Определение № 470 от 18.03.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 470 гр. Б., 18.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., СЕДМИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Гюлфие Яхова като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Гражданско дело № 20261200100037 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от ищците Й. П. М. с ЕГН ********** и Й. И. М. с ЕГН ********** и двамата с адрес в гр. Б., ж.к. "Е". бл.*, с адрес за призоваване и съобщения: адвокатска кантора на адвокатско дружество „Б. И П.“, гщр.Б. ул. Т.А. №*, представлявано от адвокат С. Б., против ответника „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление гр.С. п.к. р-н В. ж.к. М.д. бул. Р.П.К., представлявано заедно и поотделно от управителите Р.И.М. и Т.И.В..

След като съдът е приел исковата молба за редовна и е счел, че на същата следва да даде ход, е разпоредил на основание чл. 131 ГПК на ответника да бъде изпратен пресп от нея, заедно с приложените към същата писмени доказателства.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника.

Относно редовността на исковата молба и допустимостта на предявения иск:

След извършена проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК съдът преценява подадената искова молба за редовна, а предявеният с нея иск за процесуално допустим на настоящия етап от производството.

По възраженията на ответника за частична недопустимост на предявения иск:

Съдът намира, че възраженията на ответника за частична недопустимост на предявения иск са неоснователни.

В отговора на исковата молба е посочено, че в полза на ответника е цедирано вземане за главница в размер на 14 235,65 лв., поради което за разликата над тази сума до посочената в исковата молба - 37 558,30 лв. липсва правен интерес за ищците. Дали и каква сума е цедирана в полза на ответното дружество е въпрос по съществото на спора, а не на допустимост на 1 предявения иск. За правния интерес при предявяване на иска съдът се ръководи от твърденията на ищците, а те са че в полза на ответника е цедирано вземане за главница в размер на 37 556,30 лв.

Ето защо възражението на ответника за частична недопустимост на предявения иск ще следва да се остави без уважение.

По възраженията на ответника за липсва на местна и родова подсъдност на Окръжен съд Б.:

В писмения отговор на ответника е направено възражение за липса на родова подсъдност на сезирания окръжен съд поради това, че в полза на ответника е цедирано вземане за главница в размер на 14 235,65 лв., поради което по правилата на ГПК иска е подсъден като първа инстанция на районен съд. Възражението е неоснователно. За това дали искът е подсъден на районен или окръжен съд съдът се ръководи от цената на иска, която в случая е посочена от ищците и е в размер над 25 000 лв., което по правилата на ГПК означава, че спорът следва да се разгледа като първа инстанция от окръжен, а не от районен съд. Каква сума е цедирана в полза на ответника е въпрос по същество, а не е въпрос на преценка за цената на иска, а от там и за подсъдност на спора. Ето защо възражението за родова неподсъдност на спора на ОС Б. и искане делото са се изпрати на СГС е напълно неоснователно и като такова ще следва да се остави без уважение.

На следващо място ответникът е направил и възражение за липса на местна подсъдност на сезирания съд. Твърди, че в случая е приложима общата подсъдност по чл. 108 ГПК и делото следва да се разгледа от съда по седалище от ЮЛ ответник. Направено е искане делото да се изпрати за разглеждане на СГС, респ. СРС, доколкото седалището на ответника е в гр. София.

Съдът намира възражението за неоснователно, поради следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 113 от ГПК исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес - по постоянния. Видно от направени служебни справки ищцата Й. М. е с настоящ адрес в с. Д., общ.П., а ищецът Й. М. е с настоящ адрес в гр. Б.. В конкретния случай искът макар и отрицателен установителен се основава на сключен между ищците и банката договор за банков кредит и доколкото длъжниците по него са физически лица, следва да се приеме, че е предявен иск от потребители. Потребителите ищци са избрали да предявят иска си пред съда по настоящ адрес на един от тях и този техен избор следва да бъде зачетен. В обобщение следва да се посочи, че в случая приложение намира специалната уредба на чл. 113 ГПК, а не общата такава – по чл. 108 ГПК, по седалище на ответника.

Ето защо възражението за липса на местна подсъдност и искането делото да се изпрати на местнокомпетентния съд – СГС, респ. СРС е неоснователно и ще следва да се остави без уважение.

С оглед гореизложеното исковата молба следва да се разгледа в открито съдебно заседание, като проектът за доклад по делото е следният:

1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и 2 възражения на страните:

В исковата си молба ищците Й. и Й. М.и сочат, че в полза на „Уникредит Булбанк“ АД е издадена Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК №1654/24,02.2012 г. и изпълнителен лист от 27.02.2012г. по ч.гр.д. №597/2012 год. по описа на Районен съд Б., с които ищците са осъдени да заплатят солидарно на „Уникредит Булбанк“ АД сумата от 23 867.97 евро - главница по Договор за банков кредит № 28 от 05.03.2008 год. обезпечен със солидарна отговорност, сумата от 3 435.25 евро - договорна лихва за периода от 04.12.2010 г. 21.02.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от депозиране на заявлението в съда - 23.02.2012 год. до окончателното плащане на вземането, сумата от 1180,80 лв. - заплатена държавна такса и сумата от 1 180.80 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.

Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изп. дело № 383/2012 год. по описа на ЧСИ В.Т., по което са извършвани множество действия, насочени към принудително събиране на вземането, наложени са запори и е извършена публична продан на недвижим имот.

На 05.02.2016 г. е депозирана молба по изпълнителното дело, с която е представен договор за цесия, от който се установява, че вземането по процесния изпълнителен лит е придобито от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД.

Твърди се, че последното реално извършено изпълнително действие по делото е наложен на 22.10.2018 г. запор на МПС собственост на длъжника Й.

М., а последното поискано от взискателя изпълнително действие е с молба от 04.02.2019 г. за справка за трудови договори и запор на трудово възнаграждение на длъжниците. След тази дата се сочи, че от страна на взискателя не е правено искане за извършване на изпълнителни действия и такива не са извършвани от ЧСИ. Поради настъпила перемпция делото е прекратено с Постановление на ЧСИ В.Т. от 14.01.2021г., влязло в законна сила на 29.01.2021 г.

Сочи се, че към тази дата неудовлетворен остатък от сумите по издадения изпълнителен лист е сумата в размер на 37 558.30 лв., представляваща главница, както и законната лихва върху главницата до този момент.

Сочи, се че след прекратяване на изпълнителното дело кредиторът не е предприемал никакви действия за принудително събиране на вземането си.

Считано от последната молба, с която са поискани действия по изпълнението 04.02.2019г., са изминали повече от пет години, поради което вземането на кредитора по процесния изпълнителен лист се е погасило по давност.

Твърди се, че правната сфера на ищците се явява накърнена въз основа на съществуващия в полза на кредитора / бивш взискател / изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което е въз основа на факти, настъпили след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание. Сочи се, че съществува възможност за ново образуване на изпълнително дело въз основа на съществуващия изпълнителен титул.

3

Сочи се, че служители на ответното дружество не спират да звънят по телефона и да заплашват ищците, че ако не платят процесното задължение ще им вземат всичко, както и им изпращат писма, с които ги уведомяват, че имат задължения към тях.

Предвид на изложеното по-горе е направено искане да се признае за установено, по отношение на ответника „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, че ищците Й. П. М. и Й. И. М. не дължат поради погасяване по давност на сумата от 37 558.30 лв., представляваща непогасен остатък на главница в размер на 23 867.97 евро по Договор за банков кредит № 28 от 05.03.2008 год. обезпечен със солидарна отговорност, сключен с „Уникредит Булбанк“ АД, ведно със законната лихва, считано от депозиране на заявлението - 23.02.2012 год. до окончателното плащане, за която сума е издадена Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК №1654/24.02.2012 год. по ч.гр.д. № 97/2012 год. по описа на Районен съд - гр.

Б. и изпълнителен лист от 27 02.2012 год. по ч.гр.д. №597/2012 год. по описа на Районен съд - гр. Б..

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника.

Правят се възражения за липса на родова и местна подсъдност на сезирания съд, както и за недопустимост на предявения иск за разликата над 14 235,65 лв., доколкото предмет на цесията е главница в размер на посочената сума. Сочи се, че искът е неоснователен, тъй като вземанията не са погасени по давност. Твърди се, че в случая е приложима общата 5 годишна погасителна давност, започнала да тече от влизане в сила на заповедта по чл.

417 ГПК. Съгласно приетата тълкувателна практика давността е започнала да тече на 26.06.2015г., като настъпилата перемпция е без правно значение. Сочи се, че нова давност е започнала да тече от 04.02.2019г. и е прекъсната на 26.03.2021г., когато е извършено последното същинско изпълнително действие. Към датата на сезиране на съда не са изтекли пет години, ето защо вземането не е погасено по давност. Сочи се и това, че давност не е текла по време на действието на ЗМДВИП.

Прави се искане за прекратяване на производството по делото, респ. за отхвърляне на предявения иск.

В условията на евентуалност се възразява срещу адвокатското възнаграждение на ищците, поради прекомерност.

Сочи се, че страните не следва да бъдат насочвани към процедура по задължителна информационна среща за процедура по медиация, тъй като същата не би довела до положителен резултат.

Претендират се разноски.

По т. 2 на чл. 146, ал. 1 ГПК: Правна квалификация на правата, претендирани от ищците – предявен е отрицателен установителен иск по чл.

124 ГПК.

По т. 3 на чл. 146, ал. 1 ГПК: Кои права и обстоятелства се признават – това, че на 05.03.2008 г. е сключен договор за банков кредит № 28 между Й. И.

4

М. /кредитополучател/ и Й. П. М. /съдлъжник/, от една страна, и „УниКредит Булбанк АД /кредитор/, от друга страна. Това, че „ЕОС Матрикс“ ЕООД /цесионер с универсален правоприемник „ЕОС Матрикс" ЕАД/ е придобило процесното вземане от цедента „УниКредит Булбанк" АД съгласно сключен договор за цесия от 23.11.2015 г. и считано от тази дата кредитор по задължението е ответникът. Това, че от страна на „УниКредит Булбанк АД е инициирано заповедно производство, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължени и изпълнителен лист и въз основа на тях е образувано изп. дело № 383/2012 г.. по описа на ЧСИ В.Т..

По т. 4 на чл. 146 от ГПК: Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – посочените в предходната точка.

По т. 5 на чл. 146, ал. 1 ГПК: Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:

В тежест на ищците е да докажат наличието на правен интерес от предявяване на иска, а именно твърдяното в исковата молба, че служители на ответното дружество звънят по телефона и заплашват ищците, че ако не платят процесното задължение ще им вземат всичко, което имат, както и че им изпращат писма, с които ги уведомяват, че имат задължения към тях. Следва да докажат, че процесното вземане е погасено по давност, конкретно това, че последното поискано изпълнително действие е от 04.02.2019г. и от тогава в продължение на пет години не са извършвани действия, водещи до прекъсване на давността, както и че изпълнителното дело е прекратено поради перемпция на 29.01.2021г.