Решение № 90 от 17.05.2023, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. Велико Търново, 16.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

МАЯ ПЕЕВА при участието на секретаря ИНА Д. С. като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно гражданско дело № 20224000500442 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК –въззивно обжалване.

С Решение № 257/30.06.2022 година по гр. д. № 771/2020 година на Окръжен съд Велико Търново са отхвърлени предявени от С. С. С. против Областна дирекция на МВР Велико Търново, Прокуратурата на Република България искове да бъдат осъдени да му заплатят солидарно сумата 40 000 лева – сборно обезщетение за претърпени имуществени вреди, произлезли от факта на задържане и непредприемане на необходимите мерки за съхранение на собствения му лек автомобил „Рено“, модел „Лагуна“, с рег. № ВТ 95 ****, иззет на 23.08.2011 година във връзка с провеждане на разследване за извършено престъпление по чл. 234, ал. 1 от НК по досъдебно производство № ЗМ-109/2011 година на ОД на МВР Велико Търново с протокол за оглед на местопроизшествие, във вид на: 1. пропуснати ползи поради невъзможността да го ползва по предназначение, изразени (съизмерени) със средния месечен наем на лек автомобил със същите технически данни за целия период на задържането (23.08.2011 година – 3.04.2018 година), възлизащи на 35 000 лева; 2. претърпени загуби във вид на: а) разноски за репатрирането на автомобила в размер на 54 лева по Фактура № 589/3.04.2018 година; б) стойността на лекия автомобил – 3 446 лева – поради невъзможността да бъде поправен и пълната му негодност да служи по предназначение; в) начислени и отчасти платени (в размер на 650 лева към 25.10.2020 1 година при месечна вноска от 146.23 лева) по образувано срещу него изпълнително дело № 490/2019 година на частен съдебен изпълнител, вписан в регистъра на КЧСИ под № 896, с район на действие – Окръжен съд Велико Търново, местен данък, лихви за забава (за времето от 2013 година до 2017 година) и разноски, свързани с лекия автомобил, в общ размер на 1 500 лева, като неоснователни и недоказани.

С посоченото решение С. С. С. е осъден да заплати на Областна дирекция на МВР Велико Търново сумата 200 лева – юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.

78, ал. 8 от ГПК.

Със същото решение С. С. С. е осъден да заплати на Прокуратурата на Република България сумата 200 лева – юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.

В законния срок е постъпила въззивна жалба от С. С. С. против Решение № 257/30.06.2022 година по гр. д. № 771/2020 година на Окръжен съд Велико Търново. Във въззивната жалба се изтъква, че решението е неправилно и необосновано. В нарушение на процесуалните правила първостепенният съд не е обсъдил всички доводи на страните, възприел е неверни фактически обстоятелства, формирал е незаконосъобразни правни изводи, които не кореспондират с действителните отношения между страните и конкретните обществени отношения, регулирани от правни норми. С. С. С. е възпрепятстван да се яви в съдебно заседание, отказана му е правна помощ въпреки факта, че по време на делото е изтърпявал наказание в Затвора в гр. Ловеч при строг режим, не са му изпращани призовки, за да може да присъства в съдебно заседание. Съобразно Тълкувателно решение № 2/18.12.2013 година по тълкувателно дело № 2/2013 година на Върховен касационен съд превозното или преносното средство, в което са открити акцизни стоки без бандерол, предмет на престъпление по чл. 234 от НК, не подлежи на отнемане по реда на чл. 53, ал. 1, буква „а“ от НК. В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че автомобилът не е веществено доказателство, следователно същият не може да бъде задържан като веществено доказателство и то над шест години. Доказано е противоправното деяние – моторното превозно средство е задържано незаконосъобразно. Формулирани са докателствени искания за установяване на вредите и тяхната стойност.

Направено е искане да се отмени Решение № 257/30.06.2022 година по гр. д. № 771/2020 година на Окръжен съд Велико Търново и да се постанови друго такова, с което в полза на С. С. С. да се присъди обезщетение за претърпените имуществени вреди вследствие незаконното задържане на автомобила.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от Областна дирекция на МВР Велико Търново, в който се излагат съображения за нейната неоснователност.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Прокуратурата на Република България, с който я оспорва.

2

В съдебно заседание пред въззивната инстанция не се е явил представител на Областна дирекция на МВР Велико Търново и не е изразил становище по жалбата.

С писмено становище процесуалният представител на Прокуратурата на Република България оспорва въззивната жалба.

Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбата, провери обжалвания съдебен акт, съобразно правомощията си, приема за установено следното:

Производството по гражданско дело № 771/2020 година по описа на Окръжен съд Велико Търново е образувано въз основа на предявени от С. С. С. против Прокуратурата на Република България, Областна дирекция на МВР Велико Търново искове с посочено правно основание чл. 49, във връзка с чл. 45 и чл. 53 от Закона за задълженията и договорите. В исковата молба се твърди, че след провеждане на акция за акцизни стоки на 23.08.2011 година е задържан автомобил марка „Рено“, модел „Лагуна“, с рег. № ВТ 95 ****, собственост на С. С. С.. Извършени са претърсване и изземване в моторното превозно средство, на които действия, извършени от служители на Областна дирекция на МВР Велико Търново, ищецът като собственик на автомобила не е присъствал. Впоследствие разбрал, че посоченото моторно превозно средство е задържано. На 10.07.2013 година е внесен обвинителен акт и е образувано НОХД № 1194/2013 година по описа на Районен съд Велико Търново – близо две години след задържането на автомобила. От обвинителния акт С. С. С. узнал, че моторното превозно средство е задържано с Протокол за оглед на местопроизшествие от 23.08.2011 година и е предадено на отговорно пазене в авторемонтна работилница на Областна дирекция на МВР Велико Търново на 23.08.2011 година.

Съобразно обвинителния акт автомобилът следва да се отнеме в полза на държавата на основание чл. 53, ал. 1, буква „а“ от НК. След тежко заболяване на бащата на ищеца и по съвет на упълномощените от тях адвокати те се признали за виновни и сключили споразумение. С Протокол № 110/20.06.2017 година на Районен съд Велико Търново е постановено на основание чл. 381, ал. 5, точка 6 от НПК моторното превозно средство да се върне на собственика С. С. С..

На 3.04.2018 година автомобилът е върнат с пътна помощ в присъствието на сестрата на ищеца – П. С. С., в окаяно и неработещо състояние. Приемно-предавателните протоколи за занесени от П. С. С. на адрес: гр. Велико Търново, *********, за да ги подпише. На много по-късен етап С. С. С. се запознал с окаяното състояние на моторното превозно средство. Предвид факта, че обвинението е по чл. 234, ал. 1 от НК – „държи“ и „продава“ акцизни стоки без бандерол, ищецът смята, че автомобилът е държан незаконно и противоправно от ответниците. Съгласно обвинението и присъдата в моторното превозно средство се е осъществило изпълнителното деяние „държане“, което е трайно състояние на фактическа власт (при държането се въздейства върху предмета на престъплението).

Превозното средство, в което е намерена акцизна стока без бандерол, се разглежда единствено като място на упражнената фактическа власт върху нея. В чл. 53, ал. 1, буква „а“ от НК е посочено, че вещите, които принадлежат на виновния и са били предназначени или 3 са послужили за извършване на умишлено престъпление – „средство на престъплението“, се отнемат в полза на държавата. Понятието „средство на престъпление“ е дефинирано в задължителната съдебна практика. Автомобилът, в който са открити акцизни стоки без бандерол, предмет на престъпление по чл. 234 от НК, не е средство на престъплението, поради което същият не подлежи на задържане и отнемане по реда на чл. 53, ал. 1, буква „а“ от НК. Според С. С. С. служителите на Областна дирекция на МВР Велико Търново и на Прокуратурата на Република България са превишили своите правомощия.

С. С. С. твърди, че е претърпял огромни имуществени вреди в резултат на противоправно поведение, изразяващо се в неправомерно задържане над шест години на автомобил марка „Рено“, модел „Лагуна“, с рег. № ВТ 95 **** от служители на Областна дирекция на МВР Велико Търново и на Прокуратурата на Република България. Съгласно чл.

110, ал. 2 от НПК веществените доказателства се прилагат към делото, като се вземат мерки да не се повредят или изменят.

Направено е искане съдът да постанови решение, с което да осъди солидарно Областна дирекция на МВР Велико Търново, Прокуратурата на Република България да заплатят на С. С. С. сумата 40 000 лева – обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи от незаконосъобразното задържане на автомобил марка „Рено“, модел „Лагуна“, с рег.

№ ВТ 95 ****, неговото неправилно съхранение, начислените на ищеца местни данъци и такси за времето от 2013 година до 2017 година.

С писмена Молба с вх. № 7871/20.11.2020 година в съответствие с дадени от състава на Окръжен съд Велико Търново указания С. С. С. уточнява претенциите си: 40 000 лева – пропуснати ползи от неправомерното задържане на автомобила, които се равняват на средно месечния наем за моторно превозно средство със същите технически данни, тъй като е възпрепятстван незаконно да ползва собствената си движима вещ – 35 000 лева; 3 500 лева – за неправилно съхранение на моторното превозно средство, което е предпоставка да не работи, превоза му се осъществява с пътна помощ; 1 500 лева – начислени местни данъци и разноски по изпълнителното дело (главница, лихви, разноски).

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от представител на Областна дирекция на МВР Велико Търново, в който излага съображения за недопустимост на исковете спрямо Областна дирекция на МВР Велико Търново поради липса на пасивна процесуална легитимация. При условията на евентуалност изтъква доводи за неоснователност на претенциите.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от представител на Прокуратурата на Република България, в който излага аргументи за неоснователност на исковете. Навежда възражение за погасяване по давност на твърдените вземания.

В Молба с вх. № 4121/28.06.2021 година (потвърдена с Молба с вх. № 4789/27.07.2021 година) С. С. С. посочва, че по делото е приложено копие от Фактура № 589/3.04.2018 година за репатриране на два автомобила в рамките на града на стойност 108 4 лева – вредите са в размер на 54 лева за един автомобил. Остатъкът от сумата – 3 446 лева, е стойността на автомобила – становището на сервизните работници към 10.04.2018 година е, че моторното превозно средство не може да се поправи и подлежи на бракуване – напълно е негодно.

В съдебно заседание пред първостепенния съд процесуалният представител на Областна дирекция на МВР Велико Търново оспорва исковете.

Пред Окръжен съд Велико Търново процесуалният

Прокуратурата на Република България оспорва претенциите. представител на

Въззивната инстанция като прецени всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност направи следните фактически и правни изводи:

Решение № 257/30.06.2022 година по гр. д. № 771/2020 година на Окръжен съд Велико Търново е валидно и допустимо.

С оглед на изложените в исковата молба, уточняващите молби обстоятелства, направеното искане, съдът приема, че претенциите на С. С. С. спрямо Областна дирекция на МВР Велико Търново и Прокуратурата на Република България са с правно основание чл. 49, във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите за заплащане на обезщетение за имуществени вреди.