Решение № 5207 от 30.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5207 гр. София, 30.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20241100505756 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от Л. Ц. М. срещу съответната неизгодна за него част от решение от 07.03.2024г., постановено по гр. д. № 50068/2023г. по описа на Софийски районен съд, 31 с-в, в неблагоприятните установителни части за дължими суми – главница, лихви.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението поради липса на доказателства за облигационно правоотношение по продажба на ТЕ. Поддържа се необоснованост на СТЕ и СЧЕ. Фактури не били представени. Неправилно било прието, че няма погасени по давност задължения. Игнорирано било значението на заповедното производство. Неправилно не били уважени исканията за конституиране на трето лице помагач и да се приеме за разглеждане насрещния иск. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на исковете.

Постъпил е отговор на жалбата, с който тя се оспорва.

СГС след проверка по реда на чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Заявлението и исковата молба са подадени от юрисконсулт, за който е представено пълномощно, сочещо предоставена му представителна власт от изпълнителен директор на „Топлофикация София“ЕАД, който при проверка в публичния търговски регистър се установява, че е бил такъв към момента на подаване на тези искания към съда. Вземанията са индивидуализирани по основание, период, размер и това е достатъчно, за да се приеме, че изискванията на чл. 127 от ГПК са изпълнени, като за ответника няма пречка да организира защитата си. В заповедното производство не е необходимо да се представят доказателства, установяващи вземанията в хипотеза на чл. 410 от ГПК. Останалите възражения на ответника касаят 1 основателността на исковете, а не тяхната редовност и допустимост.

Следователно обжалваното решение е допустимо.

По отношение неговата правилност въззивният съд е ограничен до оплакванията в жалбата и императивните материални норми.

След преценка на твърденията и възраженията на страните, с оглед на събраните по делото доказателства, въззивният съд намира жалбата за неоснователна, а решението за правилно.

Неоснователни са и оплакванията на въззивника, основани на допуснати нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с призоваването му, с искането му за конституиране на трето лице помагач и за приемане за разглеждане на насрещен иск.

Спорът за основателността на искането на ответника по искането по чл. 219 от ГПК е разрешен по реда на инстанционния контрол, като СГС в производството по ч.гр.д. № 4966/2025г. е потвърдил определението на СРС. Този спор не може да бъде пререшаван от настоящият въззивния съд.

Определението, с което не е приет за разглеждане насрещния иск на ответника срещу ищеца и отделянето му за разглеждане в друго производство не подлежи на проверка по реда на инстанционния контрол и предявения насрещен иск не е предмет на настоящото производство и настоящият състав на СГС не може да се произнася по него каквото искане бе направено в ОСЗ от 19.02.2026г.

Не са налице нарушения които да са довели до нарушено право на защита. За съдебните заседания, проведени пред СРС, въззивникът е бил редовно уведомен. В о.с.з. от 29.01.2024г. делото е отложено и е насрочено за 26.02.2024г., тъй като СРС е констатирал, че ответникът е редовно призован, но не му е връчено надлежно определението по чл. 140 и проекто-докладът по делото, поради което му е предоставил възможност в срок до следващото съдебно заседание да вземе становище по всички представени доказателства. Ответникът е получил лично на 05.02.2024г. призовка (л. 120 от делото пред СРС) за съдебното заседание на 26.02.2024г., с приложени преписи на протокола от ос.з. от 29.01.2024г. и на определението по чл.

140 ГПК от 02.01.2024г. СГС намира, че срокът между 05.02.и 26.02.2024г. е достатъчен за запознаване с движението на делото и представените доказателства.

Ответникът в о.с.з. от 26.02.2024г. не е направил възражения срещу проектодоклада и не е взел становище по представените доказателства в предходното о.с.з. от 29.01.2024г. Предвид изложеното, СГС счита, че не са налице основания да се приемат за опорочени процесуалните действия на СРС от 26.02.2024г..

Неоснователни са оплакванията за липса на облигационно отношение.

Последното, съгласно тълкувателната практика на ВКС, се презюмира за възникнало между собственика на имот в който се ползва ТЕ за битови нужди и топло-преносното предприятие от момента на придобиване правото на собственост. По делото е приет неоспорен от страните нотариален акт № 22, том 26, дело 4865/1993г., съставен от І-ви нотариус при СРС, съгласно който на 11.03.1993г. Е.Т. М.а е дарила на сина си Л. Ц. М. апартамент № 9 в гр. София, ул. **** като е запазила за себе си и за съпруга си Ц.Е.

М. безвъзмездно и пожизнено вещното право на ползване върху имота. От представените на л. 15-16 от делото пред СРС преписи – извлечения от актове за смърт се установява, че Е.Т. М.а и Ц.Е. М. са починали преди началото на процесния период, с което се е погасило правото им на ползване върху имота. Следователно е налице облигационно отношение за продажба на ТЕ, доколкото не се твърди, нито доказва друго лице да собственик в процесния период (което е в тежест на ответника) или да 2 има друго лице с ограничено вещно право на ползване.

Реалното доставяне на ТЕ се доказва от изслушаната СТЕ, която СГС кредитира, както и от протоколите за отчет на уредите за дялово разпределение в имота на ответника-жалбоподател. СТЕ е констатирала реален отчет по поставени върху отоплителните тела уреди за дялово разпределение и индивидуални водомери за топла вода. Представени са формулярите за отчет в имота от дружеството извършващо дяловото разпределение в сградата. Те носят подписа на ответника Л. М. и не са оспорвани по делото. Вещото лице е дало заключение за правилно извършено дялово разпределение и СГС не вижда основание да не го кредитира, тъй като то е базирано и на документи носещи подпис на ответника и неоспорени (формулярите за отчет).

Ирелевантни са оплакванията относно непредставянето на фактури за процесния период, тъй като фактурата сама по себе си не е източник на задължението, което обективира. Основанието за възникване на задължението не е издаването на счетоводен документ, а потреблението на доставената в имота топлинна енергия.

Съдът приема за установено по делото, че стойността на доставената топлинна енергия в имота за процесния период е в размер на 2763,21 лева. За този извод съдът кредитира изцяло заключението на СЧЕ (същата е отчела и извършено погасяване, неотчетено от СТЕ), оплакванията срещу което СГС намира за неоснователни, предвид, че вещото лице е работило с документите по делото – неоспорени и предоставени от ищеца счетоводни справки. Отделен е въпросът, че за своето заключение вещото лице носи и наказателна отговорност.

Неоснователно е оплакването относно погасителната давност. Процесният период за цената на ТЕ е от 01.05.2020г. до 30.04.2022г. Вземанията са периодични и се прилага тригодишният давностен срок по чл. 111 б. „в“ от ЗЗД с начало настъпване на изискуемостта на вземането. Месечните прогнозни вземания са самостоятелни и са срочни – вземането за всеки месец е дължимо в срок от 45 дни от изтичане на месеца, за който се отнася. Следователно вземането за м.05.2020г. е изискуемо от 15.07.2020г. и давността изтича на 15.07.2023г. – след датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, което е от 21.06.2023г. и предвид спазения срок по чл. 415 ГПК за предявяване на иска, давността се счита за прекъсната именно на 21.06.2023-преди да изтече.

Други оплаквания няма в жалбата поради което същата е неоснователна, а решението следва да се потвърди в обжалваната му част.

По разноските: само въззиваемото дружество има право на разноски за въззивна инстанция, като се претендира юрисконсултско възнаграждение, което СГС определя в размер на 25,56 евро (50,00 лева), с оглед на ниската правна и фактическа сложност на делото.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение от 07.03.2024г., постановено по гр. д. № 50068/2023гпо описа на Софийски районен съд, 31 с-в, В ОБЖАЛВАНАТА МУ ЧАСТ.

ОСЪЖДА Л. Ц. М. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА „Топлофикация София“ЕАД с ЕИК 831609046 25,56 евро юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.

Решението е постановено при участие на третото лице „Директ” ЕООД – помагач на въззиваемия-ищец „Топлофикация София” ЕАД.

Настоящото решение не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4