Решение № 1887 от 02.02.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 17518/2023
- Вид
- Решение № 1887
- Подписан
- 02.02.2024
- В сила
- 02.02.2024
- Състав
- ДАНИЕЛА БОЖИДАРОВА АЛЕКСАНДРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 22 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 - чл. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 - чл. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 16 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 5 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23, ал. 6 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл. 288 · Търговски закон
- § 1, т. 5 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 1887
******, 02.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Д.Б.А. при участието на секретаря С.С.Ц. като разгледа докладваното от Д.Б.А. Гражданско дело № 20231110117518 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано, въз основа на искова молба, подадена от Д.
Д. Г. против ************, с която са предявени искове с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 22 и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че договор за предоставяне на гаранция № 4457350 от 15.04.2022 г. е недействителен и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 234,56 лева (съобразно допуснато с протоколно определение от 06.12.2023 г. изменение на иска чрез увеличаване на неговия размер), представляваща недължимо платена сума по договор за предоставяне на гаранция № 4457350 от 15.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 03.04.2023 г. /датата на депозиране на исковата молба в съда/ до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че на 15.04.2022 г. сключил с **************** договор за паричен заем в размер на 600,00 лева, без посочен фиксиран годишен лихвен процент по заема.
Твърди още, че в чл. 4 от договора се съдържала клауза, съгласно която заемателят следвало в срок до три дни, считано от датата на сключването му, да предостави едно от двете предвидени обезпечения: две физически лица-поръчители или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита. Твърди още, че при сключване на договора между ****************, ищецът и ************ сключили договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който ответното дружество поело задължението да обезпечи пред ************* задълженията на ищеца. Твърди, че погасил изцяло сумите по сключения между страните договор. Счита договора за недействителен, като твърди, че не били спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9, вр. чл.
22. Поддържа, че в договора бил посочен годишен лихвен процент по заема без определена стойност. Сочи, че била налице нищожност по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 2-ро от ЗЗД на процесния договор. Моли съда да постанови решение, с което да обяви за нищожен договор за предоставяне на гаранция № 4457350 от 15.04.2022 г. на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД 1 във вр. с чл. 22 и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, както и да осъди ответника на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД да заплати на ищеца сумата от 234,56 лева (съобразно допуснато с протоколно определение от 06.12.2023 г. изменение на иска чрез увеличаване на неговия размер), представляваща недължимо платена сума по договор за предоставяне на гаранция № 4457350 от 15.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 03.04.2023 г. /датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането.
Ответникът оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва твърденията на ищеца, че между страните бил сключен договор за предоставяне на гаранция с посочените в исковата молба параметри. По същество заявява, че предявеният иск е неоснователен. Оспорва договорът за заем да накърнява Д.те нрави, като се позовава на принципа на свободно договаряне. Оспорва в договора да са налице нищожни и неравноправни клаузи, като се подчертава, че сключеният между страните договор за предоставяне на гаранция е изцяло валиден. Сочи се, че в договора бил изрично посочен размерът на ГПР, като не бил ясен начинът, по който ищецът е изчислил сочения в исковата молба процент на ГПР, а посочената в договора неустойка не се взема предвид при изчисляване на ГПР и уговореният лихвен процент отговарял на законовите изисквания, като е съобразено и императивното изискване относно размера на годишния процент на разходите. Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.
Претендира разноски.
Третото лице помагач възразява срещу конституирането му, като счита, че не е налице правен интерес да подпомага ищеца в настоящото производство. Навежда твърдения, че уважаването на иска за нищожност на договора за поръчителство не може да се отрази на действителността на договора за паричен заем, тъй като това са самостоятелни правоотношения между различни субекти. Посочва, че договорът за паричен заем не е сключен с оглед договора за поръчителство, нито черпи основания от него. Счита, че договорът за поръчителство, дори и да е сключен с оглед договора за паричен заем, е самостоятелен юридически факт и след като страна в процеса, по инициатива на ищеца, е ответното дружество, разглеждането на възражението за нищожност на договора за паричен заем и произнасянето по него ще представлява свръх петитум, което ще доведе до порочност на съдебния акт. Твърди, че евентуално произнасяне на съда във връзка с договора за паричен заем би нарушило принципите на състезателно начало, равенство на страните и установяване на истината, а също и процесуалните права на дружеството. В съдебно заседание не изпраща процесуален представител.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
От представения като доказателство по делото Договор за паричен заем № 4457350 от 15.04.2022 г. се установява, че между ищеца Д. Д. Г., ЕГН **********, в качеството му на заемател, и “*************” АД, ЕИК ***********, в качеството му на заемодател, е бил сключен договор за заем, по силата на който заемодателят “*************” АД е предоставил на заемателя Д. Д. Г. сума в размер на 600,00 лв., която ищецът се е задължил да върне в срок от 8 месеца, на 8 месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 86,68 лв., при фиксиран годишен лихвен процент по заема - 40,00% и годишен процент на разходите /ГПР/ - 47,69%.
В чл. 4, ал. 1 от договора за заем е уговорено, че заемателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1) две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетният размер на осигурителния доход да е в размер над 1000 лв. ; да 2 работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с “*************” АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има – кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус “период на просрочие от 0 до 30 дни”; 2) банкова гаранция с бенефициер – заемодателя, за сумата по чл.
2, т. 7, със срок на валидност – 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор; 3) одобрено от заемодателя дружество – гарант, което предоставя гаранционни сделки.
Съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните обстоятелствата, че на 15.04.2022 г. ищецът е сключил договор за паричен заем № 4457350 с **************** в размер на 600,00 лева и договор за предоставяне на гаранция № 4457350 от 15.04.2022 г. с ************, по силата на който ответното дружество поело задължението да обезпечи пред ************* задълженията на ищеца по договора за заем.
От представения по делото договор за предоставяне на гаранция № 4457350 се установява, че на 15.04.2022 г. между Д. Д. Г., ЕГН **********, в качеството му на потребител, и ************, ЕИК 202513690, в качеството му на гарант, е бил сключен договор за предоставяне на гаранция № 4457350, по силата на който поръчителят се е задължил да издаде гаранция за плащане в полза на ****************, съответно да отговаря солидарно с потребителя пред **************** за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнение на задълженията по договора за паричен заем, както следва: задължение за връщане на заемната сума в размер на 600,00 лева; задължение за плащане на възнаградителна лихва; задължение за плащане на законна лихва за забава в случай на забава на плащането, разходи за събиране на вземането, съдебни разноски и адвокатски хонорари.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора за предоставяне на гаранция /поръчителство/, за поемане на описаните по - горе задължения, потребителят дължи възнаграждение на гаранта в размер на 234,56 лв., платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 29,32 лв., като съгласно чл. 3, ал. 2 потребителят заплаща възнаграждението по начините, установени в договора за паричен заем, за плащане на задълженията на потребителя по договора за паричен заем.
Съгласно чл. 3, ал. 3 от договора за предоставяне на гаранция, **************** е овластено да приема вместо гаранта /поръчителя/ изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждение по договора за гаранция.
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 22 и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК:
За да бъде уважен предявеният иск в тежест на ищеца е да докаже сключен между страните договор за предоставяне на гаранция с посоченото в исковата молба съдържание, наличието на основанието, на което основава иска си и твърди, че то води до нищожност на договора, респективно на съответните договорни клаузи.
Сключеният между ищеца и “*************“ АД договор е потребителски, поради което намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит (ЗПК), като според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на 3 периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Условие за неговата действителност е писмената форма – чл. 10, ал. 1 ЗПК.
Ищецът поддържа, че договорът за предоставяне на гаранция бил нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 22 и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
В частност, преценката относно действителността на процесните договор за потребителски кредит и договор за предоставяне на гаранция следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на който са сключени договорите. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора, в т.ч. да уговорят такси и неустойки, е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен - и на Д.те нрави, което ограничение се отнася както до гражданските, така и до търговските сделки (чл. 288 ТЗ) виж и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСТК. В случая от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не може да се приеме, че процесните договорни съглашения отговарят изцяло на изискванията, съдържащи се в глава ІІІ ("Договор за потребителски кредит. Форма и съдържание"), чл. 9 - чл. 11 ЗПК.
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.