Решение № 296 от 17.11.2025, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 296 гр. Габрово, 17.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Габриела Б. Илиева при участието на секретаря Даниела Бл. Платиканова като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно гражданско дело № 20254200500194 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 19 от 15.01.2025 г. по гр. д. № 985 по описа за 2021 г. на Районен съд – град Габрово, съдът е отхвърлил изцяло предявения от В. П. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.*****, ж.к.”*****”, бл.48, вх.Б, ет.5, ап.13, с пълномощник: адвокат С.

П. Ш. от АК-*****, съдебен адрес: гр.*****, ул.”*****” №11 против „******“ АД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление: гр******, ул.“******“ №53, представлявано от М.П.Б.- член на Съвета на директорите, с пълномощник: адвокат Е. Б. П. от АК-*****, съдебен адрес: гр.*****, бул.“*****“ №82, иск по чл.200, ал.1 от КТ за заплащане на сумата от 50 000,00 лв. /петдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от професионална болест, като неоснователен и недоказан. Отхвърлил е изцяло предявения от В. П. Г. против „******“ АД, ЕИК ***** иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 3 916,00 лв. /три хиляди деветстотин и шестнадесет лева/, представляваща лихва за забава за периода 28.05.2020г. - 04.03.2021 г., като неоснователен и недоказан. Осъдил е В. П. Г., ЕГН********** да заплати на „******“ АД направените разноски по делото в размер на 14 413,78 лв. /четиринадесет хиляди четиристотин и тринадесет лева и седемдесет и осем ст./, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Срещу горното решение е постъпила е въззивна жалба от В. Г., чрез адвокат Ш., с която обжалва постановеното решение като недопустимо, неправилно, немотивирано, незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила.

Твърди, че Габровският районен съд се е произнесъл по иск, който не е предявяван, тъй като ищецът не е търсил защита по иск по чл. 200 от КТ. Предявен е иск по чл. 49 във вр. чл. 45 от ЗЗД. В тази насока са възраженията за неправилност на решението, постановено при сгрешена правна квалификация. Излага твърдения, че обжалваното решение е 1 немотивирано, а в него са направени само „установявания“. Сочи, че не са обсъдени доводите на ищеца в решението, а само са описани. Искът е отхвърлен само с мотива, че няма влязло в сила решение на ТЕЛК и така е предрешил спора, защото е избрал един единствен мотив, който би му спестил доводите на ищеца и анализ на събраните по делото доказателства. Твърди, че е осъществен фактическия състав на деликта и моли да се обезсили или отмени изцяло решението на Районен съд- Габрово, като се уважи предявения иск и се присъдят претендиралите с исковата молба суми. Претендира направените по делото разноски.

По делото е постъпил отговор на въззивната жалба, като намират същата за недопустима в частта на иска по чл. 86 от ЗЗД за присъждане на законната лихва. Моли да се потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Излага подробни съображения. Позовава се на съдебна практика. Счита, че правилно е определена правната квалификация на предявения иск по чл. 200 от КТ. Моли да се върне въззивната жалба като недопустима, както и да бъде отхвърлена.

С определение рег. № 305 от 21.03.2025 г., въззивния съд е спрял производството по делото до окончателното приключване на адм.к.д. № 10734/2024 г. по описа на ВАС. С определение рег. № 767 от 04.08.2025 г., производството по делото е продължило с насрочване в открито съдебно заседание.

В съдебно заседание, процесуалния представител на „******“ АД прави уточнение, че има промяна в наименованието на дружеството на „*****“ АД. Страните поддържат подадената въззивна жалба и отговора на въззивната жалба. Претендират разноски.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във въззивната жалба.

Относно валидността и допустимостта на обжалваното решение съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск, който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав. Първоинстанционният съд обаче не се е произнесъл по предмета, с който е сезиран, поради което постановеното решение е недопустимо.

В исковата молба, с която е сезиран районния съд ищецът твърди, че с Трудов договор № 546930001/30.01.2007 г. е бил назначен от ответника на длъжност „Полировач на метал“, категория персонал - РКП, шифър по НКП- 72241005, с място на работа - Работна площадка, Видима 1. Според трудовия договор, В. Г. е работил в процес по производство на двуръкохваткови смесители - шлайф полирен процес, като полировач на метал. Работата му е била свързана с обработка на детайли (полиране), чрез ръчно подаване на детайла към диска на полиращата машина. Всеки детайл се обработвал изцяло, чрез изглаждане на грапавините по всичките му повърхнини, като при осъществяването на постоянен натиск върху полиращия диск. Детайлът се държал с две ръце, които били поставени под непрекъснатото въздействие на вибрации. В работния процес са ангажирани пръстите, китките и мишниците на двете ръце, като така наречената принудителна работна поза допълнително увеличава физическото усилие при обработката. Машините, с които е работил ищеца са: Полир-машина IZASofia; Полир-машина HAU; Полир-машина POLLY.

Трудовата му дейност на посочената длъжност продължила почти 12 години, когато със Заповед № 179/06.12.2018 г. трудовият му договор е прекратен, с посочена причина „невъзможност да изпълнява възложената работа поради болест, довела до трайно намалена работоспособност и по предписание на ЛКК при ДЦК „*****“ -******. Като пряк резултат от спецификата на работата, с годините ищецът Г. проявил симптоми на вибрационна болест, изразяващи се в силни болки и изтръпване в горните крайници, съпроводени със слабост, изпотяване на дланите, почервеняване, посиняване на ръцете и студово 2 въздействие, болки във врата, скованост, болезнени движения, неповлияни от амбулаторно лечение. Заради проявените от него още през 2017 г. симптоми на заболяване, през октомври 2018 г. той постъпил на лечение в балнеосанаториум Павел баня, с поставена за първи път диагноза „вибрационна болест“, според процедурен картон от 28.10.2018 г. През Септември 2019 г., ищецът постъпил в Отделението по професионални болести на УМБАЛ „Д-р Г.

Странски“. Със становище от 11.02.2020 г. на д-р В.С.К. и д-р И.С, бил насочен за хоспитализация в Клиниката по професионални болести към УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ *****, където му е издадена Епикриза от 18.03.2020 г. „с ясно изразена клинична картина на Синдром на карпалния канал - увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел с радикулопатия, с препоръки за амбулаторно лечение, физиотерапия и балнеолечение. С Експертно решение № 1492-091/28.05.2020 г. на ТЕЛК - Втори състав към „УМБАЛ д-р Г.

Странски“ ЕАД - Плевен, ищецът е освидетелстван с 30% трайна неработоспособност за заболяване с причинна връзка - професионално заболяване - Вибрационна болест от локално вибровъздействие II стадий. Изразената симптоматика, констатирана от посочената епикриза и експертно решение попада под код 2201 към Списък на професионални болести, като Приложение към ПМС № 175 от 16.07.2008 г. (обн. ДВ бр. 66 от 25.07.2008 г.). Ищецът счита, че дружеството - ответник, като възложител на работа по трудов договор, му е причинило съществени неблагоприятни последици за здравето, изразяващи се в непрекъснати болки и страдания, които в крайна сметка са довели и до прекратяване на трудовия му договор.

Дружеството - ответник е допуснало противоправно въздействие върху здравето на ищеца, поради неизпълнение на поредица от негови задължения, описани в Директива № 2002/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 юни 2002 г. и Наредба № 3 от 05.05.2005 г. за минималните изисквания за осигуряване на здравето и безопасността на работещите при рискове, свързани с експозиция на вибрации, издадена от Министъра на труда и социалната политика и Министъра на здравеопазването, обн. ДВ бр. 40 от 12.05.2005 г., изразяващо се в:

1. Превратно и необективно измерване на стойностите на вибрации по системата „ръка-рамо“ (чл.3 от Наредбата). Безспорно задължение на работодателя е да оцени стойностите на вибрации на работното място. Това негово задължение следва пряко от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, с императивни показатели на стойностите на вибрации, според чл.3 от Наредбата. Ищецът твърди, че стойностите на вибрации, на които е бил изложен в хода на 15-годишната си работа при ответника значително надвишават пределно допустимите стойности, посочени в чл.3 от Наредбата.

Завишените в пъти стойности на вибрациите, са траен, причиняваш фактор за заболяването му. Нещо повече - задължение на работодателя е обективно да не допуска наднормени вибрации, а не просто само да ги измери и да се задоволи с резултата. Защото дори и да бяха в норма, негово задължение е да предприеме поредица от действия за тяхното намаляване, за оптимизиране на работната среда, за оценка и предотвратяване на този и други рискови фактори за работниците. Все задължения по Наредбата.

2. Несвоевременно отстраняване на рисковете, произтичащи от експозицията на вибрации и липса на опит за свеждането им до минимум (чл.7 от Наредбата). Докато допустимите норми на вибрации са императивно скрепени в чл. 3 от Наредбата, чл.7 от нея е посветен на превенцията срещу вибрации. Тоест, вибрации над нормативно установените размери, са абсолютно недопустими, но за вибрации под нормативния императив се дължи превенция. За времето на работата на ищеца при него, ответникът никога не е предприемал никакви действия по констатиране и отстраняване на рисковете, произтичащи при експозицията на вибрации. Така работодателят: никога не е предлагал методи на работа, при които експозицията на вибрации е по-ниска; никога не е предоставял на работниците подходящо работно оборудване, генериращо възможно най-малко вибрации, проектирано в съответствие с ергономичните изисквания, при отчитане на работата, която трябва да бъде 3 извършена; никога не е осигурявал допълнително оборудване, намаляващо риска от увреждания от вибрациите, като седалки, които ефективно намаляват вибрациите, предавани на цялото тяло и ръкохватки, намаляващи вибрациите, предавани на системата ръка-рамо или фибро-ръкавици, които биха намалили вредоносното въздействие на вибрациите; никога не е уведомявал и информирал работниците за риска от вибрации, нито пък е осъществявал каквото и да е обучение на работещите за правилното и безопасно използване на работното оборудване с цел да се сведе до минимум експозицията им на вибрации; не е ограничавал продължителността и интензивността на експозицията на вибрации; не е създал подходяща организация на работното време с достатъчни периоди за почивка; Всичко изброено е било дължимо поведение за работодателя. И не е осъществено, противоправно.

3. Липса на здравно наблюдение, с цел предотвратяване на рисковете от вибрации (чл.13 от Наредбата). Работодателят е длъжен да осъществява здравно наблюдение върху работниците, с цел предотвратяване и ранно диагностициране на всяко увреждане на здравето, свързано с експозицията на вибрации. Това е задължение за постоянен и траен мониторинг на здравето и работоспособността на работниците, изложени на вибрационно въздействие в хода на изпълнение на трудовите им задължения. Нищо от задълженията на работодателя, вменени му с чл.13 - чл.15 от Наредбата не е осъществявано. Ако беше, нямаше да четем изречението „невъзможност да изпълнява възложената работа поради болест, довела до трайно намалена работоспособност и по предписание на JIKK при ДЦК "*****'' ******", като част от текста на Заповед № 179/06.12.2018 г., с която трудовият договор на В. Г. е прекратен. Цитираната Директива е от 2002 г. и препоръките по нея са пряко отразени в Наредба №3 за минималните изисквания за осигуряване на здравето и безопасността на работещите при рискове, свързани с експозиция на вибрации, която е от 2005 г. Ищецът не може да твърди, че има нормативно задължение за периодичност на измерванията на вибрации. Има обаче задължение за недопускане на вибрации, над нормативно определените. Факт е, че ответникът е осъществил три подобни измервания.

Разпечатката съдържа 27 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/04941481-6129-41d1-9639-3d1021e4e8cd