Определение № 18322 от 15.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18322 гр. С., 15.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседА.е на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20251110117053 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Производството е образувано по искова молба на „Т.С.“ ЕАД срещу Т. Г. А., А. Т. Д. и М. Т. Г., с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК кумулативно съединени установителни искове с правно основА.е чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, с искане за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца следните суми: сумата от 911,23 евро (с левова равностойност 1782,21лв.) - главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 19.11.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 146,20 евро (с левова равностойност 285,94 лв.) - мораторна лихва за период от 15.09.2023 г. до 12.11.2024 г., сумата от 21,14 евро (с левова равностойност 41,34 лв.) - главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 19.11.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 5,17 евро (с левова равностойност 10,12 лв.) - мораторна лихва за период от 16.07.2022 г. до 12.11.2024 г. върху главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение, всички претендирА. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С., ж. к. „В. - 1“, бл. 621, вх. А, ет. 7, ап. 20, с абонатен № 197898, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 69159/2024 г. по описа на СРС, 48 състав. Сумите се претендират в условията на разделна отговорност при квоти: 4/6 части за Т. А. и по 1/6 части за А. Д. и М. Г..

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение с ответниците в качеството им на съсобственици на процесния имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период до имота на ответниците топлинна енергия, като съответно те не са заплатили дължимата цена, формирана по системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след периода, за който се отнасят вземА.ята, а като не са сторили това, ответниците са изпаднали в забава, поради което дължат и обезщетение за забава върху главницата в посочения по-горе размер. Поддържа, че съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Сочи, че в настоящия случай услугата дялово разпределение на ТЕ в сградата се извършва от „ТС” ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, за което също се дължи възнаграждение. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

1

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Т. Г. А., с който оспорва исковете по основА.е. Изрично заявява, че не оспорва размера на исковете.

Оспорва да има качеството на потребител на топлинна енергия за процесния имот, респективно, че е собственик или носител на вещно право на ползване върху имота при посочените в исковата молба квоти на съсобственост. По отношение на цената на услугата за дялово разпределение счита, че ищецът не е материалноправно легитимиран да претендира това вземане, тъй като услугата е извършена от трето лице. Оспорва да е поставен в забава за заплащане на главниците, с доводи, че ищецът не е отправял покана до ответника за плащането им. Във възражението по чл. 414 ГПК възразява за погасяване на вземА.ята по давност. Моли за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника М. Т. Г., с който оспорва исковете по основА.е и размер. Оспорва да има качеството на потребител на топлинна енергия за процесния имот, респективно, че е собственик или носител на вещно право на ползване върху имота при посочените в исковата молба квоти на съсобственост.

Оспорва да е приела наследството на своя наследодател. Счита исковата претенция за неоснователна и недоказана предвид липсата на валидно действаща формула за изчисление на потребената ТЕ и постановените решение № 7276/03.07.2023 г. по адм. д. № 746/2021 г. по описа на ВАС, II отделение, потвърдено с решение № 1037/10.02.2025 г. по адм. д. № 85/2024 г. по описа на ВАС, 5-членен състав. Твърди, че сумите за топлинна енергия, начислени служебно са недължими. Счита, че Общите условия на ищеца не я обвързват, оспорва изправността на уредите за дялово разпределение. Счита, че със суми за връщане от ищеца са били прихванати стари задължения/извън процесния период. Оспорва исковете за лихва, като оспорва да е изпаднала в забава за заплащане на процесните вземА.я с доводи, че ищецът не е представил доказателства относно датата на публикуване на фактурите в сайта на дружеството. Оспорва претенцията за дялово разпределение с доводи, че услугата се извършва от трето лице и ищецът няма право да получава възнаграждение за нея. Във възражението по чл. 414 ГПК възразява за погасяване на вземА.ята по давност. Моли за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника А. Т. Д., с който оспорва исковете по основА.е и размер. Оспорва да има качеството на потребител на топлинна енергия за процесния имот, респективно, че е собственик или носител на вещно право на ползване върху имота. Оспорва да е приела наследството на своя наследодател.

Счита исковата претенция за неоснователна и недоказана предвид липсата на валидно действаща формула за изчисление на потребената ТЕ и постановените решение № 7276/03.07.2023 г. по адм. д. № 746/2021 г. по описа на ВАС, II отделение, потвърдено с решение № 1037/10.02.2025 г. по адм. д. № 85/2024 г. по описа на ВАС, 5-членен състав.

Твърди, че сумите за топлинна енергия, начислени служебно са недължими. Оспорва исковете за лихва, като оспорва да е изпаднала в забава за заплащане на процесните вземА.я с доводи, че ищецът не е представил доказателства относно датата на публикуване на фактурите в сайта на дружеството. Оспорва претенцията за дялово разпределение с доводи, че услугата се извършва от трето лице и ищецът няма право да получава възнаграждение за нея. Във възражението по чл. 414 ГПК възразява за погасяване на вземА.ята по давност.

Моли за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.

Разпределение на доказателствената тежест:

По предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основА.е чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и ответниците въз основа на твърдяното право на собственост върху имота при посочените в исковата молба квоти в съсобствеността, че е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирА.я размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение на топлинна енергия и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирА.я размер.

2

По предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основА.е чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на ответниците в забава.

По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи спиране и/или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 ЗЗД и чл. 116 ЗЗД.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат възраженията си, евентуално че са погасили претендирА.те вземА.я, за което обстоятелство не сочат доказателства.

От страна на ответниците не е заявено надлежно оспорване на приемането на наследството на Еленка Борисова А.а с въведени относими фактически твърдения, което би довело до възлагане в доказателствена тежест на ищеца установяване на това обстоятелство, а само общо е заявено, че по делото липсват доказателства, че ответниците са приели наследството, поради което в тяхна тежест е да докажат, че са се отказали от наследството на Еленка Борисова А.а или са го приели по опис, за което не сочат доказателства.

За общоизвестно съдът следва да обяви на стрА.те на основА.е чл. 155 ГПК съдържА.ето на общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД, одобрени с Решение № 0У-1/27.06.2016 г. на КЕВР.

По искА.ята на стрА.те:

Ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане като трето лице помагач на дружеството „ТС” ЕООД, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че това лице е длъжно да извърши дяловото разпределение на ТЕ за процесния имот и в случай на неточно изпълнение на това задължение ще възникне вземане за обезвреда. Това искане е основателно и следва да бъде уважено.

Искането на ищеца по чл. 190 ГПК за задължаване на „ТС“ ЕООД да представи документите за извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия следва да бъде уважено.

Ищецът е представил писмени доказателства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото. На ищеца следва да се укаже, че не е представил към исковата си молба описаната като приложение № 4 към нея Заповед № РД938/10.07.1987 г.

Ищецът е поискал да бъдат допуснати съдебно - техническа и съдебно - счетоводна експертизи със задачи, посочени в исковата молба. Предвид подадените отговори от ответниците А. Д. и М. Г., в които се оспорват исковете по размер, оспорва се, че до имота е доставена топлинна енергия и тя е на стойност исковата сума, и се съдържат възражения за незаконосъобразното начисляване на топлинната енергия и недължимост на цената на топлинната енергия, начислена служебно, съдът намира, че следва да уважи искането на ищеца за допускане на СТЕ, тъй като се касае за обстоятелства, които са спорни между стрА.те. В останалата част – за допускане на ССчЕ, искането следва да се остави без уважение, тъй като експертизата не е необходима за изясняване на спора.

Ответникът Т. А. е поискал задължаването на третото лице – помагач по чл. 190 ГПК да представи валиден договор за дялово разпределение, но доколкото такъв е представен с исковата молба – договор при общи условия от 03.06.2020 г., искането следва да се остави без уважение.

Ответникът М. Г. е поискала задължаването на ищеца на основА.е чл. 190 ГПК да представи доказателства за въвеждане на абонатната станция в експлоатация, което искане е основателно и следва да бъде уважено.

Следва да бъде приложено ч. гр. д. № 69159/2024 г. по описа на СРС, 48 състав за послужване.

Не са налице предпоставки за задължаване на стрА.те да участват в производство по 3 медиация (чл. 140а, ал. 3, т. 7 ГПК).

Съгласно чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, в сила от 01.01.2026 г., „В съответствие с чл. 2 от Регламент (ЕО) № 974/98 на Съвета от 3 май 1998 г. относно въвеждането на еврото, наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 974/98“, считано от датата на въвеждане на еврото в Република България, валутата на Република България е еврото. Ето защо и при спазване на правилата, регламентирА. в чл. 11, чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, за автоматично превалутиране и закръгляне, съдът превалутира размера на заявените в исковата молба парични претенции от лева в евро съобразно официалния валутен курс. На стрА.те следва да се предостави възможност в срок до насроченото открито съдебно заседА.е да възразят относно размера на претенциите, определен от съда в евро.