Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 88 от 24.02.2026, Районен съд - Ямбол

Съд
Районен съд - Ямбол
Дело
Гражданско дело 2351/2025
Вид
Решение № 88
Подписан
24.02.2026
В сила
02.09.2026
Състав
Георги Стоянов Георгиев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. Ямбол, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Ст. Георгиев при участието на секретаря Е. Г. А. В. като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело № 20252330102351 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от С. К. К. от с. В., общ. С., обл. Я., ул.

„*** „Сити Кеш“ ООД, искане за прогласяване на нищожност на сключен между страните договор за потребителски кредит № *** год., на основание чл.22 ЗПК, вр. чл.10, ал.1,2 ЗПК и чл.11, ал.1, т.9, т.10 и т.11 ЗПК, вр. чл.26, ал.1 ЗЗД поради противоречие със закона.

В исковата молба се твърди, че на *** год. между С. К. К. и „Сити Кеш“ ООД бил сключен договор за потребителски кредит в размер на 2 100 лв-главница, при фиксиран годишен лихвен процент 50, 00 % и ГПР 65. 63 %. В договора било уговорено, че заемателя ще погаси кредита на 30 месечни вноски и обща сума за заплащане в размер на 2468, 48 лв.

В чл.5 от договора за кредит било предвидено, че кредитополучателя се задължил в срок от три дни да представи едно от изброените в договора обезпечения- поръчител или банкова гаранция. В чл.11.1 било предвидено, че при неизпълнение в тридневен срок от сключването на договора да представи обезпечение, заемателя дължал неустойка в размер на 1491, 52 лв., която се заплащала разсрочено и се кумулирала в падежните вземания съгласно погасителния план. Твърди се, че за ищеца било невъзможно да представи подобно обезпечение и по този начин следвало да върне по-голяма сума от тази описана в договора, а именно съмута от 3 960 лв. Счита се, че процесната неустойка в действителност била скрита лихва по договора за заем и същата трябвало да бъде включена към ГПР, като само на това основание същия бил недействителен. Също така клаузата уреждаща начисляване на неустойка при непредставяне на обезпечение била нищожна, като не изпълнявала обезщетителна функция, с оглед на това, че тя не зависела от вредите от неизпълнението на основното договорно задължение. Неустойката по никакъв начин не кореспондирала с последици от неизпълнението, а се начисляьвала като добавък към погасителните вноски, 1 следователно така, както била уговорено, неустойката в този размер би се дължала и при редовно, точно и в срок изпълнение на задължението за внасяне на договорените вноски.

Твърди се, че от неосигуряването на поръчители, респ. на банкова гаранция, кредиторът не можел да търпи вреди, чиято стойност да била по-голяма от тази при пълно изпълнение от страна на кредитополручателя, а при такова неизпълнение, законодателя бил определил горна граница на санкция в чл.33 ЗПК- размера на законна лихва. Същата била неравноправна и съгласно чл.143, ал.2, т.5 ЗЗП. Неустойката била договорена в нарушение на изискванията на добросъвестност и излизала извън присъщата й обезпечителна функция и била в ясно противоречие с чл.143, т.3 ЗЗП. На отделно основание се счита, че с въпросната клауза се заобикаляло и разпоредбата на чл.33, ал.1 ЗПК, кахо се уговаряло още едно допълнително обезщетение. Кумулирането на неустойка за забава с мораторна лихва било недопустимо. Съгласно чл.146, ал.1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите били нищожни, като се твърди, че същите не били индивидуално договорени, а били изготвени предварително, поради което потребителя не бил имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при ОУ. Счита се, че посочената клауза с която се уговаря неустойка при непредставянето на обезпечение следвало да се счита за нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, поради противоречието й с добрите нрави и поради изключително завишения размер на неустойката сплрямао отпуснатите суми.

Също така се твърди, че договора за кредит бил недействителен. Същия макар и формално да отговарял на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, размерите на величините посочени в него не съответствали на действителните такива, съобразно поетите от потребителя задължения. Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК, ГПР по кредита изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В тази връзка общата сума по кредита при непредставянето на обезпечение не съответствала на посочените размери на лихвения процент и на ГПР. При това положение имало нарушение на лазпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, като в случая размърет бил в пъти над допустимото. Счита се, че договора за заем бил недействителен на основание чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, като в него не бил посочен действителния ГПР.

Иска се уважаване на иска и присъждане на разноски за настоящата инстанция.

В депозирания в срок отговор ответното дружество твърди, че предявения иск бил неоснователен и недоказан. На първо място се счита, че не била недействителност по смисъла на ЗПК, като нищожността на отделна клауза не влечала недействителност на целия договор. Валидността на договора за кредит произтичала от това, че основните му параметри- главница и лихва, били валидно уговорени в изискуемата от закона форма.

Отделно от това били покрити всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20, ал.2 ЗПК. По отношение хормирането на ГПР били спазени всички, закрепени в чл.11, ал.1, т.10 ЗПК изисквания. При нормативно определения лимит на ГПР към датата на сключване на договора от 67.70 % и ГПР определен в процесния договор в размер на 65.63 % било видно, че в случая ГПР не надхвърлял пет пъти размера на 2 законната лихва за забава, поради което не било налице нарушение на чл.19, ал.4 ЗПК.

Уговорената неустойка не била и не следвало да бъде включвана в ГПР. Същата от своя страна, обслужвала неизпълнението и нейната функция била да обезщети страната по сключения договор. Същата била дължима от потребителя за неспазване на конкретно задължение по договора, тя била уговорена като фиксиран размер и двете стпани били напълно наясно със стойността й още преди да настъпи фактът на неизпълнението на задължението, което обезпечавала. Неустойката била индивидуално уговорена между страните, като клаузата била напълно ясна и разбираема, като се дължала след сключването на договора и само в случай, че заемополучателя не предложил обезпечение на задължението си. Неверни били твърденията, че неустойката представлявала „възнаграждение“. Оспорената неустойка била действителна, като не било налице неравноправност по ЗЗП. Твърди се, че на самостоятелно основание, всички изложени твърдения за нищожност на договора и отделните му клаузи се оборвали от факта, че в периода 2023- 2024 г. ищецът бил сключил общо пет договора, които съдържали уговорки за плащане на неустойка при непредставянето на обезпечение по кредита.

Иска се отхвърляне на иска и присъждане на разноски за настоящата инстанция.

В съдебно заседание ищеца и пълномощника му не се явяват, като с писмена молба поддържат исковете така, както са предявени и молят за уважаването им изцяло по изложените в исковата молба съображения.Поддържат и заявената претенция за присъждане на разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.

В съдебно заседание ответното дружество не изпращат законен или процесуален представител. С писмена молба поддържат отговора на исковата молба и представените доказателства и молят за отхвърляне на предявения иск по посочени съображения.

Претендират разноски и правят възражение за размера на претендираното от ищеца адв. Възнаграждение, като същото следвало да е в по-нисък размер от посочения ориентир в Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения на адвокатската работа..

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Страните не спорят че на *** г. между тях е сключен договора за потребителски кредит № *** към искане № *** за сума в размер на 2100 лв., със срок на погасяване 30 седмични вноски, четири от които от по 20,42 лв. и 26 от по 91,80 лв., като е определен ден на плащане във вторник. Договорен е ГПР от 65.63 % и фиксиран лихвен процент от 50.00 %. Датата на първото плащане била на 10.09.2024 г. и дата на последното плащане 01.04.2025 г. Също така е предвидено обезпечение поръчител или банкова гаранция по избор на кредитополучателя и обща сума за плащане в размер на 2 468, 48 лв. Представено е още Приложение 1- погасителен план към договора за кредит № *** в който са посочени падежа, главница, лихва, вноска, неустойка и вноска с неустойка. Представено е и извлечение за извършените и предстоящи плащания по договор за паричен заем № *** г., от която е видно, че до момента 3 нямало платени суми, като остатъка да края на кредита възлизал на 3 960, 00 лв.

От страна на ответното дружество са представени СЕФ за предоставяне на информация за потребителските кредити.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По предявения иск с правно основание чл.26, ал.1 предл.І –во ЗЗД .

За да е налице правен интерес от предявения установителния иск за нищожност на договор, то решението по него следва да се отрази на правното положение на ищеца и с уважаването му да се постигне определен правен резултат. Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. По силата на чл.9, ал.3 ЗПК ответника има качеството на потребител на финансова услуга по см. на § 13, т.12 ДР на ЗЗР. Доколкото в случая се касая за защитими интереси на икономически по-слаби участници в оборота, уреждащият тази материя Закон за потребителските кредити предвижда редица императивни разпоредби за спазването на които съдът е задължен да следи служебно (в този смисъл са задължителните указания, дадени с т. 1 на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г., на ОСГТК на ВКС).

В настоящия случай сключеният между договор е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК и следва да отговаря както на общите изисквания за действителност, така и на специалните такива, предвидени в ЗПК.

Съдът счита, , че е налице валидно възникнало правоотношение между С. К. К., в качеството му на кредитополучател и ответника „Сити Кеш“ ООД - София, в качеството му на кредитодател по силата на сключения Договор за потребителски кредит № *** от 03.09.2024 г. по посочените по горе- параметри.

В чл.11, ал.1, т.1- т.27 ЗПК е уредено съдържанието на договора за потребителски кредит, като в чл.22 ЗПК е предвидено, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Съгласно чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК задължителна част от съдържанието на договора е посочването на годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключването му, като се отразят взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

В чл.19, ал.1 ЗПК е предвидено, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Според § 1,т.1 ПЗР на ЗПК, общи разходи по кредита са всички разходи, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално 4 застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. В тази връзка, не може да се приеме механично добавяне в общите разходи на кредите процесната неустойка.