Решение № 114 от 10.06.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 114 гр. Велико Търново, 10.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (А)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

АНЕТА ИЛИНСКА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно гражданско дело № 20264000500055 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 314/26.06.2023 г. по гр.д. № 325/2022 г. на Окръжен съд Велико Търново е прието за установено спрямо Х. С. А., че дължи на „Банка ДСК“ АД сумата от 31630,90 лв. – главница по договор за кредит от 21.02.2019 г., сумата от 1478,88 лв. – договорна лихва от 11.09.2020 г. до 21.06.2021 г., сумата от 45,80 лв. – лихвена надбавка за забава върху просрочената главница от 11.09.2020 г. до 21.06.2021 г., ведно със законната лихва по чл. 86 ЗЗД върху главницата, считано от 22.06.2021 г. до окончателното изплащане. Присъдени са разноски.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от Х. С. А., чрез назначения особен представител. Изложени са съображения, че процесният договор за кредит за текущо потребление от 21.02.2019 г. е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Не са спазени изискванията за еднаквост и размер на шрифта, съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК. Договорът не съдържа методика за 1 изчисляване на референтния лихвен процент, съгласно чл. 33а ЗПК. Не е обсъдено възражението за неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 – 147 ЗЗП. За същите не е доказано да са индивидуално уговорени. Не е доказан фактът на надлежно обявяване на кредита за предсрочно изискуем преди депозиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение.

Моли съда да отмени постановеното решение, като неправилно и незаконосъобразно.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е депозирала отговор, с който се заема становище, че постановеното първоинстанционно решение е правилно и обосновано, поради което жалбата следва да се остави без уважение.

С Решение № 51/06.03.2024 г. по в.гр.д. № 449/2023 г. на Апелативен съд Велико Търново е потвърдено Решение № 314/26.06.2023 г. по гр.д. № 325/2022 г. на Окръжен съд Велико Търново.

С Решение № 27/29.01.2026 г. по т.д. № 1126/2024 г. на ВКС е отменено Решение № 51/06.03.2024 г. по в.гр.д. № 449/2023 г. на Апелативен съд Велико Търново и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав.

Дадени са указания за изследване на въпроса за размера на шрифта на договора за потребителски кредит и приложенията към него, въз основа на което въззивният съд да се произнесе по възражението на ищеца за недействителност на договора, поради нарушаване на чл. 10, ал. 1 ЗПК, след което с оглед изхода на това произнасяне, да се извърши и служебна преценка за наличието на неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143-148 ЗЗП.

Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени 2 аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е недопустимо в частта, в която първостепенният съд е признал за установено съществуване на вземане за законна лихва по чл. 86 ЗЗД върху главницата, считано от 22.06.2021 г. до окончателното изплащане, по следните съображения: Видно от издадената Заповед № 670/23.06.2021 г. по ч.гр.д. № 1245/2021 г. на ГОРС длъжникът е осъден да заплати конкретно посочените суми, представляващи главница, договорна лихва и лихвена надбавка за забава, както и разноските по заповедното производство, като законната лихва върху главницата, считано от датата на заявлението до окончателното изплащане не е поискана и не е присъдена с издадената заповед за изпълнение. В подадената искова молба от „Банка ДСК“ АД по реда на чл. 422 ГПК е направено искане съдът да приеме за установено, че длъжникът Х. А. дължи връщане на банката на посочените суми, както и съдът да се произнесе за дължимостта от ответника на законната лихва върху главницата от 31630,90 лв. от датата на образуване на заповедното производство до окончателното изплащане. В обжалваното решение, съдът като е приел за установено съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед, е приел за установено и съществуване на вземане за законна лихва по чл. 86 ЗЗД върху главницата, считано от 22.06.2021 г. /датата на заявлението/ до окончателното изплащане.

Настоящият състав споделя становището, изразено в Решение № 118/25.09.2018 г. по гр.д. № 4756/2017 г., ІІІ Г.О. на ВКС, че претенцията за законна лихва върху главницата след датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, която кредиторът е пропуснал да заяви, е недопустимо да се предяви като последица от иска по чл. 422 ГПК. По този иск съдът е длъжен да установи съществуването на вземанията по заповедта за изпълнение, а за законните лихви след датата на заявлението заповед за изпълнение няма издадена. По тази причина кредиторът може да предяви такава претенция само чрез осъдителен иск, предявен или самостоятелно, или съединен с иска по чл. 422 ГПК. В конкретния случай такъв осъдителен иск не е предявен, а искането е да се признае дължимостта и на законната лихва върху главницата от датата на образуване на заповедното производство до окончателното изплащане, което е недопустимо, тъй като се отклонява от вземанията по заповедта за изпълнение. Ето защо, решението на първостепенния съд в тази част се явява недопустимо, последица от което е 3 обезсилването му в тази част и прекратяване на производството, доколкото подадената въззивна жалба е против решението във всичките му части, и въззивният състав дължи служебно проверка за неговата допустимост. В останалите части решението е допустимо, поради което следва да се пристъпи към решаване на спора по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от „Банка ДСК“ АД против Х. С. А. за приемане за установено, че ответникът Х. С. А. дължи на банката сумата от 31630,90 лв. – главница по договор за кредит за текущо потребление от 21.02.2019 г., сумата от 1478,88 лв. – договорна лихва за периода от 11.09.2020 г. до 21.06.2021 г., сумата от 45,80 лв. – лихвена надбавка за забава върху просрочената главница за периода от 11.09.2020 г. до 21.06.2021 г., както и сторените разноски, за които суми е издадена Заповед № 670/23.06.2021 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по ч.гр.д. № 1245/2021 г. на Районен съд Горна Оряховица.

Изложени са обстоятелства, че с договор за кредит за текущо потребление от 21.02.2019 г. Банка ДСК АД е предоставила на кредитополучателя Х. А. сума в размер на 35000 лв., със срок за издължаване 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване. В договора е уговорено, че кредитът се олихвява с променлив лихвен процент от 6,05 % годишно, формиран от референтен лихвен процент, представляващ среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лева за домакинства със срок над 1 ден до 2 години 0,180 % и фиксирана преференциална надбавка в размер на 5,870 % при изпълнение на Условията по Програма ДСК Престиж плюс. На 21.02.2019 г. кредитът е усвоен по разплащателната сметка на кредитополучателя. По време на действие на договора референтния лихвен процент се е изменял неколкократно, която промяна е следвала промяната на референтния лихвен процент и посоката е била към намаляване. Измененията на лихвения процент е отразено в актуален погасителен план, предоставян на ответника чрез електронно банкиране ДСК Директ. В срока на издължаване на кредита кредитополучателят е допуснал забава при погасяване на вноските на падежите, съгласно договора и погасителния план. Не са платени 9 бр. месечни вноски, като забавянето в обслужването продължава и до момента на подаване на исковата молба. Поради забавяне в плащането е начислена лихвена надбавка за забава в размер на 45,80 лв. На ответника е изпратена покана уведомление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, която 4 изискуемост е настъпила на 22.06.2021 г. Банката е подала заявление по чл.

417 ГПК и по ч.гр.д. № 1245/2021 г. на Районен съд Горна Оряховица са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист за посочените суми. С оглед начина на връчване и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК районният съд е указал на ищеца възможността за предявяване на настоящия установителен иск срещу длъжника.

С отговора на исковата молба ответникът, чрез назначения особен представител, оспорва иска. Оспорено е възникването на правоотношението и подписа на кредитополучателя на договора за кредит. Сочи се, че договорът е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, като не са спазени изискванията за еднаквост и размер на шрифта. Договорът не съдържа методика, съгласно чл.

33а ЗПК, за изчисляване на референтния лихвен процент. Договорните клаузи са неравноправни на основание чл. 143 – 148 ЗЗП, като не са уговорени индивидуално. Прави се възражение за нищожност на разпоредбите на чл.

18.1 и 18.2 от общите условия, поради противоречие със закона, като е предвидена надбавка върху лихва, което води до анатоцизъм. Не е надлежно обявяването на кредита за предсрочно изискуем.

С обжалваното решение е прието, че сумата по кредита е усвоена изцяло от ответника, последният е изпаднал в просрочие, поради което кредитът е обявен за предсрочно изискуем. Не е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 10 ЗПК, спазено е изискването за четлив текст на договора и формат, позволяващ на заемателя свободно да се запознае със съдържанието му. Методиката на изчисляване на лихвения процент възпроизвежда текста на чл. 33а ЗПК, а вземане за лихва върху лихвата не се претендира по делото. По тези съображения искът е приет изцяло за основателен, като е признато за установено, че ответникът Х. А. дължи на Банка ДСК АД сумата от 31630,90 лв. – главница по договора, сумата от 1478,88 лв. – договорна лихва от 11.09.2020 г. до 21.06.2021 г., сумата от 45,80 лв. – лихвена надбавка за забава върху просрочена главница от 11.09.2020 г. до 21.06.2021 г., ведно със законна лихва по чл. 86 ЗЗД върху главницата, считано от 22.06.2021 г. до окончателното изплащане.

От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна:

Между Банка ДСК АД и Х. С. А. е сключен договор за кредит за 5 текущо потребление на 21.02.2019 г., по силата на който банката като кредитор отпуска на кредитополучателя А. кредит за текущо потребление в размер на 35000 лв. Срокът за издължаване на кредита е 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване. В т.5 от договора е посочено, че кредитът се погасява с месечни вноски /главница и лихва/, съгласно погасителен план Приложение № 1. Погасителният план съдържа и информация за общата сума, дължима от кредитополучателя. Падежната дата за издължаване на месечните вноски е 10-то число на месеца – т. 7 от договора. Кредитът се олихвява с променлив лихвен процент в размер на 6,05 % годишно или 0,02 % на ден, формиран от стойността на референтен лихвен процент, представляващ индикатор среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на домакинства, със срок над 1 ден до 2 години, 0,180 %, който при отрицателна стойност се приема със стойност нула, и фиксирана преференциална надбавка в размер на 5,870 % при изпълнение на условията по програма ДСК Престиж Плюс, подробно описани в Приложение № 2 към договора. При нарушаване на условията кредитополучателят губи правото си да ползва преференциите и приложимият лихвен процент се увеличава, чрез увеличаване на надбавката, като максималният размер, който може да достигне лихвеният процент в резултат на неизпълнение на условията, е променливият лихвен процент, приложим по стандартни потребителски кредити в размер на референтния лихвен процент към съответната дата и фиксирана стандартна надбавка в размер на 13,27 %. Годишният процент на разходите по кредита е 6,64 %.