Решение № 181 от 05.10.2020, Административен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ гр.Ловеч, 05.10.2020 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІІ-ти административен състав, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА при секретаря ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ЦАНКОВА Адм.д № 287 / 2020 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 40, ал.

1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).

В Административен съд Ловеч е постъпила жалба от л.св. С.Б.Б., ЕГН: **********, с адрес ***, срещу Решение за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация изх. № ЗД 854/11/02.06.2020 г., подписано „За Началник на Затвора Ловеч“.

В жалбата се сочи, че с Решение № 83 от

26.05.2020 г. по адм.д. № 170/2020 г. по описа на Административен съд - Ловеч, влязло в сила, е отменен мълчаливия отказ на Началника на Затвора Ловеч да се произнесе по заявление за достъп до обществена информация рег.№ 1114 от 12.03.2020г., подадено от С.Б.Б., ЕГН: **********, понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода” в ЗОЗТ „Атлант” гр.

Троян и е върната административната преписка на Началника на Затвора Ловеч за писмено произнасяне по Заявление рег.№ 1114 от 12.03.2020г., подадено от С.Б.Б., съобразно мотивите на съдебното решение, в срока по чл.28, ал.1 от ЗДОИ – 14-дневен от получаването й. Жалбоподателят сочи, че ответникът не е изпълнил соченото влязло в сила съдебно решение, вместо което е постановил изричен отказ, обективиран в Решение за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация изх. № ЗД 854/11/02.06.2020 г., подписано „За Началник на Затвора Ловеч“, който не съответства на разпоредбите на материалния закон. В заключение жалбоподателят моли съда да отмени в Решение за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация изх. № ЗД 854/11/02.06.2020 г., подписано „За Началник на Затвора Ловеч“, с което е отказан достъп до поисканата от него информация и да върне преписката на административния орган с указание за предоставяне на исканата информация.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, като поддържа жалбата, като не претендира присъждане на разноски по делото.

Ответникът – Началник на Затвора

Ловеч, не се явява и не се представлява в съдебно заседание, като липсва и ангажирано писмено становище по основателността на жалбата.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и след служебната проверка по чл. 168 от АПК на законосъобразността на оспорения административен акт, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, адресат на обжалвания отказ - лицето подало заявление за достъп до обществен информация, поради което е допустима.

Жалбата е основателна.

Независимо от посочените от жалбоподателя основания за отмяна, на основание чл. 168 от АПК съдът следва да извърши служебно проверка на законосъобразността на обжалвания ИАА на всички основания по чл. 146 от АПК.

Обжалваното Решение за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация изх. № ЗД 854/11/02.06.2020 г., подписано „За Началник на Затвора Ловеч“ е издадено от компетентен орган при условията на заместване – видно от Заповед № КЗ-812/27.05.2020 г. на Началник на Затвора Ловеч /на л. 7 от делото/ и писмо вх. № 2767/20.07.2020 г. на Началник на Затвора Ловеч /на л. 21 от делото/, видно от което инспектор Б.Б. е заемал длъжността заместник-началник на Затвора Ловеч към датата на издаване на обжалвания отказ – 02.06.2020 г., както и отказът е издаден при условията на заместване, видно и от заявление рег. № ИЗ-926/14.05.2020 г. /на л. 22 от делото/.

Процедурата за предоставяне на достъп до обществена информация е уредена в Глава трета от ЗДОИ. Съгласно разпоредбата на чл. 24 и следващите от закона, достъпът се предоставя въз основа на писмено заявление или устно запитване. Административният орган, до който е адресирано искането, е длъжен да се произнесе с мотивирано решение в 14-дневен срок от заявлението, с което да предостави или да откаже предоставянето на достъп до исканата обществена информация и да уведоми писмено заявителя за своето решение съгласно чл. 28 от ЗДОИ. Именно Началникът на Затвора Ловеч е задължен за информацията правен субект, т.к. исканата информация се съхранява при него. Поради това обжалваният отказ, издаден при условията на заместване, съответства на изискванията за законосъобразност по чл. 146, т. 1 от АПК.

Оспорваното решение е постановено в съответствие с административнопроизводствените правила – липсва отменително основание по чл.

146, т. 3 от АПК, доколкото ответникът се е произнесъл с изричен отказ, който не съдържа достатъчно фактически основания, за което съдът ще изложи отделни мотиви по-долу. Поради това обжалваният отказ съответства и на изискванията за законосъобразност по чл. 146, т. 3 от АПК.

Обжалваното Решение за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация изх. № ЗД 854/11/02.06.2020 г., подписано „За Началник на Затвора Ловеч“, противоречи на разпоредбите на материалния закон – отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК.

Няма спор по делото, а и се установява от административната преписка, както и от писмените доказателства по адм.д. № 170/2020 г. по описа на Административен съд – Ловеч, приложено към настоящото, че със заявление за достъп до обществена информация рег.№ 1114/12.03.2020г. жалбоподателят Б. иска да му бъдат предоставени на хартиен носител подробно изброени заповеди, създадени от администрацията на затвора /общо 27 заповеди, които са подробно индивидуализирани с номер, дата и издател/, като всички 27 заповеди са с издател Началник на Затвора Ловеч. По същото заявление Зам.-началникът на затвора гл. инспектор РНОД Б.Б. изготвя докладна записка до Началника на Затвора Ловеч, в която излага, че „от бегъл поглед” по цитираните номера на заповеди те в голямата си част са заповеди за конвоиране на л.св., които са вътрешноведомствени актове и не засягат пряко правата на л.св. Б.. След получаване на докладната записка, ответникът не издава решение по ЗДОИ, а единствено поставя резолюция „Запознайте л.св.”. Записката е връчена на Б. на 22.03.2020 г.

Няма спор, а и видно от приложеното към настоящото адм.д. № 170/2020 г. по описа на Административен съд – Ловеч, че по жалба на настоящия жалбоподател е било образувано горепосоченото административно дело, по което е постановено Решение № 83 от 26.05.2020 г. по адм.д. № 170/2020 г. на Административен съд - Ловеч, влязло в сила на 26.05.2020 г., с което е отменен мълчаливия отказ на Началника на Затвора Ловеч да се произнесе по заявление за достъп до обществена информация рег.№ 1114 от 12.03.2020г., подадено от С.Б.Б., ЕГН: **********, понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода” в ЗОЗТ „Атлант” гр. Троян и е върната административната преписка на Началника на Затвора Ловеч за писмено произнасяне по Заявление рег.№ 1114 от 12.03.2020г., подадено от С.Б.Б., съобразно мотивите на съдебното решение, в срока по чл.28, ал.1 от ЗДОИ – 14-дневен от получаването й.

Няма спор, че след връщането на административната преписка и по повод на Решение № 83 от 26.05.2020 г. по адм.д. № 170/2020 г. на Административен съд – Ловеч е постановен обжалваният в настоящото производство изричен отказ.

Обжалваното в настоящото производство Решение за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация изх. № ЗД 854/11/02.06.2020 г., подписано „За Началник на Затвора Ловеч“, съдържа изричен диспозитив: „оставям без разглеждане заявление с рег. № 1114/12.03.2020 г. по описа на затвора – Ловеч“, а иначе изложените в отказа мотиви са по същество на заявлението.

Няма спор, че с обжалваното Решение за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация изх. № ЗД 854/11/02.06.2020 г., подписано „За Началник на Затвора Ловеч“ е отказан изцяло достъп до поисканата от жалбоподателя информация, а именно – на л.св. Б. не е представено копие на нито една от поисканите в Заявление рег.№ 1114 от 12.03.2020г. - 27 броя заповеди – всички с издател Началника на Затвора Ловеч.

Страните по делото не спорят, че ответникът има качеството на задължен по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗДОИ правен субект. Спорът е досежно характера на исканата информация – е ли тя обществена и ако да - налице ли са основанията за отказ по чл. 37, ал. 1 и 2 ЗДОИ, в т.ч. налице ли са изключенията на §1, т. 5 и 6 ЗДОИ.

Законът за достъп до обществената информация регламентира един от правните способи за упражняване на конституционното право на достъп до информация. В чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ законодателят е дал легална дефиниция на понятието обществена информация, достъпът до която законът регламентира. Именно за тази информация законодателят е създал и изричното задължение на задължените по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ правни субекти да я предоставят.

Но законът за достъп до обществена информация не е средство за получаване на всякаква информация от държавните органи. Член 4, ал. 1 от ЗДОИ определя, че законът се прилага тогава, когато в друг закон не е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация. Ответникът твърди, че заявителят „е лишен от свобода и ако информацията, която търси е свързана с изтърпяването на наказанието лишаване от свобода би трябвало да я търси на основание ЗИНЗС, а не на основание ЗДОИ.“ Ответникът сочи, че изрично като основание за своето искане л. св. Б. е посочил и нормата на чл. 76, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС, което според ответникът е „в противоречие с правното основание, което е посочил – чл. 4 от ЗДОИ“.

Съдът намира, че независимо от това кое конкретно правно основание е посочено в процесното заявление с рег. № 1114/12.03.2020 г. по описа на затвора – Ловеч, а видно е, че в същото е посочено както чл. 4 от ЗДОИ, така и чл. 76, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС, задължение на административния орган е сам да квалифицира правното основание, а отделно заявление с рег. № 1114/12.03.2020 г. по описа на затвора – Ловеч е достатъчно ясно и недвусмислено – със същото се искат копия на 27 заповеди, всички издадени от Началника на Затвора Ловеч, които са ясно и недвусмислено индивидуализирани с номер, дата и издател.

За прецизност следва да се посочи, че след като по твърдение на ответника в мотивите на обжалвания отказ исканите 27 броя заповеди са „заповеди за конвоиране, които създават права и задължения за служителите от надзорно-охранителния състав на затвора – Ловеч да конвоират посочените в тях лишени от свобода от затвора до определено негово териториално поделение или обратно“, то същите заповеди не касаят „изпълнението на присъдата“ и не попадат в обхвата на чл. 76, ал. 1 от ЗИНЗС, но попадат в обхвата на чл. 4 от ЗДОИ.

Съдът намира, че установеният в чл. 76, ал. 1 от ЗИНЗС не е специален ред за търсена на поисканата с процесното заявление информация, т.к. не попада в предметния обхват на чл. 76, ал. 1 от ЗИНЗС с оглед гореизложеното, поради което приложим е общият ред на чл. 4 от ЗДОИ .

Ето защо

ЗИНЗС е неприложим, т.е. не е налице друг ред за достъп до искана информация, ако тя е обществена.

Отделно исканата информация е обществена по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ. Законодателят е дал легална дефиниция на понятието обществена информация. Една информация е обществена, когато са налице две визирани в правната норма кумулативни изисквания - да е свързана с обществения живот в страна и да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Законодателят не е дал легално определения на понятието обществен живот, но то е с достатъчно ясно съдържание – живота на обществото като група хора. С оглед на това всяка информация, която е свързана с живота на обществото като група хора има характер на обществена информация. Но за да е налице обществена информация е необходимо не само информацията да е свързана с живота на група хора, но и да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение за дейността на задължения субект. Тоест, информацията трябва да е обвързана с правомощията и дейността на органа, защото само тогава тя би могла да притежава исканата от закона специална цел.

Разпечатката съдържа 37 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/048f81ba-4fc4-4343-a42a-b8d2d4618479