Решение № 113 от 16.06.2023, Районен съд - Айтос

РЕШЕНИЕ

№ 113 гр. Айтос, 16.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, IV СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: М. Й. Дучева при участието на секретаря Силвия Г. Лакова като разгледа докладваното от М. Й. Дучева Гражданско дело № 20232110100120 по описа за 2023 година

Подадена е искова молба oт „Водоснабдяване и канализация" ЕАД, със седалище и адрес на управление:гр. Б., кв. ***, ***, представлявано от инж. Г.Т. — Изпълнителен директор чрез процесуален представител - юрисконсулт Д. З., срещу М.С.П., EГH ********** адрес: ***.

В исковата молба се сочи, че М. С. П. е клиент на „Водоснабдяване и канализация" EAД и страна пo валидно възникнало облигационно правоотношение с предмет предоставяне на ВиК услуги no отношение на следния водоснабдяван обект с административен адрес: *** и със заведена партидa в базата данни с абонатен № ***.B полза на ответника М. С. П. е възникнало качеството „потребител на ВиК услуги" от момента на придобиване на правото на собственост върху описания водоснабдяван обект, съгласно изискванията на чл. 3, an. 1 от Наредба № 4 от 2004 г. Ответникът М. С. П. е следвало да заплаща, нo нe e заплатила своевременно, задълженията пo издадените фактури в 30-дневен срок от датата на издаване на всяка от тях, съгласно изискванията на чл. 33, ал. 2 от Общите условия. Бездействието на потребителя пo отношение на плащането поражда правото на водоснабдителното дружество да предяви вземанията си съгласно описаните исковата молба фактури, без да е необходимо да изпраща покана на изпадналия в забава длъжник.

„Водоснабдяване и канализация" ЕАД е подало заявление за издаване на заповед зa изпълнение пo реда нa чл. 410 ГПК пред Районен съд — Айтос зa вземанията си към ответника. По заявлението е образувано ЧГД № 1009/2022г., по което е издадена заповед за изпълнение. ответникът не е намерен на известните по делото адреси, което обосновава правния интерес на ищцовото дружество от подаване на настоящата ИМ.

1

Предвид изложеното ищцовото дружество счита, че за него е налице правен интерес съдът да постанови решение , с което да се приеме за установено, на основание чл.422 от ГПК, че по отношение на ответника М. С. П., съществува изискуемо вземане на ищеца, в размер на сумата oт 682.51лева, дължими пo издадени фактури за периода от 26.05.2020г. до 26.09.2022г., с отчетен период пo фактури от 15.04.2020г. до 21.09.2022г.и 10,09 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху главниците, дължимо за периода от 26.07.2020г. до 08.11.2022 г., с изключение за периода на действие на извънредно положение от 13.03.2020г. до 13.05.2020г., за който не претендираме лихва, както и законната лихва от датата на подаване нa заявлението до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът моли също така да му бъдат присъдени разноските по настоящото производство.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника М. С. П..

В о.с.з. ищецът, редовно призован, не се явява и не се представлява . Преди първото открито заседание е постъпило становище от ищцовото дружество, в което поддържа предявените искове и претендира постановяване на неприсъствено решение по спора, предвид неявяване на ответницата.

Ответницата, също редовно призован за о.с.з., не се е явила, не е изпратила и надлежно упълномощен свой процесуален представител, нито е депозирал др. писмено становище. Същевременно, при редовно призоваване, по реда на чл. 131 ГПК, страната не е направила и искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие. Ответницата е редовно уведомена по чл.131 ГПК, като лично е получила съдебните книжа.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразявайки исканията и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Решаването на настоящия правен спор чрез неприсъствено решение, в хипотезата на чл. 238,ал.1 ГПК - по искане на ищеца, изрично заявено и поддържано в о.с.з., е допустимо и основателно, съобразно предпоставките на закона и предвид процесуалното бездействие на ответницата, която и не се явила в проведеното съдебно заседание, без да сочи уважителни причини, нито е изразила процесуално становище за разглеждане на делото в нейно отсъствие.

Липсата на валидно извършено и обвързващо за съда оспорване на предявените искове, с подаването на отговор от ответницата, в законоустановения срок по ГПК, субсумира неговото процесуално бездействие, като страна в процеса. Последното се интерпретира от ищеца, чрез упражнено от неговия пълномощник процесуално искане за постановяване на неприсъствено решение, което според съда е допустимо и основателно.

Допустимостта на неприсъствено съдебно решение, в конкретния случай, се обосновава именно от непредставянето на писмен отговор от ответницата в законоустановения срок по 2 чл. 131 ГПК, след редовно връчване на съдебните книжа, както и неявяването й –лично или на нейн упълномощен процесуален представител, в първото по делото открито съдебно заседание, въпреки редовното призоваване и при липсата на направено искане, делото да бъде разгледано в нейно отсъствие. С това са осъществени правните предпоставки за постановяване на такова решение по спора, предвидени в разпоредбата на чл. 238,ал.1 ГПК.

Едновременно с това налице е и кумулативно изискуемата предпоставка по чл.239 от ГПК, т.к. на ответницата е указано с връчването на исковата молба /в придружаващото я съобщението са съдържими тези разяснения/, както и изрично в приложеното към него разпореждане на съда, какви са последиците от непредставяне на писмен отговор в срок и неявяването в първото съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждането му в нейно отсъствие, обосноваващи правната възможност да бъде постановено неприсъствено решение по искане на ищеца. От друга страна, в конкретния случай отсъстват и процесуалните пречки, указани в чл. 324, чл.334 и чл.339 ГПК, с оглед правната квалификация на предявените искове, заявени в условията на обективно, кумулативно съединяване – стриктно процесуално обсъдени.

Съдът е квалифицирал предявените искове, с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и по чл.86 от ЗЗД за установяване на парично вземане.

По същество –налице е и последната законова предпоставка за постановяване на неприсъствено решение, а именно : искът е вероятно основателен с оглед посочените в Исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства.

В подкрепа на фактическите си твърдения, въведени с исковата молба, ищецът е представил и съотв. приети са по делото писмени доказателства, неоспорени от ответницата, а именно: Заверено копие от електронно отчитане на показанията на водомера;

Заверено копие от електронно отчитане на показанията на централния водомер; Извадка от Решение на КЕВР №Ц-37/23.12.2019г; Извадка от Решение на КЕВР №Ц-46/30.12.2020г;

Извадка от

Решение на

КЕВР

№ПБ-Ц-17/29.07.2022г;

Фактурите

№№

0040205359/26.05.2020

; 0040344498 /25.06.2020;

0040490619

/27.07.2020;

0040637785 /25.08.2020;

0040788257 / 25.09.2020;

0040936458/ 26.10.2020;

0041077809

/25.11.2020; **********/ 22.12.2020;

0041347469/

25.01.2021;

0041481121/ 25.02.2021;

0041613720 /25.03.2021; 0041745125

/26.04.2021;

**********

/25.05.2021;

**********/ 25.06.2021;

0042169481 /26.07.2021;

0042323287

/25.08.2021;

0042478346

/27.09.2021;

0042629237/

25.10.2021;

0042772289

/25.11.2021; 0042910323 /22.12.2021; 0043045396 /25.01.2022;

0043312621 /25.03.2022;

0043591600/ 25.05.2022;

0043739669 /24.06.2022;

********** /25.07.2022; 0044060763

/25.08.2022; 0044223426 /26.09.2022;

Разпечатката съдържа 60 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/04982f8a-7739-4a31-8349-3271f9f5d86a