Решение № 4682 от 25.03.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4682 гр. София, 25.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: М. Т. ДОЛАПЧИЕВА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от М. Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело № 20211110137445 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

С е предявило срещу А. К. Й. установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата в размер на 1884,58 лева, представляваща стойност на доставени ВиК услуги през периода от 20.01.2012 г. до 26.10.2020 г. в обект, находящ се в с.

Железница, ул. „Урвич“ № 2, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 17.03.2021 г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 15326/2021 г., по описа на СРС, 74 състав.

Ищецът твърди, че между страните е налице облигационно отношение, възникнало въз основа на неформален договор за предоставяне на ВиК услуги при публично известни общи условия на С. Поддържа, че ответникът е потребител на ВиК услуги и че за процесния период е доставил на ответника ВиК услуги, като купувачът не е заплатил дължимата цена.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е представил отговор на исковата молба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

По предявения в настоящото производство иск ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: 1/ по иска за главницата – че спорното главно право е възникнало, по-конкретно, че между страните съществува договорно правоотношение с предмет доставката на вода до процесния имот, количеството на реално доставената до имота на ответника вода за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на претендираната сума.

В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже погасяване на дълга.

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите ВиК са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост. В разглеждания случай от неоспорените и приети по делото писмени доказателства – заявление за промяна на титуляр на партида, както и 1 справка от Служба по вписванията се установява, че ответникът е собственик на процесния имот, находящ се в с. Железница, ул. „Урвич“ № 2, което налага извод, че същият е бил потребител на водоснабдителни и канализационни услуги в имота през исковия период.

Предоставянето на водоснабдителни и канализационни услуги на потребителите срещу заплащане се осъществява от В и К оператори, като в границите на една обособена територия само един оператор може да извършва тази дейност – арг. чл. 198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ. В настоящия случай е безспорно, че оператор на ВиК услуги на територията на гр.

София е ищцовото дружество. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г., получаването на услугите ВиК се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган, като не се предвижда сключването на отделен писмен договор с всеки потребител. В разпоредбата на чл. 11, ал. 7 и ал. 8 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги е предвидено задължение за всички ВиК оператори да публикуват одобрени от КЕВР общи условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги най – малко в един централен и един местен ежедневник и общите условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им. В последващ период от 30 дни потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното експлоатационно дружество заявление, в което да предложат различни условия, които се отразяват в допълнителни писмени споразумения. В случая не се твърди и не се установява ответникът да се е възползвал от тази възможност, поради което следва да намери приложение предвидената в нормата на чл. 298, ал. 1, т. 2 ТЗ последица – общите условия на ищеца стават задължителни за ответника с изтичането на посочените в чл. 11, ал. 7 и ал. 8 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги периоди / Решение № 129/07.01.2013 г. по т. д. № 683/2011 г. на ВКС, ТК, І ТО/.

При това положение се налага извод, че между страните по делото е било налице договорно отношение по продажба на водоснабдителни и канализационни услуги за питейно-битови нужди с включените в него права и задължения на страните съгласно Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и Общите условия.

За установяване факта на предоставяне на ВиК услуги в обема, съответстващ на претендираната цена, е прието заключение на комплексна съдебно-техническа и съдебносчетоводна експертиза, неоспорено от страните. Съгласно заключението, което съдът кредитира като компетентно изготвено, процесният имот е водоснабден и дружеството е доставяло ВиК услуги до него включително и през процесния период, като количествата ВиК услуги, предоставени за исковия период, са общо 1445 куб. м., определени въз основа на извършвани отчети на монтираните в имота водомери. Доставката на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води през исковия период определена в съответствие с утвърдените от КЕВР цени е в размер на 1109,32 лева и при съобразяване на извършени от самия ищец приспадания на задълженията. При това положение предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен за установения дължим размер от 1109,32 лева, а за разликата до пълния предявен размер от 1884,58 лева искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Със становище от 08.12.2022 г. ответникът отправя възражение за погасяване по давност на предявеното вземане, но доколкото същото е заявено след срока по чл. 131 ГПК, се явява преклудирано и не следва да бъде разглеждано.

По разноските:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени претендираните и направени от него разноски съразмерно на уважената част от исковете. По делото са налице данни за направени такива в настоящото производство в общ размер на 637,66 лева, от които 87,66 лева – платена държавна такса, 500 лева – платен депозит за вещи лица и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение, които съразмерно на уважената част от иска възлизат на сумата в общ размер на 375,35 лева.

Дължимите в полза на ищеца разноски в заповедното производство /37,72 лева - държавната такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение/, съразмерно на уважената част от иска 2 възлизат на сумата в общ размер на 51,64 лева.

В полза на ответника разноски не дължат поради липса на претенция за такива.

Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А. К. Й., с ЕГН ********** и адрес с.

Железница, ул. „Урвич“ № 2, дължи на С, с ЕИК , и със седалище и адрес на управление гр.

София, бул. „Цар Борис III“ № 159, Бизнес Център Интерпред Цар Борис, ет. 2 и 3, на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 и чл. 86 ЗЗД, сумата в размер на 1109,32 лева, представляваща стойност на доставени ВиК услуги през периода от 20.01.2012 г. до 26.10.2020 г. в обект, находящ се в с. Железница, ул. „Урвич“ № 2, ведно със законната лихва върху сумата от 17.03.2021 г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 15326/2021 г., по описа на СРС, 74 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 1109,32 лева до пълния предявен размер от 1884,58 лева.

ОСЪЖДА А. К. Й., с ЕГН ********** и адрес с. Железница, ул. „Урвич“ № 2, да заплати на С, с ЕИК , и със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 159, Бизнес Център Интерпред Цар Борис, ет. 2 и 3, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 375,35 лева – разноски в исковото производство и сумата в размер на 51,64 лева – разноски в заповедното производство.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3