Решение № 838 от 03.07.2020, Административен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№.........../............2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВАРНА,

ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ,

В публичното съдебно заседание на трети юни две хиляди и двадесета година в състав

СЪДИЯ ЕВЕЛИНА ПОПОВА

При участието на секретаря

ВЕСЕЛКА КРУМОВА като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 3572 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по жалба на Я.Ц.М., предявена чрез пълномощника й по делото адвокат И.З., срещу заповед № Г-370/30.10.2018 г. на заместник кмета на община Варна, с която е одобрен ПУП – план-извадка ПРЗ за УПИ ІV-1274 „за жилищно строителство“, кв. 48 по Предварителния проект на ПУП – ПРЗ за кв. 45, 47 и 48 по плана на СО „Ментеше“ - гр. Варна, съгласуван от ЕСУТ с т. 12 от протокол № 17/09.05.2017 г.

С оплакване за неспазване на императивните разпоредби на закона при започване на административното производство и за нарушаване на правото на участие на жалбоподателката се иска заповедта да бъде отменена от съда като на жалбоподателката да се присъдят и сторените по делото съдебни разноски. В първото по делото съдебно заседание на 17.04.2019 г. адвокат З. допълнително конкретизира основанията, на които се оспорва планът: намира, че кметът не е разполагал със законова възможност да делегира на заместника си правомощията за одобряване на плана, а същевременно не са били изпълнени и условията за заместване на датата, на която той е одобрен с обжалваната по делото заповед по чл. 129 ал. 2 ЗУТ; твърди, че въпреки че е била уведомена за изработването на плана, доверителката му е била възпрепятствана да получи текстовата и графичната му част; счита, че за началото на административното производство не са били уведомени всички заинтересувани лица; сочи, че с ПУП е нарушено изискването на ЗУТ за намиране на най-оптимално градоустройствено решение за територията като с ПУП се предвижда тупик около имота на доверителката му, за който ще се отнеме част от него като отделно от това планът предвижда и изграждане на сграда, която ще засенчи имота на доверителката му.

Заместник-кметът на община Варна, ответник по делото на основание чл. 153 ал. 1 предл. второ АПК вр. чл. 219 ал.

1 ЗУТ, изразява чрез пълномощника си юрисконсулт Н. в първото съдебно заседание на 17.04.2019 г. становище за неоснователност на жалбата като намира за необосновани всички направени от жалбоподателката възражения срещу законосъобразността на плана. Относно твърденията на адвокат З., че заповедта по чл. 129 ал. 2 ЗУТ е издадена от некомпетентен орган юрисконсулт Н. сочи, че планът е одобрен от заместник-кмета на общината при условията на делегирани правомощия, за което е налице нормативно установена възможност. В същия смисъл е и становището на заинтересуваните лица В.С.К., К.Д.Н. и Д.Д.К., изразено чрез общия им пълномощник по делото адвокат В.Т., както и становището на заинтересуваните лица Е.Т.С. и К.С.К., изразено чрез общия им пълномощник адвокат С.С.. Заинтересуваното лице Т.В.А. оспорва жалбата като се присъединява към становището на юрисконсулт Н., адвокат Т. и адвокат С.. Пълномощникът на заинтересуваното лице М.П.Я.П.Ж.Д. /неин син/ също изразява становище за неоснователност на жалбата като наред с това счита, че жалбоподателката не е собственик на съседния на разработката ПИ 535, но СГКК – Варна „не си е свършила работата да я отпише като собственик“. Заинтересуваното лице Д.И.С. изразява чрез пълномощника си адвокат С.С. становище за процесуална недопустимост, а в отношение на евентуалност – за неоснователност на жалбата. Процесуалната недопустимост на жалбата адвокат С. аргументира с твърдението, че жалбоподателката не разполага с право на жалба срещу плана, тъй като не е от кръга на заинтересуваните лица по чл. 131 ЗУТ поради факта, че противно на твърденията й, не е собственик на съседния ПИ 535. В условията на евентуалност сочи, че ПУП е одобрен в съответствие с устройствените правила и нормативи, като обратно на оплакванията на жалбоподателката, не е било нарушено и правото й на участие в административното производство и тя дори е предявила възражения срещу изработения план-извадка, което е разгледано на заседание на ЕСУТ и е оставено без уважение. Претендира при отхвърляне на жалбата жалбоподателката да бъде осъдена да заплати на доверителя й направените по делото съдебни разноски. В идентичен смисъл е становището на заинтересуваното лице К.С.И., от изявленията на която в с. з. на 03.06.2020 г. след даването на ход по съществото на спора става ясно, че между нея и жалбоподателката са водени дългогодишни съдебни спорове за собственост относно ПИ 535 като понастоящем в Административен съд - Варна е налице висящо съдебно производство по адм. дело № 77/2020 г., в което жалбоподателката М. е обжалвала заповед на началника на СГКК – Варна, с която К.С.И. е вписана в КРНИ като собственик на този имот. От служебно извършената проверка в деловодната програма на съда става ясно, че предмет на оспорване по адм. дело № 77/2020 г. е заповед № 18-10285/03.10.2019 г. на началника на СГКК – Варна.

За да се произнесе по процесуалната допустимост на жалбата съдът съобрази следното:

Абсолютна задължителна процесуална предпоставка за допустимост на обжалването е оспорването да е предявено от лице с правен интерес, т. е. от надлежна страна. Специалният Закон за устройство на територията съдържа отделна разпоредба относно кръга на заинтересуваните лица в производствата по изработване, одобряване и обжалване на подробните устройствени планове. Съгласно чл. 131 ал. 1 ЗУТ заинтересувани лица при съгласуването и одобряването на устройствените схеми и планове и техните изменения са собствениците и носителите на ограничени вещни права според данните от имотния регистър, а до неговото въвеждане – по данни от кадастралния регистър, когато недвижимите имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на плана, като ал. 2 в няколко отделни точки изчерпателно регламентира хипотезите на непосредственото засягане по смисъла на закона. В случая предмет на оспорената с жалбата устройствена разработка е ПИ *** в СО „Ментеше“, урегулиран с плана в УПИ ІV-1274 „за жилищно строителство“ с ниско по характера си застрояване по смисъла на чл. 23 ал. 1 т. 1 ЗУТ, което освен от таблицата за градоустройствените показатели върху приложената на л. 2 от административната преписка графична част на плана, се установява и от т. 3 на заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза /л. 255 – 257/. Видно отново от графичната част на плана, ПИ ***, на който жалбоподателката Ц. се легитимира като собственик с издадената на основание пар. 4к ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ заповед № 2024/31.12.2004 г. на заместник-кмета на община Варна /л. 69 от делото/, е съседен на обхванатия от разработката ПИ ***. Следователно, за да е непосредствено засегнат ПИ *** от предвижданията на плана, по отношение на него трябва да е налице някоя от обхванатите в чл. 131 ал. 2 т. 2 – 5 от ЗУТ хипотези. От графичната част на ПУП-ПРЗ е видно, че не са налице хипотезите на чл. 131 ал. 2 т. 2 и 3 ЗУТ, тъй като ПИ *** и ПИ *** не са включени с плана в свързано застрояване /в УПИ ІV-1274 е предвидено свободно застрояване/, като с част ПЗ е спазено изискуемото по чл. 31 ал. 1 т. 2 ЗУТ разстояние от 5 м. от предвидената в УПИ ІV-1274 основна жилищна сграда до границата към дъното на урегулирания поземлен имот, където е ситуиран ПИ ***.

По отношение на ПИ *** е налице обаче регламентираната в чл. 131 ал. 2 т. 4 ЗУТ хипотеза на непосредствено засягане като съображенията за това са следните: Обжалваната по делото заповед е издадена при условията на чл. 133 ал. 1 ЗУТ като с нея е одобрен План за регулация и застрояване - извадка от съгласувания от ЕСУТ с т.

12 на протокол № 17/09.05.2017 г. Предварителен проект на ПУП –ПРЗ за кв. 45, 47 и 48 на СО „Ментеше“, в частта за урегулирания в УПИ ІV-1274 „за жилищно сторителство“ ПИ ***. Видно от т. 2 на заключението на съдебно-техническата експертиза, за СО „Ментеше“ няма одобрен и действащ цялостен подробен устройствен план, изключая одобрения от ОбС – Варна с решение № 1357-4 по протокол № 28/12.02.2014 г. План за улична регулация на СО „Ментеше“. Приетият предварителен проект за ПУП – ПРЗ на кв. 45, 47 и 48 на СО „Ментеше“, извадка от който представлява одобреният с процесната заповед ПУП- ПРЗ за УПИ ІV-1274, е изготвен при условията на чл. 16 ал. 1 ЗУТ, което освен от съдебно-техническата експертиза, е видно и от приложените на л. 43-44 и на л. 2 от административната преписка обяснителна записка към ПУП-ПРЗ за УПИ ІV-1274 и от графичната част на предварителния проект на ПУП – ПРЗ за СО „Ментеше“, част ПР, с приложена под нея таблица по чл. 16 ЗУТ в частта за урегулирания в УПИ ІV-1274 ПИ ***. Следователно, с одобрения с оспорената по делото заповед ПУП-ПРЗ за урегулирания в УПИ ІV-1274 ПИ*** е променено съгласно чл. 9 ал. 2 вр. чл. 8 т. 1 ЗУТ конкретното предназначение на поземления имот в такова за жилищни нужди, което до този момент се е определяло съгласно чл. 9 ал. 1 ЗУТ от фактическото му ползване. Установеното наличие на хипотезата на чл. 131 ал. 2 т. 4 ЗУТ обуславя качеството на заинтересувани лица на собствениците на съседния на устройствената разработка ПИ *** като на основание чл. 131 ал. 1 ЗУТ, след като все още не е въведен имотен регистър, информацията относно собствеността следва да се почерпи изцяло от записванията в кадастралния регистър на недвижимите имоти в състоянието му към датата на одобряване на плана. Поради тези съображения за преценката относно допустимостта на жалбата са ирелевантни наведените по делото твърдения за съществуващия спор за собственост по отношение на ПИ *** и постановените във връзка с него влезли в сила съдебни решения по въз. гр. дело № 609/2008 г. на ВОС и по въз. гр. дело № 1515/2014 г. на ВОС, с първото от които е отменено решението по гр. дело № 6402/2005 г. на ВРС, образувано по предявения от В. П. А., М.П.Я., З.С.А. и К.С.И. срещу ответниците Л.К.Г., Я.Ц.М., Г.Ц.Г. и Г. П. М. отрицателен установителен иск за собственост, като с въззивното решение е прието със СПН, че ответниците не са собственици на реална част с площ 594 кв. м. от недвижим поземлен имот 535 в землището на гр. Варна, кв. „Владиславово“, местност „Ментеше“, целият с площ 600 кв. м., а с второто решение въззивният съд е обезсилил решението на ВРС по гр. д. № 2566/2011 г., образувано по предявения от Я.Ц.М. срещу ответниците М.П.Я., З.С.А. и К.С.И., Т.В.А. и В.В.П. положителен установителен иск за собственост относно поземлен имот 535 с площ 600 кв. м., находящ се в землището на гр. Варна, кв. „Владиславово“, местност „Ментеше“. Информация за решенията се съдържа на л. 50 – 66 от адм. преписка.

Видно от приложената на л. 203 от делото скица № 15-950208/18.10.2019 г. на ПИ ***, представляваща извадка от одобрените със заповед № РД-18-30/19.06.2007 г. на ИД на АК кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Варна в частта за ПИ ***, този имот е записан в кадастралния регистър на недвижимите имоти като собствен на Ц.

Г.Г. като същевременно още с издадената през 2004 г. на основание пар. 4к ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ заповед № 2024/31.12.2004 г. заместник-кметът на община Варна е наредил наследниците на Ц. Г.Г., в кръга на които е жалбоподателката Я.Ц.М., да придобият при условията на пар. 4а ал. 1 ПЗР ЗСПЗЗ правото на собственост върху ПИ 535 в КР 501, целият с площ 600 кв. м. /л. 69 от делото/. От приложените на л. 70 - 73 от делото съдебни решения по адм. дело № 11361/2018 г. на ВАС РБ и по адм. дело № 616/2018 г. на Адм. съд - Варна с основание може да се заключи, че и към момента на образуването и приключването с обжалваната по делото заповед № Г-370/30.10.2018 г. на административното производство по изработване и одобряване на процесния ПУП – ПРЗ за УПИ ІV-1274 в кадастралния регистър на недвижимите имоти като собственик на съседния на устройствената разработка ПИ *** също е бил записан Ц.

Г.Г., респективно наследниците му, между които е жалбоподателката Я.Ц.М.. Изводът се налага от факта, че с постановеното на 28.06.2018 г. решение по адм. дело № 616/2018 г. Административен съд - Варна е отменил по жалба на Я.Ц.М. издадената от началника на СГКК- Варна заповед № 18-7604/12.10.2017 г., с която е допуснато изменение на КРНИ за ПИ *** посредством вписването на наследниците на П. А. като собственици на 594 кв. м. ид. ч. от имота, като с решението от 29.03.2019 г. по адм. дело № 11361/2018 г. ВАС РБ, Второ отделение, е оставил в сила първоинстанционното решение.