Решение № 537 от 17.11.2022, Административен съд - Плевен

Р

Е Ш Е Н И Е

№

537 гр.Плевен,

17.11.2022 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Плевен първи състав, в публично съдебно засеД.е на девети ноември през 2022 г. в състав:

СЪДИЯ: ДАНИЕЛА

ДИЛОВА при участието на секретаря В Мушакова, като разгледа административно дело номер 882 по описа за 2022 година докладвано от съдията Дилова, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 126 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 27а от Закона за закрила на детето /ЗЗДет. /.

Производството по делото е образувано по жалба на В.Й.Д. ***, срещу Заповед № 3Д/Д-ЕН-1904/20.10.2022 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" –Плевен, с която детето Й.П.Д. ЕГН********** е настанено временно в ЦНСТДМУ ***, до произнасянето на съда с решение по чл. 28 от ЗЗД или до промяна но обстоятелствата. Жалбоподателката излага подробни съображения за незаконосъобразност на оспорения акт, като моли за неговата отмяна. Твърди, че децата Й. и З. са отведени от дома на майката, след като детето С. е постъпило в болницата тъй като е погълнала таблетки от лекарство на по-големия си брат Й., както и поради наличие на съмнения за причинено насилие от страна на майката.Твърди се, че детето Й. е със 100 трудова неработоспособност и поради диагнозата има нужда от постоянни грижа. Твърди се, че по повод водени дела относно издръжка на децата С. и Й. са изготвяни социални доклади, в които е дадена положителна оценка за родителските качества на майката на децата. Твърди се, че жилищните условия, при които се отглеждат децата не са сред мотивите за издаване на заповедта, като подобряването им може да се осъществи в кратък срок и не може да се сравни опасността от психическата травма, която може да бъде нанесена на детето вследствие откъсването му от познатата семейна среда. Твърди се, че всички нормални условия за отглеждането на детето в семейна среда са налице, че не се потвърждават първоначалните данни за упражнено домашно насилие върху детето С. Д.. Твърди се, че откъсването на детето Й.Д. от неговата майка, може да доведе до влошаване на здравословното му състояние, повишаване на тревожността и изпадане в нервни кризи, които не са в негов интерес. Твърди се, че е нарушен принципа на служебното начало и всестранното изясняване на обстоятелствата, които налагат прилагане на мерки за закрила, които налагат прилагане на мерки за закрила, които са щадящи за психиката и развитието на децата, като не е обсъдена възможността за прилагане на мерки по реда на чл. 28 т.1,3 и т.5 от ЗЗДетето. Твърди се, че в оспорената заповед няма мотиви относно основанието по чл. 25 ал.1 т.3 от Закоа за закрила на детето. Моли съда да отмени оспорената заповед № ЗД/Д-ЕН-190/20.10.2022г. на Директора на дирекция „Социално подпомагане “ Плевен, като неправилна и незаконосъобразна.

Ответникът

– директорът на Дирекция "Социално подпомагане" –Плевен, чрез процесуалния си представител юрк. С. излага становище, че жалбата е неоснователна и моли да бъде отхвърлена.

Заинтересованата страна, Й.Д. представляван от адв. В.К. моли съда жалбата да бъде отхвърлена.

Представителя на ОП Плевен, в съдебно засеД.е изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли да бъде отхвърлена.

Съдът, като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК събраните и приети по делото писмени доказателства и законосъобразността на оспорвания административен акт, приема за установено от фактическа страна следното:

Детето

Й.П.Д. е родено на ***г. Родители на детето са В.Й.Д. и П.В.Д..

Видно от представените по делото доказателства е, че по повод постъпил в ДСП устен сигнал от Г.М. – ИДПС към Първо РУ на МВР Плевен / стр.26 от делото/ за съмнение за упражнено насилие от страна на майката В.Й.Д. спрямо детето С. П. Д., майката е приведена в следствения арест към Първо РУ на МВР и детето е останало без родителска грижа е извършено проучване, при което е установено, че няма лице, което да полага грижи за детето Й.П.Д. в среда близка до семейната, поради което детето е настанено в ЦНСТДМУ гр.Плевен, ул. *** до постановяване на решение за настаняване по реда на чл. 28 от Закона за закрила на детето.

Видно от представения по делото социален доклад, изготвен при проведеното административно производство е, че майката сама полага грижи за децата си, че жилищните условия, при които се отглеждат децата са в лошо състояние, Установено е, че семейството ползва наследствено жилище в гр. Плевен, ж.к. ***, което представлява гарсониера.

Установено е, че в жилището са струпани ненужни вещи, дрехи и всякакви предмети, че жилището е непроветрено, мирише , има мухъл.До мебелите не може да се достигне от предметите, разпилени навсякъде. В банята има разположени детска количка, колело и други предмети препятстващи използването и по предназначение. Казанчето на тоалетната не работи и видимо вода не е пускана от дълго време. В жилището прозорците не се виждат от вещи, не влиза светлина и хигиенно-битовите условия са много лоши. По отношение доходите на майката е установено, че майката е била назначена за „личен асистент“ на детето Й.Д., че доходите и се формират от месечна помощ по реда на чл. 8 Д от ЗСП в размер на 550 в за детето Й.Д., 110 лв месечна помощ по реда на чл. 7 от ЗСП за децата С. и З.. Бащата на С. и Й. плаща месечна издръжка в размер на 230 лв за детето Й. и 180 лв за детето С.. Установено е, че детето Й.Д. е освидетелстван с ЕР на ТЕЛК с определени 100% ТНР, майката на децата е освидетелствана с ЕР на ТЕЛК до 01.03.2019г. с водеща диагнова епилепсия. Прието е, че Й. е „дете в риск“ по смисъла на чл. 1 т.11 б. „б“ от ДР на Закона за закрила на детето и е установена необходимост от осигуряване на безопасна, сигурна и спокойна среда на живот. Дадена е препоръка за настаняване на детето в социална услуга резидентен тип- ЦНСТДМУ гр.Плевен за две години. Издадени са направления за ползване на социални услуги от майката В.Д., с цел повишаване и оценка на родителския капацитет.

По делото не се спори, а това се установява и от представеното по делото ЕР на ТЕЛК, че детето Й. е освидетелствано, като е определена 100 % степен на увреждане с чужда помощ, както и че детето приема различни медикаменти с оглед заболяването му, които се намират навсякъде в жилището, където живее детето.

Видно от представените доказателства, е че след настаняването на детето в ЦНСТДМУ майката е поискала да и бъдат разрешени срещи с детето Й.. От представената по делото епикриза на детето С. Д. е видно, че детето е прието в клиника по клинична токсикология към УМБАЛ Д-р Г.Странски Плевен в тежко увредено общо състояние, травматичен хематом в областта на лявата орбита, слепоочие и зигоматична област. Повод за приемане на детето в болница е, че майката не е успяла да събуди детето С., което било неконтактно. Като диагноза е посочено, натравяне с медикаменти Neurotropo и

Leponexo, неустановено количество.

Видно от представената по делото Заповед № ЗД/Д-ЕН-190 /20.10.2022г. е, че на осн. чл. 27 ал.1 вр. с чл. 4 ал. 1 т.5 и чл. 25 ал.1 т.3 от Закона за закрила на детето и чл. 33 от ППЗЗД, детето Й.П.Д. ***, *** за срок до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от Закона за закрила на детето. За да издаде оспорената заповед административния орган е приел, че майката на детето е приведена в следствения арест към Първо РУ на МВР, с оглед наличие на данни за упражнено от нея физическо насилие по отношение на другото и дете С. Д., след което детето Й.Д. е останал без родителска грижа. При извършената проверка относно възможността детето Й.П.Д. да се полагат грижи в среда близка до семейната е извършено социално проучване относно наличие на социална услуга резидентен тип на територията на Община Плевен, което да отговаря на профила чу е установено свободно място в ЦНСТДМУ гр.

Плевен, ул. *** където да се полагат грижи за детето.

В хода на съдебното производство са разпитани като свидетели Ц.Г., Г.М., К.М.,П.М., И.К. по искане на ответника ,Я.Ч, В.Н. и Хр. П. по искане на жалбоподателката.

От показанията на първата група свидетели се установява, че не са получавали сигнал за детето Й., но по повод сигнала за детето С. са посетили жилището на жалбоподателката. От показанията на свидетелите се установява, че детето Й. живее в неподходящи за отглеждане и развитие на детето битови условия, жилището е непроветрено, занемарено, няма въздух и няма необходимите условия за отглеждане на детето. Видно от показанията на свидетелите е, че детето е настанено в институция, поради това че след сигнала подаден до Първо РУ на МВР за приемане на дете в кома в ЦСМП Плевен е получена информация, че майката ще бъде задържана и няма кой да полага грижи за децата. По делото се установи, че майката на детето е съдействала на социалните работници да се успокои детето и да бъде заведено в ЦНСТ.От показанията на св. М. се установява, че лекарката, която е преглеждала детето С. е констатирала кръвонасяД.я на едното око на детето, но тъй като детето е било транспортирано веднага в болницата свидетелят не е възприел това визуално.Втората група свидетели водени от майката на детето установяват, че в момента се прави ремонт в дома на В., багажа е изнесен, и най-много след една седмица ремонтът ще бъде свършен.

Свидетеля Ч. заявява, че са помогнали на майката да изчисти апартамента и което е трябвало да бъде изхвърлено е изхвърлено. Св. П. и Н. заявяват пред съда, че майката се грижи за децата и когато се налага да отсъства ги моли да наглеждат двете по-малки деца, а детето Й. не оставя никога само. От показанията на св. Николова се установява, че понякога майката повишава глас, но не е виждала майката да посяга да удря децата.

В съдебно засеД.е социалния работник от

ЦНСТДМУ е изразил становище, че детето е спокойно, храни се и се чувства добре.

До момента майката пет пъти е посещавала детето . Служителя разказва, че деня преди делото детето се е разстроило при посещение на майката и е проявило агресия спрямо нея. Спрямо служителите в центъра не е имало проява на агресия от страна на детето, в първите дни е имало агресия към предмети.

В съдебно засеД.е съдът е изслушал майката, която заявява че не е удряла С., че под окото на детето имало лека драскотина, а не хематом. Заявява, че е удряла детето за да го събуди. Майката заявява, че ще направи всичко за да си върне децата тъй като те са единственото и семейство и много ги обича.

При така установените факти, съдът намира следното от правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, като подадени в срок от надлежни страни, като са насочени срещу годен за оспорване по съдебен ред административен акт. РазглеД. по същество, същите са неоснователни, поради следните съображения:

Оспореното решение е валиден административен акт, обективиран в писмена форма и подписан от издателя си. Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от ЗЗДет. настаняването на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство и в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа се извършва със заповед на директора на Дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето. С оглед местоживеенето на детето Й.Д. ***, и попадането на същата община към Дирекция "Социално подпомагане" като териториална структура на АСП, оспорената заповед е издадена от директора на тази дирекция като материално и териториално компетентен административен орган. Видно от представената по делото Заповед № ЧР –СП-1 3500/05.08.2022г. М.К.М.е назначена за Директор на ДСП Плевен .

Заповедта е в предписаната от закона форма, подписана е от издателя си, посочени са правните и фактически основания за издаването й.

Основанията за настаняване на дете извън семейството са посочени в разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗЗДет., а именно дете:

- чиито родители са починали, неизвестни, лишени от родителски права или чиито родителски права са ограничени; - чиито родители, настойници или попечители без основателна причина трайно не полагат грижи за детето; - чиито родители, настойници или попечители се намират в трайна невъзможност да го отглеждат; - което е жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие; - в случаите по чл. 11 от Конвенцията от 1996 г.; - чиито родители, настойници или попечители са се съгласили и отказват да прекратят участието му в предаване по смисъла на Закона за радиото и телевизията и с това се създава опасност за неговото физическо, психическо, нравствено и социално развитие. Съгласно ал. 2 на тази разпоредба, настаняването на детето извън семейството се налага като мярка за закрила след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството освен в случаите, когато се налага спешното му извеждане. Съгласно чл. 26 от ЗЗДет. настаняването на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство или в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа се извършва от съда. До произнасяне на съда дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето извършва временно настаняване по административен ред.