Решение № 206 от 07.04.2023, Административен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

№ 206/7.4.2023г. гр. Пазарджик

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Административен съд – Пазарджик – VІІ административен състав, в открито съдебно заседание на тридесет и първи март, две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МАРИЯ ХУБЧЕВА при секретар

Димитрина

Георгиева и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдия

Мария Хубчева по адм. дело № 1019 по описа на съда за 2022 год.

Производството е по реда на чл. 145 от

Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 405 от Кодекса на труда (КТ).

Образувано е по жалбата на „КРИС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. „Мильо войвода“ № 2, представлявано от Изпълнителния директор Б. Й., срещу Протокол за извършена проверка № 2226896 от 16.09.2022 год. на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик потвърден с Решение от 21.10.2022 год. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр. София.

В жалбата се твърди, че обжалваните задължителни предписания са издадени в противоречие с материалноправните и процесуалноправните разпоредби. Излага съображения по същество на обжалваните предписания. Моли съда да постанови решение, с което да се отменят постановените принудителни административни мерки, отразени в Протокол № 2226896 от 16.09.2022 год., за извършена проверка, съставен от Дирекция „Инспекция по труда” гр.

Пазарджик потвърден с Решение от 21.10.2022 год. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр. София, като незаконосъобразни.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. М. и адв. Х., които по изложени съображения молят съда да постанови решение, с което да уважи жалбата и отмени оспорения индивидуален административен акт. Претендират направените по делото разноски, за което прилагат списък на разноски по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК.

Ответникът по жалбата – Дирекция „Инспекция по труда“ гр.

Пазарджик, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. По делото с вх. № 9942 от 08.12.2022 год. е постъпило писмено становище от старши юрисконсулт Ш., в което моли съда да постанови решение, с което да потвърди издадените принудителни административни мерки като законосъобразни. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.

Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Предмет на оспорване е Протокол № 2226896 от 16.09.2022 год., за извършена проверка съставен от Дирекция „Инспекция по труда” гр. Пазарджик, в който е отразена проверка по спазване на Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ) и разпоредбите на трудовото законодателство, извършена в периода от 29.07.2022 год. до 16.08.2022 год. в обект за контрол шивашки цех в гр.

Пазарджик, ул. „Мильо Войвода“ № 2. При проверката са констатирани следните нарушения:

1. За месец октомври 2021 год., работодателят не е осигурил минимална работна заплата на В. Т. Д. в нарушение на чл. 244, т.

1 от КТ и във връзка с член единствен от ПМС № 331 от 26.11.2020 год. на Министерски съвет за определяне нов размер на минималната работна заплата за страната, в сила от 01.01.2021 год.

2. За месец октомври 2021 год., работодателят не е осигурил минимална работна заплата на Т. Е. Ш. в нарушение на чл. 244, т.

1 от КТ и във връзка с член единствен от ПМС № 331 от 26.11.2020 г. на Министерски съвет за определяне нов размер на минималната работна заплата за страната, в сила от 01.01.2021 год.

В резултат на тези констатации, както и за предотвратяване и отстраняване на констатираните нарушения и вредните последици от тях на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ са дадени следните преписания:

По т. 1 за месец октомври 2021 год., работодателят да доплати разликата до минимална работна заплата на В. Т. Д. в съответствие с чл. 244, т.

1 от КТ и във връзка с член единствен от ПМС № 331 от 26.11.2020 год. на Министерски съвет за определяне нов размер на минималната работна заплата за страната, в сила от 01.01.2021 год. За изпълнение на предписанието е даден срок до 29.09.2022 год.

По т. 2 за месец октомври 2021 год., работодателят да доплати разликата до минимална работна заплата на Т. Е. Ш. в съответствие с чл. 244, т.

1 от КТ и във връзка с член единствен от ПМС № 331 от 26.11.2020 год. на Министерски съвет за определяне нов размер на минималната работна заплата за страната, в сила от 01.01.2021 год. За изпълнение на предписанието е даден срок до 29.09.2022 год.

В законоустановения срок е подадена жалба с вх. № 22107507 от 13.10.2022 год., пред административния орган – Изпълнителен директор на Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“ гр. София, с която работодателят е поискал отмяна на всички два броя предписания от Протокол за извършена проверка № 2226896 от 16.09.2022 год., връчен на 29.09.2022 год.

Разглеждайки подадената жалба, горестоящият административен орган се е произнесъл с решение от 21.10.2022 год., с което я е приел за неоснователна.

В законоустановения срок „Крис“ АД, ЕИК *********, гр. Пазарджик е упражнил и правото си на жалба пред Административен съд Пазарджик – жалба с вх. № 8859 от 07.11.2022 год.

По делото е приета съдебно-икономическа експертиза, чието заключение съдът възприема като компетентно изготвено и в съответствие със събраните по делото писмени доказателства. В отговор на поставените въпроси вещото лице е отговорило, че през процесния период в дружеството жалбоподател са действали Вътрешни правила за работна заплата в „Крис“ АД гр. Пазарджик, утвърдени от изпълнителния директор на 13.01.2020 год., според които системата на заплащане е повременна, при която дължимото трудово възнаграждение се определя според времетраенето (продължителността на труда) и сделна система, при която дължимото трудово възнаграждение се определя според изработеното, въз основа на трудова норма и разценка за единица продукция, съгласно Номенклатура с разработена и утвърдена разценка на операциите. В чл.6 от Вътрешните правила е записано, че при сделна система на заплащане на труда, основната заплата е в размер на договорената, но не по-малка от MP3 за страната, при 100% изпълнение на трудовите норми. Посочено е, че във връзка със спецификата на извършваната основна производствена дейност, в дружеството се ползва Номенклатура на операциите, които се извършват. В тази номенклатура на всяка операция е присвоен уникален код, посочено е времетраенето ѝ в часове – наречено нормовреме и е посочена разценката ѝ в лева. Посочени са шифри, които касаят групи на операции. Разценките на операциите се актуализират при промяна както на минималната работна заплата, така и при промени на договорените цени. Съгласно вътрешните правила за работните заплати, разценката на операциите е завишена съответно като: за детските модели със 120%, за серии до 50 броя със 150 %, а за сложни модели с 50 %. Според вещото лице, организацията на работния процес включва изработване на технология на съответния модел и създаване на технологична работна карта за конкретната поръчка и модел. Изработването им се извършва от технолог в дружеството. В технологичната карта се описват всички операции, които следва да бъдат изпълнени за определен брой изделия. Организацията и ръководеното на производствения процес се извършва от бригадири.

Технологът и бригадирът на всяка една бригада извършват разпределение на всички операции по работници. При приключване на съответната поръчка, всеки един работник попълва в технологичната карта броя на ушитите детайли или извършени операции срещу името си (персоналния номер) и кода на операцията. В края на всеки един месец данните от технологичните карти се обработват и сводират от отдел ТРЗ и се изчислява заработката на всеки един работник.

На следващо място в експертизата са посочени конкретни данни за работниците, които в процесния период – за месец октомври 2021 год. са заработили и получили трудово възнаграждение по-ниско от минималната работна заплата за страната. В протокола на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик, под Предписание № 1 е посочена работничката Т. Е. Ш.. Видно от данните в таблицата е, че лицето е отработило 158,28 часа при работно време от пълна заетост 168 часа (21 работни дни за месец октомври 2021год., 8 часов работен ден). За отработените часове полагащото се трудово възнаграждение, изчислено на база минимална работна заплата (MP3) за страната 650 лв. е в размер на 625.26 лв. В заключението е посочено, че нормовремето за извършването на една операция „нарязва гайка“ е определено на 0.087 минути. Изследването на разценката се извършва по следният начин - 650лв. (MP3) се разделя на броя работни в месеца – 21 р.д. и се получава заплата на база MP3 за един ден в размер на 30.********** лв. В един работен ден от 8 часа по 60 минути има 480 работни минути.

Заплатата за един ден от 30.********** лв. се разделя на броя на минутите за един работен ден и се получава трудовото възнаграждение на база MP3 за една минута = 0.064484127лв./мин. Така полученото трудово възнаграждение за 1 минута се умножава по нормовремето и се получава разценката = 0.087мин*0.064484127лв/мин:= 0.0057лв.

Така за всяка една операция аналогично на база MP3 в размер на 650 лв. са изчислени и приложени всички разценки за всяка една извършена конкретна операция/манупулация.

Според вещото лице работничката е направила 144 бр. от операцията „нарязва гайка" или е заработила 0.82лв = 144бр* 0.0057лв. Времето за което общо е направила тези 144 бр. е 0.12 часа. Видно от заключението на вещото лице е, че работничката В. Т. Д., посочена под Предписание № 2 е отработило 129.87ч мин при работно време от пълна заетост 168 часа (21 работни дни за месец октомври 2021 г*8 часов работен ден). За отработените часове полагащото се трудово възнаграждение, изчислено на база MP3 за страната 650 лв. е в размер на 510.91 лв.

В заключението е посочено, че три работнички са изпълнили възложените им норми през целия проверяван период и са получили трудово възнаграждение в размер над минималната работна заплата за страната.

Като свидетели по делото са разпитани лицата П. И. и Н. Ф., чиито показания съдът възприема като непротиворечиви, последователни и съответстващи на събраните по делото писмени доказателства. В отговор на поставените въпроси свидетелите заявяват, че работят в дружеството като технолози и поради това са длъжни да разработят първо модела, който ще бъде пуснат на пазара и после го разпределят на отделни манипулации спрямо работничките и оттам вече се изчислява по колко ризи на човек се пада. Споделят пред съда, че са длъжни да покажат, да дадат за деня какво ще изработи съответната работничка, като се дава манипулацията, съответно код и разценката, като последните са раздробени до такава степен, че работничката да може да достигне минималната работна заплата.

Свидетелката П. И. заявява, че самата работничка си сумира бройките и по този начин в края на деня за какво е работила. Отчита се пред съответния технолог какви операции е успяла да извърши и колко на брой са те, след което, като се събере целия този труд, се занася горе в ТРЗ, предава се на касиера изчислител и той също прави изчисления. Посочва, че ако има грешка, се извършва задължително проверка и се извършва корекция. Споделя пред съда, че всяка една от шивачките, която има някакво съмнение, че не ѝ е добре изчислено, или има грешка, или тя е забравила от предния ден нещо, може и има достъп до номенклатурата с разценките, и да отиде в ТРЗ-то, където ще ѝ бъде направена справка. В заключение посочва, че технологичната карта винаги я е имало и че не може да се работи по друг начин.

Свидетелката Ф. заяви пред съда, че първо се разработва моделът, който ще бъде пуснат за производство. Прави се разчет кой какво ще работи и след това се правят бройките по този модел, колко трябва да бъдат за деня, след което се разпределя моделът на отделни манипулации спрямо жените и оттам вече се изчислява по колко ризи се пада на човек, за да се знаят по брой хора. Посочва, че всеки си има манипулация, код и разценка. Всяка работничка сама си пише бройките в бележките, кодовете и разценките са дадени от технолога, който наблюдава да не се превишават бройките, спрямо наряда и когато има такова превишаване се извършва регулиране при изчислителката.