Решение № 228 от 27.04.2026, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 228 гр. Разлог, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Крум Ил. Динев при участието на секретаря З. И.-Б., разгледа докладваното от Крум Динев, Гр. дело № 20251240101549 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по ИМ на „А.Т.”ЕООД, ЕИК*, насочена с/у ответника К.С.Н. (ЕГН*), съдържаща следните претенции – да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, по ч. гр. д. №1073/2025 г. - 2`174,96 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 09.06.2025 г., до окончателното изплащане на вземането, представляваща дължима сума по договор за кредит №* от 25.09.2023 г., сключен м/у "К.“ЕАД, ЕИК*, и К.С.Н., обезпечен ч/з сключен на 25.09.2023 г. договор за предоставяне на поръчителство м/у "А.Т.“ЕООД и длъжника, 769,14 лв. договорна лихва (25.09.2023 – 31.03.2025), 237,91 лв. - обезщетение за забава 20,80 лв. - лихва за забава по договора за поръчителство за периода от 01.11.2023 г. до 12.05.2025 г. В ИМ се твърди, че на 25.09.2023 г. ответницата е кандидатствала онлайн за потреб. кредит от „К.“ЕАД. Договорът е бил сключен по реда на ЗЕДЕУУ за сумата от 2`174,96 лв., с краен срок на погасяване 31.03.2025 г. За обезпечение ответницата е осигурила поръчителство на „А.Т.”ЕООД, с което дружество е сключила договор за предоставяне на поръчителство. По кредита не е постъпило нито едно плащане. На 23.05.2025 г. А.Т. е изплатило всички задължения към кредитора и встъпило в правата на кредитора по чл.146 ЗЗД. Представя писмени док-ства. В срока за отговор по реда на чл.131, ал.1 ГПК, такъв е постъпил от ответната страна. Навежда възражения, че договора за кредит е нищожен поради допуснато противоречие на закона, като се обосновават нарушения на чл.11, ал.1, т.10 и т.11 от ЗПК, а този за учредяване на обезпечение е недействителен на основание чл.26, ал.1, предложение второ и трето от ЗЗД.

Не ангажира док-ства.

Рг.РС, след като съобрази приобщените по делото док-ства, намира следното:

С доклада по делото съдът е обявил за безспорни следните обстоятелства - сключване м/у ответника и “К.“ЕАД договор за кредит, както и м/у ответника и ищеца договор за предоставяне на поръчителство по повод на договора за кредит, както и заплащане от страна на ищеца в полза на “К.“ЕАД на процесните суми. По повод на последното е представено и приобщено удостоверение за погасени задължения, изходящо от “К.“ЕАД. От служебно извършена справка в ТР се установява, че "К.“ЕАД е едноличен собственик на капитала на "А.Т.“ЕООД, като двете дружества са с един адрес на управление.

На база на тези факти, от правна страна съдът посочва следното:

1

Въпреки че всеки един от представените договори - този за кредит и този за предоставяне на поръчителство, формално представляват самостоятелни договори, двата договора следва да се разглеждат като едно цяло. Тази обвързаност се установява от уговорката за приоритетно разглеждане на искането за предоставяне на кредит при сключване на договор за поръчителство на кредитополучателя с одобрено от кредитодателя ЮЛ - поръчител, сключването на договора за поръчителство в същия ден, в който е сключен договорът за кредит, както и с изричната уговорка за приоритетно изплащане на възнаграждението по поръчителството пред това по основното задължение по кредита. С оглед изложеното, съдът намира че разходът за възнаграждение на поръчителя за обезпечаване вземанията на "К.“ЕАД по процесния договор за потреб. кредит, отговаря на поставените от ЗПК, изисквания, за да се включи в общия разход по кредита (така Решение №264616 от 09.07.2021 г. по в. гр. д. №9991/2020 г. по описа на СГС и др.) При това положение и въз основа на съвкупната преценка на всяка от уговорките съдът счита, че макар формално процесният договор да покрива изискуеми реквизити по чл.11, ал.1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на изискуемото съдържание по т.10 – год. процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, защото сред компонентите не е включен разходът на потребителя по сделката, свързана с предоставяне на обезпечение.

Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е ч/з императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето - чл.22 ЗПК. В този смисъл като не е оповестил действителен ГПР в договора за кредит кредитодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената сделка, което обосновава извод за недействителност на договора за кредит на основание чл.22 от ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл.11, т.10 и 11 от ЗПК.

Следва да се отбележи, че договорът, сключен м/у потребителя и "К.“ЕАД, и договорът, сключен м/у потребителя и "А.Т.“ЕООД, се намират във взаимовръзка помежду си и като система от правоотношения м/у страните, поради което последиците от прогласяване недействителността на договора за потреб. кредит неминуемо рефлектират и по отношение на договора за предоставяне на поръчителство, поради естеството на правоотношенията (така Решение №264616 от 09.07.2021 г. по в. гр. д. №9991/2020 г. по описа на СГС и др.). В случая е неприложима разпоредбата на чл.23 от ЗПК, тъй като претендираните вземания се основават на възникнало регресно вземане на платилия задълженията по процесния договор за кредит поръчител "А.Т.“ЕООД. Съгласно чл.138, ал.2, изр. 1 от ЗЗД, поръчителството може да съществува само за действително задължение. Щом договорът за потреб. кредит е недействителен, то същият не може да породи действително задължение, за което отговорност да носи поръчителя. Разпоредбата на чл.22 ЗПК, предвижда една своеобразна санкция за нарушаването от страна на търговеца на правата на потребителя при сключването на договор за кредит. Като пряка последица от недействителността на договора, задължението на поръчителя не би могло да възникне. Задължението по чл.23 ЗПК, е за реституиране на даденото по едно недействително правоотношение и няма как да бъде обезпечено ч/з договорно поръчителство по самия договор - това изрично е запретено от чл.138, ал.2 ЗЗД. В този смисъл са Решение №7739 от 17.12.2025 г. на СГС по в. гр. д.

№7450/2024 г., Определение от 08.11.2021 г., постановено по гр. д. №1340/2021 г. на ВКС, IV г. о., и др. Ето защо исковете подлежат на отхвърляне.

При този изход на спора, разноски се следват в полза на ответника. Отправеното възражение за прекомерност, обективирано в становище на ищеца от 23.04.2026 г., на претендирания от ответника адв. хонорар не е обосновано, каквото е изискването на чл.78, ал.5 ГПК, поради 2 което редуциране на разноските не следва да бъде извършвано.

Така мотивиран, Рг.РС на основание чл.235, ал.1 ГПК,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни искове с правно основание по чл.146, ал.1, вр. чл.143, ал.1 ЗЗД, вр. чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.6 ЗПФУР, вр. чл.9 ЗПК, и чл.86, ал.1 ЗЗД, предявени от ищеца „А.Т.”ЕООД, ЕИК*, с/у ответника К.С.Н., ЕГН*, а именно – да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, по ч. гр. д. №1073/2025 г. 1`112,04 €/2`174,96 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 09.06.2025 г., до окончателното изплащане на вземането, представляваща дължима сума по договор за кредит №* от 25.09.2023 г., сключен м/у "К.“ЕАД, ЕИК*, и К.С.Н., обезпечен ч/з сключен на 25.09.2023 г. договор за предоставяне на поръчителство м/у "А.Т.“ЕООД и длъжника, 393,26 €/769,14 лв. договорна лихва за периода от 25.09.2023 г. до 31.03.2025 г., 121,64 €/237,91 лв. - обезщетение за забава; 10,63 €/20,80 лв. - лихва за забава по договора за поръчителство за периода от 01.11.2023 г. до 12.05.2025 г.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК, „А.Т.”ЕООД, ЕИК*, да ЗАПЛАТИ на К.С.Н., ЕГН*, съдебно-деловодни разноски за настоящата инстанция от на 357.90 €.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаването му от страните пред Бл.ОС.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

3