Решение № 13269 от 04.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13269 гр. София, 04.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20231110153459 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от [фирма] срещу Р. Ц. В. обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, по чл.

422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество следните суми:

774,18 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. до топлоснабден имот с адрес: [адрес], с абонатен номер ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 19.05.2023 г. до окончателното й изплащане, 93,16 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2021 г. до 02.05.2023 г., начислена върху главницата за доставена топлинна енергия, 54,44 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 19.05.2023 г. до окончателното й изплащане и сумата от 10,64 лева, представляваща лихва за забава за периода от 16.07.2020 г. до 02.05.2023 г., начислена върху главницата за дялово разпределение, за които суми по ч. гр. дело № 27359/2023 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 51-ви състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 13.06.2023 г., поправена по реда на чл. 247 ГПК с разпореждане от 05.02.2024 г.

Ищецът твърди, че между него и ответницата Р. Ц. В., в качеството й на ползвател на топлоснабден имот, а с това и на потребител – клиент за битови нужди съгласно § 1. т.2а ДР на ЗЕ, съществува облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия до процесния недвижим имот, находящ се в [адрес], с абонатен номер ***, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителя без да е необходимо изричното им приемане.

Поддържа, че за времето от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. е доставил до имота топлинна 1 енергия, като ответницата не е изпълнила насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвяни от дружеството, извършващо дялово разпределение – в случая [фирма] в края на отчетния период на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, както и стойността на услугата за дялово разпределение. Допълва, че когато резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно Общите условия от 03.02.2014 г., в сила от 12.03.2014 г. Р. В., като клиент на топлинна енергия, е следвало да заплати стойността на същата в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Последната не е погасила на падежа дължимите суми в размер, както следва: 774,18 лева – главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., 93,16 лева – лихва за забава за периода от 15.09.2021 г. до 02.05.2023 г., начислена върху главницата за доставена топлинна енергия, 54,44 лева – цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. и сумата от 10,64 лева - лихва за забава за периода от 16.07.2020 г. до 02.05.2023 г., начислена върху главницата за дялово разпределение. Намира за дължима и претендира и законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 19.05.2023 г. до окончателното й заплащане. За посочените суми в хода на производството по ч. гр. дело № 27359/2023 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 51-ви състав в полза на ищеца и срещу ответната страна е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, като във връзка с дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК, ищецът предявява настоящите искове. С тези съображения [фирма] обосновава правния си интерес от търсената защита и отправя искане за уважаване на исковете. Претендира присъждане на разноски.

В депозирания писмен отговор по реда на чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Р. Ц. В., чрез пълномощника си адв. Л., оспорва исковите претенции в цялост като неоснователни.

Оспорва В. да е собственик или вещен ползвател на имота, респ. ползвател на облигационно основание. Възразява срещу твърдението на ищцовото дружество за извършена реална доставка на топлинна енергия до имота за процесния период, оспорвайки това обстоятелство. Оспорва процесният имот да е топлоснабден, както и наличието на необходимите документи, удостоверяващи наличието на изградена сградна инсталация в жилищната сграда и заснемане на отоплителната инсталация. В отговора се оспорва средствата за търговско измерване да са сертифицирани и да са преминали през метеорологична проверка. Р. В. излага, че не оспорва размера на изравнителните сметки, нито размера на дължимите суми по пера съобразно действащите през процесния период цени. Въвежда възражение за недължимост на сумите/част от тях поради погасяването им по давност. Счита за недоказани твърденията на [фирма] относно наличието на валиден договор, сключен в фирма за дялово разпределение. Оспорва претенциите за лихва за забава с довод относно нищожността й по см. на ЗЗП, както и като начислени при липсата на доказателства за изискуемостта на вземанията. С тези доводи се отправя искане за отхвърляне на исковите претенции и за присъждане на сторените по делото разноски.

Подпомагащата страна [фирма] не изразява становище по същество.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са кумулативно обективно и субективно пасивно съединени установителни искове за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество вземания, удостоверени в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. дело № 27359/2023 г. по описа на Софийски 2 районен съд, I-во ГО, 51-ви състав. Съдът, като съобрази, че възражението на длъжника срещу заповедта за изпълнение съдържа оспорване на вземанията и е депозирано в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, а установителните искове са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, намира процесните искови претенции за процесуално допустими и предявени при наличието на правен интерес от търсената защита.

По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:

Основателността на исковете, имащи за предмет вземания за цена на потребена топлинна енергия и на услугата дялово разпределение предполага установяване от страна на ищеца, при условията на пълно и главно доказване, възникването и съществуването между него и ответницата на облигационно отношение (обусловено от притежавано от ответната страна право на собственост/вещно право на ползване или ползване на договорно основание със заявена промяна на партидата – в съответния обем), през процесния период с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества, при което за ответницата е възникнало насрещно задължение за заплащане на цената в претендирания размер, както и, че през исковия период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор, при което е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в претендирания размер, както и наличието на основание за спиране/прекъсване на давността.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, а по силата на дефинитивната правна норма, регламентирана в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно, при придобиване на правото на собственост, респ. при запазване или учредяване на вещно право на ползване върху топлоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление, собственикът/вещният ползвател на имота става страна по продажбеното правоотношение.

В този смисъл е и клаузата на чл. 1, т. 2 от процесните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от [фирма] на клиенти в град София, приложими от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ, публикувани във вестник Монитор на 11.07.2016 г., а с това и влезли в сила, съгласно която „битов клиент“ е клиент, който купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за собствени битови нужди.

Обусловеността на качеството „потребител на топлинна енергия“, съответно клиент на същата от придобиването на право на собственост/вещно право на ползване върху топлоснабден имот, следва и от клаузата на чл. 12, т. 12 от Общите условия, предвиждаща като задължение на клиента при придобиване на вещни права върху топлоснабден имот да поиска от продавача откриване на партида.

Както беше изяснено, с отговора на исковата молба ответницата изрично оспорва предявените искове по основание, отричайки през релевантния период да е била собственик или вещен ползвател на процесния топлоснабден имот, нито да е ползвала същия на облигационно основание, което обуславя проверката на съда относно наличието на тази първа и основна материалноправна предпоставка за възникване на процесните вземания.

Събраните по делото писмени доказателства сочат, че с договор за дарение на недвижим имот от 19.12.2013 г., обективиран в Нотариален акт № 12, том III, рег. № ***, дело № 355/2013 г. по описа на помощник – нотариус по заместване при нотариус с рег. № 3

*** на НК и с район на действие Софийски районен съд, Р. Ц. В. (ответницата по делото), в качеството си на дарител, дарява на своя син М.О.Т., в качеството му на дарен, следния свой недвижим имот – апартамент № 59, находящ се на адрес: [адрес] със застроена площ от 62,20 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, заедно с избено помещение № 27 с полезна площ от 3,25 кв.м. и с 3,667 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, който имот представлява самостоятелен обект с идентификатор *-** по КККР на град София. В договора е удостоверено, че дарителят Р. Ц. В. си запазва правото да ползва имота безвъзмездно и до края на живота си.

Посочено е, че сред документите, представени пред нотариуса, установяващи правото на собственост и изпълнението на особените изисквания на закона, са нотариален акт № 60, том II, рег. № ***, дело № 215/2012 г. на нотариус с рег. № *** на НК от 15.12.2012 г.

По делото не се твърдят, а и не се установяват актове, свързани с последващо прехвърляне на правото на собственост или на ползване върху имота.

Ето защо, съдът приема за установено, че през релевантния период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. процесният имот е бил в изключителна собственост на третото за процеса лице М.О.Т., чийто права произтичат от транслативния характер на договора за дарение от 19.12.2013 г.