Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 525 от 09.08.2023, Окръжен съд - Шумен

Съд
Окръжен съд - Шумен
Дело
Въззивно частно гражданско дело 313/2023
Вид
Определение № 525
Подписан
09.08.2023
В сила
09.08.2023
Състав
София Андонова Радославова, Нели Георгиева Батанова, Петранка Бонева Петрова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 525 гр. Шумен, 09.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на девети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: София Анд. Радославова

Членове:

Нели Г. Батанова

Петранка Б. Петрова като разгледа докладваното от Нели Г. Батанова Въззивно частно гражданско дело № 20233600500313 по описа за 2023 година

Производство по реда на с чл.274 и сл. във вр. чл. 129, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по постъпила частна жалба от К. Д. К. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. В.п....., действаща чрез процесуалния си представител адв. Т. К. от САК срещу Определение №242/06.06.2023г. по гр. д. № 170/2023г. по описа на Районен съд - Велики Преслав, с което е постановено връщане на исковата молба на К. Д. К., с която е предявила положителна установителна искова претенция с пр. осн. чл. 124 от ГПК и производството по делото е прекратено.

Жалбоподателят счита атакуваното определение за незаконосъобразно и неправилно, а по своята същност и правни последици - за практически отказ от осъществяване на основната функция на съдилищата - чрез правосъдие да предоставят правна защита. Счита, че не са налице предвидените в чл. 129, ал.3 от ГПК предпоставки за връщане на исковата молба, защото са изпълнени всички дадени указания за отстраняване на нередовности, така както са били указани.

Сочи, че в действителност е налице правен спор относно правото на собственост върху посочения в исковата молба недвижим имот, който определя наличието на правен интерес у ищцата да предяви положителен установителен иск за собственост върху имота. Твърди, че с уточнителната молба ясно е посочено, че съществуващият правен спор обективно не би могъл да бъде разрешен посредством осъществяване на процедура по реда на чл. 587 и сл. от ГПК, поради различното правно и фактическо поведение на ответниците, а и законът и практиката на ВКС на РБ не изискват провеждането на процедура по реда на чл. 587 и сл. от ГПК като абсолютна положителна процесуална предпоставка за предявяване на положителен установителен иск за собственост.

Ищцата е сезирала съда, поради наличието на този правен спор и липсата на възможност да разреши спора посредством друга процедура, освен намесата на съда. Сочи, че в изрично писмено изявление е уточнен и конкретизиран предмета на спора като останалите, посочени в скицата обекти, не са предмет на спор и по тази причина не са посочени в исковата молба и не желае съдът да се произнася по тях. Уточнила е, че се позовава на придобивна давност считано от началото на 1997г. от когато тя е започнала да упражнява самостоятелно фактическа власт върху процесния недвижим имот с намерение да го свои. Посочила е, че желае да привлече като ответник и лицето 1

И.В.М., с постоянен адрес гр. В.п... и дори е представила необходимите преписи от исковата молба и приложения, в т. ч. и от настоящата молба, за втория ответник, като ищцата изрично е посочила, че претендира да бъде установено в отношенията й с всички ответници, че тя е изключителен собственик на посочения недвижим имот. Счита, че след като първоначално сезираният Шуменски районен съд е указал на ищцата да внесе следващата се държавна такса е създал индиция и обосновано очакване че ще се развие съдебен процес и че съдът вече е направил необходимия извод за допустимост на иска и за редовност на исковата молба. Поради което моли постановеното Определение № 242 от 06.06.2023г. по гр. д. № 170/23г. по описа на Районен съд Велики Преслав да бъде отменено.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустима.

Съдът, като прецени доводите, изложени в частната жалба и като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по гр.д. № 20233610100170/12.04.2023 по описа на Районен съд – Велики Преслав първоначално е било образувано като гр.д. № 20223630102697/19.12.2022 пред Районен съд – Шумен. Образувано е било по искова молба от К. Д. К. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. В.п..., чрез процесуален представител адв. Т. К. от САК срещу: С.. И. К., с постоянен адрес: гр. В.п... и с правно основание: чл. 79 от Закон за собствеността .

С Определение № 52 от 06.01.2023 г. Районен съд Шумен е установил, че в производството по реда на чл. 129, ал.1 и ал.2 от ГПК, образувано по искова молба, с посочено правно основание чл.79 от ЗС в същата не е посочена цената на иска и не е приложен документ за внесена държавна такса. Освен това в исковата молба, не е посочено налице ли е оспорване на собствеността или владението на имота от ответника или от трети лица, както и ищецът реализирал ли е правата си по чл.587 и чл.588 от ГПК. На основание чл. 129, ал. 2 във с вр. чл.

128, т. 2 от ГПК съдът е указал на ищеца в едноседмичен срок от съобщаването да отстрани нередовностите на исковата молба, като посочи цената на иска и представи по делото документ за внесена държавна такса, по сметка на РС – Шумен; да посочи налице ли е оспорване на собствеността или владението на имота от ответника или от трети лица; да посочи реализирал ли е правата си по чл.587 и чл.588 от ГПК. Указал е, че поправената искова молба ще се смята за редовна от деня на подаването й, а при неотстраняване на нередовностите в законния срок, исковата молба заедно с приложенията, на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК, ще бъде върната с обжалваемо определение. Съгласно дадените му указания ищецът е депозирал поправена искова молба и е представил доказателства за внесена държавна такса.

С Определение № 224 от 27.01.2023 г. Районен съд Шумен е приел, че се касае за правен спор за недвижим имот с местонахождение в гр.В.п... и съгласно нормата на чл. 109 от ГПК – „Исковете за вещни права върху недвижим имот, за делба на съсобствен недвижим имот, за граници и за защита на нарушено владение върху недвижим имот се предявяват по мястото, където се намира имотът“. Тъй като за посочената подсъдност съдът следи служебно, а предявеният иск е родово подсъден по правилата за местната подсъдност, на Районен съд – Велики Преслав, ШРС е прекратил съдебното производството по гражданско дело № 2697 по описа за 2022 година по описа на Районен съд – Шумен и изпратил делото по подсъдност на Районен съд – Велики Преслав. Там делото е образувано под № 20233610100170/12.04.2023 по описа на Районен съд – Велики Преслав.

2

С Разпореждане № 321 от 23.04.2023 г. Районен съд гр. Велики Преслав е приел, че исковата молба не отговаря на всички изисквания по чл. 127, ал. 1, чл. 128 от ГПК и по чл. 114, ал.

1 от ЗС, поради което следва да бъде оставена без движение, а на ищеца следва да се предостави възможност да отстрани констатираните нередовности. Указал е на ищеца в 2-седмичен срок от получаване на съобщението, с уточняваща молба с препис за ответника: ДА УСТАНОВИ правния си интерес от предявяване на настоящата искова претенция, с оглед предвидената в закона (чл. 587 и сл. от ГПК) възможност за снабдяване с констативен нотариален акт; ДА ПОСОЧИ дали е предприела действия по снабдяване с такъв констативен нотариален акт и имало ли е възражение от страна на ответника, оспорвайки правото й на собственост върху процесния недвижим имот на соченото от нея правно основание; ДА АНГАЖИРА надлежни писмени доказателства в случай, че ответникът е оспорил правото й на собственост в рамките на започнало нотариално производство;

ДА ПРЕДСТАВИ доказателства, установяващи, че е единствен наследник на Д.М.; ДА ПРЕДСТАВИ доказателства, от които да се установява дали към датата на придобиване на имота последният е бил в брак,в случай, че не е единствен наследник; ДА УТОЧНИ дали посочения имот и представлява индивидуална негова собственост на Д.М. или е придобита в режим на СИО и в какъв размер е тази идеална част; ДА ПРЕДСТАВИ препис от исковата молба, уточняващите молби и доказателствата към тях за връчване и срещу съпругата в случай, че към датата на придобиване на имота Д.М. е бил в брак; ДА ПРЕЦИЗИРА претенцията си като посочи за каква част от имота и от построените в него сгради претендира; ДА ЗАЯВИ изрично дали претендира правото на собственост и върху конкретно посочени сгради и ако да – на какво правно основание;

ДА ПРЕДСТАВИ одобрения архитектурен проект, Разрешение за строеж № 112 от 02.08.1982 год., скици на имоти с посочени идентификатори; ДА ПРЕДСТАВИ удостоверение за адресна регистрация от Община Велики Преслав; ДА КОНКРЕТИЗИРА петитума на исковата молба като конкретно посочи основанието, на което претендира да е придобита собствеността върху процесния недвижим имот и построените в него сгради, както и периода, в който твърди, че е владял имота, сам или заедно със съпругата си.

С Определение № 242 от 06.06.2023 г. Районен съд гр. Велики Преслав е приел, че ищцата за пореден път е пренебрегнала указанията на съда, така както е направила с указанията на Шуменския районен съд като не е посочила дали е налице оспорване на собствеността или владението на имота от ответника или от трети лица, както и дали ищецът е реализирал правата си по чл.587 и чл.588 от ГПК с оглед предвидената в закона (чл. 587 и сл. от ГПК) възможност за снабдяване с констативен нотариален акт. Същата само е навела твърдения, че правен спор имало, но доказателства в тази насока, така както е изискал съдът, не са били представени. От изложените в исковата молба обстоятелства и липсата на представени доказателства, установяващи наличието на правен спор, съдът е направил извод за липсата на каквото и да било оспорване от страна на ответника, тъй като същия се „дезинтересирал от правото си на собственост“ и не е предприемал действия да защитава правата си. Абсолютната процесуална предпоставка за допустимост на установителните искове – положителни или отрицателни е изрично предвидена в текста на чл.124, ал.1 ГПК и тя е свързана с наличието на интерес от установяването, за който съдът е длъжен да следи служебно през цялото времетраене на исковия процес. Районният съд е приел, че в случая нито в исковата молба, нито в допълнителните молби са изложени конкретни твърдения и обстоятелства, които да бъдат индиция за съда, че правото на ищцата е нарушено или застрашено от възникнал с ответника правен спор като ищцата даже е посочила, че ответникът се е дезинтересирал от правото си на собственост, т.е. оспорване. Предвид 3 това и преценявайки изложените в исковата молба и допълнителните молби твърдения съдът е приел, че отсъства правен интерес за ищеца от търсената защита, като исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото – прекратено. Извън това съдът само е допълнил, че ищцата не е изпълнила и други указания на съда – не е конкретизирала надлежно петитума на исковата молба тъй като не е посочила изрично периода, в който твърди, че наследодателя е владял имота, сам ли го е своил или заедно със съпругата си. Поради което съдът е върнал искова молба с вх.№ 1366/12.04.2023 год., с която е предявена положителна установителна искова претенция с пр. осн. чл. 124 от ГПК от К. Д. К., ЕГН: **********, с пост. адрес: гр. В.п.... срещу С.. И. К., с пост. адрес: гр. В.п... и е прекратил производството по гр. д. № 170/2023год. по описа на Районен съд – Велики Преслав.

Именно това определение е предмет на въззивна проверка.

Търсената защита с установителния иск се изчерпва в силата на пресъденото нещо, с която спорното право /правоотношение/ се потвърждава или отрича. Функцията на установителния иск е да брани гражданските права само срещу това смущение, което правния спор предизвиква. С него се цели да се внесе яснота, определеност и безспорност в гражданските отношения като се отстранят съмненията в спорното право. Това обяснява защо спрямо другите искове той е най широко допустим с оглед на предмет и легитимирани страни. Установителният иск е допустим относно всякакви граждански права или правоотношения – вещни, облигационни, наследствени, семейни, търговски и др. като предпоставка за допустимост на установителния иск законодателно е подчертано изискването за интерес от установяването, защото само чрез това изискване може да се обособят гражданските правоотношения, които се нуждаят от съдебно установяване, като същевременно се очертаят лицата, легитимирани да го търсят.