Решение № 223 от 20.10.2025, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№ 223 гр. Радомир, 20.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНТОН Р. ИГНАТОВ при участието на секретаря В. М. К. като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20251730100513 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл.26, ал.1, т.1 ЗЗД с насрещен иск по чл.55, ал.1 ЗЗД.

Ищецът К. В. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Р., ул.“П.“ № ., съдебен адрес: гр.С.я, бул.“Св. Н.“ № ., чрез адв.Б. Й. от САК, е предявил иск срещу ответника "К." ЕООД, ЕИК..., със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. ., р-н „М.т“, бул. „Ц. .“ № . ., ет. ., с който моли съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на целия договор за потребителски кредит № ..... от 18.04.2024 г., сключен от „Кредирект“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: Ст. об., район „М.", бул. „Ц. .ш.“ № . ., ет.., представлявано от Н. П. П., и К. В. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Р., ул. „П...“ N ., обл. П., на основание чл. 124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.26, ал.1, предл. 1 от ЗЗД във вр, с чл.10, ал.1 от ЗПК, във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, във вр. с чл.19, ал.2 и с чл.22 от ЗПК, поради противоречие със закона.

Моли да му бъдат присъдени направените разноски по делото.

В исковата молба се излагат твърдения, свързани с това, че на 18.04.2024 г. ищецът К. В. К., ЕГН **********, е сключил договор за потребителски кредит № . с „К..р. ЕООД, ЕИК. ., със седалище и адрес на управление: Ст. община, район “М.”, гр.С., бул.“Ц. ш.“ № . ., ет.., ..представлявано от Н. П. П., със следните параметри на договора:

-

Размер на кредита:

4 700 лева;

Размер на погасителната вноска: 4 броя с размер на 195.83 лева и 14 броя с размер на 449.85 лева;

1

-

Брой вноски: 18;

-

Дата на първото плащане: 20.05.2024 г.;

-

Дата на последното плащане: 20.10.2025 г.;

-

Годишен процент на разходите (ГПР): 62.98 %;

-

Фиксиран лихвен процент: 50 %;

-

Лихва в размер на: 2 381.22 лева;

-

Неустойка в размер на 9 002.88 лева;

-

Обща сума за плащане: 7 081.22 лева;

-

Обща сума с неустойка в размер на 16 083.88 лева.

Съгласно Общи положения, чл.6, ал.1 от процесният договор за потребителски кредит: страните са се споразумели, че договорът за кредит ще бъде обезпечен с поне едно от посочените по-долу обезпечения: т.1 Кредиторът изисква безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорната главница и лихва или т.2. Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия:

2.1. При един поръчител - осигурителният доход следва да е в размер на не по-малко от три пъти размера на минималната работна заплата за страната. т.2.2. При двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях следва да е в размер на не по-малко от два пъти минималната работна заплата за страната.

Съгласно разпоредбата на чл.7, ал. 1 от договора, същият е сключен въз основа на валидно електронно изявление по смисъла на чл.2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ), отправено от кредитололучателя до кредитора. Със сключване на настоящия договор страните се съгласяват да бъдат обвързани от електронните изявления, отправени помежду им.

Според чл.13, ал.1 от договора, в случай на забава на която и да е погасителна вноска, кредитополучателят дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забава до датата на погасяване на задължението.

Кредиторът в чл.18, ал.1 от договора за кредит е посочил в не индивидуално договорената клауза, че кредитополучателят декларира.че му е известно и се счита за уведомен, че ако не предостави договореното в чл.6 от настоящия договор обезпечение в двудневен срок от сключването му или предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в настоящия договор за кредит, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 9 002.66 лева.

2

Неустойката обезпечавала изпълнението на задължението (чл.18, ал.2 от договора) за предоставяне на обезпечение по чл.6 и служела за обезщетение на причинените вреди на кредитора.

Съгласно чл.18, ал. 3 от наемния договор кредитополучателят се съгласявал и признавал, че неустойката по предходната алинея представлявала отделно от главницата и лихвата вземане, което се дължало на неизпълнение на задължение по договора за потребителски кредит и на основание чл.19, ал.з, т.1 от ЗПК същата не се включвала при изчисляване на годишния процент на разходите.

Твърди се, че договорът е нищожен на основание на чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. с чл.

26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл.10, ал. 3 от ЗПК, във вр. е чл.11, ал. 1, т 10 от ЗПК във вр. с чл.19, ал.2 от ЗПК, във вр.чл.22 от ЗПК. във вр. с чл. 23 от ЗПК.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „К.“ Е., с който изразява становище за неоснователност на предявения иск. Твърди се, че на основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителност на целия договор, доколкото същият може да се прилага и без нея. В случая неустоечната клауза не била част от съществените параметри на договора за заем.

Отделно от това, твърди, че били изпълнени всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 ЗПК. Също така били спазени всички изисквания по отношение на формирането на годишния процент на разходите (ГПР), закрепени в чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. В случая годишният процент на разходите не надхвърлял пет пъти размера на законната лихва за забава, поради което не било налице нарушение на чл.19, ал.4 ЗПК.

Уговорената неустойка не следвало да бъде включвана в ГПР. Последната била индивидуално договорена между страните, като клаузата била напълно ясна и разбираема – такава би била дължима след сключване на договора и само в случай че заемополучателят не предложи обезпечение на задължението си. Т. е. към датата на сключване на договора кредиторът не знаел дали ще възникне основание за плащане на неустоечната сума. Излага съображения, че от съдържанието на договора ставало ясно, че още към момента на сключването му потребителят бил уведомен за всички възможни суми, с които би могъл да се задължи към кредитора при всички възможни хипотези на развитие на отношенията им.

По тези съображения моли да бъде отхвърлен предявеният иск.

Предявен е насрещен иск от "К.." ЕООД, ЕИК......, със седалище и адрес на управление: гр. С.., п.к......, р-н „М...“, бул. „Ц... ш...“ №.. ., ет. .., срещу К. В. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Р.., ул.“П..“ № .., с който, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, моли съда да постанови решение, с което да осъди първоначалния ищец – ответник по насрещния иск, да заплати на "К.".. ЕООД сумата от 2 586.12 лв., представляваща част от неизплатеното задължение по главницата по договор за потребителски кредит № ..... от 18.04.2024 г., който е с общ размер на 4700 лв., ведно със законната лихва, от датата на предявяване на иска, до окончателното изплащане на сумата.

При условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме, че договорът е недействителен в цялост, моли съда да постанови решение, с което да осъди, на основание 3 чл.55, ал1 ЗЗД, първоначалния ищец – ответник по насрещния иск, да заплати на "К....." ЕООД сумата от 2 586.12 лв., представляваща част от неизплатеното задължение по главницата по договор за потребителски кредит № ....... от 18.04.2024 г., който е с общ размер на 4700 лв., ведно със законната лихва, от датата на предявяване на иска, до окончателното изплащане на сумата.

Моли съда да му присъди направените по делото разноски.

Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.135 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД :

От приобщените по делото доказателства се изяснява, че между ищеца К. В. К. и ответника „К...“ ЕООД е сключен Договор за потребителски кредит № ... от 18.04.2024 г., по силата на който ответникът се е задължил да предостави на ищеца сумата от 4 700 лв.

Уговорен е фиксиран годишен лихвен % в размер на 50 % и годишен процент на разходите в размер на 62,98 %.

Съобразно чл. 6, ал. 1 от договора за потребителски кредит страните се споразумели договорът да бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения: безусловна банкова гаранция или поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят на определени от заемодателя условия. Клаузата на чл.18, ал.1 от същия този договор предвиждала, че ако заемателят не предостави договореното обезпечение в двудневен срок от сключването на договора, дължал на заемодателя неустойка в размер на 9002.66 лв., която се заплащала разсрочено съгласно погасителния план.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Тъй като ищецът и ответникът „К......“ ЕООД имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК, процесният договор по своята правна характеристика представлява такъв за потребителски кредит. Следователно за неговата валидност и последици важат изискванията на Закон за потребителския кредит.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.

11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7- 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Сред посочените изисквания е това по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита, както и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора.

Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по 4 кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. От това следва, че нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до недействителност по смисъла на чл. 22 ЗПК, ще е налице не само, когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови величини, както и когато формално е налице такова посочване, но посоченият в договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между страните.