Акт от 19.02.2024, Административен съд - Перник
- Съд
- Административен съд - Перник
- Дело
- 286/2023
- Подписан
- 19.02.2024
Цитирани разпоредби
- чл. 135, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146, т.1 и т.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146, т.1 и т.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146, т.3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146, т.4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146, т.3, 4 и т.5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.168, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.194, ал.2, т.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.195 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.195, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.195, ал.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.195, ал.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.196 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.196, ал.1 и ал.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.196, ал.1 и ал.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.197, ал.3, т.2 и ал.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.197, ал.3, т.2 и ал.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 199 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.199, ал.1, т.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.200, ал.1, т. 11 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.203, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.204, т.4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.205, ал.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.205, ал.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.206, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.207, ал.8 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.210, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.211 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.235 · Наказателно-процесуален кодекс
Р Е Ш Е Н И Е
№ 255
Гр. Перник, 19.02.2024 година.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд- Перник, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
Съдия: Мария Христова при участието на съдебния секретар Наталия Симеонова, като разгледа докладваното от съдия Мария Христова административно дело № 286 по описа за 2023 година на Административен съд- Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145-чл.178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.211 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба на Н.И.Ч. с ЕГН: **********, с адрес: *** против Заповед № 513з-5925 от 26.06.2023 година, издадена от директора на Столична дирекция на вътрешните работи към Министерство на вътрешните работи, с която на основание чл. 204, т.3, чл.197, ал.1, във вр. с чл.197, ал.3, т.2 и ал.2 от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от 6 месеца.
Жалбоподателят оспорва изцяло заповедта, като незаконосъобразна поради нарушение на материалния закон, постановена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и норми, в несъответствие с целта на закона и при недоказаност на вмененото дисциплинарно нарушение. По същество излага доводи за това, че са били налице основания за отвод на член от комисията, която е извършвала проверка за установяване на дисциплинарни нарушения, като самият той е поискал с молба да бъде отведен този член, но тази му молба е останала неудовлетворена и по този начин според него се е стигнало до съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Освен това твърди, че има нарушение на процесуалните правила и относно предоставената му възможност за депозиране на възражение, тъй като срокът за това е бил много кратък, а дори и тези които е предявил не са били обсъдени от органа. На второ място твърди, че от страна на комисията са събирани доказателства, които са били само в негова вреда, а поисканите от него не са събрани, в това число не е изискана справка, във връзка с установяване на времето, т.е. периода през който той е замествал началника на 03 „Разследване“ към СДВР. Освен това според жалбоподателя не е изяснена фактическата обстановка, доколкото твърди, че стриктно е изпълнявал служебните си правоотношения във връзка с извършването на действия по разследване по ДП ****и ДП № ****година. Не е съгласен с изводите на дисциплинарнонаказващият орган във връзка с формата на вината, а именно, че същият е действал в условията на небрежност. С оглед на това иска от съда да бъде отменена заповедта, с която му е наложено дисциплинарно наказание.
Претендира присъждане на направени по делото съдебни разноски.
В проведеното на 25.01.2024 година съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се явява лично и с адвокат Г. Б., който поддържа жалбата и моли съда да постанови съдебен акт, с който същата да бъде уважена и в съответствие с това издадената заповед да бъде отменена като незаконосъобразна. Претендира присъждане на направени по делото съдебни разноски, за което прилага списък по чл.80 от ГПК. Подробни доводи развива в представени по делото писмени бележки.
Ответникът по жалбата – Директор на Столична дирекция на вътрешните работи, редовно призован не се явява и не се представлява.
Административен съд- Перник, в настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл.235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК приобщените по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед № 513з-10702 от 07.12.2022 година е възложено извършването на проверка по постъпили данни за извършено дисциплинарно нарушение от служител на СДВР. В тази заповед е обективирана информация за извършено от страна на Н.И.Ч.- „главен разследващ полицай“ в 03 сектор „Разследване на транспортни и други престъпления“ към отдел „Разследване“ при Столична дирекция на вътрешните работи, неизпълнение на възложените му с длъжностна характеристика служебни задължения по повод на водено разследване по досъдебни производства, както следва: № ****година; №****година; № ****година;
№****година; № ****година; ****година; № ****година; № ****година. Повод за издаването на тази заповед е постъпила Докладна записка рег. № 513р-112604 от 17.11.2022 година, изготвена от началник на отдел „Разследване“ в СДВР- комисар Н.С. ( лист 112). С тази заповед също така е определен съставът на комисията, на която е възложено да бъде извършена проверка, а така също и е определен срокът, до който е следвало да бъдат представени резултатите от същата, а именно в рамките на двумесечен срок /лист 50/.
С Покана с рег. № 228р-30558 от 20.12.2022 година, издадена на основание чл. 207, ал.11, във вр. с ал.8, т.1, пр.1 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР) и чл.44, ал.4 от Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021 година за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР е изпратена покана за запознаване с обстоятелствата, обективирани в горецитираната заповед до жалбоподателя. Същата е връчена на 21.12.2022 година в 10:22 часа, на която дата е връчена и самата заповед. /лист 105/. С тази покана на лицето е определен срок, в рамките на който същият е можел да депозира своите писмени обяснения или възражения по повод на възприетите от страна на органа констатации. Определен е срок до 29.12.2022 година. Във връзка с това жалбоподателят е депозирал Възражение с рег. № 228-000-573 от 11.01.2023 година, с което е оспорил изложеното и е поискал събиране на доказателства. В Протокол с рег. № 513р-10262 от 26.01.2023 година е посочено, че до 29.12.2022 година, 10:20 часа в деловодството не са регистрирани обяснения или възражения от лицето / лист 108/.
Въпросната заповед е изменяна, както по отношение на срока, в рамките на който е следвало да бъде приключена проверката със съставяне на становище, така и по отношение на състава на комисията, защото: на първо място със Заповед № 513з-886 от 02.02.2023 година, издадена от директора на СДВР, след депозирана докладна записка от 26.01.2023 година /лист 103/ е удължен срокът за извършване на проверката до 07.03.2023 година, а въз основа на Заповед № 513з-2023 от 10.03.2023 година е определен нов краен срок, а именно 07.04.2023 година /лист 58/. На второ място, извършеното изменение във връзка с персоналния състав на комисията, на която е възложено извършването на проверка се изразява в това, че в следствие на Докладна записка от 16.02.2023 година /лист 241/ на председателя на комисията е поискано от нея лично да бъде отведена. След извършена преценка на релевантни обстоятелства със Заповед № 513з-1306 от 17.02.2023 година е заменено лицето, определено като председател на комисията с друго лице, а именно Петя Стефанова Симеонова /лист 56/.
От представените чрез административната преписка доказателства се установява, че в хода на дисциплинарното производство жалбоподателят с Молба с рег. № 513р-15327 от 08.02.2023 година /лист 249/ е поискал от дисциплинарнонаказващият орган да бъде отведен от участие в комисията и един от нейните членове, а именно – главен инспектор С.К., тъй като съществували обстоятелства, които могат да допринесат за субективното оценяване на доказателствата и фактите, което да рефлектира върху крайните изводи на комисията. Във връзка с тази молба е представено Становище с рег. № 513р-20661 от 23.02.2023 година /лист 250/ от С.К., в което се излагат съображения за несонователност на молбата и предвид обстоятелството, че не е налице предубеденост. Тези изводи са възприети и от директора на СДВР, обективирани в Решение № 513р-29344 от 21.03.2023 година /лист 247/.
След анализ на събрания доказателствен материал от страна на комисията е изготвена Справка с рег. № 513р-33790 от 31.03.2023 година, в която комисията е приела, че по отношение на периодите на бездействие през 2019 година, през 2020 година, през 2021 година от страна на инспектор Ч. по осем досъдебни производства по отношение на същия не следва да се търси дисциплинарна отговорност за извършено дисциплинарно нарушение на служебната дисциплина изразяващо се в неизпълнение на служебните задължения, доколкото по отношение на тях е изтекъл преклузивният срок, в рамките на който е могло да бъде образувано дисциплинарно производство спрямо него. Приела е обаче, че за 2022 година и 2023 година отново се констатира бездействие от страна на жалбоподателя, като комисията мотивира изводите си по следният начин: твърди, че е налице бездействие по досъдебно производство № ****година за периода от 10.02.2022 година до 26.07.2022 година и от 28.07.2022 година до 15.12.2022 година; по досъдебно производство № ****година е констатирано бездействие за времето от 10.05.2022 година до 25.01.2023 година; по досъдебно производство № ****година е установено бездействие за времето от 03.03.2022 година до 21.06.2022 година и от 30.06.2022 година до 16.08.2022 година и от 18.08.2022 година до 25.01.2023 година; по досъдебно производство ****година за времето от 19.05.2022 година до 26.07.2022 година; по досъдебно производство № **** година за времето от 05.04.2022 годна до 01.11.2022 година и от 16.11.2022 година до 25.01.2023 година; по досъдебно производство № ****година за времето от 24.03.2022 година до 02.08.2022 година и от 05.08.2022 година до 27.10.2022 година; по досъдебно производство № ****година за времето от 08.02.2022 година до 05.01.2023 година.
Тези данни са мотивирали лицата, извършили съответната проверка да приемат, че с това свое бездействия инспектор Ч. не е изпълнил дадените му писмени указания от прокурор, с което не е изпълнил и вменените му служебни задължения съгласно специфичната длъжностна характеристика „Старши разследващ полицай“ към сектор „Разследване на транспортни и други престъпления“ в СДВР с рег. № 513р-29080 от 12.04.2018 година и с рег. № 26008/31.03.2021 година. Приели са, че с така описаното деяние е извършено нарушение по смисъла на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР, с което на основание чл.200, ал.1, т. 11 от ЗМВР се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца и са предложили на основание чл.204, т.4 от ЗМВР на инспектор Н.И. Ч. да бъде наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 /шест/ месеца. /лист 59/. Във връзка с изготвената справка до жалбоподателя е отправена покана с рег. № 513р-33841 от 31.03.2023 година като ме е даден срок от 24 часа, в рамките на който същият може да депозира своите възражения. Поканата е връчена на 31.03.2023 година. /лист 96/. С Докладна записка №
513р-61500 от 14.06.2023 година става ясно, че в отдел „Човешки ресурсни“ в СДВР е постъпила тази справка с писмо с рег. № 513р-34601 от 03.04.2023 година.
На 16.06.2023 година е поставена резолюция със запознаването с тези материали на компетентният орган.
На основание чл.206, ал.1 от ЗМВР и чл.38, ал.3 от
Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2022 година от страна на директора на СДВР е отправена покана до жалбоподателя, а именно Покана с рег. № 513р-64265 от 22.06.2023 година за запознаване с обективираното в изготвената справка, като е дадена възможност в рамките на 24 часа да бъдат депозирани обяснения и възражения. Поканата е връчена на 22.06.2023 година в 15:55 часа /лист 45/.
Съставен е протокол № 513р-64914 от 26.06.2023 година, в който е отразено, че в предвидения срок не са представени обяснения и възражения /лист 46/.
Въз основа на депозираната справка директорът на СДВР е издал Заповед № 513з-5925/26.06.2023 година, с която на основание чл. 204, т.3, чл.197, ал.1, чл.199, ал.1, т.3, във вр. с чл.197, ал.3, т.2 и ал.2 от ЗМВР е наложил дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от 6 (шест месеца). От фактическа страна е приел, че по отношение на досъдебно производство ****година по описа на СДВР служителят не е предприел всички възложени му от страна на наблюдаващия прокурор процесуално-следствени действия, което е довело до необосновано забавяне на разследването. По отношение на досъдебно производство № ****година по описа на СДВР е установено, че за периода от 27.05.2022 година до 02.11.2022 година е налице небрежно изпълнение на писмените указания на наблюдаващия прокурор, които са довели отново до необосновано забавяне на разследването.