Определение № 129 от 30.05.2023, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 129 гр. Велико Търново, 30.05.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

Ирена Колева като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно частно търговско дело № 20234001000112 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274 и сл. ГПК вр. чл. 130 ГПК.

Образувано е по повод постъпила частна жалба от „Корпоративна търговска банка“ АД – в несъстоятелност против Определение № 81 от 28.02.2023 г. по т.д. № 78/2022 г. на Окръжен съд Русе, с което е прекратено производството по делото, като недопустимо. Жалбоподателят сочи, че обстоятелството, че издадените в полза на банката заповед за изпълнение и изпълнителен лист са обезсилени, не води до липса на правен интерес, респ. до недопустимост на производството по чл. 422 ГПК. Това е така, защото с предявяването на иска по чл. 422 ГПК в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК кредиторът манифестира своя интерес от това да установи вземането си. В конкретния случай длъжникът е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение, съдът е указал на банката да предяви иск в едномесечен срок, който изтича на 16.03.2022 г. Исковата молба е изпратена на 11.03.2022 г., получена от съда на 14.03.2022 г., в рамките на законоустановения срок. С оглед на това, съдът неправилно е приел, че правният интерес на „КТБ“ АД – в несъстоятелност е отпаднал с обезсилването на заповедта за изпълнение и на изпълнителния лист. Позовава се на практика на ВКС, според която обезсилването на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист не е основание за прекратяване на производството по чл. 422 ГПК, поради липса 1 на правен интерес. За да е налице правен интерес от предявяването на иска по чл. 422 ГПК следва длъжникът да е подал валидно възражение, с което да оспори съществуването на вземането, предмет на заповедта за изпълнение, какъвто е настоящият случай. Възражението е достигнало до банката, в едномесечния срок тя е предявила иск по чл. 422 ГПК, поради което не може да се приеме, че е отпаднал правният интерес от провеждане на производството по чл. 422 ГПК, независимо от факта, че в един последващ предявяването на иска момент заповедта за изпълнение е била обезсилена.

При условие на евентуалност, дори да се приеме, че кредиторът „КТБ“ АД – в несъстоятелност няма интерес да води иск по чл. 422 ГПК, то съдът при изготвяне на доклада по делото и определяне на правната квалификация е следвало да определи предявеният иск като общ установителен иск по чл.

124, ал. 1 ГПК, доколкото в исковата молба се излагат подробни съображения по отношение съществуването на процесното вземане. Оспорва се изводът на съда, че искът е недопустим и поради неспазване на срока по чл. 60, ал. 1 ЗБН. В цитираният текст не е предвиден преклузивен срок за предявяване на установителен иск за съществуването на вземане на банката, а са предвидени само хипотези на отменителни искове, какъвто настоящият не е. В ЗБН законодателят не е предвидил срокове и допълнителни изисквания за предявяване на иск по общия ред. Събирането на редица от вземанията на банката, респ. предявяването на иск за установяване на тяхното съществуване, е обвързано с предявяването и уважаването на някои от специалните искове по ЗБН, както в случая вземането е в следствие на уважен иск с правно основание чл. 59, ал. 3 ЗБН, с който са обявени за относително недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността на банката на извършени от длъжника прихващания, с които незаконосъобразно са погасени задължения по процесния договор за кредит. Едва след приключването на това производство може да бъде пристъпено към събиране вземането от длъжника. Срокът за предявяване на иск с правно основание чл.

59, ал. 3 ЗБН е петгодишен от откриване на производството по несъстоятелност – чл. 62, ал. 1 ЗБН, поради което няма как законодателят да е уредил същия срок за предявяване и на установителните искове за съществуване на тези вземания на банката. Неправилно е прието, че ищецът не е активно легитимиран да предяви иска, тъй като банката не съществува като правен субект. Предмет на цитираното тълкувателно решение са 2 специалните отменителни искове по чл. 59, ал. 3 и ал. 5 ЗБН, но не и искът по чл. 422 ГПК, поради което то е неприложимо за случая. В производството по банкова несъстоятелност банката няма самостоятелни права, респ. не се представлява самостоятелно от нейните органи на управление, което не означава, че банката е престанала да съществува като правен субект.

Моли обжалваното определение да бъде отменено и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия.

Насрещната страна – „Дунарит“ АД оспорва жалбата. Относно допустимостта на предявения иск по чл. 422 ГПК се сочи, че цитираната практика касае различна фактическа обстановка, поради което е неприложима. Искът е недопустим и защото максималният срок за предявяване на искове по ЗБН от синдиците за попълване масата на несъстоятелността е пет години от откриване на производството по несъстоятелност, който срок е изтекъл на 22.04.2020 г. Позовава се на разпоредбата на чл. 110 ЗЗД, поради което претенциите на ищеца към предявяването им са погасени по давност. Споделя се изводът на съда, че банката не е правен субект, а само управлявана от синдика персонифицирана маса.

Великотърновският апелативен съд, след като взе предвид изложеното в частната жалба, както и доказателствата по делото, приема за установено следното:

Частната жалба е срочно подадена, от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на въззивна проверка акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Окръжен съд Русе е сезиран с иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 430 ТЗ, предявен от „Корпоративна търговска банка“ АД – в несъстоятелност против „Дунарит“ АД, с искане да се признае за установено по отношение на ответника, че „КТБ“ АД – в несъстоятелност има вземане от „Дунарит“ АД в общ размер на 751963,68 лв., от които сума в размер на 8305,55 лв. – просрочени лихви върху редовна главница за период от 25.11.2014 г. до 26.01.2015 г., сума в размер на 515733,33 лв. – просрочени лихви върху просрочена главница за периода 26.01.2015 г. – 16.06.2020 г., сума в размер на 227924,80 лв. – неустойка върху просрочени лихви за периода от 25.11.2014 г. до 16.06.2020 г. В исковата молба са изложени 3 обстоятелства, че по ч.гр.д. № 193/2022 г. на Районен съд Русе са издадени заповед за изпълнение № 90/18.01.2022 г. и изпълнителен лист, по силата на които длъжникът „Дунарит“ АД е осъден да заплати на „КТБ“ АД – в несъстоятелност сума в общ размер на 1424459,60 лв., от които 500000 лв. – просрочена главница по договор за банков кредит за период от 05.01.2015 г. до 05.01.2015 г., 8305,55 лв. – просрочени лихви върху редовна главница за период от 25.11.2014 г. до 26.01.2015 г., 670400 лв. – просрочени лихви върху просрочена главница за периода от 26.01.2015 г. до 29.12.2021 г., 4800 лв. – текущи лихви върху просрочена главница за периода от 29.12.2021 г. до 17.01.2022 г., сумата от 240516,50 лв. – неустойка върху просрочени лихви за периода от 25.11.2014 г. до 17.01.2022 г., 437,55 лв. – разноски за периода 24.03.2015 г. – 29.05.2015 г. и сумата 180 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило писмено възражение от длъжника, поради което Районен съд Русе е дал указания на „КТБ“ АД – в несъстоятелност да предяви иск за установяване на вземането си срещу длъжника. С оглед на това, е предявен настоящият установителен иск, като се излагат обстоятелства, че част от дължимите суми са погасени, с оглед извършено прихващане и сключено между страните споразумение, и предмет на настоящото производство са само непогасените вземания.

След двойната размяна на книжа, към делото е приложено ч.гр.д. № 193/2022 г. на Районен съд Русе. От данните по него е видно, че въз основа заявление от 17.01.2022 г., подадено от „КТБ“ АД – в несъстоятелност, е издадена Заповед № 90/18.01.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК за посочените в исковата молба суми.

На 01.02.2022 г. е постъпило възражение по чл. 414 ГПК от „Дунарит“ АД, че не дължи вземането по издадената заповед за изпълнение.

С Разпореждане № 837/02.02.2022 г. по ч.гр.д. № 193/2022 г. на Районен съд Русе е постановено да се уведоми заявителя за постъпилото възражение и му е указано, че може да предяви иск за установяване на вземането си срещу длъжника в едномесечен срок от връчване на разпореждането. Съобщението е връчено на банката на 16.02.2022 г.

С Определение № 1341/31.03.2022 г. по ч.гр.д. № 193/2022 г. на Районен съд Русе е констатирано, че в законоустановения едномесечен срок 4 от съобщението заявителят не е представил доказателства, че е предявил иск относно вземането срещу длъжника, поради което и на основание чл. 422, ал.

1 и чл. 415, ал. 2 ГПК е обезсилил издадената в полза на „КТБ“ АД – в несъстоятелност Заповед № 90/18.01.2022 г. за изпълнение на парично задължение и издадения изпълнителен лист срещу „Дунарит“ АД и е прекратил производството по делото.

С Определение № 235/06.07.2022 г. по в.ч.т.д. № 176/2022 г. на Окръжен съд Русе е потвърдено Определение № 1341/31.03.2022 г., постановено по ч.гр.д. № 193/2022 г. на Районен съд Русе.

С Определение № 600/17.11.2022 г. по ч.т.д. № 2241/2022 г. на ВКС е оставена без разглеждане и е върната частната касационна жалба на синдиците на „КТБ“ АД – в несъстоятелност срещу Определение № 235/06.07.2022 г. по в.ч.т.д. № 176/2022 г. на Окръжен съд Русе.

На 28.02.2023 г. с обжалваното Определение № 81/28.02.2023 г. по т.д. № 78/2022 г. на Окръжен съд Русе е прието, че след обезсилването на издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист с влязъл в сила съдебен акт, за ищеца не съществува правото от търсената защита чрез заявена претенция по чл. 422 ГПК. От влизане в сила на определението на ВКС, постановено на 17.11.2022 г. по ч.т.д. № 2241/2022 г., до настоящият момент няма депозирано изявление от ищеца за привеждане на претенцията съобразно законовите изисквания. Освен това, дори да се налице изявление, то не би могло да преодолее визираната от законодателя в чл. 60, ал. 1 ЗБН преклузия относно правото на иск, предвид изминаването на повече от пет години от откриване на производството по несъстоятелност на банката до предявяване на претенцията. Срокът по чл. 60, ал. 1 ЗБН е изтекъл на 22.04.2020 г. и както заявлението по чл. 417 ГПК, така и исковата молба по чл. 422 ГПК са след изтичането на този преклузивен срок. Прието е за основателно наведеното от ответника възражение за липса на активна процесуална легитимация на „КТБ“ АД – в несъстоятелност, тъй като според ТР 1/20.12.2019 г. на ОСТК на ВКС правото на иск е на синдиците на обявената в несъстоятелност банка, но не и на банката, която престава да съществува като правен субект. По така изложените съображения е прекратено производството по делото като недопустимо.

Тези изводи на първоинстанционния съд не могат да бъдат 5 споделени. Изводът на първоинстанционният съд, че банката, за която е открито производство по несъстоятелност, престава да съществува като правен субект, не съответства на законовите разпоредби относно производството по банкова несъстоятелност, нито на тълкувателните разрешения, дадени в ТР1/20.12.2019 г. на ОСТК на ВКС. Последното касае тълкуване на въпроса кои са надлежните страни в производството по предявен иск по чл. 59, ал. 3 и чл. 59, ал. 5 ЗБН, и по-конкретно може ли да участва обявената в несъстоятелност банка като страна в производството по тези искове. В тълкувателното решение са посочени процесуалните разпоредби и участниците в отделните процедури в рамките на производството по несъстоятелност и съпътстващи искови производства за попълване масата на несъстоятелността, с оглед на това, че с откриване на производството по несъстоятелност банката задължително се обявява в несъстоятелност и се прекратява дейността на предприятието й и правомощията на органите й, но не е направен извода, че тя престава да съществува като правен субект. Тезата за липса на активна процесуална легитимация на банката, до прекратяване на производството по несъстоятелност с решение на съда по несъстоятелността, се явява в противоречие и с нормата на чл. 105, ал. 3 ЗБН.