Решение № 391 от 08.04.2020, Районен съд - Пазарджик

Р Е

Ш Е Н И Е № гр. Пазарджик, 08.04.2020 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Пазарджишкият районен съд , гражданска колегия, в открито съдебно заседание проведено на двадесет и шести февруари , през две хиляди и двадесета година

, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНКА ПОПОВА при секретаря Д. Буюклиева ………и в присъствието на прокурора…………… като разгледа докладваното от районен съдия Н. Попова гражданско дело № 2042 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявения иск е с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“Панчо Владигеров“ № 21, бизнес център „Люлин-6“, чрез пълномощника З. Н. Д. – Прокурист, упълномощена от Я. Й. О. и П. Я. П. – в качеството им на представляващи дружеството, с пълномощника си юрисконсулт К.К.Т., преупълномощена , съгласно нотариално заверено пълномощно с регистрационен № 12571/2017г. от 01.12.2017г. на нотариус И.

И. с рег. № 384 на НК, с район на действие СРС, съдебен адрес:***, Бизнес център „Люлин-6“, ет.2 срещу К.Д.К.

ЕГН **********, с адрес: ***, в която се излагат обстоятелства за възникнали и вече изискуеми парични задължения от страна на ответника К.Д.К., ЕГН **********, които задължения към настоящия момент не са погасени в цялост.

В подкрепа на това твърдение ищецът излага следните фактически обстоятелства:

Твърди се, че на 23.10.2012 г. между „Уникредит

Кънсюмьр Файненсинг" ЕАД /кредитор/, от една страна и К.Д.К. /кредитополучател/ от друга, е подписан Договор № 986128 за отпускане на потребителски паричен кредит на обща стойност 40 864,40 лв., от които 35,000.00 лв. - чиста стойност на кредита, 1050.00 лв. - такси/комисиони и 4814.40 лв., представляваща общата стойност на застрахователната премия /за целия период на кредита/. Кредитополучателят се е задължил да погаси усвоения кредит чрез 120 анюитетни месечни вноски, всяка от които в размер на 562.95 лв., като първата вноска следвало да бъде направена в срок до 30.11.2012 г., а последната - в срок до 21.10.2022 г. Общата дължима сума, която следвало да бъде върната по сметка на Кредитодателя в края на периода, била в размер на 67554.00 лв.

Сочи се, че вследствие на възникналите между страните договорни правоотношения, кредиторът „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД отпуснал договорената заемна сума на кредитополучателя, а за него са възникнали задължения да издължи кредита си съгласно условията по сключения Договор за кредит. Кредитополучателят К.Д.К. е направил 14 вноски по погасяване на задължението, както и е погасил 53.94 лв. начислени лихви за просрочие или общо внесена сума по кредита в размер на 7,639.16 лв. /седем хиляди шестстотин тридесет и девет лева и шестнадесет стотинки/. Твърди се , че кредитополучателят е направил 13 от въпросните вноски в пълен размер - 562.95 лв., като съгласно предоставената от цедента „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД информация, последната направена вноска, чиято падежна дата е била на 21.12.2013 г., е направена от кредитополучателя в непълен размер, а именно 266.87 лв. Твърди се , че след 21.12.2013 г. длъжникът не е направил оставащите 106 пълни и една частична вноска и съобразно уговорения погасителен план е изпаднал в забава.

Твърди , че поради допуснато просрочие и неплащане на две последователни вноски от длъжника са настъпили, визираните в чл. 16 от Общите условия предпоставки за настъпване на предсрочна изискуемост на вземането по потребителски кредит №986128. Поддържа, че в отношенията между страните била неприложима разпоредбата на чл. 60 от ЗКИ , която се намира в глава относно банките, наименувана „Отношения между банките и между банките и обслужваните от тях лица". С оглед на гореизложеното считат, че нито „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, нито „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД са били задължени да изпращат уведомление за предсрочната изискуемост. Стопанската активност на финансовите институции не е подчинена на Закона за кредитните институции и респективно неговият чл. 60, ал.

2 се явява неприложим за тях.

Независимо от горното се поддържа в условията на евентуалност, ако съдът счете, че длъжникът не е валидно уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост и кредиторът е бил длъжен да го стори,то се моли съда да приеме с настоящата искова молба и приложеното към нея Известие за настъпила предсрочна изискуемост на вземанията по Договор за кредит № 986128, като с връчването на препис от исковата молба и приложенията към нея на ответната страна, същата следва да се счита надлежно уведомена за настъпилата предсрочна изискуемост.

Твърди се още , че на дата 08 юли

2014 г. между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД и "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД се сключил Договор за цесия, по силата на който „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД/като цедент/ цедира вземането си по гореописания Договор за потребителски кредит на "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД /като цесионер/ подробно описан в Приложение N° 1/ представляващо неразделна част от Договора. При цедирането на вземането и при отписване на кредита, цедентът „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД е сторнирал от общата дължима от кредитополучателя сума 19,543.18 лв., които представляват недължими редовни лихви.

Предвид предоставено пълномощно и съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, цедентът „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, чрез пълномощника си „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, е изпратил Уведомление за извършеното прехвърляне на вземания до длъжника К.Д.К.. Пратката, съдържаща Уведомлението по чл. 99, ал. 3 и 4 от ЗЗД, е изпратена чрез препоръчана поща с обратна разписка на адреса, посочен от длъжника в Договора за предоставяне на потребителски кредит - ПК: 4400, гр. Пазарджик, ул. „*********“ *, ет. *, ап. *.

Съгласно чл.З (3) от Общите условия за предоставяне на потребителски паричен кредит от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, потребителят се задължава да съобщава в срок от две седмици за всяка промяна, настъпила в дадената от него при сключване на Договора за потребителски кредит информация, в това число и за промени в личния адрес, като такова известие от страна на потребителя липсва. Твърди се , че К.Д.К. е получил пратката лично, видно от обратната разписка от писмото, която се е върнала на изпращача и в нея са видни положен подпис и дата от страна на ответника.

Моли съда, в случай че приеме, че К.Д.К. не е надлежно уведомен за извършеното прехвърляне на вземания, да приеме с настоящата искова молба и приложеното към нея Уведомление за извършено прехвърляне на вземания, с което от името на Цедента го уведомяват за сключен на 08.07.2014 г. Договор за цесия между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, по силата на който „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, в качеството си на цедент, продава на цесионера „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД изрично посочени вземания, произхождащи от договори за потребителски кредити.

Твърди се , че след подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против К.Д.К. съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, като посредством нея е осъдил длъжника по ч.гр.д. 1170/2019 г. по описа на PC - гр. Пазарджик да заплати на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД претендираната сума в размер на 25000,00 лв., /двадесет и пет хиляди лева/ представляваща частичен размер от незаплатена главница по договор за потребителски кредит № 986128, ведно със законна лихва, считано от датата на депозиране на заявлението пред съда /20.03.2019 г./ до окончателното изплащане на вземането както и сторените разноски.

Във връзка с изложеното, моли съда, след като се убеди в основателността и истинността на изложените твърдения, да постанови решение със сила на присъдено нещо, с което да признае за установено по отношение на ищеца, че К.Д.К., ЕГН ********** дължи на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД сумите, за които е издадена Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело 1170/2019 г. по описа на Районен съд - гр. Пазарджик, а именно: сума в размер на 25000,00 лв., представляваща частичен размер от незаплатена главница по договор за потребителски кредит № 986128, ведно със законна лихва, считано от датата на депозиране на заявлението пред съда /20.03.2019 г./ до окончателното изплащане на вземането.

В условията на евентуалност, ако съдът счете, че длъжникът не е валидно уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост и кредиторът е бил длъжен да го стори, моли съда да бъде взета предвид тълкувателната практика на ВКС-Тълкувателно решение № 8/2017 от 02.04.2019 по тълк. дело 8/2017 и предявеният иск да бъде уважен за изискуемите, неплатени и падежирали вноски по Договор за кредит № 986128, като бъде установена тяхната дължимост от К.Д.К., включително и вноските с настъпил падеж след подаване на заявлението на издаване на заповедта за изпълнение.Претендират се деловодни разноски.Представени са писмени доказателства. Формулирани са доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК от процесуалният представител на ответника е постъпил писмен отговор на исковата молба, с който дава следното становище по така предявената срещу него искова молба:

На първо място се поддържа , че в заявлението по чл.410 от ГПК, въз основа на което е издадена Заповед №723 от 26.03.2019г. е претендирана сумата от 25000 лева, представляваща частичен размер от незаплатена главница по договор за потребителски кредит № 986128. Така оформения при евентуалност петитум на иска обосновава сума, различна от посочената по-горе ergo сума различна от 25000 лева. В този смисъл, се поддържа, че се претендира вземане, за което не би могло да се приложи разпоредбата на чл.410, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като сумата ще надхвърли допустимата по закон, от една страна, а от друга — ще се претендира сума, различна от онази, за която ищецът - кредитор вече разполага с изпълнително основание - издадената в негова полза заповед за изпълнение.Ето защо, счита, че предявеният в настоящото производство от ищеца при условията на евентуалност, установителен иск за цена на иска, различна от тази, въз основа на която е издадена заповедта за изпълнение, води до недопустимост на иска и същият следва да бъде оставен без разглеждане. Алтернативно се поддържа поради изложените по-горе съображения, че исковата молба е нередовна. Считат, че в обстоятелствената част на молбата не се индивидуализира размера на прехвърленото вземане по Договор за цесия от 08.07.2014 г. Поддържа се , че общата дължима сума от потребителя К. по Договора за отпускане на потребителски паричен кредит е в размер на 67554.00лева, в която е включена главница, но предявената частично от цесионера до размера на 25000лева в настоящия процес, за тях било неясно как е формирана.Отделно от това се поддържа , че предявения при евентуалност петум остава неясен, с оглед заявената в цялост претенция.

По основателността - оспорват изцяло исковите претенции, както по основание, така и по размер.

Не се оспорва сключването на Договор за потребителски паричен кредит № 986128 от 23.10.2012г. между ответника К.Д.К. и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД, но се твърди, че ищеца „Кредит

Инкасо Инвестмънтс БГ”ЕАЛ не е материално правно легитимиран да води настоящия процес, в качеството му на цедент, тъй като считат, че договора за продажба и прехврляне на вземане(цесия) от 08.07.2014г.,между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ”ЕАД е сключен в нарушение на разпоредбата на чл.26,ал.1 от ЗПК. Съгласно посочената законова разпоредба, договор за потребителски кредит може да бъде прехвърлен на трето лице, само ако страните по договора са предвидили такава възможност. Твърди се, че в процесния договор за потребителски кредит от 23.10.2012г. не е предвидена такава възможност от страните, ergo не е налице валидно прехвърляне на вземането.

Твърди се още , че не е налице и надлежно уведомяване на ответника К. за извършената цесия нито лично от цедента, нито от цесионера в качеството му на упълномощено лице, тъй като това уведомяване следва да е достигнало до длъжника, а в настоящия казус за извършената цесия, ответникът е разбрал от полученото съобщение по ч.гр.л.№ 1170/2019г. на PC Пазарджик. Оспорва се автентичността на подписа на ответника върху приложена обратна разписка на препоръчана пощенска пратка № ИД PS 1336 008Q61 Z, с която ищецът удостоверява уведомлението за извършената цесия.