Решение № 89 от 23.05.2022, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. К., 20.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева при участието на секретаря Петя Хр. Михайлова като разгледа докладваното от Веселина Ат. Кашикова Иванова Въззивно гражданско дело № 20225100500032 по описа за 2022 година С решение № 250 от 23.12.2021 г., постановено по гр. д. № 1380/ 2021 г. по описа на Районен съд – К. е признато за установено по отношение на Териториално поделение на Национален осигурителен институт - К., че Ф. Н.

А,. от с.Я., общ.Ч. е положил трудов стаж в периодите от 01.09.1981г. до 31.05.1982г. и от 01.05.1989г. до 16.08.1989г. в АПК „Х-ти к.“ - с.Ч./с последно наименование ТКЗС „О.“ с.Ч./ на длъжност „зоотехник“, при пълно работно време, което време да бъде зачетено за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999г., като е отхвърлил предявения иск в останалата му част, за признаване за установено, че Ф. Н. А,. е положил трудов стаж в периода от 07.07.1977г. до 01.01.1978г. в АПК „Х-ти к.“ - с.Ч., което време да бъде зачетено за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999г.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът Ф. Н.

А,., който чрез своя представител по пълномощие, го обжалва в срок като неправилно в частта, с която предявеният за разглеждане иск е отхвърлен за признаване на трудов стаж за периода от 07.07.1977 г. до 01.01.1978 г. в АПК „ X-ти к.“ – с.Ч. с последно наименование ТКЗС „О.“ – с.Ч.. Иска се решението да се отмени в обжалваната му част, вместо което предявеният иск да се уважи и в тази му отхвърлена част. Иска се присъждане на направените в съдебните инстанции разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК отговор на въззивната жалба от въззиваемия Териториално поделение на НОИ – К. не е постъпил.

В съдебно заседание жалбодателят се представлява от представител по 1 пълномощие, който поддържа въззивната жалба. Претендира присъждане на направените разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК.

Ответникът по въззивната жалба не се представлява в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.

Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства и доводите на въззивника, констатира следното:

Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването, поради което е допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество.

При извършената служебна проверка съгласно чл. 269 ГПК на първоинстанционното решение въззивният съд констатира, че същото е валидно, а в обжалваната му част е и допустимо. По останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Делото е образувано по иск по чл.1, ал.1 т.3 от ЗУТОССР, предявен от Ф. Н. А,. от с. Я., общ. Ч., обл. К. срещу ТП на НОИ- К., за установяване на време, което се зачита за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999 г. в АПК „X-ти к.“ с.Ч., с последно наименование ТКЗС „О.“ с.Ч..

Предмет на обжалване е решението в частта, с която искът е отхвърлен за периода от 07.07.1977 г. до 01.01.1978 г. В останалата си част решението като необжалвано, е влязло в сила.

Няма спор по делото, че имената Ф. Н. А,. и Ф. Н. А. са имена на едно и също лице.

Видно от представеното с исковата молба заверено копие на трудова книжка на ищеца № 6/15.09.1987 г., издадена от АПК „Х-ти к.“ с. Ч. на 16.07.1987 г., в графите на стр. 10 и 11 се съдържат следните данни: в АПК – Ч. ищецът е заемал длъжност ръководител – ферма; всичко трудов стаж в АПК – пет месеца и двадесет и три дни, изписани цифром и словом. Дата на постъпване – 07.07.1977 г., дата на прекратяване на трудовия договор – 1978 г. В графата „подпис на ръководителя“ се съдържа положен подпис.

От представеното заверено копие на удостоверение с изх.№ 5506-083138#1 от 17.09.2021 г., изд. от ТП на НОИ/Архивохранилище към ТП на НОИ – гр. К. на основание чл. 30, ал.1, т.5 от Инструкция № 5 от 30.06.2005г. за приемане и съхраняване на ведомости за заплати и трудовоправни документи на прекратени осигурители без правоприемник във вр. с чл. 5, ал. 2 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред, се установява, че в осигурителния архив на НОИ липсват писмени данни за положен от лицето Ф. Н. А,. труд за трудов/осигурителен стаж за периодите: м. 07.1977 г. – м. 12.1977 г., м. 09.1981 г. – м. 05.1982 г. и м. 05.1989 г. – м.

12.1989 г. при работодател/осигурител ТКЗС „О.“ с.Ч..

Представено е и удостоверение с изх.№ 5506-08-2003#1 от 16.09.2016 г., издадено от ТП на НОИ /Архивохранилище към ТП на НОИ/ – гр.К., от което се установява, че ищецът Ф. Н. А,. е работил в ТКЗС „О.“ с.Ч. за периода от 2

01.04.1978 г. до 31.08.1990 г. на длъжност „зоотехник“ със забележка, че за периодите от м. 01.1977 г. до м. 03. 1978 г. ; за периода от м. 09. 81 г. до м. 05.

82 г.; за периода от м.05.89 г. до м.12.89 г., както и за периода от м. 09.90 г. до м. 12.90 г. лицето не фигурира в предадените разплащателни ведомости.

Отбелязано е, че няма данни дали е предадена пълната документация от осигурителя.

По отношение на обжалвания исков период са събрани гласни доказателства с разпита на св. О. Б. Т..

С оглед на описаните доказателства по делото, се извеждат и следните изводи: липсва спор относно допустимостта на иска с оглед изпълнените от ищеца особени изисквания на разпоредбите на чл. 3 ал. 2, чл. 5 ал. 2 и чл. 6 ал.

2 от ЗУТОССР. Спорният въпрос се свежда до допустимостта на свидетелските показания с оглед разпоредбата на чл. 6 ал. 1 от закона, съгласно която по исковете за установяване на трудов и осигурителен стаж не се допускат свидетелски показания, ако не са представени писмени доказателства, които установяват вероятността на трудовия/осигурителния стаж и които са издадени от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, и по време на полагане на стажа. В тази връзка следва да се приеме, че представената от ищеца трудова книжка представлява писмено доказателство по смисъла на чл. 6, ал. 2, т. 5 от закона, установяващи вероятната основателност на трудовия стаж. Същата е издадена от работодателя на ищеца АПК „Х к.“ с. Ч., но не по време на полагане на полагане на стажа (м.юли 1977 г. – 01.01.1978 г.), а след това – на 16.07.1978 г.

В тази връзка не може да се приеме като основателен аргументът във въззивната жалба, че е общоизвестно обстоятелството, че при промяната на имената на всички български граждани от турски произход по време на възродителния процес през 1985 г., трудовите книжки на лицата с турски имена са били преписани, като лицата са били посочени с новите им български имена, поради което трудовата книжка на ищеца е с дата на издаване след времето на полагане на стажа. Според въззивния съд соченото от въззивника представлява твърдение, подлежащо на доказване на общо основание от негова страна и каквото не е проведено от същия.

Доказателства, които да установяват, че трудовата книжка на ищеца, изд. на 16.07.1978 г. и представена по делото, представлява преписаната трудова книжка на същия, издадена по време на полагане на стажа през изследвания период, не са представени и такъв извод не може да бъде изведен. Така следва да се приеме, че не е налице една от двете кумулативни предпоставки по чл.

6, ал. 1 от ЗУТОССР, обуславящи допустимостта на свидетелските показания, а именно представената трудова книжка, представляваща писмено доказателство, установяващо вероятността на трудовия стаж, не е издадена по време на полагане на стажа. При това положение показанията на св. О. Б. Т. са недопустими и същите не следва да бъдат зачетени и обсъждани, независимо, че същият притежава писмени доказателства по смисъла на чл. 6, ал. 4 от закона. Същите биха били относими, ако изначално свидетелските му 3 показания биха били допустими.

Или искът в частта за установяване на трудов стаж на ищеца за периода 07.07.1977 г. до 01.01.1978 г. е неоснователен и следва да се отхвърли, до какъвто правилен краен извод е достигнал и първоинстанционният съд.

По изложените съображения въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение следва да се потвърди, като правилно.

С оглед изхода на делото разноски в това производство не следва да се присъждат.

Мотивиран от горното, Окръжен съд – К.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 250/23.12.2021 г., постановено по гр. д. № 1380/2021 г. по описа на Районен съд – К. в обжалваната му част, с която е отхвърлен предявения от Ф. Н. А,. с ЕГН **********, с постоянен адрес с. Я.

№ 25, общ. Ч., обл. К. иск за признаване за установено по отношение на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – К., гр. К., ул. Б. № 2, че е положил трудов стаж в периода от 07.07.1977 г. до 01.01.1978 г. в АПК „Х-ти к.“ - с. Ч. /с последно наименование ТКЗС „О.“ с. Ч./ на длъжност „зоотехник“, при пълно работно време, което време да бъде зачетено за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999 г.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчваните му на страните при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4