Решение № 2014 от 01.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2014 гр. София, 01.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА при участието на секретаря БРАНИМИРА В. И. ПЕНОВА като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно наказателно дело № 20231110203528 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. В. И., ЕГН **********, чрез адв.И. Е., против Наказателно постановление № СО-Т-С-22-04-060/20.06.2022 г., издадено от Заместник кмет на Столична община, упълномощен със заповед № РД-09-2027/29.11.2011 г. на кмета на Столична община, с което на жалбоподателя на чл. 36, ал. 1 и чл. 35, ал. 3 от Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична община (НРУИТДСО) й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300,00 (триста) лева за нарушение на чл. 23 от НРУИТДСО.

В жалбата се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, като се поддържа, че от събрания по административната преписка доказателствен материал не става ясно дали изобщо е извършвана търговска дейност, тъй като не е осъществена контролна покупка, респективно и остава неизяснен въпросът на база на какви доказателства наказващият орган е заключил, че се осъществява търговска дейност. Сочи се, че в процесния случай жалбоподателят е била в близост до щанд за продажба на царевица и печени кестени, но към момента на съставяне на акта за установяване на административно нарушение не е извършвала търговска дейност, а самата стока и оборудване са били 1 собственост на "ХХХ" ЕООД, ЕИК ХХХ, с което дружество С. И. е имала сключен трудов договор, предназначен за извършване на продажби от името и за сметка на дружеството. Поддържа се, че С. И. е лице по трудово правоотношение и в нейната длъжностна характеристика не влизат задължения по снабдяване с разрешение за търговия и/или представянето на такова, което е изцяло организационна търговска дейност, отговорността за която се носи от търговеца - "ХХХ" ЕООД. На следващо място се излага, че при издаване на санкционния акт е допуснато нарушение на регламентираното в чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН изискване по отношение на формата му.

Релевират се доводи, че Наредбата препраща към Закона за защита на потребителите (ЗЗП) по отношение на понятието „търговец“, а ЗЗП транспонира вторичното законодателство на Европейския съюз в тази сфера Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета текст от значение за ЕИП. Сочи се, че понятието за търговец е дадено по следния начин в член 2, пар. 2 — „търговец“ е всяко физическо лице или юридическо лице, независимо дали е частна или държавна собственост, което действа, включително чрез посредничеството на друго лице, действащо от негово име или за негова сметка, за цели, които влизат в рамките на неговата търговска или стопанска дейност, занаят или професия във връзка с договори, попадащи в приложното поле на настоящата директива. От граматическо и логическо тълкуване на това понятие се извежда, че макар дейността да се извършва чрез С. И., която е действала от името и за сметка на "ХХХ" ЕООД, то търговец си остава дружеството.

По изложените съображения се постановление да бъде отменено изцяло. моли атакуваното наказателно

В хода на съдебното производство жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. В депозирана по делото молба от адв. Е., с доказателства за надлежно учредена представителна власт, последният моли за отмяна на процесното наказателно постановление по 2 съображенията, посочени в жалбата, инициирала производството.

Претендират се сторените в производството разноски, за които се представя списък, пълномощно и договор за правна защита и съдействие.

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрк.М.Т, с доказателства за надлежно учредена представителна власт по делото. В дадения ход по същество процесуалният представител пледира за потвърждаване на процесния акт като правилен и законосъобразен.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на страните и извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство, намира за установено от фактическа страна следното:

„ХХХ“ ЕООД е търговско дружество, вписано в Търговския регистър с ЕИК ХХХ. В предмета му на дейност била включена и търговия на дребно, както и всички други дейности, незабранени от закона.

На 09.01.2022 г. в гр.София, между „ХХХ“ ЕООД, ЕИК ХХХ в качеството му на работодател, и С. В. И., в качеството й на работник/служител, бил сключен Трудов договор № 00001/09.01.2022 г. по силата на който работодателят възложил, а работникът приел да изпълнява във „ХХХ“ ЕООД длъжността „продавач-консултант“, КИД 4799, НКПД 52111003, в отдел ТЪРГОВИЯ и място на работа в гр.София, общ.Столична, обл.София град, със задължения, утвърдени от работодателя в длъжностна характеристика, представляваща неразделна част към трудовия договор.

Съгласно длъжностна характеристика на длъжността „продавач – консултант“, категория персонал - персонал зает с услуги на населението, охрана и търговия Код по НКП: 52111003, структурно звено в предприятието - търговски обект/магазин /склад, основаните трудови задачи на С. В. И. включвали да посреща и обслужва клиентите, като ги запознава с качествата на стоките и предлага най-подходящите в зависимост от предпочитанията; да приема парични суми/в брой, кредитни карти, ваучери и други, да връща ресто, да издава касови бележки и при поискване фактури за закупената стока; да поддържа добър търговски вид на работното място, да следи и да се грижи за подреждането на стоките на витрините по начин, подходящ за привличане на клиентите; да следи и поддържа търговския вид и хигиената на работното място и да изпълнява и други конкретно възложени задачи, 3 присъщи за изпълняваните задължения, като длъжността била пряко подчинена на управителя на търговския обект.

На 27.03.2022 г., около 13:25 часа свидетелят Р. И. Х., заедно с други свои колеги, инспектори към Столичен инспекторат, извършили проверка на територията на парк "З." за лица, осъществяващи търговия на открито. При обход на парковото пространство, на централната пешеходна алея, същите установили жалбоподателя С. В. И., която предлагала за продажба варена царевица и печени кестени от преместваеми съоръжения - четири броя колички, заемащи общо около 5 кв. м. площ. В хода на проверката жалбоподателят не представила разрешение за ползване на мястото, издадено от съответния районен кмет, а от извършена справка в Столична община, район „Оборище“ било установено, че такова разрешение никога не е издавано за търговия на открито на територията на парк "З.".

Въз основа на така направената констатация св. Р. И. Х., заемаща длъжността „старши инспектор“ в Столичен инспекторат, съставил АУАН № 22-04-060/27.03.2022 г. срещу С. В. И.. Актосъставителят квалифицирал нарушението по чл. 23 от Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична община (НРУИТДСО).

Актът бил съставен в присъствието на свидетеля М.П.М. и предявен на нарушителя, която след като се запознала със съдържанието му, го подписала с възражението, че работи във фирма „ХХХ“ ЕООД, за което представя трудов договор.

В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН били депозирани конкретни писмени възражения срещу констатациите в АУАН.

Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното наказателно постановление № СО-Т-С-22-04-060/20.06.2022 г., издадено от Заместник кмет на Столична община, упълномощен със заповед № РД-092027/29.11.2011 г. на кмета на Столична община, с което на жалбоподателя на основание на основание чл. 36, ал. 1 и чл. 35, ал. 3 от Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на Столична община (НРУИТДСО) й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300,00 (триста) лева за нарушение на чл. 23 от НРУИТДСО.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към 4 доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН; както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля – актосъставител Р. И. Х..

Съдът кредитира цитираната доказателствена съвкупност, доколкото същата е еднопосочна, а и между страните няма спор по отношение на правнорелевантните факти, като е налице спор относно приложимото право.

От показанията на св. Р. И. Х. се установяват обстоятелствата по извършената проверка, направените фактически констатации и съставянето на АУАН. Съдът извърши внимателна преценка на тези гласни доказателствени средства, като намери, че същите са обективни, логични и поначало непротиворечиви, от тях се установяват констатираните обстоятелства при проверката, твърдяното нарушение с неговите фактически характеристики, както и обстоятелствата по съставянето на АУАН. Показанията на свидетеля Р. Х. представляват пряк източник на доказателствена информация, доколкото същата като актосъставител е възприела възпроизведените от нея в административнонаказателното производство фактически обстоятелства, като съдът се довери на показанията й и ги кредитира изцяло.

Визираните свидетелски показания обаче не могат да предложат нужното обективно и пълно познание относно субекта на констатираното от контролните органи нарушение и даденото именно в поведението на жалбоподателя авторство на деянието. Актосъставителят е категоричен, че макар да е наблюдавала размяна на стока срещу покупна цена, самите проверяващи не са извършили контролна покупка, не са изяснявали и установили дали и как продажбите на предлаганите артикули от въззивника са регистрирани, в частност дали е ползвала за целта касов апарат или е издавала бележки от кочан, респективно за чия сметка и в чия полза е била реализирана дейността. В тази връзка не следва да бъдат пренебрегвани фактите, изводими от приетия по делото отговор от "ХХХ" ЕООД, както и справка от ТД на НАП, видно от които С. В. И. е била лице, наето по трудово правоотношение към дружеството на длъжност "продавач – улична сергия", което е изпълнявало трудовите си функции именно чрез ползваните от неговия работодател преместваеми съоръжения – дейност, с която изключително се е занимало юридическото лице – търговец "ХХХ" ЕООД.

Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства 5 са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно изясняване на обстоятелствата по процесния случай, включително и за проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите в основата на доказателствените си изводи.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима, като подадена от лице с активна процесуална легитимация, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. В тази насока съдът намира, че извършеното върху санкционния акт отбелязване относно връчване при условията на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН е необосновано и незаконосъобразно. Противен извод досежно този факт не налага приобщената към материалите по делото обратна разписка от пощенски куриер, с отметната в нея причина за невръчване на санкционния акт бележка - "пратката не е потърсена от получателя", доколкото последната не може да бъде свързана с виновно поведение на лицето, чиято отговорност е ангажирана. Така отбелязаната лаконична констатация, не дава нужната информация относно обстоятелството дали се касае до прекъсване на връзката между предоставения на органите за кореспонденция административен адрес и въззивника, което да обуслови извод, че последният е напуснал трайно мястото и не съществуват други възможности за връзка с него. Същевременно в материалите по делото никъде не се открива сведение жалбоподателят да е търсена и чрез други допустими от НПК способи, доколкото именно тяхната регламентация е приложима предвид липсата на различни и изрично установени правила за това. Тук следва да се сподели и принципното разбиране на този състав, че при установяване на невъзможност да се връчи наказателното постановление, за административнонаказващия орган е възникнало задължението да предприеме активни действия по създаване на организация за придобИ.е на информация от достоверен източник относно неговото местонахождение. Наказващият орган е бил длъжен да събере данни, както чрез системата ГРАО, администрирана от общината, така дори и чрез органите на МВР, относно възможни други адреси, на които жалбоподателят би могла да се намира или дори да търси призоваването й по този ред, което и съгласно приложимите норми за връчване на книжа, установени с НПК, се явява и единствено законосъобразната процедура. Последното се налага от цялостния прочит на 6 формулировката на текста на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. Последната предвижда като задължително изискуеми, кумулативно дадени две предпоставки за приложение на цитирания нормативен текст, а именно – нарушителят да не бъде "намерен" на адреса и новият му такъв да "не е известен", което предполага инициатива на наказващия орган категорично да се убеди, че не е възможно да връчи постановлението на лицето, което се явява и единствена гаранция за законосъобразност. Като не е проявил активност, а прибързано е възприел приложимостта на нормата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, АНО е предпоставил допускането на съществено процесуално нарушение, водещо до невъзможност да настъпят правните последици, които законът свързва с проявлението на материалната законна сила на издадения санкционен акт.