Решение № 38 от 07.03.2024, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Русе, 06.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Свилен Сирманов

Членове:

Пламен Дочев

М. Йорданов при участието на секретаря Д.Б. в присъствието на прокурора М. М. М. като разгледа докладваното от Свилен Сирманов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20234500600900 по описа за 2023 година Производството е по гл.ХХІ от НПК.

С присъда № 118 постановена на 20.10.2023г., по НОХД № 970/2023г., Районен съд - Русе, признал подсъдимия Г. Ф. М., ЕГН **********, роден на **.**.****г., в Русе, българин, български гражданин, със средно образование, женен, не работи, неосъждан, с постоянен адрес в Русе, ул.„И.п.“№ **, вх.*, ет.*, за виновен в това, че в периода от юни 2019г. до април 2023 г. включително, в Русе, след като бил осъден да издържа свой низходящ - детето К. Г. М., род. на **.**.****г., съзнателно не изпълнил това свое задължение в размер на две и повече месечни вноски, а именно от 01.06.2019г. до 01.08.2022г., общо тридесет и осем месечни вноски по 200 лв. за сумата 7600 лв., изменена с решение № 980/11.07.2022г. по гр.д.№ 1893/2022г. по описа на Районен съд - Русе, в сила от 30.07.2022г. общо девет месечни издръжки по 270 лв. за сумата 2430 лв., като общо неизплатените месечни издръжки са четиридесет и седем, на обща стойност 10030 лв., поради което и на основание чл.183 ал.1 и чл.54 от НК, го осъдил на пробация 1 при следните пробационни мерки:

1. Задължителна регистрация по настоящ адрес за една година, при периодичност два пъти седмично.

2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок една година и

3. Сто часа безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от една година.

Недоволен от присъдата останал адв.Д. Д. от АК - Русе, служебен защитник на подсъдимия Г. М., който я обжалва в срок, с твърдение, че е неправилна. Въпреки, че изложените оплаквания сочат недоказаност на обвинението, т.е. необоснованост, направено е искане за изменение на присъдата в частта относно наложеното наказание. Вместо пробация, с описаните по-горе пробационни мерки, защитникът моли да бъде наложено наказание лишаване от свобода, чието изтърпяване да се отложи за изпитателен срок от три години. Алтернативно, без конкретни оплаквания поддържа искане и за отмяна на присъдата и връщане делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд.

В съдебно заседание на въззивната инстанция подс.Г. М. и неговият защитник поддържат жалбата на съдържащите се в нея основания.

В последната си дума подс.Г. М., фактически поддържа направеното в жалбата искане.

Представителят на Окръжна прокуратура - Русе дава становище, че жалбата е недопустима, но предлага да бъде оставена без уважение.

Съдът, след проверка на присъдата по основанията, по‐ сочени в жалбата и изцяло служебно на осно‐ ва ние чл.314 ал.1 от НПК, кон ста ти ра:

Въззивната жалба е подадена от процесуален субект посочен в чл.318 ал.6 от НПК, в срока и по реда, посочен в чл.319 от НПК. С нея се иска изменение (отмяна) на присъда, постановена от първоинстанционен съд, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

2

Първоинстанционният съд е събрал достатъчно доказателства за правилно изясняване на делото и след като ги анализирал, приел за установени след ните фак тически положения:

Подс.Г. М. е роден на **.**.****г. в Р.. Има българско гражданство. Завършил е средно образование, но не работи. Не е осъждан, но е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78„а“ от НК. Към 2012г. бил семеен, но живеел отделно от съпругата си.

През 2012 подсъдимият се запознал със свид.Р. Г.. През 2014г. от връзката им се родило детето К. Г.. Детето страда от детска церебрална парализа и се нуждае от специални грижи. Подсъдимият го припознал, но както и преди раждането му, живеел с майката само в някои периоди.

Периодично отивал в София и в чужбина, където работел без трудов договор.

Тази форма на съжителството им се запазила и след раждането на детето.

Въпреки, че при възможност давал пари на свидетелката, поради липсата на регулярност, тя предявила иск за издръжка на детето. С решение № 2/03.01.2017г. постановено по гр.д. № 3437/2016г., влязло в сила на 3.01.2017г., Районен съд - Русе предоставил упражняването на родителските права върху детето на майката, като определил режим на лични контакти в полза на подсъдимия. Със същото решение го осъдил да й заплаща за детето К. двеста лв. месечна издръжка. Подсъдимият се явил в съдебно заседание и знаел за постановяването на това решение.

Тъй като не работел редовно, не погасявал в срок задължението си. Свид.Р. Г. образувала изп.д. № 38/2020г. на ЧСИ В. Н. - Русе, където подсъдимият представил всички вносни бележки, с които разполагал, за изпратени на взискателката пари. Въпреки, че в преводите не било посочено като основание „погасяване на задължение за издръжка“ (свид.Р. Г. заявява, че с част от тях е погасявала други задължения на подсъдимия), съдебният изпълнител ги признал и приспаднал от задължението. По изпълнителното дело подсъдимият внесъл 5527,99 лв., които ЧСИ приел като двадесет и седем месечни вноски от по 200 лв., или издръжката на детето февруари 2017г. до май 2019г. включително.

Междувременно, с решение № 980/11.07.2022г., в сила от 31.07.2022г., постановено по гр.д.№ 1893/2022г. на Районен съд - Русе, месечната издръжка за детето К. издръжката била увеличена на 270 лв., 3

По този начин, за периода от юни 2019г. до юли 2022г., подсъдимият дължал тридесет и осем месечни вноски по 200 лв., на стойност 7600 лв. и още девет месечни вноски по 270 лв. за периода от август 2022г. до април 2023г. на стойност 2430 лв. Общо подс.Г. М. дължал четиридесет и седем месечни вноски на обща стойност 10030 лв.

Като анализирал тези фактически положения, първоин‐ станционният съд приел, че подсъдимият е осъществил обективните признаци на състава по чл.183 ал. от НК, тъй като в периода от юни 2019г. до април 2023 г. включително, в Русе, след като бил осъден да издържа детето си К. Г. М., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на две и повече месечни вноски, а именно от 01.06.2019г. до 01.08.2022г., общо тридесет и осем месечни вноски по 200 лв. и девет месечни вноски по 270 лв., или общо на стойност 10030 лв.

В съответствие с доказателствата по делото, съдът приел, че деянието е осъществено от подсъдимия при условията на пряк уми съл.

В жалбата се твърди, че подсъдимият бил електротехник и получавал добро възнаграждение, достигащо до 200 лв. на ден. Работел в Германия и Швейцария и редовно изпращал пари на свид.Р. Г., като в някои периоди издържал дори дъщеря й. Не посочвал основание „издръжка“ на преводите, защото не знаел как се пише думата на немски. Освен това живеел със свидетелката и го считал за ненужно. В един период претърпял трудова злополука и изпаднал в невъзможност да заплаща издръжката. Тези обстоятелства, които според защитника изключват вината на подсъдимия не били взети под внимание от съда, който постановил осъдителна присъда.

Въпреки задължението си по чл.305 ал.3 от НПК, Районният съд действително е пропуснал да обсъди тези противоречащи на обвинението доводи, но анализирани в контекста на цялата доказателствена съвкупност, те са неоснователни и недоказани.

След влизане на осъдителното решение в сила, подсъдимият е дължал издръжка на общо основание. Съвместното съжителство с майката в някои периоди не води до отпадане на задължението, поради което в тежест на подсъдимия е да вземе мерки за доказване на изпълнението си. Наличието на парични преводи също не означава автоматично погасяване на задължението за издръжка, тъй като е възможно сумите да се дължат на друго 4 основание. В случая свид.Р. Г. е посочила такова. Дори да не бъде установено друго основание, издръжката представлява само минимума от средства, който всеки родител дължи на детето си. Сумите извън съдебно установеното задължение представляват дарения, каквито всеки родител неизбежно прави за децата си и не могат по подразбиране да се преценяват като изпълнение на съдебно установеното задължение.

Независимо от горното, ЧСИ е приел за такова изпълнение всички преводи, за които подсъдимият е представил доказателства, вклю‐ чително тези, без посочено основание. Тяхната стойност обаче е недостатъчна за погасяване на цялото задължение.

Оплакването за временна нетрудоспособност би било основателно, в случай, че е доказано. В делото обаче няма такива доказателства освен обясненията на подсъдимия.

При тези данни, Окръжният съд преценява, че авторството и вината на подсъдимия Г. М. са правилно установени.

Неоснователни са възраженията и срещу вида и размера на наложената санкция. Като иска наказанието пробация за една година да бъде заменено с лишаване от свобода за шест месеца, адв.Д. Д., очевидно преценява тежестта на наказанията само според тяхната продължителност, което е неправилно. Тежестта на наказанията е нормативно определена в чл.37 ал.1 от НК, където лишаване от свобода е посочено на второ, а пробация на трето място. Грешката на защитника произтича от предположението, че изтърпяването на наказанието лишаване от свобода ще бъде отложено за изпитателен срок по чл.66 от НК. Тук отново е объркан нормативно установения ред. Поредността на въпросите, които преценява съда при постановяване на присъдата е определена в чл.301 ал.1 от НПК.

След като прецени, че има виновно извършено деяние и го квалифицира правно, съдът преценява дали трябва да наложи наказание и какво да е то чл.301 ал.1 т.3 от НПК. Въпросът дали да бъде изтърпяно ефективно наказанието лишаване от свобода се решава на един по-късен етап - чл.301 ал.1 т.5 от НПК. Следователно евентуалното приложение на чл.66 ал.1 от НК, не може да участва в преценката за тежестта на наказанията. Отделен остава въпросът, че наказанието, чието изпълнение е отложено, при определени предпоставки подлежи на привеждане в изпълнение. Тези обстоятелства са 5 мотивирали законодателя при създаване нормата на чл.37 ал.1 от НК, която е императивна и съответно задължителна.

С оглед горното, въпреки, че заявил обратното, жалбоподателят фактически иска увеличаване на наказанието, което с оглед липсата на протест или жалба от частен обвинител в това производство е невъзможно чл.337 ал.2 т.1 от .

Поради изложените съображения, Окръжният съд преценява, че авторството и вината на подс.Г. М. са доказани по несъмнен начин, като извършеното от него престъпно деяние е правилно квалифицирано, а наложеното наказание е справедливо.

Мотивиран така и на основание чл.338 от НПК, съ‐ дът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 118/20.10.2023г., постановена по НОХД № 970/2023г. от Районен съд - Русе.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6