Определение № 3432 от 23.09.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3432 гр. София, 23.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Величка Маринкова

Членове:

Атанас Н. Атанасов

Надя Пл. Христова като разгледа докладваното от Величка Маринкова Въззивно частно наказателно дело № 20261100605250 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал.7 от НПК.

Образувано е във връзка с постъпила частна жалба от адв.Н.Д. и адв.П.Д. в качеството им на повереници на пострадалата Б. Б. Ж. срещу определение от 16.06.2026 г. на СРС, НО, 8 състав, по НЧД №8342/2026 г. по описа на състава, с което е потвърдено, като правилно и законосъобразно постановление от 12.05.2026 г. на СРП за прекратяване на наказателното производство водено за престъпление по чл. 343 ал.3 пр.1 и пр.3 б. „А“ пр.2 вр. ал.1 б.“Б“ пр.2 вр. чл.

342 ал.1 пр.3 от НК по досъдебно производство № 11334/2023г. по описа на СДВР, пр. пр. № 44938/2023г. по описа на СРП.

В жалбата се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно, като се излагат подробни съображения в тази връзка.

Подчертава се, че първостепенният съд не е обсъдил редица доводи, които са били наведени в жалбата на пострадалата до СРС срещу постановлението на СРП, и най- вече тези свързани с изводите на КСППЕ от една страна и необходимостта от лечение на обвиняемата по реда на Закона за здравето само за 2 месеца от друга, и как това се съотнася към извода за траен и необратим личностов дефицит при обвиняемата. Възразяват срещу отказа на съда да приеме, че са налице две противоречиви експертизи, а оттук и необходимостта от назначаване на нова такава- било повторна, било разширена експертиза.

Считат, че съдът е заместил вещите лица и е направил недопустимо експертно заключение, че не е налице противоречие между двете СППЕ, назначени на ДП, тъй като се касае за развитие на заболяването във времето. Посочват, че остава неизяснен въпросът кога е възникнало заболяването на обвиняемата и било ли е налично към датата на деянието, съответно била ли е тя към този момент в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да 1 ръководи постъпките си или не, а оттук остава и неизяснен въпроса дали има извършено престъпление или не, съответно приложима ли е в случая процедурата по чл.89 от НК. Твърдят, че отговор на този въпрос в определението на СРС липсва. Възразяват и срещу приетото от страна на СРС, че противоречието между обстоятелствената част на Постановлението на СРП и диспозитива на същото досежно правното основание за прекратяване на наказателното производство по делото е резултат на техническа грешка и поради това не се явява основание нито за отмяна на Постановлението, нито за изменението му досежно правното основание за прекратяване на наказателното производство.

Искат от въззивния съд да отмени определението на СРС, както и постановлението на СРП и да върне делото на ДП със задължителни указания за отстраняване на противоречието между диспозитив и мотиви, както и с указание за назначаване на повторна (разширена- тройна) КСППЕ на обвиняемата по възможност при стационарна форма и с личен преглед на същата, която да установи състоянието на обв.К. както към момента на деянието- 13.10.2023 г., така и към настоящия момент, а така също и кога е възникнало това заболяване, характера на същото и най- вече дали то е необратимо, а прогнозата за лечението му е неблагоприятна или е краткотрайно и лечимо. В тази връзка се иска да бъдат дадени указания на прокурора да прецени дали следва да спре или да прекрати наказателното производство по делото, респ. да проведе процедурата по чл.427 от НПК, в рамките на която, съдът да прецени дали обвиняемата е извършила обществено опасното деяние.

За да постанови обжалваното определение, СРС е приел, че жалбата е процесуално допустима- подадена от активно легитимирано лице (пострадал от деяние, във връзка с което се води разследването), в предвидения преклузивен срок и срещу акт, подлежащ на самостоятелно обжалване.

Съдът е счел, че жалбата по същество е неоснователна. За да стигне до този извод СРС е приел за установено, че Досъдебното производство е образувано за престъпление по чл. 343 ал.3 пр.1 и пр.3 б. „А“ пр.2 вр. ал.1 б.“Б“ пр.2 вр. чл. 342 ал.1 пр.3 от НК, в рамките на което са разпитан и множество свидетели, изготвени са протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум, приобщени са множество писмени доказателства, в това число и медицински документи, назначени и изготвени са СМЕ, СППЕ и КСППЕ, иззети и прегледани са видеозаписи от външни камери, обхващащи района на местопроизшествието по време на инкриминираното деяние.

Констатирал е още, че с постановление от 12.05.2026г. на прокурор при СРП наказателното производство по делото е било прекратено с аргумента за наказателна неотговорност на лицето Д.К. – привлечена в процесуалното качество на обвиняема, след връчване на постановление за привличане, който извод прокурорът е направил въз основа на изготвената на ДП КСППЕ, според която обвиняемата страда от параноидна шизофрения-същинско психично заболяване-ендогенна психоза, което по време на пристъп /епизод/, при 2 непрекъснат ход и при оформена личностова промяна се приравнява на продължително разстройство на съзнанието по смисъла на чл. 33 от НК.

Съдът е счел, че отразеното в мотивите на обжалваното постановление за прекратяване на производството е верният анализ на установените факти, доколкото по експертен път и на база приобщените писмени доказателства се констатира актуална психотична симптоматика на лицето – обвиняемата към настоящия момент. В тази насока съдът е кредитирал изцяло изготвената в хода на досъдебното производство КСППЕ като обективна, изчерпателна и компетентно изготвена, като е счел, че от съдържанието на същата не се откриват вътрешни противоречия или основания за назначаване на допълнителна или повторна такава, в каквато насока е релевирано искане от страна на жалбоподателя.

Възприел е изцяло отразеното в заключението на КСППЕ, че по делото да липсват сигурни данни за началото на заболяването, като е отразено същото най-вероятно да е започнало от няколко години /заключението е изготвено месец септември 2025г./, развивало се е подмолно и не е провеждано лечение, поради което към момента на освидетелстване се е разгърнало в характерна бурна параноидно-халюцинаторна симптоматика, наложила хоспитализация в психиатрично заведение. Към настоящия момент са отразени промени в личността, с оформяне на траен и необратим личностов дефицит – промяна на личността от шизофренен тип. Заболяването хронифицира и води до трайно и необратимо отпадане на базисните психични годности – за разбиране смисъла и значението на постъпките и участието в наказателното производство.

Съдът е счел, че това становище на вещите лица, отразено в заключението е ясно и прецизно обосновано и е непротиворечиво. Отхвърлил е доводите на жалбоподателката за наличието на две противоречиви експертни заключения, изискващи назначаване на ПКСППЕ, като е счел, че първата СППЕ е изготвена през месец октомври 2024 г. и съобразно това заключение към момента на изготвянето лицето е било психично здраво с възможност да участва в производството. В тази връзка съдът е приел, че така изготвеното заключение е дало формалното законосъобразно основание на прокуратурата да продължи извършването на процесуалноследствени действия.

Същевременно от момента на изготвяне на това заключение до момента на изготвяне на новата КСПП е изминал едногодишен период, през който са настъпили промени в психичното състояние на освидетелстваното лице.

Посочил е, че по делото са приобщени медицински документи в тази насока, които са в синхрон и логично единство със съдържанието на КСППЕ ясно отразяват именно въведеното в мотивите на заключението ход на протичане на конкретното заболяване, липсата ясни признаци и адекватно лечение, което е довело до настоящото състояние –Д.К. да не може да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Отчитайки начина, по който е развило своя ход конкретното заболяване с отразените хроничен характер и отчетен необратим личностов дефицит – промяна на личността от шизофренен тип, съдът е приел, че изводът на прокурора в атакуваното 3 постановление се явява правилен и почиващ на доказателствата, събрани в производството. Ето защо е стигнал до извода, че правилно прокурорът е преценил, че в случая са налице основания за прекратяване на наказателното производство по делото на основание чл.24, ал.1, т.5 от НПК. Същевременно е преценил, че отразеното в диспозитива на постановлението правно основание за прекратяване на наказателното производство по делото, а именно такова по чл.24, ал.1, т.1 от НПК е въпрос на техническа грешка, поради което не е налице противоречие между мотиви и диспозитив, нито е налице основание за изменение на постановлението на СРП досежно правното основание за прекратяване на наказателното производство по делото.

Въззивният съд счита, че така изведените от първостепенния такъв правни изводи на този етап са неправилни и прибързани. Аргументите на въззивния съд за това са следните: наказателното производство е образувано и водено за причинено от Д.К. ПТП, при което в резултат на извършени от нея нарушения на правилата за движение по пътищата са причинени средни телесни повреди на повече от едно лице. За такова по вид престъпление тя е била привлечена и към наказателна отговорност с постановление от 13.10.2023 г. и с ново такова, прецизиращо обвинението спрямо нея от 28.03.2025 г. Обвинението е за извършено деяние на 13.10.2023 г. в пияно състояние- 0,9 на хиляда алкохол в издишания въздух и след употреба на наркотично вещество- опиат.

И двата пъти след привличането й като обвиняема, Д.К. е заявявала по време на проведения й разпит, че разбира обвинението, желае да даде кратки обяснения във връзка с конкретния случай, както и че спомените й за същия са, че в един момент й е прилошало и след това е настъпило ПТП, като първоначално е твърдяла, че се е опитала да отбие в дясно, но си спомня, че е усетила, че автомобилът й излиза от пътя, подскача и се удря в друг автомобил. При първоначалния й разпит след първото привличане като обвиняема, Д.К. е дала също така обяснения досежно последващото си поведение след настъпване на ПТП, докато при втория й разпит е заявила, че след като й е прилошало, няма спомени какво се е случило.

На ДП след първоначалното й привличане като обвиняема е била изготвена СППЕ от в.л.Т.К. и Г.Г., които и за да изготвят заключението са извършили психиатричен преглед на обвиняемата дистанционно- чрез конферентна видеовръзка по Вайбър. Това заключение е изготвено 1 година след инкриминирания случай, а именно- на 30.10.2024 г., като е назначено малко преди това- на 24.10.2024 г.- т.е. самото изследване също е проведено една година след инкриминирания случай. Вещите лица са приели към този момент, че при обвиняемата липсват данни за отклонения в душевния живот, липсват данни за наследствена обремененост с психиатрични заболявания, освидетелстваната не е била хоспитализирана в психиатричните служби в страната, както и че при нея не са констатирани придобити или вродени нарушения на интелекта в смисъла на олигофрения или деменция. Няма данни за актуално протичащ или минал психотичен период. На база на това са направили заключение, че тя е психично здрава. По време на самото 4 освидетелстване не се твърди тя да е споменавала за някакви свои страхове, за това някой да я преследва, наблюдава или подслушва, да е била нервна, напрегната , неспокойна по време на престоя си в Холандия, където пребивавала около 1 година и половина след завършването на средното си образование. Не се твърди да е била в такова състояние и след завръщането си оттам през 2023 г. В резултат на проведеното интервю вещите лица са приели, че обвиняемата има интелигентност в рамките на нормата за възрастта, социалния опит и образователно равнище. Заключили са още, че при нея липсва формиран синдром на зависимост при прием на алкохол и свързаните с него физиологични, поведенчески и когнитивни промени. Заключили са, че не се наблюдават нарушения на телесното и психосоциалнот функциониране, специфичен ход на толеранса или негативно изменение в социалните интеракции. Няма данни за абстинентна симптоматика по време на прегледа.