Решение № 125 от 07.10.2021, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 125 гр. Пловдив, 07.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на петнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Стоян Ат. Германов при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело № 20215001000401 по описа за 2021 година

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №260068/19.02.2021г., постановено по търг. д. №507/2020г. по описа на Окръжен съд П., са отменени, на основание чл.74 от ТЗ, като процесуално незаконосъобразни, по искове, предявени от „Л. П.“ ЕАД, ЕИК **********, решенията по т.2 от дневния ред: „Общото събрание на акционерите освобождава членовете на Съвета на директорите от отговорност за дейността им като такива за периода 2016г.-2019г.“ и по т.4 от дневния ред: „Потвърждаване и одобряване на действията на Съвета на директорите, с които дружеството се е разпоредило и/или е предоставило като обезпечение активи на дружеството“, взети на общо събрание на акционерите на „Л. П.“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „П.“ № *, ет.*, ап.*, проведено на 26.07.2020г. „Л. П.“ АД е осъдено да заплати на „Л.

П.“ ЕАД разноски по делото в размер на 1 720лв. „Л. П.“ ЕАД е осъдено да заплати на „Л. П.“ АД разноски по делото в размер на 1 600лв., сторени във връзка с исковете, по които производството по делото е прекратено с определение №260447/02.11.2020г.

1

С определение №260606/28.03.2021г., постановено по реда на чл.248 от ГПК, е оставена без уважение молбата на „Л. П.“ АД с вх. № 269316/16.03.2021г., за изменение на решение №260068/19.02.2021г., постановено по т.д. №507/2020г. на Окръжен съд - П. в частта за разноските.

Срещу постановеното по делото решение е постъпила въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство – „Л. П.“ АД. Въззивната жалба е само срещу тази част от решението, с което е отменено решението по т.2 от дневния ред: „Общото събрание на акционерите освобождава членовете на Съвета на директорите от отговорност за дейността им като такива за периода 2016г.-2019г.“. Твърди се, че първоинстанционното решение в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с разпоредбите на материалния и процесуалния закон. Изразено е несъгласие с изводите на първоинстанционния съд за нарушено право на информираност по повод така взетото решение, поради обстоятелството, че в ТРРЮЛНЦ не е публикуван приет от ОСА отчет за дейността на съвета на директорите, както и ГФО за 2019г. Счита, че съдът необосновано се е позовал на нарушение на изискването на чл.224 ал.1 от ТЗ, тъй като посочените, подлежащи на обявяване актове, не са обявени само за отчетната 2019г. А отмененото решение по т.2 касае период от 4 години, като за годините 2016г. – 2018г. липсват твърдения от ищеца, както и не са изложени мотиви от съда, че на акционерите е нарушено правото на сведения и информираност. Конкретно по отношение на ищеца - „Л. П.“ ЕАД, се твърди, че същият не е проявил необходимата заинтересованост да получи информация в един продължителен период от време – от момента на публикуване на свикване на ОСА до провеждане на самото общо събрание, а при провеждане на ОСА законният представител на ищцовото дружество не е възразил при разискванията на тази точка от дневния ред и е пристъпил към гласуване. Позовавайки се на пасивно поведение от страна на ищеца, а именно, че не е поискал преди провеждането на ОСА приетия отчет за дейността и ГФО за 2019г., жалбоподателят твърди недобросъвестност от страна същия. Освен това се сочи, че въведената от ищеца с исковата молба незаконосъобразност се основава единствено на липсата на отчет за дейността на СД и ГФО само за 2019г., който факт е приет от съда за опорочаващ решението на ОСА. Но това обстоятелство би довело до накърняване правото 2 на сведение на акционерите само по отношение на отчетната 2019г. Иска се да бъде отменено решението на окръжния съд в частта, с която е отменено решението на ОСА по т.2 от дневния ред, алтернативно – същото да бъде отменено в частта му за освобождаване на членовете на директорите от отговорност за дейността им за периода 2016г. – 2018г.

Ответникът в първоинстанционното производство „Л. П.“ АД е обжалвал с частна жалба и постановеното по реда на чл.248 от ГПК определение №260606/28.03.2021г. Изложени са подробни доводи за неправилност на същото.

Въззиваемата страна „Л. П.“ ЕАД в представения отговор по въззивната жалба и частната жалба оспорва изцяло същите.

С въззивната жалба, частната въззивна жалба и постъпилия отговор не се предявяват доказателствени искания.

Страните претендират сторените по делото разноски.

Въззивната жалба и частната жалба са допустими, като депозирана в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.

Апелативният съд, след като съобрази оплакванията, изложени в жалбата и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.269 и чл.271 от ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо решение.

Същото е постановено по предявен иск с правно основание чл.74 от ТЗ.

Ищецът в първоинстанционното производство, въззиваема страна в настоящето –„Л. П.“ ЕАД, в качеството си на акционер в –„Л. П.“ АД, в предявената против последното искова молба, е изложил твърдения за незаконосъобразност на решенията на общо събрание на акционерите, приети с протокол от 26.07.2020г. По отношение решението по т.2 от дневния ред „Обсъждане на въпроса за освобождаване от отговорност на членовете на 3

СД за дейността им през 2016 - 2019г.“ – предмет на настоящето производство, ищецът се е позовал на процесуалноправна – процедурна незаконосъобразност, а именно – нарушаване правото на информираност по смисъла на чл.224 ал.1 от ТЗ. Конкретните възражения в тази насока са, че в ТР липсвали решения на ОСА за 2019г. за приемане на отчета на СД за дейността, както и ГФО за целия период. Поради това било невъзможно акционерите да направят информирана преценка дали членовете на СД следва ад бъдат освободени от отговорност, доколкото не е ясен обемът на тази отговорност и действията на СД за този период. Позовава се бланкетно и на нарушение на разпоредбата на чл.223, ал.4, т.5; чл.223, ал.3, т.5, чл. 223 ал.4, чл.224 ал.2 от ТЗ.

Ответникът „Л. П.“ АД е оспорил предявения иск.

От събраните по делото доказателства се установи следното:

Няма спор относно факта на проведено ОСА на „Л. П.“ АД на дата 26.07.2020г., както и относно качеството на ищеца - „Л. П.“ ЕАД на акционер в ответното АД, притежаващ 70 890 бр. акции, участвал чрез представител на така проведеното ОСА. ОСА е проведено по решение на СД от 25.02.2020г., съгласно което се свиква ОСА за 13.04.2020г., с посочен час и място на провеждане, при четири точки дневен ред, като, в случай че на посочената дата и час не е налице необходимия кворум, ОСА ще се проведе на 26.07.2020г. Поканата за свикване на ОСА е обявена в ТР по партидата на дружеството на 06.03.2020г. – т.е. - спазено е изискването на чл.223 ал.5 от ТЗ времето от обявяването в ТР до откриването на общото събрание да не е помалко от 30 дни. ОСА е проведено на втората посочена дата – 26.07.2020г.

По т.2 от дневния ред на така проведеното ОСА, законосъобразността на което е предмет на проверка в настоящето производство, е взето решение:

„Общото събрание на акционерите освобождава членовете на Съвета на директорите от отговорност за дейността им като такива за периода 2016г.2019г.“. За да отмени така взетото решение, първоинстанционният съд се е позовал на процесуалноправна незаконосъобразност – нарушение на императивната разпоредба на чл.224 ал.1 от ТЗ, въвеждаща изискването за информираност на акционерите относно въпросите от дневния ред преди провеждане на общото събрание и предвиждаща писмените материали по 4 тези въпроси да бъдат поставени на разположение на акционерите най - късно до датата на обявяването. Решаващите мотиви на съда в тази насока са изведени единствено от факта, че по партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ последният обявен годишен финансов отчет на „Л. П.“ АД е за 2018г. и обявяването е осъществено на 04.03.2020г., т.е. - преди обявяването на поканата; ГФО за 2019г. не е обявен. Той е заявен за обявяване едва през м.

09.2020г., след датата на свикването и на провеждането на процесното ОСА, като във връзка със заявлението обр. Г2 е постановен отказ, основан на констатацията, че не са представени доказателства за приемането му от ОСА;

ГФО за 2019г. не е и сред материалите за ОСА. Възприета е за основателна тезата на ищеца, че, за да формира информирано съгласие за това, дали да бъдат освободени от отговорност членовете на СД за периода от 2016-2019г., е необходимо на акционерите да бъде достъпна информацията какви са финансовите измерения от дейността на дружеството, какво е съотношението на активите и пасивите му, дали то е формирало печалба или загуба – и в тази връзка да се направи преценката възникнала ли е отговорност на управителния орган за вреди, от която членовете му да бъдат освободени.

Фактът на неизготвен и предоставен на акционерите ГФО за 2019г., извод за който е направен от необявяването на такъв в ТР, е приет от първостепенния съд като накърняващ правото на сведения на акционерите, гарантирано с императивната разпоредба на чл.224 от ТЗ.

Вярно е, че финансовото състояние на търговеца намира най-пълно отражение във финансовите отчети и годишни доклади: чл.24 от Закона за счетоводството - финансовите отчети трябва да представят вярно и честно имущественото и финансовото състояние и финансовите резултати от дейността на предприятието, паричните потоци и собствения капитал, което пък води до достоверно показване на ефектите от операциите, други събития и условия в съответствие с определенията и критериите за признаване на активи, пасиви, приходи и разходи, заложени в приложимите счетоводни стандарти; чл.39 от ЗСч - предприятията изготвят годишен доклад за дейността, който съдържа информация: обективен преглед, който представя вярно и честно развитието и резултатите от дейността на предприятието, както и неговото състояние, заедно с описание на основните рискове, пред които е изправено; анализ на финансови и нефинансови основни показатели 5 за резултата от дейността, имащи отношение към стопанската дейност и др.

На това сочи и разпоредбата на чл.247 от ТЗ – относно изискването за съставянето и съдържанието на отчета/доклад за дейността на търговското дружество. Вярно е, че доброто финансово състояние на търговеца до голяма степен зависи от добрите мениджърски умения на управителния му орган.

Т.е. – изготвянето на финансов отчет, с най - пълно съдържание – годишен финансов отчет и годишен доклад биха били от значение за вземане на информирано решение от всеки акционер, изразено и в решение на върховния орган – общото събрание, по чл.221 т.10 от ТЗ – освобождаване от отговорност членовете на управителния орган – с какъвто характер е процесното решение. Съгласно чл.245 от ТЗ, до 31.03. ежегодно СД /съответно УС/ съставя за изтеклата календарна година годишен финансов отчет и годишен доклад за дейността. Изискването за обявяване на ГФО в ТРРЮЛНЦ е регламентирано не само в чл.251 ал.4 от ТЗ – приетият от ОС ГФО се представя за обявяване в ТР, но и в ЗСч, включително и за обявяването на годишните доклади. Съгласно чл.38 от ЗСч предприятията публикуват годишния финансов отчет и годишните доклади, приети от общото събрание на съдружниците или акционерите или от съответния орган, чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър, в срок до 30 септември на следващата година. Това изискване обаче е за целите на публичността на финансовото състояние на търговеца пред трети лица, което намира израз и в разпоредбата на чл.7, съответно – чл.9 от ЗТРРЮЛНЦ. Съгласно чл.11 ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ, Търговският регистър и регистърът на юридическите лица с нестопанска цел са публични, а съгласно чл.9 ал.1 и ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ, обявяването дава публичност на обявения акт; представените актове по чл.5 /актове, за които е предвидено със закон, че подлежат на обявяване, каквито са ГФО и годишните доклади/ се смята, че са станали известни на третите лица от момента на обявяването. Т.е. – изискването за обявяване на ГФО и годишните доклади е за целите на публичността на финансовото състояние на дружеството, на информираността на трети лица относно това състояние. В този смисъл необявяването на ГФО и годишния доклад и то само за финансовата 2019г. в ТР, не може да обоснове извод за липса на информираност за акционера, както относно финансовото състояние на дружеството, така и за формиране на мнение за наличие на предпоставки за освобождаване от отговорност на 6 управителния орган и то за дейността му през значително по-дълъг финансов период – 2016г. – 2019г. На още по-голямо основание приетото от първоинстанционния съд, че необявяването на ГФО и годишния доклад и то само за финансовата 2019г. в ТР води до нарушаване правото на акционера за информираност по смисъла на чл.224 ал.1 от ТЗ за вземане на решението по чл.221 т.10 от ТЗ, не може да бъде споделено, при положение че за предходните години – считано от 2016г., ГФО и годишните доклади са обявени в ТР. Не на последно място, както се посочи, нормата на чл.38 от ЗСч задължава търговеца да публикува годишния си финансов отчет и годишния доклад, чрез представяне за обявяване в ТР до 30 септември на следващата година. Т.е. – срокът за даване публичност относно финансовите резултати за 2019г. е до 30.09.2020г., а ОСА е проведено през м.07.2020г. А сам по себе си фактът, че ГФО за 2019г. не е бил обявен в ТР към датата на свикване на ОСА и провеждането му, не води автоматично до извод, че такъв не е бил изготвен или че е съществувал, но при поискването му от акционера избирателно не му е предоставен.