Решение № 84 от 23.02.2023, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 84 гр. Смолян, 23.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско дело № 20235400500072 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С Решение № 19/10.01.2023 г. по гр. д. № 890/2022 г. Смолянски районен съд е осъдил ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И

ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО”- МВР гр.С., ул.”П.” №171А, представлявана от директора, да заплати на В. В. П. ЕГН **********, адрес: гр. Д., ул. Ст. Пл.

№ 4, сумата от 2 732,02 лв., представляваща дължимото допълнително възнаграждение за положен и незаплатен нощен труд за периода 23.12.2019 г.– 08.09.2022г, получени в резултат на преизчисляване на положените часове нощен труд с коефициент 1,143, сумата от 344,05 лв., представляваща мораторна лихва за забава, считано от 1-во число на месеца, следващ тримесечния период, за който се дължи възнаграждението до датата на предявяване на иска-08.09.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска-08.09.2022г. до окончателното й изплащане.

Със същото решение е осъдена Главна Дрекция „Пожарна безопасност и защита на населението „да заплати на В. В. П. разноски по водене на делото в размер на 450,00 лв. за адвокатско възнаграждение, а по сметка на районен съд –Смолян - ДТ върху уважените искове в размер на 159,28 лв., както и разноски за експертиза в размер на 120,00 лв.

Срещу това решение е постъпила допустима въззивна жалба с вх.

№651/30.01.2023г. от ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“ – МВР, чрез ст. юрисконсулт Светослав Ст., с оплаквания, че е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на 1 нормативната уредба. Във въззивната жалба се изреждат наредбите, уреждащи въпросите за реда, организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране на работа извън редовното работно време, режима за дежурства, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, действали през процесния период от време.

Сочи се, че следва да се вземат предвид и последните промени в ЗМВР /ДВ бр. 60/07.07.2020 г./, където законодателят още по-ясно и точно разписва спорните текстове в чл. 187 от ЗМВР, а именно – нормалната продължителност през нощта е 8 часа за всеки 24 часов период; при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта по ал. 1.Твърди се, че правните изводи на районния съд се основават на принципи, несъответстващи на законовата сила на нормативните актове – за районният съд не са валидни сочените промени в ЗМВР. В жалбата се прави позоваване на Решение на съда на ЕС от 24.02.2022 г. по преюдициално дело С-262/20, в което е прието, че не се налага приемане на национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня. С оглед приетото от СЕС, че за тези категории работници следва да са предвидени други мерки за защита под формата, се твърди, че с оглед спецификата на служебните правоотношения на държавните служители в МВР, са предвидени редица компенсаторни механизми, като категория труд /в случая първа/, допълнително възнаграждение за прослужено време, размер на основния платен годишен отпуск, обезщетения за неизползван платен годишен отпуск, обезщетения за прекратяване на служебното правоотношение, по-благоприятен режим на заплащане на извънредния труд, почивки в работния ден, междудневни почивки, междуседмична почивка и почивка в празнични дни при условия и ред, определени с наредба, безплатна храна ш ободряващи напитки, чиято левова равностойност се осигурява. Развиват се в жалбата доводи, че с оглед разпоредбите на чл. 2 ал. 1 от ЗМВР и чл. 105 ал. 2 от Конституцията, е налице достатъчно важна и значима/допустима от закона цел, която е основана на разумен критерий; признатата законодателна целесъобразност позволява и прилагането на различен метод на правно регулиране на работно време, трудово възнаграждение и др. права и задължения на работниците и служителите по трудови правоотношения по реда на КТ и в ЗМВР. Твърди се, че при предвидени механизми за заплащане на положен труд над нормата, а именно на извънреден труд – трудът, положен извън установеното работно време, то съотнасянето на положения нощен труд от 8 часа към по-малка продължителност от 7 часа е в противоречие с решението на СЕС. Сочи се, Твърди се, че не е налице изискване към държавите-членки да определят граница за нормалната продължителност на нощния труд под тази за дневния труд и държавата е упражнила правото си на преценка, като тези отношения са уредени в специален закон. В тази връзка се прави позоваване на практика 2 на посочени окръжни съдилища в България, постановили решения по повод посоченото решение на СЕС. С въззивната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло; претендират се разноски и юриск. възнаграждение; прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.

В срок е депозиран писмен отговор от ищеца чрез пълномощник адв.

В. Р., с който се оспорва жалбата като неоснователна. В отговора се сочи, че съдът е съобразил заключението на съдебно-икономическата експертиза, проследил е нормативната уредба – действалите към релевантните периоди норми на ЗМВР и наредбите, издадени по чл. 187 ал. 9 /сега ал. 10/ от ЗМВР, както и обратно на соченото във въззивната жалба, съдът не се е отклонил и от съдебната практика. С отговора се прави искане да бъде потвърдено обжалваното решение.

В съдебно заседание пред окръжен съд –Смолян жалбоподателят не изпраща представител. От юрисконсулт Ст. е постъпила писмена подробна защита, с която поддържа въззивната жалба и излага доводи по същество на спора. Претендира разноски ,включително и юриск. възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адв. възнаграждение на пълномощника на насрещната страна.

За въззиваемия пълномощникът му адв. В. Р. оспорва въззивната жалба.

Моли въззивния съд да потвърди изцяло обжалваното решение.Претендира разноски

Смолянският окръжен съд, след като взе предвид изложеното във въззивната жалба и в отговора и прецени доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, намира въззивната жалба за процесуално допустима като депозирана в законно установения срок от надлежна страна ,с внесена ДТ и при наличие на правен интерес от търсената защита.

Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Не е спорно по делото, че ищецът е в служебно правоотношение с ответника, като за процесния период заема длъжността „Инспектор ІVстепен в група „Оперативен център“ на сектор „Пожарогасителна и спасителна дейност“ към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ при ГД „ПБЗН“ - МВР.

От приетото и неоспорена заключение на съдебно-икономическата експертиза се установява от извършената от вещото лице проверка на документи при ответника, че на ищеца е заплатен положения нощен труд, без същите часове нощен труд да бъдат превръщани в дневни съгласно чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ. Вещото лице сочи, че за процесния период ищецът е положил общо 698 часа нощен труд, които са му заплатени на основание заповеди на Министъра на вътрешните работи, издадени на основание чл. 179 ал. 2 от ЗМВР, където съгласно т. 1 „За всеки отработен час през нощта или за част от него между 22. 00 и 06. 00 часа на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер 0. 25 лева“. Вещото лице сочи, че разликата в часовете отработен нощен труд, след 3 приравняването им по Наредбата е 1 655 часа; извънредният труд за служителите на МВР се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Експертизата установява, че за процесния период положения извънреден труд от ищеца е начислен и заплатен съгласно разпоредбите на наредбите, определени за държавните служители в МВР. В заключение /с уточненията в съдебно заседание/ вещото лице сочи, че общата сума на неначислените и неизплатени възнаграждения за положен нощен труд за процесния период, преизчислен съгласно НСОРЗ за ищеца е 2732,02 лева; размерът на законната лихва за забава, дължима за всеки тримесечен период, е 344, 05 лева. Даденото от районния съд разрешение по иска за заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд е правилно и в съответствие със закона според настоящата инстанция. Съгласно чл. 176 от ЗМВР брутното трудово възнаграждение на държавните служители в МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, между които съгласно чл. 178 ал. 1 т. 3 от ЗМВР е възнаграждението за извънреден труд. Редът за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране работата на държавните служители извън редовното работно време и др. се определя на основание чл.

187 ал. 9 и ал. 10 от ЗМВР от министъра на вътрешните работи.

За процесния период от време са действали Наредба №

8121з1059/26.09.2019 г. и Наредба № 8121з-1353/15.12.2020 г., в разпоредбите на чл. 3 ал. 3 от които е предвидено, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22: 00 ч. и 6: 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В тези наредби липсва изрична норма, съответстваща на чл. 31 ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за преобразуване на часовете положен труд с коефициент 1, 143. С отмяната на тази наредба /2016 г./ е налице законова празнота при уреждане на преизчисляването на нощния в дневен труд за служителите в МВР. При липса на изрична законова регламентация и при предвиденото сумарно отчитане на отработените часове, но непосочен алгоритъм за преизчисляване, следва субсидиарно да се приложи разпоредбата на чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Прилагането на НСОРЗ следва и от принципа, че размерите на допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство. Съгласно чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ при сумарно изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за дневно отчитане на работното време. Приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1, 143, получен при деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното работно време /7 часа/. Противното разбиране, както се твърди във въззивната жалба, би поставило държавните служители в системата на МВР в неравностойно положение като спрямо останалите държавни служители, така и спрямо служителите и работниците по трудово правоотношение, които получават допълнително възнаграждение за извънреден труд. В този смисъл и Решение 4

№ 311/08.11.2019 г. по гр. д. № 1144/2018 г. на ВКС, което е с предмет заплащане на други допълнителни възнаграждения на държавни служители в МВР, но дава принципно разрешение за субсидиарно прилагане на друг закон при липса на изрично уредено заплащане в ЗМВР; посочено е, че положителния отговор на въпроса за приложение на субсидиарни разпоредби е в съответствие с основния принцип на равенство и недопускане на дискриминация, закрепен в чл. 6 от Конституцията на РБ и чл. 14 от ЕКЗПОЧС. Следва да намери приложение принципът за законност, уреден в разпоредбата на чл. 5 от ГПК – когато съдът констатира непълнота или неяснота на закона, следва да приложи общия им разум и да основе решението си на основните начала на правото, обичая или морала.