Решение № 1034 от 03.07.2023, Районен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1034 гр. Р., 03.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Ив. Балджиева при участието на секретаря Г. М. Георгиева като разгледа докладваното от Елена Ив. Балджиева Гражданско дело № 20224520102882 по описа за 2022 година

Предявени са обективно съединени установителен иск от Г. Т. Т. от гр. Р. против Т. И. Д. и Д. Д. Д. с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и иск по чл. 537, ал. 2 от ГПК.

Ищцата твърди, че притежава 11/16 ид.ч. (единадесет шестнадесети идеални части) на основание Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка № 134, том Х, нот.дело № 3130/1995г., на нотариус при РС-Русе и по наследство от починалите й родители, от недвижим имот, представляващ, според документ за собственост - едноетажна жилищна сграда, находяща се по ул.„Х." , № ., ДЗС, гр. Р., сьс застроена площ 65,50кв.м., застроена върху държавна земя с пространство от 450кв.м., представляващо имот пл.№ 15 по плана на О. Ч., Р., при граници на целия имот от две страни улици, П. П. К. и В. Ц. Д., а сьгласно скица на сграда № 15-461293/29.04.2022г. на СГКК - Русе - Сграда с идентифинатор ***, с адрес на сградата: гр.Р., ул.„Ц. г." , № ., застроена площ 64,00 кв.м., брой етажи 1, предназначение: жилищна сграда - еднофамилна. Сградата била разположена в поземлен имот с идеинфикатор ***.

Имотьт бил собственост на родителите й и тя била родена и израснала в този имот. Двете й дъщери, едната от които е и ответницата били отгледани там. През 2004 г. дъщеря й Т., сключила граждански брак с ответника Д. Д. . Двамата първоначално решили да живеят при неговите родители, но няколко месеца след това дъщеря й заявила, че не могат да живеят там и поискали да живеят в къщата. Ищцата се 1 съгласила.

Помогнала на дъщеря си и съпруга й, да се настанят в нейния имот. Известно време живели заедно, след което тя заминала за чужбина. Всяка година се връщала в България, по няколко пъти, като отсядала в имота си. През целия си живот била полагала грижи за имота, за да бъде в състояние годно за ползване. Този имот бил единствения, който притежавала и който й давал сигурност, че има къде да се прибер е, ако се наложи.

От придобиването на имота, до настоящия момент тя била собственик на притежаваните идеални части от имота, заявява, че тя упражнявала фактическа власт и владение върху него, а дъщеря й и нейния съпруг били обикновени държатели на процесния имот на основание заем за послужване (безвъзмезден договор) сключен в устна форма между нея и тях. Никога не била давала повод да мислят, че имотьт е лично техен, нито пък те са считали имота за тяхна собственост. Напротив те били наясно, че тя им е предоставила безвъзмездно ползването (държането) на процесния имот за да живеят в него, да се чувстват комфортно и удобно. В началото на 2022 година, дъщеря й предявила искова молба за развод. Съдебното заседание било насрочено за 09.05.20022 г. от 09,30часа, като ищцата се прибрала няколко дни преди делото. След като прочела отговора на исковата молба подаден от съпруга на дъщеря й, видяла, че в сьщия е посочено, че по време на брака си, двамата са придобили имот в гр. Р., ул.„Х.", № .. (нейния имот). Поискала обяснение от дъщеря си и тя й казала, че през 2011 г., са се снабдили с нотариален акт за имота. Ищцата направила справка в Агенция по Вписванията - Русе и установила, че има вписан констативен Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по дав,ност № 147, том 40, дело № 8298/2011 г. , вх. рег. № 15557 от 09.12.2011 г. по описа на С лВп-Русе за гореописания имот, който е нейна собственост. Този нотариален акт за обстоятелствена проверка подлежи на отмяна на материалноправно основание - не е налице обективния факт на десетгодишно явно, неперекъсвано и неоспорвано давностно владение текло в полза и в патримониума на Т. И. Д. (а по силата на Семейния кодекс и в полза на законния й съпруг и Д. Д. Д.). Същата никога не е била владелец, а е била държател на процесния имот, тьй като го ползвала и стопанисва на договорно основание, с нейно знание и съгласие.

Правният й интерес от завеждане на настоящия иск бил да установи, че Т. И. Д. и Д. Д. Д., не са собственици на 11/16 идеални части от процесния недвижим имот.

Правният й интерес за предявяване иска по чл. 537, ал.2 ГПК за отмяна на Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 147, том 40, дело № 8298/2011г., вх. рег. № 15557 от 09.12.2011г. по описа на С лВп -Русе се състои в това, че ответницата и съпругът й го представят и ползват като титул за собственост.

Предвид гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което:

2

I. Да признае за установено по отношение на Г. Т. Т., че Т. И. Д. и Д. Д. Д., не са собственици на 11/l6 идеални части от процесния недвижим имот, сьставляващ едноетажна жилищна сграда, находяща се по ул. „Х." , № .., ДЗС, гр. Р., сьс застроена площ 65,50кв.м., застроена върху държавна земя с пространство от 450кв.м., представляващо имот пл.№ 15 по плана на Образцов Чифлик, Русе, при граници на целия имот: от две страни улици, Петко Пейчев Колев и Вълко Цветков Денчев, а сьгласно скица на сграда № 15-461293/29.04.2022г, на СГКК - Русе - Сграда с идентификатор ***, с адрес на сградата: гр.Русе, ***, застроена площ 64,00кв.м., брой етажи 1, предназначение: жилищна сграда еднофамилна. Сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ***.и II. На основание чл. 537, ал.2 ГПК да отмени Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 147, том 40, дело № 8298/2011 г. вх. рег.

№ 15557 от 09.12.2011 г. по описа на С лВп-Русе, до размера на притежаваните от ищцата 11/l6 ид.ч.

В срока за отговор ответницата Т. И. Д. е изразила становище за основателност на исковите претенции и ги признава изцяло.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Д. Д. Д., чрез процесуалния си представител адв. Т. Везирова е депозирал писмен отговор, оспорва изцяло предявени я иск по чл.124 ГПК като неоснователен. По отношение на предявения иск с правно основание чл.537, ал.2 от ГПК намира същия за недопустим и моли съда да прекарти производството по него.

По съществото на правния спор:

Между страните не се спори, а и по делото се установява, че наследодателят им Г. Г.К. в режим на съпружеска имуществена общност с Т. Т. К. е призната за собственик на построената върху държавен парцел IX в кв.2 от 448 кв.м., по регулационния план на стопанския двор на Експериментална база /бивше ДЗС –Русе/ при Институт по семезнание, семепроизводство и бобови култури „Обрзцов чифлик“ – град Русе едноетажна жилищна сграда, състояща се от две стаи, кухня и коридор, със застроена жилищна площ от 65.50 кв.м. при съседи: от две страни улица, П. П. К. и В.Ц. Д., съгласно нот.акт за собственост на жилище, построено върху държавна земя индивидуално №121, том VI, дело №2474/15.09.1978г. на нотариус при РС-Русе Приживе Г. Г. К. е прехвърлила на ищцата Г. Т. Т. 9/18 идеални части от едноетажна жилищна сграда, находяща се по ул. „Х.“, № .., ДЗС, гр.Р., сьс застроена площ 65,50кв.м., застроена върху държавна земя с пространство от 450кв.м., видно от Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка № 134, том Х, н.дело № 3130/1995г., на нотариус при РС-Русе.

С оглед изложеното ищцовата страна доказа наведеното от нея придобивно 3 основание - приращение и наследствено правоприемство от своята майка. Поради това на разглеждане подлежи наведеното от ответната страна оспорване, изразяващо се в твърдения, че е придобил по давност идеалните части на ищеца.

Придобивното основание давностно владение е оригинерно такова и предполага осъществяването на фактическа власт върху процесния имот в определен от закона срок, с намерение да се държи вещта като своя. Владението е легално дефинирано в разпоредбата на чл.68, ал.1 ЗС, като негови основни елементи са обективният (corpus) осъществяването на фактическа власт, и субективният (animus) - намерението за своене. Разпоредбата не посочва характеристиките на упражняваната фактическа власт, така както това е било при правната уредба, преди приемането на Закона за собствеността - чл.302 ЗИСС (отм.). Въпреки това правната теория и съдебната практика са последователни, че владението трябва да е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно, несъмнено. Така посочените признаци на владението се явяват логическо продължение на посочените по-горе обективен и субективен признак.

Тяхното установяване предпоставя извода за това дали упражняването на фактическа власт върху имота представлява владение. При спор за придобиване по давност на съсобствен имот от един от съсобствениците следва да се установи дали този съсобственик владее изключително за себе си целия имот и от кога. В случаите, в които един от съсобствениците още от момента на възникване на собствеността е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите, намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл.79 ЗС. Съгласно задължителните разяснения, дадени в ТР № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС презумпцията п о чл.69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от Юридически факт, различен от наследяването.

В повечето случаи, при съсобственост, възникнала от наследяване, се приема, че съсобственикът, упражняващ фактическа власт по отношение на имота, владее собствената си идеална част, а държи идеалната част на останалите съсобственици.

Няма пречка обаче да настъпи промяна в намерението на съсобственика и той да започне да владее идеалната част и на другия съсобственик. Тогава обаче е необходимо, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец да превърне с едностранни действия държането им във владение. В тези случаи презумпцията по чл.69 ЗС се счита оборена и доказателствената тежест се размества.

От ангажираните от ответника Д. доказателства за съда не се формира изводът същият да е придобил по давност притежаваните от ищцата идеални части от процесния недвижим имот. Разпитаните свидетели установиха, че в действителност ответникът Д. заедно със съпругата си е ползвал процесния имот, като го е стопанисвал. От показанията на свидетелите обаче не се установи ответната страна да 4 е трансформирала държането на чуждите идеални части във владение, като е манифестирала това спрямо ищцата. По делото не се установи наличието и на други обстоятелства, които да доведат до извода, че ответникът е извършил действия, с които да преобърне държането на чуждите идеални части във владение. За такива действия не биха могли да се приемат извършването на ремонтни дейности в имота. Безспорно, ответниците са ползвали жилищната сграда, а ремонтирането и поддържането й са свързани с употреблението на недвижимата вещ. Извършването на подобрения в съсобствен имот не е чуждо на правния мир, като законът е създал правна регламентация за уреждане на отношенията между съсобствениците, когато един от тях е извършил подобрения в имота.

Както се посочи по-горе, от значение за наведеното в писмения отговор оригинерно основание - придобивна давност, е не само упражняването на фактическата власт, но и преобръщането на държане на чуждите идеални част във владение, което да е манифестирано ясно и непоколебимо спрямо сънаследника ищец. По делото не се установи ответниците да са отблъснали владението на ищцата, като например не са я допускали до имота, нито пък се установи да са й заявявали, че имотът е изцяло техен и тя няма място там или под някаква друга форма недвусмислено са заявили собственическите си права и по отношение на притежаваните от нея части.

Обстоятелството, че ищцата не е живяла в процесния имот, а в чужбина, не би могло да доведе до загубване на притежаваните от нея идеални части. Правната теория и съдебната практика безпротиворечиво приемат, че правото на собственост не се изгубва поради неупражняването му.