Решение № 902 от 21.07.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 902 гр. Варна, 21.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стояна Илиева при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно дело № 20253110201530 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „ ПИТЪР РЕАЛ ЕСТЕЙТ“ ЕООД, ЕИК 103833190, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.“Найден Райков“ № 21, представлявано от П.Й.Б. – управител, чрез адв. Б. М., АК София против НП № 817742-F809137/11.03.2025 г. на Директор на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП Варна.

С жалбата се иска отмяна на НП поради допуснати в административнонаказателното производство, съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че е допуснато нарушение на чл.40 ал.2 от ЗАНН, като АУАН е съставен в отсъствието на жалбоподателя, което съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като накърнява правото му да се запознае със съдържанието на акта, да направи възражения и да даде обяснения към момента на съставянето му. Твърди се, че жалбоподателят не е получавал покана за съставяне на АУАН, както и че по административнонаказателната преписка липсват доказателства, че е налице невъзможност за намирането на жалбоподателя, за да му бъде връчена такава покана. В този смисъл се твърди, че не е изпълнена нито една от двете възможни хипотези по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН за съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя, а именно - извършителят да не може да бъде намерен или пък да е получил покана, но да не се е явил за съставяне на АУАН. Твърди се, че в случая, освен с адреса на седалището на жалбоподателя, НАП е разполагала с информация за множество други възможности за отправяне на покана до него - телефон, електронен адрес и физически адрес в гр. София.

На следващо място се твърди, че нито в АУАН, нито в обжалваното наказателно постановление е посочено място на извършване на нарушението, което се явява нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 3 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.

1

При условията на евентуалност се моли на осн. чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН да се отмени атакуваното наказателно постановление като се твърди, че описаното в него административно нарушение съставлява маловажен случай по смисъла на § 1, ал. 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби на ЗАНН. Като аргументи в тази насока се сочи, че за отчетния период от 01.11.2024 г. до 30.11.2024 г., жалбоподателят не е извършил каквито и да било доставки, поради което той не дължи внасянето на ДДС за този период. Като доказателство за този факт се сочи приложеното към жалбата Уведомление за приемане на данни от СД за ДДС, което е генерирано от НАП. Сочи се, че от същото Уведомление се установява, че дружеството е подало СД по ЗДДС на 09.01.2025г., т.е. около месец преди издаването на АУАН, като се твърди, че макар и със закъснение дружеството е изпълнило задължението си.

На последно място се навеждат доводи за прилагане на принципа на пропорционалността, като се цитира Решение на СЕС от 09.02.2012 г. по дело С-210/10, т. 23, че при липса на хармонизация на ниво ЕС в областта на санкциите за неспазване на условията, предвидени в законодателството на ЕС, държавите - членки са компетентни да изберат санкции, които според тях са подходящи, при условие, че се съобразява правото на ЕС и общите му принципи, в това число и принципът на пропорционалността.Съобразно т. 24 от същото Решение на СЕС - санкционните мерки, предвидени в националното законодателство, не трябва да надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимно преследваните от това законодателство цели, като се има предвид, че когато има избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до най-малко обвързващата и че причинените неудобства не трябва да са несъразмерни по отношение на преследваните цели. Като аргумент за приложението на чл.28 от ЗАНН се навеждат доводи, че тъй като понастоящем вече не се предвижда имуществена санкция за неизпълнение на задължението по чл. 92 от ЗКПО, когато данъчно - задълженото лице не е осъществявало дейност през отчетния период, то в съответствие с практиката на СЕС, имуществена санкция не следва да се прилага и при неподаване на декларация в областта на косвените данъци, каквато е СД по чл. 125, ал. 5 от ЗДДС, когато задълженото лице не е извършвало доставки през отчетния период.

В съдебно заседание дружеството нарушител, редовно призовано се представлява от адв.М.

АК София, който поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено. Претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от гл юк Р. Г., която моли съда да потвърди НП изцяло и по размер. Претендира за разноски.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

От фактическа страна:

На 17.12.2024 г. при проверка в информационния масив на ТД на НАП Варна административния орган е установил, че дружеството като регистрирано по ЗДДС лице не е 2 изпълнило задължението си да подаде СД по ЗДДС за данъчен период 01.11.2024 г. – 30.11.2024 г. в законоустановения срок до 16.12.2024 г. в териториалната дирекция по регистрацията си – ТД на НАП Варна,явяващо се нарушение на чл.125 ал.5 от ЗДДС.

Нарушението е извършено на 17.12.2024 г.

За съставяне на АУАН на адреса на седалището на дружеството била изпратена покана, изх.

№ 347-158/17.12.2024 г. На 05.02.2025 г. в отсъствие на представляващ дружеството или упълномощено лице, в присъствието на един свидетел, свидетелят С. съставил на „ ПИТЪР РЕАЛ ЕСТЕЙТ“ ЕООД, ЕИК 103833190, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.“Найден Райков“ № 21, представлявано от П.Й.Б. – управител АУАН № F809137/05.02.2025 г. за извършено нарушение на чл.125 ал.5 от ЗДДН.

За връчване на акта на дружеството била изпратена покана, изх.№ 347-158/05.02.2025 г.

Акта бил връчен на упълномощено лице на 14.02.2025 г. На 21.02.2025 г. било депозирано писмено възражение срещу акта за установяване на административно нарушение,с доводи, аналогични на възраженията, изложени от въззивника в подадената от него жалба.

АНО не възприел направените възражения и въз основа на съставения АУАН, издал атакуваното НП, с което за нарушение на чл.125 ал.5 от ЗДДС на осн.чл.179 ал.1 от ЗДДС наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 500 лв.

Разпитан в хода на съдебното производство в качеството на свидетел,актосъставителя С. потвърждава констатациите в акта за установяване на административно нарушение.

Съдът кредитира показанията на свидетелката, тъй като ги намери за обективни, безпристрастни, последователни и непротиворечиви.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото гласни доказателства: показанията на св.С., дадени в хода на съдебното следствие, и от приложените по делото писмени доказателства, прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.

От правна страна:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.

НП е издадено от компетентен орган – Директор на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП Варна, съгласно приложената Заповед № ЗЦУ –384/27.02.2024 г. на Изпълнителния директор на НАП, като АУАН също е съставен от компетентно лице.

Независимо от изложеното, настоящият съдебен състав констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи отмяната на НП.

На първо място основателно е възражението за съставяне на АУАН в нарушение на разпоредбата на чл.40 ал.2 от ЗАНН.

По делото се установи, че АУАН е съставен на 05.02.2025 г. в отсъствие на представляващия 3 дружеството или негов упълномощен представител и е бил предявен и връчен на упълномощено лице на 14.02.2025 г. Процедиране по гореописания начин от страна на актосъставителя е възможно, допустимо и законосъобразно в хипотезата на чл. 40, ал. 2 ЗАНН, когато нарушителят е известен, но не може са бъде открит, или е бил поканен за съставяне на акта, но не се е явил. Съгласно общото законово правило на чл. 40, ал. 1 ЗАНН, актосъставителят, след формирането на извод за извършено административно нарушение от страна на конкретно лице, е длъжен да го покани за съставяне на АУАН. Само при наличието на надлежно връчена покана, ако нарушителят не се яви в определения ден и час, съставянето на АУАН в негово отсъствие ще попадне в хипотезата на чл. 40, ал. 2, пр. 2 ЗАНН. В процесния случай обаче жалбоподателят изобщо не е бил поканен за явяване с цел съставяне на АУАН, видно от приложените писмени доказателства – покана, изх.№ 347158/17.12.2024 г. не е била връчена. Същевременно липсват данни да е била налице и хипотезата на чл. 40, ал. 2, пр. 1 ЗАНН - нарушителят да не може да бъде открит, доколкото постоянният му адрес е бил известен на свид. С., от приложената справка за актуално състояние от ТР се установява телефонен номер, а от приложения Протокол № П03000324150857-073-001/17.02.2025 г. е, че ТД на НАП Варна е разполагала и с електронен адрес на дружеството.

Последващото предявяване и връчване на препис от АУАН на жалбоподателя не е от естество да компенсира пропуска да бъде призован и уведомен за датата и часа на съставянето му, доколкото правилото на чл. 40, ал. 1 ЗАНН има за цел да обезпечи едновременност и непосредственост при осъществяване на процедурата по съставяне на акта с участието на посочените лица, в това число при неговото съставяне и подписването му, което гарантира правото на защита на нарушителя още в началния етап от производството.

Следователно смисълът на изпращането на покана до нарушителя за явяване за съставяне на АУАН е именно лицето да бъде уведомено за започването на административнонаказателното производство срещу него, като по този начин му се предостави възможност да участва пълноценно и да упражни правото си на защита още в този най-ранен етап.

Във всички случаи съставянето на АУАН, без надлежен опит за осигуряване личното присъствие на нарушителя още при съставянето му съставлява съществено процесуално нарушение и безусловно основание за отмяна на НП.

Отделно от това, състава на съда намира, че е налице условие за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.

Отговорността на дружеството е ангажирана на основание чл.179, ал.1 от ЗДДС, във вр.с чл.125, ал.5 от с.з. Съгласно разпоредбата на чл.179 ал.1 от ЗДДС, лице, което, като е длъжно, не подаде Справка-декларация по чл.125 ал.1 от ЗДДС или не я подаде в предвидения срок, се наказва с „глоба“ - за физическите лица, които не са търговци, или с „имуществена санкция“ - за юридическите лица и еднолични търговци, в размер от 500 лв. до 10 000 лв..

4

Безспорно по делото е обстоятелството, че „ ПИТЪР РЕАЛ ЕСТЕЙТ“ ЕООД, ЕИК 103833190, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.“Найден Райков“ № 21, представлявано от П.Й.Б. – управител в качеството си на регистрирано по ЗДДС лице, не е изпълнило задължението си да подаде справка – декларация по ЗДДС за данъчен период 01.11.2024 г. – 30.11.2024 г. в законоустановения срок до 16.12.2024 г.

Доколкото разпоредбата на чл. 125, ал. 5 от Закона за данъка върху добавената стойност е категорична, че месечната справка – декларация следва да се депозира в териториалното подразделение на НАП в срок до 14 – то число, следващ месеца, за който е относима справката – декларация, поради което според съда очевидно е, че дружеството е нарушило посочената правна норма, тъй като не е депозирало СД в изискуемите по закон срокове за това.

Бездействието на данъчно задълженото лице в срока е било констатирано служебно, при извършена проверка нарочна в информационната система на ТД на НАП – гр. Варна.

В случая се касае за формално нарушение, за съставомерността на което е достатъчен формалният акт на регистрация на лицето (в случая юридическо такова ) и на неподаването в срок на изискуемата СД. В тази връзка, принципно вярно е, че за наличието на съставомерност по чл. 125, ал. 5 във вр. с ал. 1 ЗДДС не се изисква настъпването на вредни последици, но в конкретния случай посоченото неизпълнение не е било от естество да засегне интересите на държавния фиск, доколкото декларацията е била нулева.