Решение № 365 от 20.12.2023, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№ 365 гр. Костинброд, 20.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Аксиния Б. Атанасова при участието на секретаря М. Г. Г. като разгледа докладваното от Аксиния Б. Атанасова Гражданско дело № 20221850100705 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба вх. № 3541 / 11.08.2022 година подадена от „Т.С.” ЕАД, ЕИК : *******, със седалище и адрес на управление : гр. С., представлявано от А.А. – изпълнителен директор, чрез юрисконсулт П. А. против Е. В. Ш., ЕГН ********** от гр. С. със сочени : цена на иска : 1 430.58 / хиляда четиристотин и тридесет лева и петдесет и осем стотинки / лева и правно основание : чл. 422 ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК за признаване за установено по отношение на същия съществуването на вземането му в общ размер 1 430.58 / хиляда четиристотин и тридесет лева и петдесет и осем стотинки / лева, от които : 1 166.61 / хиляда сто шестдесет и шест лева и шестдесет и една стотинки / лева – главница, за периода от месец 05.2018 до месец април 2020 г., 214.59 / двеста и четиринадесет лева и петдесет и девет стотинки / лева – мораторна лихва за забава, за периода от 15.09.2019 г. до 23.12.2021 г., както и суми за дялово разпределение : 40.59 / четиридесет лева и петдесет и девет стотинки / главница, за периода от 01.12.2018 г. до 30.04.2020 г., и 8.79 / осем лева и седемдесет и девет стотинки / лева – лихва, за периода от 31.01.2019 г. до 23.12.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 1

– 07.01.2022 г. до изплащане на вземането, както и направените от заявителя разноски по делото, а именно: разноските по заповедното производство и по настоящото производство.

Ищецът твърди, че в законопредвидения срок е предявен иска по чл. 422 ал. 1 от ГПК, след като по ч.гр.д. № 125 / 2022 г. по описа на РС – гр.

Костинброд е издадена Заповед за изпълнение, но длъжникът не е намерен на адреса е указано на заявителя, че на основание чл. 415 ал. 1 т. 2, вр. ал. 4 от ГПК може да предяви иск в едномесечен срок от съобщението, като довнесе дължимата държавна такса.

Ищецът твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на § 1 т. 43 от ДР на ЗЕ за имот, находящ се в гр. С., абонатен № 17026. Същият е използвал доставяната от ищеца топлинна енергия за периода от месец 08.2017 г. до месец 04.2018 г., но същата не е заплатена. Ищецът твърди, че ответницата е клиент на ТЕ по смисъла на чл.

153 ал. 1 от Закона за енергетиката / ЗЕ /, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140 ал.1 т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда на Наредба № 16 – 334 / 06.04.2007 г.

Сочи се още в исковата молба, че ответникът е използвал доставяната от дружеството ТЕ през процесния период и към настоящия момент не е погасил задължението си. В изпълнение на чл. 112 ал. 1 от ЗЕЕЕ / чл. 139 от ЗЕ / сградата – етажна собственост, в който се намира имота на ответницата е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Т.С.“ ЕООД. Съгласно чл. 155 ал.1 т. 2 сумите за ТЕ за процесния имот се начисляват от „Т.С.“ ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвени изравнителни сметки от фирмата извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата – „Т.С.“ ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2 от 28 май 2004 г. за топлоснабдяването. За имота на ответницата са издадени изравнителни сметки.

2

С оглед на гореизложеното ищецът моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи сумата в общ размер 1 430.58 / хиляда четиристотин и тридесет лева и петдесет и осем стотинки / лева, от които : 1 166.61 / хиляда сто шестдесет и шест лева и шестдесет и една стотинки / лева – главница, за периода от месец 05.2018 до месец април 2020 г., 214.59 / двеста и четиринадесет лева и петдесет и девет стотинки / лева – мораторна лихва за забава, за периода от 15.09.2019 г. до 23.12.2021 г., както и суми за дялово разпределение : 40.59 / четиридесет лева и петдесет и девет стотинки / - главница, за периода от 01.12.2018 г. до 30.04.2020 г., и 8.79 / осем лева и седемдесет и девет стотинки / лева – лихва, за периода от 31.01.2019 г. до 23.12.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 07.01.2022 г. до изплащане на вземането, както и направените от заявителя разноски по делото, а именно: разноските по заповедното производство и по настоящото производство.

С Разпореждане № 229 / 28.02.2023 г. постановено по настоящото производство, след указания дадени в Определение № 174 от 22.02.2023 г. постановено по ч. гр. д. № 114 / 2023 по описа на СОС, съдът е конституирал като ответник по настоящото дело на основание чл. 227 от ГПК след смъртта на ответника Е. В. Ш., ЕГН **********, починал на 08.04.2022 г., Акт за смърт № 0215 / 15.04.2022 г. неговата наследница : Е. Н. Д., ЕГН ********** от гр. С..

В едномесечния срок от получаване на исковата молба ответницата е депозирала споразумение, сключено между нея и ищеца, както и копие от касов бон, от който е видно, че същата е заплатила 30 % от задължението.

Моли да не се допускат поисканите експертизи и да се определи минимално юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът редовно призован за съдебно заседание не се явява и не изпраща представител, но е депозирал молба вх. № 5505 / 17.11.2023 г., с която моли да се даде ход на делото в негово отсъствие и съдът да постанови неприсъствено решение, с което да уважи предявения иск. Същият моли съдът да присъди направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер / не е приложен списък по чл. 80 от ГПК /.

3

Ответницата редовно призована, не се явява, не се явява и упълномощеният й представител О.Г.Х. / пълномощно л. 88 – 89 /.

Настоящият съдебен състав на Районен съд – гр. Костинброд, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства съгласно чл. 235 от ГПК намира за установено следното от фактическа страна :

Видно от представените по делото доказателства е, че ищецът е предявил претенцията си към ответника с правно основание : чл. 422 ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК за признаване за установено по отношение на същия съществуването на вземането му в общ размер 1 430.58 / хиляда четиристотин и тридесет лева и петдесет и осем стотинки / лева.

С депозираната от ищеца молба вх. № 5505 / 17.11.2023 г. същият сочи, че е извършено плащане в размер на 1 808.76 лева, с което ответникът признава иска. Моли само да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Същият сочи, че към датата на постановяване на съдебното решение ответникът е извършил плащане и е погасил претенцията на ищеца, поради което и искът се явява неоснователен към датата на постановяване на съдебното решение, но тъй като погасяването е извършено в хода на исковото производство, а погасяването на сумите е извършено по време на процеса , то ответникът е станал причина за съдебното предявяване на претенцията, поради което и по аргумент от чл. 78 ал. 2 от ГПК дължи на ищеца извършените разноски по делото в общ размер от 200.00 лева / 50.00 лева – ЮВ в заповедното производство и 150.00 лева – ЮВ в исковото производство /.

В производството по настоящото гражданско дело се установи, че на ответника е връчен препис от исковата молба, с приложените към нея доказателства, съответно не е подал писмен отговор на исковата молба в предвидения по ГПК срок, не е заявил становище по определението на настоящия съдебен състав, както и не се е явил или изпратил представител в проведеното съдебно заседание на 20.11.2023 година, за което е редовно призован и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие.

Настоящият съдебен състав на Районен съд – гр. Костинброд като взе предвид гореизложеното, както и отправеното искане по реда на чл. 238 от ГПК от юрк. Н.П. – пълномощник на ищцовото дружество за постановяване 4 на неприсъствено решение, намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Настоящият съдебен състав на Районен съд – гр. Костинброд констатира, че на страните са указани последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, както и че предявените обективно съединени искове, предмет на разглеждане са вероятно основателни, поради което са налице предпоставките на чл. 239, ал.

1 от ГПК.

Мотивиран от изложеното Районен съд – гр. Костинброд, ІI - ри състав РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ искът предявен от „Т.С.” ЕАД, ЕИК : *******, със седалище и адрес на управление : гр. С., представлявано от А.А. – изпълнителен директор, чрез юрисконсулт П.А. против Е. В. Ш., ЕГН ********** от гр. С. / конституирана като ответник неговата наследница Е.

Н. Д., ЕГН ********** от гр. С. / със сочени : цена на иска : 1 430 .58 / хиляда четиристотин и тридесет лева и петдесет и осем стотинки / лева и правно основание : чл. 422 ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК за признаване за установено по отношение на същия съществуването на вземането му в общ размер 1 430.58 / хиляда четиристотин и тридесет лева и петдесет и осем стотинки / лева, от които : 1 166.61 / хиляда сто шестдесет и шест лева и шестдесет и една стотинки / лева – главница, за периода от месец 05.2018 до месец април 2020 г., 214.59 / двеста и четиринадесет лева и петдесет и девет стотинки / лева – мораторна лихва за забава, за периода от 15.09.2019 г. до 23.12.2021 г., както и суми за дялово разпределение : 40.59 / четиридесет лева и петдесет и девет стотинки / - главница, за периода от 01.12.2018 г. до 30.04.2020 г., и 8.79 / осем лева и седемдесет и девет стотинки / лева – лихва, за периода от 31.01.2019 г. до 23.12.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 07.01.2022 г. до изплащане на вземането, тъй като задължението е заплатено и искът е признат от ответницата на основание л. 237 ал.1, вр. с ал. 4 от ГПК.

ОСЪЖДА Е. Н. Д., ЕГН ********** от гр. С. на основание чл. 78, ал. 1 от Г П К да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК : *******, със седалище и адрес на управление : гр. С., представлявано от А.А. – изпълнителен директор 5 направените съдебни разноски в общ размер от 200.00 лева / 50.00 лева – юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство и 150.00 лева – юрисконсултско възнаграждение в исковото производство /, както и 5.00 / пет / лева такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл.

239 ал. 4 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Костинброд: _______________________ 6