Решение № 213 от 01.05.2026, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 213 гр. София, 01.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело № 20241001000897 по описа за 2024 година

Производството е образувано по въззивна жалба на ищеца в първата инстанция „ДАВИДА-Д“-ЕООД против решение №548 от 12.04.2024 г. на СГС, TO, VI-3 състав, постановено по т.д.№ 762/2023 г., с което е отхвърлен предявения от ищеца „ДАВИДА-Д" ЕООД срещу „МАРИ ЕТ ДИЗАЙН“ ЕООД иск по чл.124 ГПК, вр. чл.26, ал.2, пр.5, вр. чл.17, ал.1 ЗЗД за установяване нищожността на договор за покупко- продажба, обективиран в НА № 97, т. 1, per. № 767, н.д. № 89 от 26.02.2014 г. на нотариус Й. Л., вписан в регистъра на НК под № *** като абсолютно привиден.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението поради съществено нарушение на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че съдът не е осигурил на страните равна възможност за упражняване на процесуалните им права; че докладът не е пълен; че съдът е основал решението си на доказателства, представени извън преклузивния срок, въз основа на възражения на ответника, депозирани след срока за отговор по чл.131 ГПК.

Твърди, че съдът e допуснал събирането на доказателства и изслушването на заключението на ССчЕ без ищецът-жалбоподател да е бил редовно призован за съдебното заседание на 19.02.2024г., тъй като неправилно е приложена разпоредбата на чл.56,ал.2 ГПК. Това заседание било първо, тъй като предходното, проведено на 12.02.2024г. било отложено и не бил даден ход 1 поради нередовно призоваване на ищеца. В първото по делото заседание, проведено без участието на ищеца /нередовно призован/, не му е дадена възможност да направи възражения по доклада, както и по заключението на ССчЕ, което смята за непълно и повърхностно.

Жалбоподателят твърди, че съдът е основал решението си на доказателства /Споразумение за прихващане и заместване в дълг от 28.02.2014г./, представени след срока за отговор на исковата молба, който документ бил приет като доказателство в закрито заседание с определение №546 от 09.02.2024г. В решението е прието, че документът не бил оспорен съгласно чл.193 ГПК. Твърди, че ВЛ е работило по доказателства, които били несвоевременно представени от ответника, но приети от съда.

Жалбоподателят твърди, че решението е необосновано, тъй като съдът е приел, че представеното „обратно писмо“ в нотариално заверено копие, не притежава формална доказателствена сила, защото ищецът, който го е представил, не е установил неговата автентичност – че лицето, подписало документа, е автор на направеното изявление. Това обратно писмо било прието по делото и докато ответникът, оспорващ неговото авторство, не установи по безспорен начин,че то не е съставено от издателя, действа презумпцията на чл.180 ГПК.Неправилно и необосновано съдът не възприел заключението на съдебно-почерковата експертиза. Необосновано било решението и в частта, в която съдът е приел, че е платена цената, което се доказвало от споразумението за прихващане, изготвено между страните и трето неучастващо по делото лице. Възражението за плащане чрез прихващане не било направено в срока по чл.131,ал.1 ГПК. Документът бил представен след изтичане на преклузивния едномесечен срок, без да е дадена възможност на ищеца да вземе отношение по него. Съдът не изложил мотиви дали са били налице предпоставките на чл.103 ЗЗД. Моли въззивния съд да отмени решението и уважи предявения иск.

В срока по чл.263 ГПК ответникът „МАРИ ЕТ ДИЗАЙН“ ЕООД е депозирал писмен отговор, в който се излагат подробни доводи за неоснователност на въззивната жалба и изложените в нея твърдения, като напълно се споделят мотивите на първоинстанционния съд за неоснователност на исковата претенция. Моли за потвърждаване на решението като законосъобразно и правилно.

Във въззивната инстанция не са събрани нови доказателства.

Софийският Апелативен съд, като провери решението във връзка с оплакванията в жалбата и събраните доказателства, приема следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в законния срок, срещу валиден и допустим съдебен акт .

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Решението на първостепенния съд е валидно и допустимо, а разгледано по същество е правилно и съобразено със закона.

2

Първоинстанционният съд е бил сезиран от „ДАВИДА-Д“-ЕООД с п о чл.124 ГПК, вр. чл.26, ал.2, пр.5, вр. чл.17, ал.1 ЗЗД за установяване по отношение на ответника „МАРИ ЕТ ДИЗАЙН“ ЕООД нищожността на Договор за покупко- продажба, обективиран в НА № 97, т. 1, рег. № 767, н.д. № 89 от 26.02.2014 г. на нотариус Й. Л., № *** на Нотариалната камара, поради неговата привидност.

В обстоятелствената част на ИМ са заявени твърдения, че на 26.02.2014г. страните сключили Договор за покурко-продажба на 9 броя недвижими имота, подробно описани, който договор е обективиран в НА № 97, том 1, per. № 767, н.д.

№ 89 от 26.02.2014 г. Твърди, че така сключеният договор е нищожен поради неговата привидност от вида на абсолютна симулация. Сочи, че страните въобще не са целели и желали настъпване на вещно-правния прехвърлителен ефект от разпоредителната сделка, като нито е заплащана цената по договора, нито е уговорено разсрочено плащане на същата. Твърди, че страните непосредствено преди сделката са подписали обратно писмо с цел разкриване нейната симулативност. Затова моли съда, след като установи, че сделката е симулативна, да прогласи нейната нищожност.

Ответникът „МАРИ ЕТ ДИЗАЙН“ ЕООД в своя отговор е оспорил иска. Сочи, че обективираният в НА № 97, том 1, per. № 767, н.д. № 89 от 26.02.2014 г. Договор за покупко-продажба действително е сключен, както и е настъпил вещно - транслативният ефект на сделката. Възразява законен представител или нарочно упълномощено от ответника лице да е подписало обратно писмо, с което страните да са уговорили, че не желаят настъпването на последиците по договора за покупко-продажба и оспорва представения от ищеца в препис документ, тъй като не е подписан от управителя на „МАРИ ЕТ ДИЗАЙН“ ЕООД, нито пък управителят е упълномощавал трето лице /адв. С./, което да стори това от негово име. Според ответника, последиците по сделката за покупко - продажба на имотите са целени и желани от страните, както са посочени в НА от 26.02.2014 г., а задълженията по договора - изпълнени и цената платена от купувача. Прави възражение и за изтекла погасителна давност, с твърдения, че правото на ищеца да иска разваляне на договора е погасено.

Съдът е уважил иска по чл.124, ал.1 ГПК, във вр. с чл.26,ал.2,предл.5 ЗЗД приемайки, че с представеното обратно писмо, което е нотариално заверен препис от документ, подписано формално от двете страни по сделката, не се 3 установява твърдяната от ищеца абсолютна симулация на договора за покупкопродажба на имотите, подробно описани в посочения по-горе НА, тъй като ищецът, който се позовава на него, не е доказал неговата автентичност, оспорена от ответника с отговора на ИМ. Съдът е приел, че ответникът от своя страна е установил правопогасяващото си възражение за валидност на договора, по който е налице плащане на цената, обективирано в Споразумение за прихващане, сключено между страните и трето лице, не участващо в договора.

Въззивният съд намира обжалваното решение за правилно и съобразено със закона. Правните изводи на съда съответстват на фактическите констатации и разпоредбите на материалния закон ЗЗД, както и на установената съдебна практика и настоящият състав изцяло ги споделя, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към изложените мотиви.

Във връзка с оплакванията във въззивната жалба намира следното:

Според разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

По делото безспорно са установени следните факти:

С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №97 , т о м I, per. №767, дело №89 от 2014 г. от 26.02.2014 година, „Давида-Д“ ЕООД продало на „Мари ЕТ Дизайн“ ЕООД следните недвижими имоти, собственост на дружеството продавач, описани в НА както следва:

Апартамент №2 кв. Витоша, ***, с обща площ 165,43 кв. м.;

Портиерско жилище, кв. Витоша, ***, с обща площ 42,03 кв. м.; Поземлен имот с идентификатор ***, ул. Околовръстен път, местност Саите с площ на имота 10 355,00 кв. м.; Поземлен имот с идентификатор ***, ул. Околовръстен път, местност Саите с площ на имота 132,00 кв. м.; Поземлен имот с идентификатор ***, ул. Околовръстен път, местност Саите с площ на имота 963,00 кв. м.; Поземлен имот с идентификатор ***, ул.

Околовръстен път, местност Саите с площ на имота 1 168,00 кв. м.; Поземлен имот с идентификатор ***, ул. Околовръстен път, местност Саите с площ на имота 975,00 кв. м. срещу заплащане на обща продажна цена в размер на 900 000 лева без ДДС, дължима съобразно договореното в срок от три дни, считано от 26.02.2014 г.

По делото е представен и препис от документ от 26.02.2014 година, наименован „обратно писмо“/л.4/, подписан от името на двете дружества, в който продавачът и купувачът по описания по-горе договор за покупко продажба са направили волеизявления, че договорът за продажба, описан погоре, е симулативен, сключен само с оглед избягване възможността кредиторите на продавача „Давида Д“ ЕООД да могат да се удовлетворят от стойността на имотите, като страните не желаят настъпване на 4 правните му последици - преминаване на собствеността върху описаните недвижими имоти и изявленията в този смисъл на страните са симулативни. С допълнителната

ИМ е представен нотариално заварен препис на представеното „обратно писмо“/л.93/.

По искане на ответника, заявено в отговора ИМ, съдът е задължил ищеца с доклада по делото да представи оригинала на документа, наименован „обратно писмо“, като му е указал последиците по чл.161 ГПК.

С молба от 09.02.2024г./л.136/ ищецът е изложил твърдения, че няколко дни след представянето на нотариално заверения препис на обратното писмо в дома на тогавашния управител на дружеството Ц. Ц. била извършена взломна кражба, като освен всички други взети неща е открадната и чанта с фирмени документи на ищцовото дружество, между които е бил и оригиналът на обратното писмо. Същият подал сигнал в 7 РПУ, по който била образувана преписка и се води разследване, за който факт е представил Служебна бележка/л.138/. Затова твърди, че непредставянето на оригинала не е по вина на страната.

По делото е прието заключение на съдебно-почеркова експертиза, неоспорено от страните. Вещото лице е изготвило заключението, изследвайки съответствието на подписа, положен за управител на ответника „Мари ЕТ Дизайн“ ЕООД – В. Т. върху „обратното писмо“, представено на л.93 от делото в нотариално заверен препис, с дадените от него сравнителни образци. ВЛ изрично потвърждава, включително в о.с.з. от 18.03.2024г./л.262/, че заключението по никакъв начин не може да се интерпретира като свидетелство за истинност на самия документ - обект изследване и за това, че подписът не е пренесен от друг документ, например, чрез механично прехвърляне на подписа върху представения пред нотариуса оригинал или по друг начин. Заключението е базирано единствено на хипотезата, че представеният препис съответства на оригинала на документа, посоченото обстоятелство е спорно по делото, а показанията на нотариуса в тази връзка са недопустими, тъй като тези факти могат да се установят само чрез специалните знания на експерт-графолог. ВЛ сочи, че констатираните съвпадения в обектите на изследване са характерни, устойчиви, образуват индивидуализираща съвкупност и са достатъчни за извод, че подписът-обект на експертизата /върху документа на л. 93 от делото - Обратно писмо от 26.02.2014 г. с нотариална заверка на препис, снет от оригинал per. № 4020/09.10.2023 г. на Х. Л. - помощникнотариус по заместване при нотариус Й. Л.; per. No *** от НК/ е копие на подпис, положен от В. Б. Т.. Следва да се отбележи обаче, че посоченото обстоятелство не може да се приеме за доказано, тъй като почива единствено на предположение /при липса на изследван от вещото лице оригинал на документа/.