Решение № 113 от 16.06.2026, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 113 гр. П., 16.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимир Ст. Комсалов

Членове:

Коста Ст. С.ов

Александър Люб. Александров при участието на секретаря Д. Мл. Т.а в присъствието на прокурора Г. Хр. К. като разгледа докладваното от Красимир Ст. Комсалов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20225200600443 по описа за 2022 година

Производството е по реда глава 21 – ва от НПК.

С присъда от 11.07.2022г. на Районен съд П. по НОХД № 1125/2020г по описа на съда е призната подс.А. П. Н. от с.С., обл. П., ЕГН: ********** за виновна в това, че в периода от 09.11.2018 г. до 03.06.2019 г., в гр.П., обл. П., в условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудила и е поддържала заблуждение у Д. Х. У., ЕГН: ********** относно различни обстоятелства, подробно описани в диспозитива на обвинителния акт, като по този начин му е причинила имотна вреда в големи размери – общо 65 227,99 лева и на 05.02.2019г. в гр.П. е направила опит да му причини имотна вреда в размер на още 7 000 лева, като това деяние е останало недовършено, поради независещи от дееца причини – престъпление по чл. 210, ал.1, т.5, във вр. с чл. 209, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, поради което и на посоченото основание и при условията на чл.54, ал.1 от НК е осъдена на наказание лишаване от свобода за срок от три години и шест месеца, което на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС да се търпи при първоначален общ режим .

На основание чл.59, ал.1, т.1 и т.2 и ал.2 от НК при изпълнение на наказанието лишаване от свобода е приспаднато времето през което подсъдимата А. П. Н., ЕГН:

********** е била задържана за периода от 16.12.2019г. до 25.02.2020г., както и времето през което е била с мярка за неотклонение домашен арест за периода от 26.02.2020г. до 20.09.2021г., като 1 ден задържане се зачита за 1 ден лишаване от свобода, а 2 дни домашен 1 арест се зачита за 1 ден лишаване от свобода.

Осъдена е А. П. Н. да заплати на Д. Х. У., ЕГН ********** сума в размер на 63 045,16 лева /шестдесет и три хиляди и четиридесет и пет лева и 16 стотинки/, представляваща обезщетение за причинените с престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 03.06.2019г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до пълно претендирания размер от 65 227.99 лева отхвърля иска като неоснователен.

Осъдена е А. П. Н., ЕГН: ********** да заплати на Д. Х. У., ЕГН ********** направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева /хиляда и петстотин лева/.

Постановено е ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:

1 бр. сим-карта на *****************; 1бр. пластика на ***** с № *****; 1 бр. предплатен пакет „*****“ с изписан телефонен номер **** и 1 бр. стикер с надпис и личен код на клиента 77808/****; 1 бр. визитка на ********** с подчертан адрес:

************* 1 бр. празна кутия на мобилен телефон ************** с надпис ИМЕИ1: ******************; 1бр. тефтер с надпис „*********“ – да се върната на лицето, от чието владение са били иззети – Д. Я. Д., ЕГН **********.

12 бр. касови бележки за плащания към „***** ****** за различни периоди и суми, както следва 100 лева; 100 лева; 252 лева; 705 лева; 680 лева; 586 лева; 300лева; 589 лева; 280 лева; 794.99 лева; 317.50 лева и 606 лева; 1 бр. договор за мобилни услуги от 21.03.2019 г., по заявка № 521370513, на името на А. Н.; 1 бр. квитанция към ПКО за сумата от 150 лева от 21.07.2018 г., с печат на КЕШ Кредит; 1 бр. пластика за симкарта с № ******, с посочен ПИН и ПУК и полиетиленов калъф; 1 бр. пластика за симкарта с № ********************, с посочен ПИН и ПУК и полиетиленов калъф; 1 бр. фактура № 0008026216/01.07.2019 г., с получател А. Н. – да се върнат на лицето, от чието владение са били иззети, а именно на подсъдимата А. П. Н..

1 бр. договор за издаване и обслужване на кредитна карта, издадена на името на Д. Х.

У. от 18.02.2019г., погасителен план и ГПР към него; общи условия на банка „****“, намиращи се в Том 9, л.46-л.54 – да се върнат на правоимащия Д. Х. У., ЕГН **********, като в ДП останат копия.

На основание чл.189 ал.3 от НПК е осъдена подсъдимата А. П. Н., ЕГН: ********** да заплати направените на досъдебното производство разноски в размер на 1623,00 лева /хиляда шестстотин двадесет и три лева/, платими по сметка на ОД на МВР – П..

На основание чл.189 ал.3 от НПК е осъдена подсъдимата А. П. Н., ЕГН: ********** да заплати направените в съдебната фаза на процеса разноски за вещи лица в размер на 2

80,00 лева /осемдесет лева/, както и ДТ върху уважената част на предявения граждански иск в размер на 2521,81 лева /две хиляди петстотин двадесет и един лева и 81 ст./, платими в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – П..

Срещу присъдата на Районен съд П. е подадена жалба от защитника на подс.А. П. Н., в която се излагат съображения за недоказаност на обвинението, тъй като по делото не е установено, че деянието е извършено от виновно от подсъдимата, както и че е престъпление.

Твърди се също така, че наложеното наказание е силно завишено. Твърди се също така, че са допуснати съществени процесуални нарушения, както и че присъдата е неправилна и в гражданската й част. Моли се да бъде отменена присъдата и да се постанови нова, с която да се оправдае подсъдимата изцяло или за част от обвиненията, алтернативно се иска отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане, също така алтернативно се моли да изменение на присъдата, като се намали размера на наказанието лишаване от свобода и се приложи разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК.

След изготвянето на мотивите по делото е постъпило Допълнение към въззивната жалба, в което се излагат подробни съображения за незаконосъобразност на присъдата, като се твърди, че неправилно първоинстанционния съд е прочел изцяло показанията на част от свидетелите дадени на ДП, а не частично само в тези части, за които противоречие и липса на спомен. Излагат се подробни съображения за недоказаност на обвинението. Моли се въззивния съд за разпит в съдебно заседание на свидетелите Д. Х. У. /пострадал/, св. П. Х.а, св.

С.М.,св.

М.Р.; св.

И.М.

.

Прокурора изразява становище, че въззивната жалба е неосноватена и следва да се потвърди присъдата на първоинстанционния съд.

Повереникът и частния обвинител изразяват становище, че присъдата е законосъобразна и обоснована и следва да се потвърди.

Защитата и подсъдимата поддържат въззивната жалба и допълнението към нея, алтернативно молят за изменение на присъдата и приложение на чл.66 ал.1 от НК с оглед здравословното съС.ие на подсъдимата .

Окръжен съд П., като взе предвид всички събрани по делото доказателства, доводите на страните и провери изцяло така атакувания съдебен акт, съгласно правилата на чл.314 от НПК, прие за установено следното:

Въззивната жалба е частично основателна:

В пълно съответствие със събраните и проверени по предвидения процесуален ред по делото доказателства първоинстанционният съд е приел, че подс.А. Н. в периода от 09.11.2018 г. до 03.06.2019 г., в гр.П., обл. П., в условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудила и е поддържала заблуждение у Д. Х. У., ЕГН: ********** относно различни обстоятелства, подробно описани в диспозитива на обвинителния акт, като по този начин му е причинила имотна вреда в големи размери – 3 общо 65 227,99 лева и на 05.02.2019г. в гр.П. е направила опит да му причини имотна вреда в размер на още 7 000 лева, като това деяние е останало недовършено, поради независещи от дееца причини – престъпление по чл. 210, ал.1, т.5, във вр. с чл. 209, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК.

За да направи тези изводи, първоинстанционният съд обосновано е взел предвид показанията на свидетеля Д. Х. У., дадени в съдебно заседание и тези, дадени на досъдебното производство пред разследващ полицай и прочетени по реда на чл.281, ал.4 във връзка с ал.1, т.2, предл.2 от НПК, показанията на свидетелките П. Х.а, С.М. и М.Р., дадени в съдебно заседание и тези, дадени на досъдебното производство пред разследващ полицай и прочетени по реда на чл.281, ал.4 във връзка с ал.1, т.2, предл.2 от НПК, показанията на свидетелката И.М., дадени на досъдебното производство пред разследващ полицай и прочетени по реда на чл.281, ал.4 във връзка с ал.1, т.1 от НПК, показанията на свид. Д.Й. и Г.И., дадени в съдебно заседание, частично от показанията на свид.В.Л., дадени в съдебно заседание, показанията на свид.Н. Н., дадени на досъдебното производство пред разследващ полицай и прочетени по реда на чл.281, ал.5 във връзка с ал.1, т.5 от НПК, заключенията на СМЕ и СППЕ на подс.Н. и св.У. и писмените и веществени доказателства по делото .

Въззивния съд приема следната фактическа обстановка :

Подсъдимата 2018г. Подс.А. Н. живеела с.С., обл. П., на ул. „**************, заедно с баба си по майчина линия. Родителите й по това време работили в Р.Италия, а подсъдимата не работела. Св. Д. У. също бил израснал в с.С. и познавал подсъдимата, като двамата били добри приятели, като се срещали и разговаряли .

На 11.01.2014г. св.Д. У. постъпил в коматозно съС.ие в МБАЛ гр. П., след претърпяно тежко ПТП, в резултат на което бил получил тежка съчетана травма на главата, гръдния кош, белия дроб и шията. След проведено лечение, на 20.02.2014 год. той бил изписан.

Впоследствие му било издадено експертно решение на ТЕЛК за трайно намалена работоспособност, опредЕ. ******* За ПТП му била изплатена като обезщетение и сума в размер на 30 000 лева, която св.У. вложил на сметка в „***“ ЕАД на свое име. Като характер св.У. бил добър и честен, до степен на наивност. На 19.06.2014 год., подс.Н. също претърпяла ПТП, в резултат на което получила редица фрактури: счупване на дясното бедро, счупване с изкълчване на лявата тазобедрена става с фрактура на задния ръб на ацетабулума и открито счупване на дясната подбедрица. Били й поставени импланти, а походката й била затруднена, като същата накуцвала наляво. След този инцидент тя не продължила да не работи, а родителите й ежемесечно й пращали пари от Р.Италия, с които да се издържа.

Същите, обаче не били достатъчни на подс.Н., която имала хазартни наклонности. Така тя решила, че може да преодолее проблема с недостига на пари, като накара някой друг да й купува вещи - скъпи мобилни телефони, с които тя да се разпорежда, и да тегли кредити 4 вместо нея, като й дава парите, а тя да го заблуждава, че ще му възстанови всички дължими суми, с ясното съзнание, че няма да го стори. Тогава тя решила да се възползва от пострадалия св.Д. У., който познавала като добър и наивен, като наивността му била още появна след претърпяната травма вследствие на ПТП. По тази причина подс.Н. била убедена, че ще може лесно да го накара да купи на негово име няколко скъпи мобилни телефона, които да й даде, и да изтегли няколко кредита, след което да задържи парите за себе си, а св.У. да бъде принуден да плаща мобилните телефони и кредитите, които реално не е използвал за себе си. В изпълнение на това си решение, през есента на 2018 год, подс.Н. започнала да се обажда по-често по телефона на пострадалия св.У. и да го кани да излизат на кафе. В началото тя се възползвала от вече изградените им приятелски отношения и го помолила да й вземе мобилен телефон на лизинг, като го уверила, че тя щяла да го изплати.

Подс.Н. казала на свид.У., че имала взети вещи на лизинг от „*****“ и не искали да й дават повече на нейно име и го помолила той да сключи договор на свое име, да вземе карта и телефон, като тя щяла да си плаща всички вноски. Св.У. се съгласил, за да направи услуга на подс. Н. и по причина, че веднага й повярвал. Така на 09.11.2018 г. тя го взела с автомобил от работа му, по време на обедната му почивка, тъй като по товаа време св.У. работил в „**********“ в град П. като трудотерапевт и го завела в офиса на мобилния оператор „***** **********“, който се намирал срещу Общината в гр.П.. Там св.У. взел на свое име мобилен телефон ***************, които след това предал на подс.Н., заедно с всички документи, тъй като тя му казала, че щели да й трябват, защото тя щяла да плаща месечните лизингови вноски от 71,99 лева, до пълното изплащане на цялата сума от 1 727,76 лева, която била опредЕ. в сключените от него с „***** ****** гр. София договори за мобилни услуги и лизинг, по заявка № 620801993. В действителност към момента на сключване на договора подсъдимата нямала никакво намерение да плаща лизинговите вноски. Тя възнамерявала да се разпореди с мобилния телефон, а задължението за плащането му да остане за св.У.. Едва впоследствие, с единствената цел да не провокира съмнението на св.У. и за да продължи успешно да го заблуждава му дала пари за няколко вноски /осем броя/, последната осма от негови лични пари, които получил от кредит, усвоен на 03.06.2019 год. от „**********“ АД.