Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1961 от 09.12.2021, Административен съд - Бургас

Съд
Административен съд - Бургас
Дело
Касационно административно наказателно дело 2353/2021
Вид
Решение № 1961
Подписан
09.12.2021
В сила
09.12.2021
Състав
ДАНИЕЛА ДИНЕВА ДРАГНЕВА, ДИМИТЪР ХРИСТОВ ГАЛЬОВ, ВЕСЕЛИН ВАЛЕНТИНОВ ЕНЧЕВ

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 1961 Година 09.12.2021 Град Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Бургас, ХVІ-ти състав, на осемнадесети ноември две хиляди двадесет и първа година, в публично заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Даниела ДРАГНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1.Веселин ЕНЧЕВ

2.Димитър ГАЛЬОВ

Секретаря

Й. Б.

Прокурор

Дарин Христов като разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен характер дело номер 2353 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от

Н.Д.Ф. с ЕГН: ********** и адрес за кореспонденция гр.Бургас, ул.„Александър Велики“ № 45, ап.8 против решение № 446/05.08.2021г., постановено по н.а.х.д. № 2792/2021г. по описа на Районен съд Бургас. Счита решението за неправилно, като оспорва съставомерността на деянието. Иска се отмяна на съдебното решение.

Ответникът – ОД на МВР гр.Бургас, редовно уведомен, не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура

Бургас дава становище за неоснователност на жалбата.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд Бургас е потвърдил електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К № 4455016 на ОД на МВР гр.Бургас, с който на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 ЗДвП и за извършено нарушение на чл.21, ал.2 ЗДвП на касатора е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400 лева. За да постанови решението си съдът е обосновал извод за съставомерност на деянието, като е намерил нарушението за безспорно установено, чрез допустимо от закона, изправно техническо средство, с оглед на което е потвърдил издадения електронен фиш.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Възраженията на касатора са неоснователни.

Съдебното решение е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените мотиви относно правомерното ангажиране на административнонаказателната отговорност на лицето се споделят и от настоящия съдебен състав.

Нарушението за което е ангажирана отговорността на касатора, касае превишаване на максимално разрешената скорост за движение в населено място – 50 км/ч., въведена с пътен знак В-26, в какъвто смисъл е и текста на посочената като нарушена разпоредба на чл.21, ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП.

От събраните в хода на производството доказателства се установява съставомерността на констатираното деяние, тъй като автомобилът на Ф. е заснет при движение със скорост от 81 км/ч, с автоматизирано техническо средство в гр.Бургас, ПП I-9, км.249+100 в посока от ПВ „Юг“ към КПП-3 като е отчетена и допустимата грешка/толеранс при измерване на скоростта, при въведено ограничение от 50 км/ч. Първоначално установената скорост, с която се е движел автомобила на касатора е била 84 км/ч, като именно от тази стойност е приспадната допустимата грешка/толеранс от 3% и електронният фиш е издаден за движение със скорост 81 км/ч., с оглед на което правилно е приложена санкционната норма на чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, съгласно която водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва с глоба 400 лева за превишаване от 31 до 40 км/ч.

Неоснователни са възраженията на касатора, поддържани и пред настоящата инстанция, относно авторството на конкретното деяние, достоверността на скоростта на движение на управлявания от него лек автомобил, респ. годността на техническото средство, с което е установена, като изложените от районния съд мотиви в тази насока се споделят и от настоящия касационен състав.

От събраните в хода на производството доказателства безспорно се установява, че на посочената дата и час именно автомобилът, собственост на Н.Ф. и управляван от него, при липсата на изрично декларирани други данни за водача на МПС, е засечен при движение със скорост над разрешената, с автоматизирано техническо средство за наблюдение и регистрация на пътни нарушения. Възраженията касаещи годността на техническото средство към момента на извършване на нарушението са неоснователни, доколкото, скоростта на движение на автомобила е заснета посредством автоматизирано техническо средство TRF1-M № 510/07, за което в кориците на делото се съдържа протокол от 04.02.2021г. от проверка на мобилна система за видеоконтрол

TRF1-M с идентификационен № 510/07 и № от ДР

4835, както и съответно удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835. При така ангажираните доказателства, правилно е прието от първоинстанционния съд, че процесната система за контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП.

Неоснователно е и възражението за незаконосъобразност на наказателното постановление, тъй като на мястото на извършване на нарушението е липсвал пътен знак Е24, указващ че се извършва контрол с автоматизирано техническо средство. Изискване за поставяне на пътен знак, обозначаващ поставянето на техническото средство се е съдържало в отменената норма на чл.7 от Наредба №

8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.

Тази норма не е в сила от 16.01.2018г. и след като процесното нарушение е извършено на 06.02.2021г., не е било необходимо мястото за контрол с техническото средство да бъде обозначено, посредством пътен знак.

С оглед изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното, Административен съд

Бургас, ХVІ-ти състав

Р

Е Ш И :

ОСТАВЯ

В СИЛА решение № 446/05.08.2021г., постановено по н.а.х.д. № 2792/2021г. по описа на Районен съд Бургас.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.