Решение № 3566 от 13.07.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3566 гр. Пловдив, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: София С. Монева при участието на секретаря Генка Ив. Боева като разгледа докладваното от София С. Монева Гражданско дело № 20255330112682 по описа за 2025 година

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.

79, ал. 1 във вр. с чл. 240, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) във вр. с чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), с чл. 92, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 33, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗПК.

Ищецът „АПС Бета България” ЕООД, ЕИК: 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, бул. „България” № 81в, представлявано от Х. М.

М. и П. В. в качеството на ****** и по процесуално пълномощие от юрисконсулт Б. Д. Т., моли съда да осъди ответника С. И. У., ЕГН: **********, с посочен адрес: с. Т., общ. М., обл.

П., ул.*** № **, процесуално представляван по пълномощие от адв. М. А. Н., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – П. с адрес за съдебна кореспонденция: гр. П., ул.*** № **, да му заплати следните суми по Договор № ****** г. за потребителски кредит – кредитна линия, сключен между „Стик-Кредит” АД, ЕИК: 202557159, от една страна като „Заемодател”, и ответника, от друга като „Заемател”, прехвърлени на ищеца по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от ****** г., за принудително изпълнение на които е отказано е издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК с влязло в сила Разпореждане рег. № 19441/08.07.2025 г. по ч. гр. дело № 11320/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХІХ гр. с.: 600, 00 лева (306, 78 евро) – главница; 18, 00 лева (9, 20 евро) – договорна лихва за периода от 20.02.2020 г. до 20.05.2020 г.; 400, 61 лева (204, 83 евро) – законната лихва за забава върху главницата за периода от 20.05.2020 г. до 31.05.2025 г., с изключение на периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г.; 1 223, 52 лева (625, 58 евро) – неустойка за непредоставяне на обезпечение по чл. 17 от договора за кредит, 1 както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в съда – 23.06.2025 г., до окончателното й издължаване.

Исковата претенция се обосновава с фактически твърдения, че по силата на сключен по електронен път Договор № ****** г. за потребителски кредит – кредитна линия и приложимите към него Общи условия „Стик-Кредит” АД, ЕИК: 202557159, предоставило паричен заем от 600, 00 на ответника, който следвало в срок до 20.05.2020 г. с една вноска да възстанови на първия заемната сума и да му заплати възнаградителна лихва от 18, 00 лева при фиксиран лихвен процент от 0, 00% и годишен процент на разходите от 42, 58 %, както и неустойка от 1 223, 52 лева за неизпълнение на задължението си да представи обезпечение.

Заемателят не изпълнил дълга си, поради което дължал за забавата и обезщетение от 400, 61 лева, равняващо се на законната лихва върху главницата за периода от 20.05.2020 г. до 31.05.2025 г., с изключение на периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г.

Въз основа на Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от ****** г. кредитодателят прехвърлил процесните притезания на ищеца, който пристъпил към принудителното им удовлетворяване по регламента на чл. 410 от ГПК, отказано с влязло в сила Разпореждане рег. № 19441/08.07.2025 г. по ч. гр. дело № 11320/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХІХ гр. с. В качеството си на пълномощник на цедента цесионерът съобщил на ответника за цесията със съобщение, връчено му в хода на настоящото производство като приложение към исковата молба.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор, с който ответникът чрез пълномощника си оспорва исковете като неоснователни с възражения, че цесията не е произвела действие спрямо него поради неуведомяването му за извършването й и че процесните вземания са погасени по давност.

Редовно призовани, страните не участват в открито съдебно заседание, като поддържат процесуалните си позиции съответно ищцовото дружество със Становище вх. № 31498/26.03.2026 г., а ответникът – с Молба вх. № 51932/22.05.2026 г.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК в контекста на наведените от страните съображения, приема от фактическа страна следното:

Въз основа на приобщените документи се установява, че по силата на сключен електронен път от разС.ие Договор № ****** г. за потребителски кредит – кредитна линия (л. 9 – л. 14) и приложимите към него Общи условия (л. 25 – л. 35), утвърдени с Протокол от заседание на Съвета на директорите на „Стик-Кредит” АД, ЕИК: 202557159, от 29.05.2020 г. и в сила от *** г., посоченото дружество, регистрирано под № BGR00370 в Регистъра на Българска народна банка за финансовите институции с основен предмет на дейност предоставяне на кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или възстановими такива, от една страна като „Заемодател”, се задължило в деня на договарянето да предостави на ответника, от друга като „Заемател”, потребителски кредит под формата на кредитна линия с максимално разрешен лимит до 600, 00 лева по избран от последния в заявлението му за кредит начин измежду: банков превод по посочена от него 2 банкова сметка или на каса на „Изипей”. Заемателят, който бил предварително информиран за параметрите на сделката със Стандартен европейски формуляр (л. 15 – л. 21) и по данни от Разписка № ****** г. за извършено плащане чрез системата на „Изипей“ (л. 7), усвоил заемната сума, следвало в срок от 30 дни да я възстанови на дружеството и да му заплати лихва от 0, 00 лева при годишен лихвен процент от 0, 00%, или да престира общо 600, 00 лева при годишен процент на разходите от 42, 58%, определен при отчитане на следните допускания: валидност на съглашението и неизменност на разходите по него за уговорения срок, изправност на договарящите и незабавно и пълно усвояване на кредита, както и други, изброени в чл. 28 от Общите условия. Издължаването следвало да се осъществи с една анюитетна с падеж на ****** г., описана по величина и компоненти в погасителен план (л.

14), неразделен към контракта.

Според чл. 20 от него, идентичен с чл. 45 от Общите условия, потребителят дължи на кредитора неустойка в размер на 0, 9% от усвоената главница за всеки ден, през който не спазва ангажимента си по чл. 17 от договора в 3-дневен срок от подписването му да предостави на насрещната страна обезпечение по отношение на всички свои задължения (главница, лихви, неустойки, други обезщетения, такси и др.) по изискванията на Раздел VІ от Общите условия във вид на банкова гаранция, издадена в полза на кредитора от лицензирана българска банка или лицензирана да извършва дейност на територията на Република България директно или чрез клон чуждестранна банка с безусловно и неотменимо изявление за плащане в рамките на един работен ден от поискването и валидност 30 дни след крайния падеж, или поръчителство на едно навършило 21 години дееспособно физическо лице, което е с българско гражданство, поС.но местоживеене в страната, непрекъснати осигурителни права (социално и здравно осигуряване) през 12-те месеца преди подаване на заявката за кредит, минимален осигурителен брутен доход от 1 500, 00 лева, полага труд по безсрочно трудово/служебно правоотношение с продължителност минимум 6 месеца при последния работодател, не е в период на предизвестие за прекратяването му към датата на подаване на заявката за кредит, получавало е редовно възнаграждението си за 12-те месеца преди тази дата, не е записано в ЦКР с просрочия, под наблюдение, загуба и т. н., не е поръчител по съществуващ заем в която и да е банка или небанкова финансова институция, не е настоящ потребител на заемодателя и представя служебна бележка за доход от работодателя си за 6 месеца назад. В хипотезата на чл. 20 неустойката възлиза на 180, 00 лева и е платима ведно с погасителната вноска чрез добавка към нея, показана в погасителния план.

В индивидуалната уговорка по чл. 13 и в чл. 39 и чл. 40 от Общите условия били регламентирани правата на потребителя да се откаже от сделката и да изиска извлечение по сметка за извършените и предстоящите платежи, както и редът за тяхното упражняване.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания от ****** г. (л. 36 – л. 44) заемодателят, на когото на основание чл. 16, ал. 1 от договора за кредит било позволено по всяко време да цедира на трето лице вземанията си, прехвърлил възмездно на ищеца, считано от *** г., своите такива, произтичащи от договори за кредит и подробно 3 индивидуализирани по произход, размер, допълнителни начисления и покупна стойност в неразделно към цесионния контракт Приложение № 1 от ****** г. (л. 44 – л. 45), ведно с принадлежностите им и съпътстващите ги права.

В качеството на пълномощник на цедента, овластен от него, съгласно Пълномощно (л. 40 от ч. гр. дело № 11320/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив), нотариално удостоверено с рег. № ***/****** г. по описа на ******, и чл. 4.3. от договора за цесия да уведомява писмено за нея всички длъжници, приобретателят адресирал до ответника Уведомление от ****** г. (л. 8), което му било връчено на 10.11.2025 г. като приложение към разглежданата искова молба в процедурата по чл. 131, ал. 1 от ГПК и което съдържа съобщение за извършената покупка на вземания – предмет на Договор за кредит № ****** г.

На *** г. цесионерът подал Заявление вх. № 70051/23.06.2025 г. за издаване на заповед за изпълнение на процесните вземания по чл. 410 от ГПК (л. 2 – л. 5 от ч. гр. дело № ч. гр. дело № 11320/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив) в настоящия съд, който го отхвърлил изцяло с влязло в сила Разпореждане рег. № 19441/08.07.2025 г. по ч. гр. дело № 11320/2025 г., ХІХ гр. с. (л. 52 от ч. гр. дело № 11320/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив), а след като на 16.07.2025 г. бил известен по реда на чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК за правната възможност да предяви осъдителен иск, на 25.07.2025 г. в законоустановения преклузивен едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК депозирал чрез Системата за сигурно електронно връчване разглежданата Искова молба вх. № 82050/25.07.2025 г. (л. 2 – л. 4).

При така очертаните фактически положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:

Спорните права произтичат от Договор № ****** г. за потребителски кредит, който, бидейки сключен от „Стик-Кредит” АД, ЕИК: 202557159, в битността му на „търговец” по чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ и във връзка с упражняваното от него занятие, се квалифицира от чл.

286, ал. 1 от ТЗ като търговска сделка и се подчинява на съответната уредба на ТЗ. С чл. 287 от него приложимостта й се разпростира и спрямо страната нетърговец, а при празноти чл.

288 от ТЗ препраща към гражданското законодателство.

С оглед спецификата на насрещните престации и профила на контрагентите договорът се регулира от специалния ЗПК, който въвежда в българското законодателство Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ, L 133/66 от 22 май 2008 г.), наричана Директива 2008/48/ЕО.

Чл. 9, ал. 1 от ЗПК гласи, че въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът, в когото дефиницията на чл. 9, ал. 4 от същия закон припознава всяко физическо или юридическо лице, заето с потребителско кредитиране в рамките на своята професионална или търговска дейност, предоставя или се задължава да предостави на потребителя, който по разбирането на чл. 9, ал. 3 от ЗПК е действащо извън обхвата на професионалното или търговското си занятие физическо лице, кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяко друго подобно платежно улеснение, с изключение на 4 договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, стойността на които се заплаща чрез периодични вноски.