Присъда № 2 от 11.01.2024, Районен съд - Елхово

М О Т И В И към Присъда № 2/11.01.2024 година, постановена по НОХД № 719/2023г. по описа на РС-Елхово:

Наказателното от общ характер производство е образувано въз основа на внесен от РП-Ямбол обвинителен акт ведно с БП № 374/2023г. по описа на ГПУ-Елхово, с който подсъдимият М. Р. И. /M.R.I./ , гражданин на Сирийска арабска република, е обвинен в извършване на престъпление по чл.279, ал.1 от НК, за това, че на 12.12.2023 г., около 01:30 ч., в района на ГКПП - Лесово, общ.Елхово, обл.Ямбол, на трасе „Вход товарни автомобили", влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.

Съдът е дал ход на делото при условията и по реда на задочното производство - в отсъствието на подсъдимия, но с участието на служебния му защитник, назначен от фазата на БП – адв.И. Ч. от АК-гр.Ямбол, като е приел, че са налице предвидените в закона предпоставки за разглеждане на делото по този ред. Съдът е счел, че разглеждането на делото в отсъствието на подсъдимия не би попречило за изясняване на обективната истина по делото.

В съдебно заседание участващият по делото прокурор С. С. при РП-Ямбол, поддържа повдигнатото против подсъдимия М. Р. И. обвинение в извършване на престъпление по чл.279 ал.1 от НК, като намира същото за доказано по категоричен начин както от обективна, така и от субективна страна. Предвид на това представителят на обвинението моли съда да признае подсъдимия М. Р. И. за виновен по повдигнатото му обвинение, като смята, че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което предлага да му се наложи наказание 5 месеца лишаване от свобода, което да бъде отложено за изпитателен срок от 3 години, както и глоба в размер на 500 лева.

Назначеният в хода на бързото производство служебен защитник на подсъдимия М.

Р. И., адв.И. Ч., в хода на устните прения не оспорва авторството на деянието и намира обвинението за доказано по несъмнен начин, въз основа на събраните доказателства.

Пледира при индивидуализиране на наказанието спрямо подсъдимия да се вземе предвид чистото му съдебно минало, поради което наказанието на подс. М. Р. И. да бъде определено при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК под предвидения в престъпния състав минимален размер.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази процесуалната им годност, приема за установени от фактическа страна следните факти, а именно:

Подсъдимият М. Р. И. /M.R.I./ е роден на ********** г., в гр.Камишли , Сирийска арабска република и е гражданин на тази страна.

Съгласно обясненията му, дадени в хода на БП в качеството му на обвиняемо лице, приобщени по реда на чл.279 ал.2 вр.с ал.1, т.2 от НПК, същият в началото на м.11.2023г., на неустановена дата, е напуснал родината си по произход – Сирийска арабска република поради военните действия и нелегално е влязъл на територията на Република Турция, в гр.Истанбул, с намерение от там да се придвижи до Федерална Република Германия, където да пребивава и работи, като премине през Република България. Тъй като не притежавал надлежно разрешение да влезе в Република България, подсъдимият решил да стори това не по предвидения от закона начин - без съответно разрешение на надлежните органи на властта и не през определените за това места. Във връзка с това си решение подсъдимият М.

Р. И. се свързал с неустановено по делото лице – каналджия, който да го преведе през границата между територията на Р Турция и Р България, след което да го преведе и до ФР Германия срещу сумата от 12 000 евро. Каналджията организирал превоза на подсъдимия М. Р. И. от гр.Истанбул до гр.Одрин, а от там до паркинг за товарни автомобили в близост до ГКПП – Лесово. По това време на паркинга преди ГКПП – Хамзабейли преди границата с Р България бил паркиран товарен автомобил марка „Форд“ с турски рег. № 33NB255 и 1 прикачено ремарке с рег.№ 33ARN997, управляван от турския гражданин Д.К..

Каналджията завел подс.И. до управлявания от Д.К. товарен автомобил и му показал къде точно да се скрие в него. Подсъдимият М. Р. И. се качил на специално пригоденото място под товарния автомобил без да го види водачът.

Около 01:30 ч., на 12.12.2023 г., управлявания от Д.К. товарен автомобил марка „Форд“ с турски peг. № 33NB255 и прикачено ремарке с peг. № 33ARN997, се явил на ГКПП - Лесово, на трасе „Вход леки автомобили и автобуси“. По това време на посочения вход на ГКПП - Лесово служебните си задължения за гранична проверка изпълнявала свидетелката Г. Д. С.. След като проверила документите на водача и товарната композиция и приключила с граничната проверка, св. Г. Д. С. пуснала товарния автомобил към митническата проверка.

По време на граничния контрол свидетелката установила оперативна задача, поради което изготвила съответните документи и управлявания от Д.К. товарен автомобил марка „Форд“ с турски peг. № 33NB255 и прикачено ремарке с peг. № 33ARN997 бил изпратен за проверка чрез рентген на митницата. При тази проверка, съвместно със служител на Агенция Митници, се установило, че под ремаркето, прикачено към товарния автомобил, в предната му част, между две бутилки за въздух, имало поставена дъска, върху която било открито едно лице - подсъдимият М. Р. И..

При разпита си в хода на БП подс.И. се е признал за виновен по повдигнатото му обвинение по чл.279, ал.1 от НК и е дал кратки обяснения за времето и мястото на преминаване на държавната ни граница, вкл. и че не е имал надлежно разрешение да я премине, поради което е ползвал услугите на каналджия, който го е превел през границата от Република Турция до страна от Европа, през Република България, не по установения за това ред. В обясненията на подсъдимия, приобщени към доказателствената съвкупност по делото, чрез прочитането им по реда на чл.279 ал.2 предл.ІІ-ро вр. с ал.1 т.2 от НПК, същият е заявил, че целта му е била да стигне до ФР Германия.

Тъй като при задържането у подсъдимия не е бил намерен национален документ за самоличност, самоличността му е била снета от разследващия орган, по негови данни.

Лицето се идентифицирало с имената: - М. Р. И. /M.R.I./, роден на ********** г., в гр.Камишли, Сирийска арабска република, гражданин на Сирийска арабска република. Тази самоличност подсъдимият е заявил чрез преводач, пред разследващия орган, при привличането и разпита му като обвиняем в хода на БП. Така установената във фазата на БП самоличност се възприе и от съда в хода на съдебното производство, предвид липсата на представен и в хода на съдебното следствие документ за самоличност на подсъдимия.

От приложената в материалите по БП справка за съдимост, с рег.№ 231213005000559206 от 13.12.2023г., издадена от БС при Районен съд-Елхово, след направена справка в ЦБС при Министерство на правосъдието, се установи, че подсъдимият М. Р. И. не е осъждан.

Горната фактическа обстановка се възприе от настоящия съдебен състав въз основа на събраните гласни доказателства – от обясненията на подсъдимия, приобщени чрез прочитането им по реда на чл.279 ал.2 предл.ІІ-ро вр. с ал.1 т.2 от НПК, с които същия изрично е заявил, че се признава за виновен по предявеното му обвинение, от показанията на свидетелката Г. Д. С. /мл.инспектор на ГКПП-Лесово към РДГП-Елхово/, дадени в хода на съдебното следствие и от писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.361 вр.с чл.283 от НПК.

Обясненията на подсъдимия, макар и средство за защита, кореспондират с останалия доказателствен материал, поради което съдът ги възприе за достоверни. Същите съдържат фактически твърдения относно времето и мястото на извършване на деянието, както и такива относно формата на вината и мотивът за осъществяване на инкриминираното престъпление.

2

Показанията на разпитаната свидетелка Г. Д. С. се кредитират от настоящия съдебен състав като достоверни, логични и последователни. Липсват индиции за предубеността на свидетеля. Показанията на този свидетел кореспондират с останалия доказателствен материал по делото, в т.ч. и с признанието на самия подсъдим, че е извършил вмененото му престъпно деяние. Възпроизведените от свидетелката С. факти са пряко относими към мястото и механизма на осъществяване на престъпното деяние и начина на открИ.е на подсъдимия, установен под ремарке с peг. № 33ARN997, прикачено към товарен автомобил марка „Форд“ с турски peг. № 33NB255, управляван от св. Д.К., където в предната му част, между две бутилки за въздух имало поставена дъска.

Писмените доказателства, приложени по БП № 374/2023г. по описа на ГПУ-Елхово /справка за съдимост на подсъдимия, Заповед за задържане на лице от 12.12.2023г., Декларация за правата на задържано лице, Разписка за върнати вещи и пари на задържано лице от 12.12.20223г., Приемо-предавателен протокол от 12.12.2023г., Евродак дактилоскопна карта/, се прецениха за редовни от външна страна, а като кореспондиращи с останалите доказателства по делото, се кредитират от съда.

От така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

От обективна и субективна страна подсъдимият М. Р. И. /M.R.I./, роден на ********** г., в гр.Камишли, Сирийска арабска република, гражданин на Сирийска арабска република, женен, с начално образование, безработен, неосъждан, без документи за самоличност, с деянието си е осъществил престъпния състав на чл.279 ал.1 от НК, тъй като на 12.12.2023 г., около 01:30 ч., в района на ГКПП - Лесово, общ.Елхово, обл.Ямбол, на трасе „Вход товарни автомобили", влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.

В случая от обективна страна изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимия М. Р. И. чрез фактически действия по преминаване през държавната ни граница в посока от Република Турция в Република България. Същото е осъществено като на 12.12.2023г. подсъдимият е влязъл през границата на страната ни, без да е получил разрешение от надлежните органи на властта, осъществяващи гранично-пропусквателен контрол.

Подсъдимият не е имал необходимата виза, удостоверяваща правото му за влизане в страната ни, изискуема както с оглед неговото гражданство, така и с оглед държавата, от която осъществява фактическото преминаване на държавната ни граница – от съседната Република Турция. Или от обективна страна с деянието си, подсъдимият е нарушил установения в страната режим и ред за преминаване на държавната ни граница, като деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирана в чл.279 ал.1 от НК – „без разрешение на надлежните органи на властта”, в хипотезата на „влизане” в страната.

Деянието е довършено, предвид на това, че подсъдимият е успял да премине държавната граница, като е задържан от полицейски органи в района на ГКПП – Лесово, на трасе „Вход товарни автомобили“ укрит на поставена дъска между две бутилки за въздух в предната част на прикачено към товарен автомобил марка „Форд“ с турски peг. № 33NB255 ремарке с peг.

№ 33ARN997, управляван от Д.К..

От субективна страна инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Въз основа на доказателствата по делото и направеното от подсъдимия признание в обясненията му, дадени в хода на БП в качеството му на обвиняемо лице, включени в доказателствената съвкупност по реда на чл.279 ал.2 предл.ІІ-ро вр. с ал.1 т.2 от НПК, се установи, че М. Р. И. е предприел пътуването си като е напуснал Р.Турция, където е пребивавал около 20 дни, след като е напуснал на неустановена дата в началото на м.11.2023г. родината си по произход – Сирийска арабска република, поради трудния живот и водените на места военни 3 действия, с намерение да отпътува от страната ни за ФР Германия, където да се установи и да работи. Същият не е заявявал изрично в дадените от него обяснения пред разследващия орган в хода на БП, че е влязъл в страната ни, за да търси закрила. Предприемайки пътуването си към Република България, подсъдимият е бил наясно с обстоятелството, че ще премине през турско-българската граница, както и че му липсва изискуемото се разрешение за влизане в Р. България като държава-член на ЕС, бил е наясно и с установения пропускателен граничен контрол при преминаване на държавната ни граница. Същият е съзнавал и че ще влезе в страната ни без знанието на граничните власти, следователно в съзнанието му е била формирана представата за противоправния характер на деянието му и за неговите общественоопасни последици, които е предвиждал, а от волева страна пряко е целял и искал тяхното настъпване, за да реализира целта си – да влезе на територията на Република България, от където да продължи към Ф.Република Германия.