Присъда № 6 от 18.05.2022, Районен съд - Средец
- Съд
- Районен съд - Средец
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 33/2021
- Вид
- Присъда № 6
- Подписан
- 18.05.2022
- В сила
- 18.05.2022
- Състав
- ВЕНЕТА ДИМИТРОВА СТЕФАНОВА ИВАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 57, ал.1, т.2, б.Б · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.206, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.206, ал.3 · Наказателен кодекс
- чл.227б, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 29, ал. 1,б. "А" · Наказателен кодекс
- чл. 30 · Наказателен кодекс
- чл.37, ал.1,т.6 и 7 · Наказателен кодекс
- чл.37, ал.1,т.6 и 7 · Наказателен кодекс
- чл.54, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.66 · Наказателен кодекс
- чл. 14 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 18 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.269,ал.3, т.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
МОТИВИ към присъда № 6 от 17.05.2022 г. по НОХД № 33/2021г. по описа на Районен съд - Средец, III наказателен състав.
Териториално поделение- Средец при Районна прокуратура гр.Бургас е внесло обвинителен акт по обвинението на С. И. Н., ЕГН **********, за престъпление по чл. 206, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1,б. „А” от НК.
Съдебното производство протече по реда на задочното производство в хипотезата на чл.269,ал.3, т.3 от НПК, с провеждане на пълно съдебно следствие.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата пледира, че по безспорен начин е установена вината на подсъдимия в извършване на престъплението, в което е обвинен. При определяне на наказанието, предвид тежестта на престъплението и обществената опасност на подсъдимия, прокурорът пледира за налагане на лишаване от свобода за срок от четири години, което да се изтърпи при първоначален строг режим.
Прокурорът счита, че не са налице предпоставките за налагане на кумулативно предвидените наказания лишаване от права по чл.206, ал.3 от НК, тъй като подсъдимият не притежава такива права, както и предлага да не се налага наказание конфискация, предвидено като възможност за това престъпление.
Служебният защитник на подсъдимия счита, че събраните писмени и гласни доказателства не установяват по безспорен начин, че подсъдимият е извършил престъплението, в което е обвинен, тъй като същите са косвени и противоречиви. При условията на евентуалност се пледира налагане на наказание лишаване от свобода в размер на предвидения в закона минимум -за срок от три години, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 29.05.2015г. подсъдимият С. И. Н. бил назначен на длъжност „животновъд“ в „От фермата“ ЕООД, с място на работа- овцекомплекс с.Момина църква, общ.Средец. За целта бил подписан трудов договор № 5/29.05.2015г.. В длъжностната му характеристика били вменени задължения да се грижи и пасе кравите в животновъдното стопанство, находящо се в с. Момина църква общ. Средец. След подписване на договора подсъдимият Н. пристигнал в с. Момина църква и заживял с жена си и трите си деца в специална къща за работниците във фермата. В началото на месец юни 2015г. между свидетелката Д.Т. в качеството й на управител на „От фермата" ЕООД и свидетелката Й.Х. в качеството й на управител на фирма „Арачиеви" ООД гр. Ямбол било сключено устно споразумение за пробен период на изкупуване на издоеното мляко в животновъдното стопанство. Всяка сутрин във фермата в с. Момина църква пристигал А.Д. - шофьор към „Арачиеви"ООД и приемал издоеното мляко от подсъдимия С.Н.. На 15.06.2015 год. А.Д. пристигнал сутринта със сумата от 1400 лева, която следвало да заплати на управителката Т. за закупеното мляко за пробния период. Тъй като управителката Т. я нямало в момента, А.Д. дал сумата от 1400 лева на подсъдимия Н. с уговорката да ги предаде на Д.Т.. Вместо да предаде сумата на последната, подсъдимият Н. решил да я обсеби. В тази връзка, след като А.Д. напуснал фермата, подсъдимият Н. събрал багажа си и със семейството си напуснал с. Момина църква, като за целта ползвал услугите на свид.В.А., който ги превозил с автомобила си до автогарата в гр.Сливен, за която услуга подсъдимият му заплатил сумата от 50лв. Когато пристигнала във фермата и установила, че 1 подсъдимият Н. го няма, както и че на него е предадена сумата от 1400лв. от страна на А.Д., свид.Т. потърсила по телефона подсъдимия, но той бил изключен. Още същия ден свид.Д.Т. подала жалба до полицията. До настоящия момент сумата не е възстановена от подсъдимия.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена от следните събрани по делото доказателствени материали: показанията на Й.Х. в съдебно заседание и частично прочетените по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2 от НПК, по отношение на обстоятелства, които свидетелят не си спомня добре, показанията на Д.Т., дадени непосредствено пред съда, както и частично прочетените по реда на чл.281, ал.4 вр. ал. 1, т. 2 от НПК, по отношение на обстоятелства, които свидетелят не си спомня добре, показанията на Ж.Ж., както и тези на В.А.. Същите са последователни, логични, взаимнодопълващи се и отразяващи обективната истина за случилото се.
Показанията на посочените свидетели се подкрепят и от писмените доказателствени средства, надлежно приобщени чрез прочитането им по реда на чл. 283 от НПК - писмените документи, събрани по досъдебното производство, сред които и материали по прокурорска преписка вх.№ 1280/2015г. по описа на РП-Средец.
При анализа на доказателствата и доказателствените средства съдът намира следното:
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели. Показанията им са логични, последователни и кореспондират помежду си, както и с останалия доказателствен материал. В съдебна зала всички тези свидетели изложиха последователно своите възприятия, като в случаите, в които същите не си спомняха с точност подробности, предвид изминалия период от време, по искане на страните бяха прочетени показанията им, дадени в досъдебното производство. Съдът не констатира съществени противоречия между показанията на свидетелите, както и между дадените от тях такива в съдебно заседание и в досъдебното производство, които да внесат съмнение в достоверността им. Показанията на свидетелите са еднопосочни, както по отношение на трудовата ангажираност на подсъдимия на процесната дата в „От фермата“ ЕООД, така и по отношение на предаването на процесната парична сума за закупуване на млякото от А.Д. на подсъдимия и целта, с която същата е предадена, така и по отношение на обстоятелството, че подсъдимият не е предал парите на управителката Т. и е напуснал незабавно фермата, като е изключил телефона си, за да не бъде открит. Показанията на св. Ж.Ж. и св.Д.Т. се подкрепят макар и косвено от показанията на св.В.А., доколкото същият потвърждава изнесеното от тях, че подсъдимият е напуснал още същата сутрин местоработата си.
Събраните по делото косвени доказателства водят до единствения възможен извод за съпричастността на подсъдимия към възведеното спрямо него обвинение за обсебване.
Поради това и възраженията на защитата, че престъплението не е доказано по категоричен и несъмнен начин, не могат да се споделят.
На първо място е несъстоятелно възражението, че няма счетоводни документи за предаването на процесната сума. Според настоящия съдебен състав не е задължително да има такива, за да бъде доказано извършването на престъпно обсебване. Същото може да се случи и чрез показания на свидетели, какъвто е настоящия случай. Показанията на свидетелите Й.Х., Д.Т. и Ж.Ж. са последователни и непротиворечиви в тази насока, като съответстват и на дадените от тях сведения в хода на извършената полицейска проверка.
По отношение на възражението, че липсват преки доказателства за предаването на парите, съдът намира, че същото е неоснователно, дотолкова, доколкото ,въпреки че А.Д. е починал към настоящия момент и тъй като не са налице предпоставките за четене на 2 показанията му от досъдебната фаза, то показанията на свидетелите Й.Х., Д.Т. и Ж.Ж. са категорични в тази връзка и кореспондират със саморъчно снетите сведения от А.Д. в хода на извършената полицейска проверка, които съдът цени като писмено доказателство.
По отношение на възражението на защитата, че не е доказана целта, с която паричната сума е присвоена, то настоящият съдебен състав намира, че това обстоятелство не е част от обективните и субективните признаци на престъпния състав по чл.206, ал.1 от НК.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Видно от приложената по делото справка за съдимост, подсъдимият е многократно осъждан.
С протоколно определение по НОХД № 1702/2010г. по описа на РС-Велико Търново подсъдимият Н. е бил осъден на три месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим за престъпление по чл.227б, ал.1 от НК. По същото дело е определено и общо найтежко наказание измежду наложените му по НОХД № 1702/2010г. на Районен съд-Велико Търново, НОХД № 12/2008г. по описа на Районен съд –Горна Оряховица, НОХД № 298/2009г. по описа на РС-Димитровград, в размер на една година и три месеца лишаване от свобода при строг режим на изтърпяване, което наказание е изтърпяно на 08.06.2011г.
Цитираното осъждане на подсъдимия Николов, предхождащо инкриминираното деяние, за което е привлечен към наказателна отговорност по настоящото досъдебно производство, обуславя наличието на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1,б. „А“ от НК, тъй като не са изтекли сроковете предвидени в разпоредбата на чл. 30 от НК.
Подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл. 206, ал. 3, вр. чл. 206, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ от НК.
Видно от установената фактическа обстановка от обективна страна на 15.06.2015 год. в землището на с. Момина църква, общ. Средец, обл. Бургас, при условията на опасен рецидив противозаконно присвоил сумата от 1400 лева, която владеел -връчени му в качеството на служител на „От фермата“ ЕООД, собственост на „От фермата“ ЕООД, ЕИК 203209893, представлявано от Д. Т. Т. от гр. Бургас.
Сумата дадена на подсъдимия С.Н., е владяна от него на правно основание и той се е разпоредил с нея в своя полза. Правното основание е личното предаване на вещта от А.Д. с възлагането на работа- да предаде сумата на свид.Д.Т. за закупеното от „Арачиеви“ ООД мляко. След като е установил фактическата власт върху процесната парична сума , подсъдимият не я е предал на собственика й, а е напуснал незабавно фермата ,като се е поставил в неизвестност за работодателите си. Това поведение на подсъдимия е противоправно и по своята същност представлява престъпно обсебване.
Деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал.2 от НК. Подсъдимият Н. е съзнавал, че процесната сума пари е собственост на фирматаработодател,той я владее на правно основание като работник в тази фирма, и че същият следва да я предаде на работодателя си, но не може се разпорежда с нея. Същият съзнава, че в резултат на извършеното от него паричната сума преминава в неговата фактическа власт, за което не е оправомощен. Подсъдимият е целял противозаконното разпореждане с паричната сума. Наред с посоченото същият е съзнавал, че извършва престъплението, след като е осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК и не са изтекли пет години от изтърпяване на това наказание.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
Видно от справката за съдимост на подсъдимия, същият е осъждан многократно.
Същият е изтърпявал и наказания лишаване от свобода. Престъплението, в извършването на 3 което подсъдимият е обвинен по настоящото дело е извършено в условията на опасен рецидив по чл.29, ал.1, б.А от НК.
Посочените обстоятелства водят до извода, че подсъдимият е личност с висока степен на обществена опасност, и изтърпените до момента от него наказания не са оказали никакъв възпиращ от извършване на нови престъпления ефект.
За престъплението по чл. 206, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК се предвижда наказание лишаване от свобода за срок от три до десет години. Съдът отчита като отегчаващо вината обстоятелство обремененото съдебно минало на подсъдимия, извън правната квалификация, а като смекчаващи вината обстоятелства- невисоката стойност на предмета на престъплението и семейното положение на подсъдимия- баща на три деца, за които се грижи, едното от които със здравословен проблем.
Предвид гореизложеното съдът намира, че наказанието следва да се определи при условията на чл.54, ал.1 от НК, като справедливо наказание за престъплението по чл. 206, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК, извършено от подсъдимия, се явява наказанието "лишаване от свобода" за срок от три години, което да бъде изтърпяно при първоначален "строг" режим на основание чл. 57, ал.1, т.2, б.Б от ЗИНЗС, предвид обстоятелството, че не са изтекли пет години от изтърпяване на предишно наказание лишаване от свобода. Съдът не наложи предвиденото наказание лишаване от права по чл.37, ал.1,т.6 и 7 от НК, тъй като подсъдимият не притежава такива права.