Решение № 620 от 17.05.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 620 гр. Варна, 17.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Мая Недкова мл.с. Ивалена Орл. Димитрова при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело № 20223100500779 по описа за 2022 година

Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 13306/25.02.2022г. от ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“ , със седалище и адрес на управление: гр.София, чрез процесуален представител срещу Решение № 258/07.02.2022г. по гр.д. № 9676/2021г. на ВРС,50св., с което въззивникът е осъден да заплати на Д. М. Х., ЕГН ********** с адрес гр. Варна, бул. ************* сумата от 1466.68 лева /хиляда четиристотин шестдесет и шест лева и шестдесет и осем стотинки/, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд 184 часа, за периода от 01.04.2018г. до 10.07.2020 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва, считано от 30.06.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 290.97 лева /двеста и деветдесет лева и деветдесет и седем стотинки/, представляваща обезщетение за забава плащането на главницата върху всяко неизплатено задължение за допълнително възнаграждение за извънреден труд за периода от 01.07.2018 г. до 30.06.2021 г., на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано, моли за отмяната му и постановяване на друго, с което иска да бъде отхвърлен. Не поддържа възражението си за погасяване на претенцията на ищеца по давност. Твърди, че е налице изрична норма, която урежда заплащането на положения от ищеца нощен труд,в която не се предвижда приетото от съда преизчисляване с коефициент 1.143. Твърди се, че съда неправилно е приложил разпоредбите на КТ, т.к. в Закона за МВР, чл.187 ал.3 продължителността на нощния труд е не повече от осем часа. Излага се, че е налице специална нормативна уредба 1 по отношение отчитането и заплащането на нощния труд в МВР и следователно не може да намерят приложение разпоредбите на общото гражданско законодателство. Оспорва и алгоритъма за изчисляване на положен от ищеца нощен труд. Излага, че размерът на възнаграждението за нощен труд е установен в специалната уредба, предвиждаща, че за всеки отработен час през нощта (между 22.00 ч. и 6.00 ч.) на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв., респективно 1 лев на час след м. февруари 2020 г. В този смисъл твърди, че в случая не е налице празнота в закона, липсва основание за трансформиране на нощния в дневен труд и положеният такъв се заплаща в съответствие със Заповед № 8121з-791/28.10.2014г. Заповед № 8121з1429/23.11.2017г. ,обн.в ДВ бр.98/08.12.2017г., с която се отменя Заповед № 8121з791/28.10.2014г. и Заповед № 8121з-156/05.02.2020г. /ДВ бр.14.02.2020г./ на министъра на вътрешните работи. Излагат се твърдения, че ЗМВР е специален и по никакъв начин приложението не дискриминира ищеца т. к. на служителите в МВР, в качеството им на държавни такива са предоставени компесаторни механизми - повече дни платен годишен отпуск , по висок процент клас прослужено време на всяка година, обезщетения при прекратяване на служебните правоотношения , социални придобивки и др. Твърди се , че на ответника вече е изплатил на ищеца изцяло и своевременно положения от него нощен труд.Излага , че към дата на подаване на жалбата е постановено Решение на Съда на Европейският съюз, Люксембург от 24.02.2022г. по преюдициално дело № С - 262/20 на Съда на Европейският съюз, Люксембург по отправено преюдициално запитване на Районен съд Луковид, което следва да бъде съобразено от въззивната инстанция.

Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание по същество, въззивника, редовно призован, чрез процесуалния си представител поддържа подадената жалба, претендира отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на исковете, както и присъждане на сторените по делото разноски. Представя подробни писмени бележки.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е депозиран отговор от насрещната по жалбата страна, в който жалбата се оспорва като неоснователна.Отправено е искане първоинстанционното решение , като правилно и обосновано в обжалваната част да бъде потвърдено. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание по същество, въззиваемия, редовно призован не се явява,не се представлява , чрез процесуалния си представител с писмена молба поддържа депозирания отговор на жалбата , претендира потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на сторените поделото разноски.

За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:

Иска е основан на твърдения за възникнало служебно правоотношение с ответника, по силата на което ищецът е назначен на длъжност “мл.инспектор“ – водач на специален автомобил -Iстепен в Регионална дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението”-Варна. Твърди се, че в периода от 01.04.2018г. до 10.07.2020г. е положил 2 многобройни часове извънреден труд, които са останали неизплатени, което обуславя правният му интерес от предявяване на осъдителните претенции.

Ответникът Главна Дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението” в Министерство на вътрешните работи оспорва иска по размер релевирайки правопогасяващо задължение за плащане на претендираните суми. Прави възражение за изтекла погасителна давност.Твърди, че за процесния период е била действаща Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, време за отдих и почивките на държавните служители в МВР / обн. ДВ 60/02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г./,отменена –ДВ бр.4 от 14.01.2020г.В периода от 10.01.2020г. до 30.06.2020г. е в сила Наредба № 8121з-36/ДВ бр.3 от 10.01.2020г. отм. ДВ бр.93 от 30.10.2020г./поради, което не е налице празнота в закона.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

От събраните по делото пред първа инстанция доказателства съдът, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото не се спори, а и видно от представените и приети писмени доказателства,че страните са обвързани от служебно правоотношение, по силата на което ищецът мл.инспектор Д. М. Х. през процесния период от 01.04.2018г. до 10.07.2020г., е полагал труд на длъжност „водач на специализиран автомобил първа степен в група „ПСД“ на първа районна служба към Регионална дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението” /РДПБЗН/ - Варна, която дирекция е на структурно подчинение към Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ /ГДПБЗН/ в МВР.

По делото са приети като писмени доказателства: Заповед №8121з-791 от 28.10.2014 г., кадрова справка, Писмо Изх.№ 94-НН-198 от 29.08.2011г. на МТСП, платежни бележки за начислени и изплатени часове за положен извънреден труд за претендирания период, графици за дежурства, протоколи за отчитане на отработеното време между 22.00 ч. и 06.00 ч. времето 3 на разположение и положения труд по време на официалните празници, протоколи за положен труд от държавни служители , работещи на смени.

Прието по делото е заключение по ССЕ, неоспорено от страните, което съда кредитира, в което вещото лице е в табличен вид е изготвило справка за общо положения нощен труд за периода 01.04.2018г. до 10.07.2020г. След преобразуването по коефициент 1.143 – остава разлика за доплащане - 184 часа. Общо дължимата сума за неизплатения на ищеца извънреден труд, получен от преобразуването на нощния за периода 01.04.2018г. до 10.07.2020г. е в размер на 1466.68 лева, лихвата за забава в периода 01.07.2018г. до 30.06.2021г. е в размер на 290.97лева.

Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, достигна до следните правни изводи:

Предявени и разгледани пред ВРС са облигационни претенции за заплащане на допълнително възнаграждение за положен от ищеца труд при преизчисляване на положения нощен труд през периода 01.04.2018г. до 10.07.2020г., в едно с акцесорна претенция за заплащане на лихва за забава и законна лихва от дата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на претенцията.

Настоящия съдебен състав счита, че по отношение на държавните служители в Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението“ и териториалните й служби, какъвто безспорно е ищецът по делото, намират приложение разпоредбите на Закона за Министерството на вътрешните работи в редакцията от 27.06.2014 г. / в сила от 01.07.2014г./, доколкото в този закон не е предвидено друго. ЗМВР е специален по отношение на ЗДСл и в него е уреден статутът на държавните служители, полагащи труд по служебно правоотношение в системата на МВР арг. от чл. 142, ал. 2 ЗМВР).

По делото няма спор, че предвид характера на заеманата длъжност през процесния период ищеца е полагал труд както през нощта / 22.00 – 06.00 часа /, изпълнявал е служебните си задължения на 12-часови работни смени,съгласно графици, а отработеното работно време се е изчислявало сумарно. Надвишаването на нормата на работни часове за периода се заплаща като извънреден труд. Спорен по делото е алгоритъма на изчисляването на положените часове труд и съответно размера на дължимото допълнително възнаграждение.

По отношение на претенцията с правно основание чл. 178 ал.1 т.3 от ЗМВР за заплащане на допълнително възнаграждение за положен извънреден труд чрез преизчисляването на положения нощен труд и обезщетение за забава в размера на законна лихва,предмет на въззивното обжалване, съдът намира следното:

Както вече беше посочено за целия процесния период 01.04.2018г. до 10.07.2020г., за който се претендира заплащането на нощен труд, чрез преизчисляването му в дневен и отчитането му като извънреден, относими са разпоредбите на чл. 187 ЗМВР в редакцията от 27.06.2014 г. / в сила от 01.07.2014г./ В ал.3 на същия е посочено, че работното време на 4 държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. От ал.5 на същата разпоредба е видно, че работата извън редовното работно време се компенсира със:1. допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден;2. възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период - за служителите, работещи на смени. В ал.9 е предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи.

В периода от 01.04.2018г. до 10.07.2020г. са действали Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г./в сила от 02.08.2016г./ отменена –ДВ бр.4 от 14.01.2020г. и сила Наредба № 8121з-36 в сила от 10.01.2020г. отм. ДВ бр.93 от 30.10.2020г./ издавани от министъра на вътрешните работи, уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. В чл. 3, ал.3 идентичен с чл.3 ал.2 е посочено,че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 06, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.