Решение № 307 от 23.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 307 гр. София, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирослава Тодорова

Членове:

Христинка Колева

Иво Юр. Хинов като разгледа докладваното от Христинка Колева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241100607495 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

С присъда от 23.05.2024г., постановена по НОХД № 3844/2023г., по описа на СРС, НО, 130 -ти състав съдът е признал подсъдимия Д. Г. Х. за невиновен в това, че около 16,30 часа на 24.01.2020г. в с.Световрачане, на игрище в двора на 177 ОУ „Св.Св.Кирил и Методий“, е извършил действия с цел да възбуди полово желание, без съвъкупление по отношение на лице, ненавършило 14 годишна възраст: Х.П.И.- родена на ********г., като застанал зад нея, хванал я с две ръце през корема и я притиснал към себе си, след което с ръце започнал да я стиска и опипва в областта на гърдите, като деянието е извършено чрез употреба на сила- Д. Х. притискал силно с две ръце към себе си Х.И. и не й позволил да се освободи, поради което и на основание чл.304 НПК го оправдал по повдигнатото обвинение в престъпление по чл.149, ал.2, т.1 от НК.

На основание чл.301, ал.1, т.11 от НПК съдът е върнал на подсъдимия Д. Г. Х. мобилен телефон марка „Samsung“ с IMEI 354361085490298.

На основание чл.190, ал.1 от НПК съдът е постановил направените по делото разноски в досъдебната фаза в размер на 1 098,00 лева и 1 300,00 лева в съдебната фаза на наказателния процес да останат за сметка на държавата.

Потив така постановената първоинстанционно присъда е постъпил протест и допълнение към него от Софийска районна покуратура, в който са изложени доводи, че 1 същата е незаконосъобразна и неправилна, при съществени процесуални нарушения на чл.13, ал.1 и чл.14, ал.1 от НПК, довели до грешни фактически изводи, а оттам и до неправилно приложение на материални закон. Поддържа се, че по делото е безспорно установено, че подсъдимият е осъществил действията, описани в обвинителния акт и първоинстнционният съд незаслужено е дал доверение на обясненията на подсъдимия и неубедително е мотивирал некредитирането на показанията на свидетелката Х.И.. Твърди се, че неправилно първоинстанионният съд е приел, че дори да е имало съприкосновение между подсъдимия и свидетелката Х.И., то е било извършено по време на игра помежду им, без да е бил налице специфичния субективен елемент и съставомерна цел, изискваща престъпния състав. Поддържа се, че в мотивите на съдебния акт се сочи, че не било установено с какви дрехи е била облечена пострадалата, но това било установено в хода на досъдебното производство. Твърди се, че никъде в мотивите на съдебния акт не се установява анализ на показанията на свидетеля Б.Н., който е пряк свидетел на процесните събития и е възприел подсъдимият да „опипва“ свидетелката Х.И. на игрището в двора на училището. Поддържа се, че неправилно съдебният състав е приeл, че дори да е имало съприкосновение между подсъдимия и свидетелката Х.И., то е било извършено по врема на игра помежду им, без да е налице специфичния субективен елемент и съставомерна цел, изискваща престъпния състав. Твърди се, че съдебният състав се концентрирал върху обстоятелството, че не била доказана употребата на сила спрямо свидетелката Х.И., такава каквато е описана в обвинителния акт, както и че същата не е проявила съпротива, такава каквато е описана в обвинителия акт, но това се опровергавало от показанията на свидетеля Б.Н.. Прави се искане присъдата да бъде отменена и съдът постанови нова, с която да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение в престъпление по чл.149, ал.2, т.1 от НК.

В съдебно заседание представителят на СГП поддържа протеста на СРП и допълнението към него и предлага съдът да отмени протестираната първоинтанционна присъда и постанови нова, с която да признае подсъдимия за виновен, като при индивидуализиране на наказателната му отговорност като смекчаващо вината обстоятелство, съдът отчете чистото му съдебно минало.

Защитата на подсъдимия Д. Г. Х., адв.Л. В. моли съдът в потвърди присъдата на СРС, като правилна и законосъобразна и остави без уважение протеста като неоснователен, тъй като съдът обсъдил всички събрани доказателства, при недопуснати нарушения на съдопризводствените правила. Поддържа, че е имало съприкосновение между подзащитният му и свидетелката Х.И. за футболната топка, но е имало и други деца, които са играли с топка, гонили са се и са се боричкали. Твърди, че от обективна страна няма никакви целенасочени и продължителни действия, насочени към интимните области на малолетната и става въпрос за контакт, който е еднократен за части от секундата. Твърди, че от субективна страна няма умисъл по това време неговият подзащитен да е желаел да възбуди или удовлетвори полово желание на спортната площадка. Поддържа, че в семейството на подзащитният му имат болна сестричка и не може да бъде агресивен, тъй като се грижи за нея и ако е прегърнал никой на площадката е било по братски. Моли съдът да остави 2 протеста без уважение и да потвърди присъдата на първоинстанционния съд като правилна и законосъобразна.

Подсъдимият Д. Г. Х. поддържа, че живее със свейството си, няма приятелка и моли съдът да потвърди първоинстанционната присъда.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, III- ти въззивен състав, като съобрази изложените доводи, становището на страните и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата, намира за установено следното:

От фактическа страна СРС е приел, че пострадалата Х.П.И. живеела на адрес в с.Световрачане, ул.“Студентски кладец“ № 1 и познавала визуално подсъдимия, тъй като блоковете им били в близост и се засичали на игрището на 177 ОУ „Св.Св.Кирил и Методий“, което се намирало в двора на училището и било оградено с мрежа, с една врата от страна на уличното платно, на което преди инкриминираното деяния Х.И. играела както със свои връстници, така и с баща си. Свидетелката Х.И. била почитател на футбола и често, когато излизала обличала фланелка на футболен клуб „Барса“.

Първоинстанционният съд е приел, че на 24.01.2020г. свидетелката Х.И. имала рожден ден, като в същия ден около 15,00 часа се прибрала на домашния си адрес и около 16,00 часа отишла в двора на училището в с.Световрачене, където бил свидетелият Б.Н., с когото имала уговорка да играят заедно. Свидетелката Х.И. била облечена с панталон, суичър и яке, а на игрището имало и други лица, които играели с топка. Около 16,30 часа на игрището отишъл и подсъдимият Д. Х., като на него останали свидетелите Х.И. и Б.Н.. В играта с двамата свидетели се включил и подсъдимият Д. Х., докато владеела топката свидетелката Х.И. успяла да финтира и в резултат на боричкане за топката подсъдимият решил да я фаулира, като я подсече с крак, която била с гръб към подсъдимия. В резултат на това негово действие двамата паднали на земята, като свидетелката Х.И. била върху подсъдимия, след което се изправили.

Съдът е приел, че свидетелката Х.И. отишла до дома на свидетеля Б.Н., след което се прибрала на домашния си адрес и разказала за случилото се на майка си- свидетелката Ц.В..

След този случай свидетелката Х.И. продължила да ходи на игрището в училището.

Свидетелката Ц.В. приела разказаното от дъщеря си като случило се между деца в процес на игра, когато след около седмица дъщеря й й казала, че това момче кара кола и предния ден е опипвал и нейна приятелка, поради което свидетелката Ц.В. депозирала жалба до Началника на 02 РУ- СДВР.

Фактическите констатации на първоинстанционния съд са направени след пълен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства: обясненията на подсъдимия Д. Г.

Х., показанията на свидетелите Х.П.И. /приобщени по реда на чл.281, ал.1, т.1 и т.2 от НПК/, Д.И.К., Б.А.Н. /приобщени по реда на чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.2 от НПК/, Ц.Й.В., А.М.Н., П.А.И., протоколи за разпознаване на лица и предмети, експертно решение на ТЕЛК, трудов договор, заключения на комплексни съдебно психиатрични и психологични експертизи, свидетелство за съдимост на подсъдимия, както и приобщените по реда на чл.283 от НПК 3 доказателства, съдържащи се в кориците на делото.

От приложената по делото справка за съдимост съдът е приел за установено, че подсъдимият Д. Г. Х. не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност.

Въз основа на така установената и приета фактическа обстановка първоинстанционният съд е обосновал своите правни изводи за липса на осъществен от подсъдимия Д. Г. Х. състав на престъплението по чл.149, ал.2, т.1 от НК, в които въззивният състан споделя изцяло.

За да бъде осъществен съставът на престъплението по чл.149, ал.2, т.1 от НК, е необходимо от обективна страна да бъде установено, че деецът е извършил действия с цел да възбуди полово желание, без съвкупление. И въззивната инстанция счита, че преценката на събрания по делото доказателствен материал води до категоричния извод, че подсъдимият Д. Г. Х. не е осъществил деянието, за което е обвинен. Следва да се подчертае, че поведението, приписвано на подсъдимия е несъставомерно от обективна страна. Видно от съдържанието на обвинителния акт противоправните действия, вменени на подсъдимия, са се изразили в заставане зад Х.И., хващане с две ръце през корема и притискане към себе си, след което с ръце започнал да я стиска и опипва в областта на гърдите. За да е съставомерно деянието от обективна страна е необходимо да е налице физически контакт на дееца с пострадалото лице, което не е навършило 14 години, като този контакт се изразява в опипване, целуване и други подобни активни действия, насочени към удовлетворяване на полово желание без съвкупление. В конкретния казус установеният моментен физически контакт на подсъдимия с малолетната Х.И., не би могъл да изведе постигане на визираната в състава цел и същата липсва в поведението на подсъдимия.

Настоящият съдебен състав намери за неоснователно възражението в протеста, че първоинстнционният съд незаслужено е дал доверение на обясненията на подсъдимия и неубедително е мотивирал некредитирането на показанията на свидетелката Х.И.. В мотивите съдът е приел, че показанията на същата са вътрешно противоречиви и с тези на свидетеля Б.Н., като е изложил убедителни доводи, защо не ги кридира, а именно, че в показанията си твърди, че нейната приятелка Д.К. е била обект на сексуално посегателство от страна на подсъдимия малко преди нейния случай, но видно от постановление за привличане на обвиняем от 06.02.2020г. /л.26- л.27 от досъдебното производство/ подсъдимият е привлечен към наказателна отговрност за деяние, осъществено спрямо Д.К. на 04.02.2020г., а спрямо Х.И.- на 24.01.2020г. В показанията си в съдебно заседание на 05.10.2023г. същата поддържа, че подсъдимият я хванал за гърдите и я вдигнал, а в приобщените от досъдебното, дадени по реда на чл.223 от НПК заявява, че подсъдимият я гушкал, пуснал я на земята и се опитвал да я удря по дупето. В показанията, дадени в хода на досъдебното производство свидетелят Б.Н. заявява, че подсъдимият е започнал да гони свидетелката Х.И. и като я настигнал я прегърнал откъм гърба и започнал да я пипа по дупето и отпред, а пред първоинстанционния съд- че свидетелката Х.И. и подсъдимият са били лице срещу лице, като ръцете на последния са били над седалищната област, а след приобщаването им по реда на чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.2 от НПК заявява, че не е сигурен дали я 4 опипвал по гърдите. В тази връзка неоснователно е възражението, че съдът не е обсъдил показанията на свидетеля Б.Н..

Въззивият съдебен състав намери за неоснователно възражението в протеста, че неправилно първоинстанионният съд е приел, че дори да е имало съприкосновение между подсъдимия и свидетелката Х.И., то е било извършено по време на игра помежду им, без да е бил налице специфичния субективен елемент и съставомерна цел, изискваща престъпния състав. От събраните в наказателното производство доказателства, включително и показанията на свидетелката Ц.Й.В., майка на свидетелката Х.И., се установява, че дори тя е възприела случилото се като неволен допир по време на игра.