Определение № 4192 от 12.09.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4192 гр. Варна, 12.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева като разгледа докладваното от Деница Добрева Въззивно частно гражданско дело № 20253100501804 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 от ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. No 57570/ 26.05.2025г. от “Енерго – Про Продажби“ АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс – Г, бул. Владислав Варненчик No 258, представлявано адв. Б., срещу Разпореждане No 24174 / 11.06.2025г., постановено по ч.гр.д. No 4816/ 2025г. на ВРС, в частта, с в която не е прието възражение вх. № 45745/22.05.2025 г. по чл. 414а, ал. 1 ГПК подадено от длъжника „Енерго-про продажби“ АД, ЕИК 103533691, срещу заповед № 2239/16.04.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4816/2025 г. по описа на ВРС, 34 състав, за недължимост на разноски в заповедното производство в размер на 425 лв. (четиристотин двадесет и пет лева), представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева и държавна такса в размер на 25 лева.

Жалбоподателят счита определението за неправилно и незаконосъобразно. Счита, че длъжникът по заповедта за изпълнение не дължи разноски, тъй като с поведението си не е дал повод за предявяване на вземането. Поддържа, че тъй като за процесното задължение не е предвиден срок за изпълнение, за да изпадне длъжника в забава, е необхоД. да му е връчена покана за изпълнение. В случая такава не връчена. Ето защо и като поддържа, че с поведението си длъжникът е дал повод за образуване на производството и заплати доброволно дълга след връчване на заповедта, настоява за отмяна на обжалваното разпореждане. В евентуалност възразява за прекомерност на заплатеното от насрещната страна възражение за процесуално представителство.

Становището на заявителя Д. Т. М. е за неоснователност на жалбата.

1

За да се произнесе по жалбата, съдът констатира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок едноседмичен срок от процесуално легитимирана страна- длъжник, заплатил доброволно материализираните по заповедта вземания.

По заявление, депозирано от Д. Т. М., чрез адв. С. срещу длъжника „Енерго-про продажби“ АД е издадена заповед за изпълнение № 22239/16.04.2025г. по ч.гр.д.№ 4816/2025г. ВРС за сумата от 19.00 лева (деветнадесет лева), представляваща недължимо платени такси за възстановяване на ел.енергия за обект, находящ се в ***********, кл. № ***********, начислена от длъжника с фактура № ******************, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 29.12.2022г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 425.00 лева (четиристотин двадесет и петлева), представляваща сторени в заповедното производство разноски за заплатена държавна такса от 25.00 лева и адвокатско възнаграждение от 400.00 лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 29.04.2025г.

В срока по чл. 414а от ГПК длъжникът „Енерго-про продажби“ АД е подал възражение вх.№ 45745/22.05.2025г., с което е оспорил именно поведение на оператора, което да е станало повод за предявяване на иска.

Ведно с възражението е представи доказателства за заплащане на вземането по заповедта.

В разпоредбата на член 414а, алинея 3 от ГПК е предвидена възможност за длъжника, в случай че с поведението си не е дал повод за предявяване на вземането, да възрази срещу дължимостта на разноски за производството.

Поначало поводът за завеждане на иска по смисъла на чл. 78,ал. 2 от ГПК се свързва с извънсъдебно претендиране на правото, на което се позовава ищецът ( в случая заявителя) по спора. В случая е безспорно по делото, че процесната такса е събрана от оператора, както и че е начислена без основание. Основният аргумент по жалбата е, че вземането не е било изискуемо преди покана, каквато до оператора не изпратена.

В случая предмет на заявление е вземане за неоснователно обогатяване, произтичащо от дадено при начална липса на основание. В този случай изискуемостта на задължението възниква от момента да имущественото разместване, тоест от даването- виж ППВС 1/1979г., а поканата служи само за поставяне на длъжника в забавата. При носими паричните задължения, каквито са всички случаи на чл. 55, ал. 1, както и за връщане на вещ по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, кредиторът няма нужда да отправя покана нито по чл. 68, нито за определяне на падежа по чл. 69, ал. 1 от ЗЗД. Задължението се счита възникнало с настъпване на изискуемостта- чл. 114, ал. 2 от ЗЗД.

Процесуалният закон предоставя защита на възникнали права, тоест на такива, чиято изискуемост е вече настъпила, освен при повтарящи се задължения съгл. чл. 124, ал. 2 от ГПК. Следователно, при наличие на 2 изискуемо материално право за титуляра на същото се поражда възможност да получи съответна процесуална защита като предяви иск, или в случая заявление по чл. 410 от ГПК. При изискуемост на задължението, което се признава и от насрещната страната, процесуалното право на иск никога не може да се счете за превратно упражнено.В този смисъл възраженията на длъжника са неоснователи.

Възражението относно размера на заплатеното от заявителя възнаграждение е може да се разгледа в настоящото производство. След постановяване на ТР №4/18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС, в което са дадени разяснения относно възможностите за обжалване на заповедта за изпълнение в частта за разноските, законодателят, с изм.от ДВ бр. 86 от 2017г., е уредил нарочно производство по разноските в заповедното производство –чл. 414а, ал. 3 от ГПК. В това производство съдът разглежда въпросът за разноските само от гледна точка на повода за предявяване на иска.

Обосноваността на разноските, присъдени в полза на заявителя със заповедта за изпълнение, могат да се релевират само по реда на чл.413, ал.1 от ГПК. В случая в едномесечения срок по чл. 413, ал. 1 от ГПК длъжникът е възразил за прекомерност на присъденото възнаграждение. Подобни аргументи не се съдържат и във възражението по чл. 414а от ГПК( в такъв случая е могло да се квалифицират като обжалване по чл. 413,ал. 1 от ГПК), а са заявени едва с настоящата частна жалба.

С оглед на изложеното, настоящият състав намира жалбата за неоснователна. Обжалваното разпореждане следва да се потвърди.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 24174 / 11.06.2025г., постановено по ч.гр.д. No 4816/ 2025г. на ВРС, в частта, с в която не е прието възражение вх.

№ 45745/22.05.2025 г. по чл. 414а, ал. 1 ГПК подадено от длъжника „Енергопро продажби“ АД, ЕИК 103533691, срещу заповед № 2239/16.04.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4816/2025 г. по описа на ВРС, 34 състав, за недължимост на разноски в заповедното производство в размер на 425 лв. (четиристотин двадесет и пет лева), представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева и държавна такса в размер на 25 лева.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4