Решение № 398 от 02.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 398 гр. София, 31.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вера Чочкова

Членове:

Вилислава Янч. А.

Тони Гетов при участието на секретаря Пенка Анг. Цанкова в присъствието на прокурора М. Анг. Н. Н. С. като разгледа докладваното от Тони Гетов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231100600821 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава XXI от

Н П К .

С Присъда № 20071809 от 16.12.2022 г. по

НОХД № 2081 по описа на СРС, НО, 111-ти състав признал подсъдимия И. Н. С. за НЕВИНОВЕН в това, че на 01.06.2019г., около 20:00ч. в с.Старо село, Община Мездра, ул.

„*******№ 8, в стая, находяща се на първи етаж от къща, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14 - годишна възраст - И. С. С., родена на 22.03.2004г., като употребил за това сила - целувал я по врата, след което я бутнал на леглото, за да седне, хванал й главата отзад с двете си ръце и натискайки я - вкарал възбуденият си полов член в устата й, поради което на основание чл. 304 от НПК съдът го е ОПРАВДАЛ по повдигнатото обвинение в извършено престъпление по чл. 150, ал.1 от НК.

Районният съд е

ОТХВЪРЛИЛ на основание чл. 45, ал.1 от ЗЗД предявения от И. С. С., с ЕГН: **********, с адрес: с. Яна, Област София, ул. „******* против подсъдимия И. Н. С. - граждански иск за сумата от 10 000 (десет хиляди) лева , представляващ обезщетение за нанесените й вследствие на деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането - 01.06.2019г. до окончателното й изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и Н Е Д О К А З А Н .

Първоинстанционният съд на основание чл.190, ал.1 от НПК е постановил направените разноски в размер на 565,08 лева възнаграждение за вещи лица по изготвените в хода на досъдебното производство комплексни съдебно психиатрични и психологични експертизи и разходи по изготвяне на албум, както и сумата от 160,00 лева, представляваща възнаграждение за явяване на вещи лица в съдебно заседание, да останат за сметка на Държавата.

Против така постановената

1 присъда е постъпил протест, в който се посочва че атакуваният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен. Иска от съда да отмени присъдата и да постанови нова осъдителна. На 12.01.2023 г. е постъпило оттегляне на протеста от страна на представителя на СРП след запознаване с мотивите към постановения съдебен акт.

Настоящата инстанция е сезирана с въззивна жалба от страна на повереника на частния обвинител и граждански ищец, с която се излагат твърдения за неправилност на присъдата. Посочва се, че въз основа на доказателствената съвкупност е установено авторството на деянието и е оборена презумпцията за невиновност.

Излагат се аргументи, че районният съд неправилно е отхвърлил гражданския иск.

В закрито съдебно заседание на 15.02.2023 г. въззивният съдебен състав по реда на чл. 327 НПК прецени, че сезирашата съда жалба е подадена в срок и че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага събиране на нови доказателства.

В хода по същество на проведеното открито съдебно заседание на 19.04.2023 г. представителят на СГП определя жалбата на частния обвинител като неоснователна, а постановената присъда намира за правилна и законосъобразна. Излага доводи, че въз основа на доказателствата не се установява по категоричен начин подсъдимият да е упражнил насилие спрямо пострадалата.

Защитникът на подсъдимия иска от съда да остави без уважение въззивната жалба на пострадалата. Моли въззивната инстанция да потвърди оправдателната присъда като прави препратка към аргументите на първоинстанционния съд, отразени в мотивите, както и към действието на прокуратурата с оттегляне на сезиращия този съдебен състав протест.

Подсъдимото лице иска от въззивния съд да бъде оправдан.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното в жалбата, както и доводите, направени в съдебното заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

Производството пред първата съдебна инстанция е проведено при съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т.1 от НПК. Страните са дали съгласие да не се провежда разпит на свидетелите Р. Ж.Х., М.Г., Ц.К.,С.С., И.Й. и Й.В., като при постановяване на присъдата да се ползва съдържанието на съответните протоколи и от досъдебното производство.

Упражнявайки правомощията си за цялостна проверка на атакувания съдебен акт, настоящият въззивен състав счита, че първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото доказателства, обсъдени достатъчно подробно в мотивите на съдебния акт. Предвид това настоящата инстанция се солидаризира изцяло с приетата от мнозинството от първостепенния съд фактическа обстановка и не счита за нужно същата да бъде преповтаряна отново.

При постановяване на присъдата първостепенният съд е обсъдил събраните пред него и на досъдебно производство относими гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, в това число: свидетелските показания на пострадалата И. С. С.

/л. 97 – 99, л. 104 - 106 от СП пред СРС, показанията на свидетелката от ДП л. 29 са прочетени на основание чл. 281, ал.4 във вр. ал.1, т. 1 от НПК/, Ц. С. С. /л. 101 – 104, 170

- 171 от СП пред СРС/,Т. Н.а С. /л. 106 – 107 от СП пред СРС/, Л.И. С. /л. 143 от СП пред СРС/, П.К.К.в /л. 143 – 144 от СП пред СРС/, обяснения на подсъдимия /л. 145 –146 от СП пред СРС/, очна ставка между подсъдимия С. и пострадалата С. /л. 161 – 163 от СП пред СРС/, Р. Ж.Х. /л. 76 – 77 от ДП, показанията на свидетелката са приобщени на основание чл.

371, т.1 от НПК/, Ц.В.К. /л. 79 от ДП, показанията на свидетелs са приобщени на основание чл. 371, т.1 от НПК/, С.Д.С. /л. 81 от ДП, показанията на свидетелката са приобщени на 2 основание чл. 371, т.1 от НПК/, И.И.Й. /л. 82 от ДП, показанията на свидетеля са приобщени на основание чл. 371, т.1 от НПК/, Й.А.В. /л. 83 от ДП, показанията на свидетеля са приобщени на основание чл. 371, т.1 от НПК/, Л.А.Й. /л. 95 от ДП, показанията на свидетелката са приобщени на основание чл. 371, т.1 от НПК/, И.И.Й. /л. 96 от ДП, показанията на свидетеля са приобщени на основание чл. 371, т.1 от НПК/,протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с албум към него /л. 101– 109 от ДП/, съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична експертиза /л. 113 –123 от ДП/, заключителен доклад от Детски център за застъпничество и подкрепа „Зона ЗаКрила“ към Фондация „Асоциация Анимус“ – гр.

София /л. 133 – 135 от ДП/, писмено извлечение от чат кореспонденция между И. С. и И. С.

/л. 139 – 166 от ДП/, комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза /л. 189 – 195 от ДП/, справка за съдимост /л. 21 от СП пред СРС/.

По безспорен начин съдът намира, че е установено обстоятелството , че между пострадалата С. и подсъдимия И. С. в инкриминирания времеви период, място и обстановка са осъществени действия по полово удовлетворение, състоящи се в проникване на половия член на подсъдимия С. в устата на пострадалата И. С.. Пострадалата и подсъдимия излагат еднопосочни твърдения относно това обстоятелства по време на осъществения им разпит в хода на съдебното заседание.

Спорен момент се явява дали осъществените действия са били доброволни и взаимни или е налице упражнена принуда от страна на И. С. спрямо И. С.. В тази връзка показанията на частния обвинител и обясненията на подсъдимия се намират в противоречие, което предходната инстанция е преодоляла чрез съпоставяне на защитната и обвинителната теза с останалия доказателствен материал. Въззивният съд отчита спецификата на престъпното посегателство, за което подсъдимият е предаден на съд, изразяващо се в липса на свидетели очевидци, които да потвърдят една от двете версии, изложени от страна на частния обвинител и подсъдимия.

Чрез осъществената очна ставка районният съд е направил опит да преодолее противоречията в твърденията между И. С. и И. С.. На зададените въпроси по време на очната ставка двете лица поддържат изложените от тях обстоятелства, като съдът не констатира промяна в първоначално застъпените от страните твърдения.

При изграждане на крайните си изводи относно осъществено ли е престъпление от страна на подсъдимия първоинстанционният съд е направил задълбочен анализ на поведението на пострадалата преди инкриминирания период, като е изследвал взаимоотношенията между подсъдимото лице и пострадалата С.. Относно тях са налице безпротиворечиви данни за близки отношения между двамата, изразяващи се в честа комуникация, събирания в обща компания, търсена близост от страна на пострадалата, изразяваща се в прегръдки, целувки към подсъдимия. Свидетелката Ц. С. излага подробни сведения относно контактите между нейната сестра и подсъдимия, като посочва, че пострадалата се е държала предизвикателно спрямо И. С.. Разпитаното лице описва взаимоотношенията между двамата като близки и посочва че между тях е имало постоянна комуникация, изразяваща се в телефонни разговори и съобщения, сърдечни думи, както и търсена от сестра й физическа близост, състояща се в прегръдки и целувки към подсъдимия. Описаното отношение от страна на свидетелката С., демонстрирано от сестра й към подсъдимия съвпада с изложените възприятия от свидетелите Т. С., Л. С. и С.Д.. Тримата посочват, че забелязали, че пострадалата показно е демонстрирала близостта си с подсъдимия, като го е прегръщала, сядала е в него и му е казвала, че го обича пред всички. Изложените впечатления на мнозинството от разпитаните свидетели се потвърждава и от приложеното извлечение от чат кореспонденция между подсъдимия и частния обвинител С..

Въззивната инстанция се присъединява към изводите на районния съд относно обстоятелствата, касаещи деня на инкриминираното деяние, в това число поведението на пострадалата по време на гостуването й в къщата на дядото и бабата на подсъдимото лице. За тези обстоятелства са 3 разпитани всички присъствали лица, които по безспорен начин посочват, че не са забелязали рязка промяна в настроението на И. С.. В тази връзка свидетелката Ц. С. излага детайлна информация относно случилото се през инкриминирания ден, като посочва че сестра й е била разстроена заради това, че мобилния й телефон е бил взет. По време на гостуването им в с. Старо село свидетелката отрича да е забелязала пострадалата да е променила настроението си. Разпитаното лице си спомня момента, в който подсъдимият и сестра й са влезли в къщата, като отрича при излизането им от имота да и е направило впечатление нещо необичайно в поведението на по-малката й сестра, в подобен смисъл са и впечатленията и за вечерта на инкриминирания период, както и следващия ден. Твърденията на сестрата на пострадалата се припокриват със свидетелските показания на присъстващите на събирането в с.Старо село Т. С. и Л. С., които също не са констатирали рязка промяна в настроението при пострадалата или необичайно поведение. В тази връзка свидетелите посочват, че И. С. е била в настроение, когато са си тръгнали от селото, а Л. С. излага твърдения, че като са пътували в лекия автомобил пострадалата е проявила обичайната близост с подсъдимия, като го е целувала по бузата и е заспала в скута му. За липсата на особено поведение от страна на частния обвинител свидетелстват и дядото и бабата на подсъдимия И.Й. и Л.Й., както и И.Й. и С.С..

В противовес на изложеното от страна на свидетелите, които са имали преки наблюдения към поведението на пострадалата са изложените от свидетелката Р. Х. твърдения, че дъщеря й е плакала по време на престоя си в Старо село и не е искала да излиза от стаята си. Въззивният съд намира, че следва да бъдат предпочетени и кредитирани изложените от страна на присъствалите на място свидетели данни относно поведението на пострадалата, тъй като същите са успели да придобият пряко и непосредствено по време на инкриминирания период впечатление относно състоянието на пострадалата, които не се различават съпоставени по между им.