Решение № 38 от 24.01.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Пловдив, 21.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Красимир К. Коларов

Членове:

Георги В. Чамбов

Емил Люб. Митев при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Георги В. Чамбов Въззивно търговско дело № 20215001000597 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 260121 от 26.03.2021 г., постановено по т. д. № 219 по описа за 2019 г. Старозагорският окръжен съд е:

- Осъдил Г. ф. да заплати на Н. СТ. Т., с ЕГН ********** сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди от смъртта на нейния внук П. С. П. причинена при ПТП на 06.09.2013 г. ведно със законната лихва от 31.07.2018 г. до окончателното им изплащане.

- Отхвърлил предявения от Н. СТ. Т. против Г. ф. иск над сумата от 10 000 лв. до претендирания размер от 50 000 лв. като неоснователен и искът за присъждане на законна лихва от 06.09.2013 г. /датата на ПТП – то/ до 30.07.2018 г., като неоснователен.

- Осъдил Г. ф. да заплати на ИВ. ХР. ЯН., ЕГН ********** сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди от смъртта на нейния внук П. С. П. причинена при ПТП на 06.09.2013 г. ведно със законната лихва от 31.07.2018 г. до окончателното им изплащане.

- Отхвърлил иска на ИВ. ХР. ЯН. против Г. ф. иск над сумата от 10 000 лв. до претендирания размер от 50 000 лв. като неоснователен и искът за 1 присъждане на законна лихва от 06.09.2013 г. /датата на ПТП – то/ до 30.07.2018 г., като неоснователен.

- Осъдил Г. ф. да заплати на П. П. ЯН., ЕГН ********** сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от смъртта на неговия внук П. С. П. причинена при ПТП на 06.09.2013 г. ведно със законната лихва от 31.07.2018 г. до окончателното им изплащане.

- Отхвърлил иска на П. П. ЯН. против Г. ф. иск над сумата от 10 000 лв. до претендирания размер от 50 000 лв. като неоснователен и искът за присъждане на законна лихва от 06.09.2013 г. /датата на ПТП – то/ до 30.07.2018 г., като неоснователен.

- Осъдил Г. ф. да заплати на адв. П.К. от САК адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ на всеки един от ищците в общ размер на 1 461, 60 лв. съразмерно с уважената част от исковете.

- Осъдил Н. СТ. Т., ИВ. ХР. ЯН., и П. П. ЯН., да заплатят на Г. ф. направените по делото разноски за държавна такса за съдебно удостоверение в размер на 4 лв. съразмерно с отхвърлената част от исковете.

- Осъдил Г. ф. да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата от 1200 лв. за държавна такса съразмерно с уважената част от исковете.

Решението е обжалвано и от двете страни по делото.

Ищците Н. СТ. Т., ИВ. ХР. ЯН. и П. П. ЯН. чрез процесуалния си представител адвокат П.К. обжалват решение в частта, с която са отхвърлени субективно съединените искове за разликата над присъдените обезщетения от по 10 000 лева до претендирания размер от по 50 000 лева за всеки от ищците.

Изразено е становище, че в тази част решението е несправедливо, несъобразено с принципа прокламиран в чл. 52 ЗЗД и несъобразено с установените в хода на производството индивидуални обстоятелства, несъобразено със спецификата на отношенията, съществуващи между ищците и внука им приживе, поради което съдът неправилно е определил размера на обезщетенията. Искането е да се отмени обжалваното решение в частта, с която са отхвърлени исковете и се постанови друго, с което да се уважат предявените искове в пълен размер, както и да се присъди лихва върху обезщетенията от деня на настъпване на ПТП до окончателното заплащане.

Молят на представлявалия ги безплатно във въззивното производство адвокат да се присъди адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.1, т.2 ЗАдв.

Ответникът Г. ф. е обжалвал решението в осъдителната му част включително и за разноските, изразявайки становище, че в тази част решението е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост. Искането е, в обжалваната от фонда част решението на Старозагорския окръжен съд да се отмени и вместо това да се постанови друго, с което предявените искове се отхвърлят изцяло, като се 2 присъдят направените съдебни разноски. Евентуално се иска в случай, че се приеме исковете на ищците или на някой от тях за основателен, при определяне размера на обезщетението да се отчете съпричиняване от страна на пострадалия за настъпване на вредите.

Третото лице - помагач на страната на ответника В. Й. М. не е изразил становище по постъпилите въззивни жалби.

Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено следното:

Производството пред Старозагорския окръжен съд е образувано по предявени от Н. СТ. Т., ИВ. ХР. ЯН. и от П. П. ЯН. против Г. ф., активно субективно съединени осъдителни искове за заплащане на сумите от по 50 000 лева за всеки от ищците, представляващи застрахователни обезщетения за претърпените от всеки от тях неимуществени вреди от смъртта на техния внук П. С. П., причинена при ПТП на 06.09.2013 г. ведно със законната лихва от датата на събитието до окончателното им изплащане.

Исковете се основават на следните, установени по делото и поначало безспорни факти:

В резултат на ПТП, настъпило на 06.09.2013 г. около 19.30 ч., по републикански път ***-****, километър **+*** м. с посока от с. П. м. към с.

П., причинено от третото лице В. Й. М. при управлението на л.а. „Х. С.“ с peг.

№ ********, са причинени травматични увреждания и впоследствие е настъпила смъртта на пътуващия в лекия автомобил П. С. П. – внук на ищците.

С влязла в сила присъда № 4/26.01.2017 г., постановена по н.о.х.д.

№162/2016 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, са установени със задължителна сила за гражданския съд извършването на деянието, вследствие на което е настъпил вредоносният резултат – смъртта на внука на ищците, противоправността на деянието и виновността на делинквента В. Й. М..

Предвид безспорния факт, че автомобилът, с който е настъпило процесното ПТП не е имал сключена застраховка "Гражданска отговорност" към датата на произшествието, ищците са предявили писмена претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди към Г. ф., получена на 26.07.2018 г.

Непроизнасянето от страна на фонда по молбата след размяна на кореспонденция и в рамките на срока по чл. 288, ал. 7 във вр. с ал. 11 КЗ /отм.

01.01.2016 г./ е обусловило правния интерес на ищците от предявяване на исковете.

Исковете се основават на разпоредбата на чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ от Кодекс за застраховането / отменен 01.01.2016 г. /, според която Ф. изплаща обезщетения по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди вследствие на 3 смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, ако пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на РБ, на територията на друга държава членка или на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, и е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на РБ, и виновният водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Установените по делото факти относно настъпилото по вина на третото лице ПТП, причинната връзка между деянието и смъртта на П.П., както и липсата на застраховка гражданска отговорност на автомобилистите за управлявания от делинквента автомобил, в случая са необходими, но не и достатъчни условия, за да приеме, че е възникнала отговорността на Г. ф. по прекия иск по чл. 288, ал.1, т.2 б. „а“ КЗ /отм./.

Предвид своевременно направените възражения на ответника за липсата на активна материално-правна легитимация на ищците по предявените искове, основният спорен въпрос е дали ищците попадат в кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат от смъртта на техния внук П..

За да уважи частично предявените искове, Старозагорският окръжен съд е приел, че между ищците и техния внук приживе съществувала трайна и дълбока емоционална връзка от самото му раждане; че отношения между тях се характеризирали с по-голяма от обичайната привързаност, обич, подкрепа и грижа; че „благодарение на всеотдайността, вниманието и грижи на ищците от една страна, както и на привързаността, обичта и доверието на пострадалия от друга, между тях действително се е създала трайна и дълбока връзка и чувства, много близки до отношенията между родители и дете“.

Изложените в тази насока доводи на първоинстанционният съд не се споделят от настоящата инстанция, поради следното:

С Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, на което се е позовал и първоинстанционният съд, действително е разширен кръга на лицата, посочени в ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г., които са материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък. В този кръг, по изключение са включени и други освен най-близките лица, които са създали трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и които търпят от неговата смърт продължителни болки и страдания, поради което е справедливо да бъдат обезщетени.

Принципът, от който изхожда Върховният съд в Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК, при определяне кръга на правоимащите да получат обезщетение, е този на справедливостта, основаващ се на идентичността в отношенията, създадени между пострадалия при непозволено увреждане и други лица, извън кръга на тези по т. 2 от 4

ППВС № 4/61 г. Възприето е, че установяването на такава идентичност е въпрос на преценка за всеки конкретен случай, предвид наличието на родство между пострадалия и ищеца, продължителността на съвместното им съжителство или връзка, отношения на привързаност и полагане на взаимни грижи и пр.

В конкретния случай, действителните отношения между ищците и пострадалия приживе се установяват от показанията на свидетелите М. М. и Г. Р..

Обстоятелствата, установени с показанията на тези свидетели създават преди всичко твърде обща и фрагментарна представа за отношенията между ищците и техния внук приживе. Освен това, отношенията, които описват свидетелите не сочат на някакви характерни особености и уникалност в конкретната връзка между ищците и техния внук, от които да се изведат белезите на изключителна близост и привързаност във всяка от тези връзки.

Значителна част от фактите, установени от показанията на тези свидетели очевидно се отнасят до отношенията от детството на П., от времето, когато „дядото и бабата го взимали от детска градина“, „водели го да играе“, „детето им ходело на гости всяка събота и неделя“, когато присъствали на семейните тържества и празници.

Установените въз основа на показанията на свидетелите факти: че ищците били много близки с внука си; че го „имали като тяхно дете“ и искали да го издържат като студент; че когато пораснал, П. ходел да им помага; че често ги е посещавал в свободното си време и е ходил на гости, не обуславят извод за изключителност на отношенията между бабите, дядото и внука; за някаква трайна и изключителна емоционална връзка, аналогична на отношенията между родители и дете . Пак от тези показания се установява, че до произшествието детето е живяло и израснало с родителите си, които са се грижили за него, възпитавали са го и са го издържали.

В този смисъл, установеното от свидетелските показания духовно, емоционално и житейско съдържание на отношенията между ищците и техния внук приживе, не надхвърля и не се отличава с някаква изключителност, уникалност и интензитет от това на традиционните за българските семейства връзки и отношения между баби, дядовци и внуци.

В най-добрия случай, така установените факти относно връзката между ищците и техния внук сочат на обичайна родствена връзка между поколенията, характеризираща се с традиционни за българското общество отношения на уважение, обич, подкрепа и взаимопомощ между близки роднини, които са възпитани в обичайните житейски ценности, морал и нравственост.