исковете в размер от общо 495.31 лева.
Съобразявайки изложеното, съдът
РЕШИ:
1. ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че претендираното от ........................... представлявано от ..................... вземане за следните суми:
8 640.65 лева главница по договор за заем;
11 642.35 лева възнаградителна лихва за времето от ......................... година;
1 982.32 лева мораторна лихва за времето от ......................... година включително; законната лихва върху главницата за времето от подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение на ......................... година до окончателното плащане; за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от ....................... година по частно гражданско дело №........................ против М. М. Б. с ЕГН**********, живееща в гр.
........................., с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в ........................ чрез пълномощника адвокат М. И. П. съществува.
4
2. ОСЪЖДА М. М. Б. с ЕГН**********, живееща в гр. ........................., с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в ........................ чрез пълномощника адвокат М. И. П. да плати на ........................... представлявано от ..................... разноски, както следва:
495.31 лева по водене на заповедното производство;
545.30 лева по водене на исковото производство.
3. Преписи от решението ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните.
4. Съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ по реда на чл. 38, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс на ищеца по следния начин:
1. Съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ на ищеца на електронния му адрес на основание чл. 50, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс.