Решение № 32 от 17.01.2022, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. Добрич, 17.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мирослава Неделчева при участието на секретаря Боряна Тр. Христова като разгледа докладваното от Мирослава Неделчева Гражданско дело № 20213230100794 по описа за 2021 година

ДРС и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на “БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С. А., Франция”, рег. №*** чрез БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С. А., клон България, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., представлявано от зам. управителя Д. Д., чрез юрисконсулт Н. М. срещу И. И. Й. , ЕГН **********, гр.Д., ***. Исковете са с пр. осн. чл.422 от ГПК във вр. чл.415, ал.1 от ГПК, чл.240 от ЗЗД, чл.4 от ЗПК, чл.86 от ЗЗД, за признаване на установено от съда, че ответникът дължи на ищеца присъдените парични суми по Заповед №260597/02.12.2020г., издадена по ч. гр. д. №3504/2020г. по описа на ДРС, а именно: 1 ) *** лева, представляваща дължима сума - главница по Договор за кредит за покупка на стоки или услуги № **** г., заедно със законната лихва върху нея от 26.11.2020 г. до окончателното плащане;

2) ***лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 20.06.2017 г. до 20.01.2018 г.;

3) ***лева, представляваща мораторна лихва по договора за периода от 20.07.2017 г. до 16.11.2020 г.;

4 ) *** лева, представляваща направените съдебно-деловодни разноски за държавна такса и

5)*** лв. – за юрисконсултско възнаграждение.

В ИМ ищецът твърди, че ответникът, в качеството на кредитополучател е сключил с БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, в качеството на кредитор, Договор за кредит за покупка на стоки или услуги ***г. в общ размер на *** 1 лв. Сумата е била преведена от кредитора по банковата сметка на търговския партньор на ищеца при подписване на горепосочения договор. Кредитът е следвало да бъде върнат на 12 месечни погасителни вноски /вкл. главница и договорна лихва/, всяка в размер на ***лв. От 20.06.2017г. Й. преустановява плащането на вноските, като е платила до тази дата само 4 вноски по кредита.

Падежът на задължението е настъпил /крайната падежна вноска е на 20.01.2018г./, но кредитът е станал предсрочно изискуем на 20.07.2017г. – датата на втората пропусната месечна вноска, съгл. чл.3 от договора, от коятодата вземането е станало изискуемо и лисквидно в целия му размер, за което е билоизпратено уведомление до длъжника на 17.10.2017г.

Така вземането на ищеца към ответника по процесния договор към 26.11.2020г. /датата на подаване на заявление по чл.410 от ГПК/ е в следните размери: главница – *** лв., договорна лихва – *** лв. за периода от 20.06.2017г. до 20.01.2018г. и законна лихва за забава в размер на *** лв. за периода от 20.07.2017г. до 16.11.2020г., или общо в размер на *** лв.

Ищецът е подал заявление до ДРС на 26.11.2020г. /като към тази дата е падежирала последната вноска по кредита/ по реда на чл.410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр. д. №3504/2020г. и е била издадена заповед за парично изпълнение срещу ответника за горепосочените суми.

Длъжникът е получил заповедта при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.

Заповедният съд на осн. чл.415 от ГПК указал на заявителя да предяви искове срещу И.И. за установяване на вземането си. Кредиторът в дадения му 1-мес. срок подал настоящата искова молба срещу ответника.

Ищецът претендира съдът да приеме за установено в отношенията между страните, че длъжникът Й. му дължи сумите, предмет на заповедта за парично изпълнение по ч. гр. д. №3504/2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.11.2020г. до окончателното и изплащане задължението. Претендира съдебни разноски в заповедното и в установителното производство.

С разпореждане от 12.04.2021г. ДРС е изпратил на ответната страна препис от исковата молба и от доказателствата към нея, който е бил получен от назначения особен представител на И.Й. – адв. Г.С. от ДАК на 29.06.2021г.

В законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението ответникът е изпратил отговор на исковата молба, в който сочи, че оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че кредитът не е станал предсрочно изискуем, защото ответницата не е била надлежно уведомена от ищеца за това, отделно, уговорените лихви били в твърде високи размери и това водело до неравноправност на страните при сключване на договора – чл.146, ал.1 от ЗЗД, също така, договорът бил сключен в нарушение на чл.11, ал.1, т.7 и т.9 от ЗПК, клаузите били нищожни, като противоречащи на закона и на добрите нрави. Настоява се за отхвърляне на исковете.

Предявените искове са с правно основание чл. 422 от ГПК - за установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение.

Материалноправното основание на вземането е по договор за кредит във връзка с чл. 240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

От фактическа страна, съдът намира за установено следното:

2

Видно е от приложеното и присъединено ч. гр. д. №3504/2020г. по описа на ДРС, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК №260597/02.12.2020г. за сумите, предмет на установителните искове, която е връчена на И.Й. по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. С Разпореждане от 08.02.2021г. заповедният съд е указал на заявителя да предяви искова молба срещу длъжника в 1-месечен срок от получаване на съобщението за установяване на вземанията си спрямо него. В изпълнение на горното, ищецът-кредитор в срока по чл.415 ГПК е подал настоящата искова молба, като е налице идентитет на основанието и на размера на исковите претенции с тези, заявени в заявлението.

При така изложените обстоятелства, производството по реда на чл.422 от ГПК във вр. чл.415, ал.1 от ГПК е допустимо и подлежи на разглеждане.

Приет по делото е писмен Договор за потребителски паричен кредит ***г., по силата на който ищецът предоставя на ответника сумата от *** лв., за финансиране закупуването на стока – 1 бр.***. Годишният процент на разходите е 39.61%, при 33.83% лихвен процент. Договорът съдържа погасителен план, съобразно който кредитът подлежи на връщане на 12 бр. погасителни вноски, всяка в размер от *** лв., с падеж на първата вноска 20.02.2017г. и падеж на последната вноска 20.01.2018г. Към договора са приложени двустранно подписани на всяка страница Общи условия.

Съобразно раздел „Удостоверявания“ от ОУ, с подписа си като кредитополучател, лицето удостоверява, че е получило стоката и че същата му е била предадена. Съгласно т.3 ОУ, при забава на една, или повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. Съобразно изр.2 на т.3 ОУ, при просрочие на две или повече погасителни вноски, считано от падежната дата на втората вноска, вземането на кредитора става изискуемо в целия му размер. Представен е и стандартен европейски формуляр към договора, подписан от кредитополучателя.

Приет е дубликат на служебен бон, издаден от „Технополис България“ ЕАД на ***г. /л.24/ за сумата от *** лв., заплатена с кредитна карта към БНП Париба Пърсънъл Файненс. Като клиент в този бон е посочен И.Й. и е положен подпис в документа от нея. В уведомително писмо от 30.12.2016г.

/л.23/, отправено от ищеца до „Технополис България” ЕАД е посочено, че между кредитора „БНП Пърсънъл Файненс” ЕАД и физическото лице И. И.

Й. е сключен договор за финансиране*** за закупуване на стока, като в писмото е вписано ЕГН на горепосоченото лице, което собственоръчно се е подписало и декларирало в писмото, че е съгласно личните му данни да бъдат обработвани и обменяни от/между „Технополис България” ЕАД и „БНП Пърсънъл Файненс” ЕАД.

При така установените факти, съдът намира следното от правна страна:

Предявените искове черпят правното си основание от разпоредбите на чл.422 от ГПК във вр. чл. 79, ал.1, предл. 1 във вр. с чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. Предявени са като положителни установителни в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК.

Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, в тежест на ищеца е да 3 установи, в условията на пълно и главно доказване, съществуване на вземането, за което е издадена процесната заповед за изпълнение, а именно: наличие на валидно сключен договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта ***г., изпълнение на задълженията на кредитора по него, размера на претендираната главница и договорна лихва, изпадане на длъжника в забава и началната дата на същата. В тежест на ищеца е да установи, че надлежно е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявил на длъжника предсрочната изискуемост, за които обстоятелства също не сочи доказателства. По иска по чл. 86 ЗЗД: в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжниците в забава, в условията на пълно и главно доказване. Ответникът следва да докаже наличието на правоизключващи или правопогасяващи вземането обстоятелства.

Настоящият съдебен състав намира, че между ищеца и ответника е възникнало правоотношение по договор за потребителски заем, по силата на който на кредитополучателя е реално предоставена сумата от ***лв., с която е закупен индивидуализираният в договора ***. Освен за стойността на горната стока, „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД кредитира и заплащането на премията по застраховка „Сигурност на плащанията в размер на *** лева, като така общият размер на предоставената в кредит сума става *** лева. По делото е представен и сертификат ***, в който се сочи, че същият удостоверява, че „***“ срещу заплащане на застрахователна премия се съгласяват да застраховат ответника по застраховка „Защита на плащанията“ в качеството му на кредитополучател по договор за кредит *** /л.12-20/. В сертификата са посочени покритите рискове, начина на определяне на застрахователната премия, застрахователната сума и срока на застраховката.

Сертификатът е подписан от „застрахован“ и „застраховащ“. Подписът за „застрахован“ е положен от ответника И.Й. /този факт не се оспорва от същия/, а подписът за „застраховащ“ е положен от представляващия застрахователя М. К.

До този извод съдът достига, съобразявайки неоспорените гореизброени документи, вкл. и писмен договор за потребителски кредит и служебен бон, които носейки подписа на кредитополучателя И.Й. удостоверяват изрично неизгодния за него факт на получаване на вещта, която е заплатена, съобразно съдържанието на служебния бон с отпуснатите от БНП Париба Пърсънъл Файненс парични средства.

Спорно по делото между страните, е дали, процесният договор е валиден.

С отговора по исковата молба са налице наведени възражения на особения представител на ответника за недействителност на договора, поради това, че с него се накърняват добрите нрави и са включени неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП, защото не били уговорени индивидуално, а били предварително изготвени от ищеца и потребителят нямал възможност да влияе върху съдържанието им, а това водело до неравноправност в правата и задълженията на страните по договора. Оспорена е дължимостта на претендираните суми от ищеца.

4

Спорното правоотношение се урежда от Закона за потребителския кредит. Дори и да не бяха наведени горните възражения от ответника, съдът и служебно следи за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски договор. В параграф 13а, т.9 ДР на ЗЗП изрично е посочено, че с него са въведени в националното ни законодателство разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Валидността на договора има значение за възникването на претендираните с исковете вземания и съдът следи служебно за нарушаването на императивните правила за формата на договорите.

С договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

За да претендира реално изпълнение на задължение за връщане на предоставената в заем сума, кредиторът следва да установи, както валидното сключване на договора, така и изпълнението на своето задължение по него. В случая, се установи, че е усвоена предоставента по кредита сума от *** лв. за закупуване на стока от „Технополис” АД на ***г., като сумата е преведена директно по сметката на търговеца.