Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 166 от 07.11.2025, Районен съд - Оряхово

Съд
Районен съд - Оряхово
Дело
Гражданско дело 73/2025
Вид
Решение № 166
Подписан
07.11.2025
В сила
26.01.2026
Състав
Борислав Методиев Методиев

Цитирани разпоредби

  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.135 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.135, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.135, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99, ал.3 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 166 гр. Оряхово, 07.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Б.М.М. при участието на секретаря Г.Ц.Ц. като разгледа докладваното от Б.М.М. Гражданско дело № 20251460100073 по описа за 2025 година

Делото е образувано по искова молба на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК:

131001375, със седалище и адрес на управление гр. София, район Витоша, ул.

„Рачо Петков Казанджията“ №4-6, сграда Матрикс тауър, представлявано от Т.И.В., действащо чрез пълномощника си адв. Н.Н. от САК, с която е предявен срещу М. Д. Ц., с ЕГН: ********** с адрес гр. София, ул. „Симеоновско шосе“ № 340 и С. М. Ц., ЕГН: ********** с адрес гр. София, ул. „Симеоновско шосе“ № 340, иск с правно основание по чл.135 от ЗЗД, като се иска от съда да постанови решение, с което да обяви за недействителен спрямо „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК: 131001375, договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №64, том 2, рег. №1501, дело №131 от 2021г., по описа на Нотариус М.Г. №719 при НК, с район на действие РС-Оряхово, вписан в Служба по вписванията под вх. рег. №708 от 26.04.2021г., акт №90, том 2, с който М. Д. Ц. с ЕГН:**********, с адрес в гр. София ул. „Симеоновско шосе” №340 продава на С. М. Ц. с ЕГН:**********, с адрес в гр. София ул.

„Симеоновско шосе” №340 ½ ид. част от следния недвижим имот – Поземлен имот с кадастрален №501.65, урегулиран в парцел II, кв. 22, с площ 1643 кв. м. по кадастрален план на с. Липница, ЕКАТЕ:43774, общ. Мизия, одобрен със Заповед №РД 02.14-616/29.03.2000г. на Агенция по кадастъра и регулационен план, одобрен със заповед №2852 от 20.09.1920г. на Министерството на благоустройството с административен адрес: с. Липница, общ. Мизия, ул. „Ц.

Върбанов” №2, ведно с построените в него сгради: 1. Масивна жилищна сграда – еднофамилна с №501.65.1 на един етаж със застроена площ от 67 кв. м., 2. Масивна жилищна сграда – еднофамилна с №501.65.2 на един етаж със застроена площ от 42 кв. м., при съседи: имот №501.52, УПИ I, с-ст на С.П.С. имот №501.53, УПИ IV, кв. 22, с-ст на Андрей Стоянов Вълчев, имот №501.64, 1

УПИ III, с-ст на Й.Н.М, имот №501.9505 – ул. „Ц. Върбанов”, имот №501.9500 – улица „Дунав”.

Ищцовото дружество твърди, че между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД като кредитор, от една страна и трето за делото лице В.Х.П. с ЕГН:********** – кредитополучател и ответника М. Д. Ц. – поръчител, от друга е сключен Договор за потребителски паричен кредит №2575545 от 09.01.2017г..

Сочи се, че с Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.04.2021г., кредиторът „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД прехвърля портфейл от вземания на ищеца „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, в това число и вземането спрямо ответника М. Д. Ц..

Излагат се доводи, че след като е спрял плащанията по кредита на 26.04.2021г., ответникът М. Д. Ц. продава на втория ответник – С. М. Ц., който е негов син ½ идеална част от недвижим имот, която сделка е обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №64, том 2, рег.

№1501, дело №131 от 2021г., по описа на Нотариус М.Г. №719 при НК, с район на действие РС-Оряхово, вписан в Служба по вписванията под вх. рег.

№708 от 26.04.2021г., акт №90, том 2, а именно:

Поземлен имот с кадастрален №501.65, урегулиран в парцел II, кв. 22, с площ 1643 кв. м. по кадастрален план на с. Липница, ЕКАТЕ:43774, общ.

Мизия, одобрен със Заповед №РД 02.14-616/29.03.2000г. на Агенция по кадастъра и регулационен план, одобрен със заповед №2852 от 20.09.1920г. на Министерството на благоустройството с административен адрес: с. Липница, общ. Мизия, ул. „Ц. Върбанов” №2, ведно с построените в него сгради: 1. Масивна жилищна сграда – еднофамилна с №501.65.1 на един етаж със застроена площ от 67 кв. м., 2. Масивна жилищна сграда – еднофамилна с №501.65.2 на един етаж със застроена площ от 42 кв. м., при съседи: имот №501.52, УПИ I, с-ст на С.П.С. имот №501.53, УПИ IV, кв. 22, с-ст на Андрей Стоянов Вълчев, имот №501.64, У П И III, с-ст на Й.Н.М, имот №501.9505 – ул. „Ц. Върбанов”, имот №501.9500 – улица „Дунав”.

Релевира се, че фактът, че сделката е обективирана като възмездна не променя увреждащия й характер, като се оспорва, че сумата от 2450 лева, посочена в нотариалния акт като продажна цена на имота, реално е платена, както и че е уговорена много под пазарната цена на имота.

Твърди се, че в случая е налице законовата презумция за знание за увреждане у потребителя, която е регламентирана в чл.135 от ЗЗД.

Сочи се, че така извършената сделка е била с цел да увреди кредиторът, в случая - „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК: 131001375 гр. София, както и че за последния е налице правен интерес от предявяване на иска по чл.135 от ЗЗД, за обявяване на недействителност по отношение на него, обективираната в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №64, том 2, рег.

№1501, дело №131 от 2021г., по описа на Нотариус М.Г. №719 при НК, с район на действие РС-Оряхово, вписан в Служба по вписванията под вх. рег.

№708 от 26.04.2021г., акт №90, том 2 покупко-продажба на недвижим имот.

2

Иска се от съда да обяви за недействителен по отношение на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК: 131001375 гр. София договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №64, том 2, рег. №1501, дело №131 от 2021г., по описа на Нотариус М.Г. №719 при НК, с район на действие РС-Оряхово, вписан в Служба по вписванията под вх. рег. №708 от 26.04.2021г., акт №90, том 2.

Претендират се и направените по делото разноски.

Особеният представител на ответника С. М. Ц. – адв. В. В. от АК-Враца оспорва изцяло фактите и обстоятелствата, изложени от ищеца в исковата молба.

Твърди се, че у ответника не е имало знание за съществуването на задължението по договора за паричен заем, както и че то не е било изпълнено.

Сочи се, че извършената покупко-продажба е действителна и не уврежда интересите на кредитора, понастоящем ищец.

Релевира се, че няма доказателства, че извършената цесия е била съобщена на длъжника, в случая ответник, по времето на извършването й.

Счита се, че искът е изцяло неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

В съдебно заседание ищецът не изпраща представител, с писмена молба се моли предявеният иск да бъде уважен.

Ответникът М. Д. Ц., редовно призован не се явява в съдебно заседание.

Ответникът С. М. Ц., редовно призован, чрез назначения му особен представител адв. В. В. от АК-Враца, не се явява. В писмена молба, моли делото да бъде разгледано в негово отсъствие, като съдът постанови решение, с което да отхвърли предявения иск.

След преценка на събрания доказателствен материал и процесуалното поведение на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От приети по делото Договор за потребителски паричен кредит №2575545 от 04.01.2017г., погасителен план към него и приложими и Общи условия, сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД с ЕИК:175070632 гр. София и трето за делото лице В.Х.П. от гр. София, се установява, че последната е получила в заем сумата от 16000 лева, като е поела задължението да я върне в периода от 07.02.2017г. до 07.01.2027г., ведно с договорна /възнаградителна/ лихва в размер на 7400,13 лева. Видно от приложения договор е че поръчител по него е ответникът М. Д. Ц. от гр.

София.

Установява се от представен и приет по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №64, том 2, рег. №1501, дело №131 от 2021г., по описа на Нотариус М.Г. №719 при НК, с район на действие РСОряхово, вписан в Служба по вписванията под вх. рег. №708 от 26.04.2021г., акт №90, том 2, че ответникът М. Д. Ц. и трето за делото лице В.Х.П. са продали на С. М. Ц. недвижим имот – Поземлен имот с кадастрален №501.65, урегулиран в парцел II, кв. 22, с площ 1643 кв. м. по кадастрален план на с.

3

Липница, ЕКАТЕ:43774, общ. Мизия, одобрен със Заповед №РД 02.14616/29.03.2000г. на Агенция по кадастъра и регулационен план, одобрен със заповед №2852 от 20.09.1920г. на Министерството на благоустройството с административен адрес: с. Липница, общ. Мизия, ул. „Ц. Върбанов” №2, ведно с построените в него сгради: 1. Масивна жилищна сграда – еднофамилна с №501.65.1 на един етаж със застроена площ от 67 кв. м., 2. Масивна жилищна сграда – еднофамилна с №501.65.2 на един етаж със застроена площ от 42 кв. м., при съседи: имот №501.52, УПИ I, с-ст на С.П.С. имот №501.53, УПИ IV, кв. 22, с-ст на Андрей Стоянов Вълчев, имот №501.64, УПИ III, с-ст на Й.Н.М, имот №501.9505 – ул. „Ц. Върбанов”, имот №501.9500 – улица „Дунав” за сумата от 4900 лева /четири хиляди и деветстотин лева/.

Видно от Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.04.2021г., Приложение №1 към него и Потвърждение за извършената цесия на парични вземания на основание чл.99 от Закона за задълженията и договорите е, че „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД с ЕИК:175070632 гр. София е прехвърлил на ищцовото дружество „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК: 131001375 гр. София остатъкът от вземането си спрямо В.Х.П. по Договор за потребителски паричен кредит №2575545 от 04.01.2017г., както следва: сумата в размер на 12366,40 лева – главница и сумата в размер на 1375,35 лева договорна лихва или общо сумата в размер на 13741,75 лева.

Установява се от представено и прието по делото пълномощно, че „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД с ЕИК:175070632 гр. София е упълномощило „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК: 131001375 гр. София да уведомява съгласно чл.99, ал.3 от ЗЗД от негово име всички длъжници /кредитополучатели, поръчители, съдлъжници, наследници/, по всички вземания, които дружеството е цедирало /прехвърлило/ на 20.04.2021г. с Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от 11.12.2020г., като вземанията са индивидуализирани в Приложение №1 към него.

От представена скица №34 от 20.02.2025г. от Община Мизия за недвижим имот с №501.65, находящ се в с. Липница, общ. Мизия, обл. Враца ул. „Цоло Върбанов” №2 е видно, че същият е с площ от 1643 кв. м., като в него има построени две сгради, едната с пл. с №501.65.1 с площ 72 кв. м., а другата с пл. с №501.65.2 с площ 42 кв. м. .

Установява се от представено Удостоверение за данъчна оценка изх.

№5608000112 от 20.02.2025г., че данъчната оценка на недвижим имот, находящ се в Липница, общ. Мизия, обл. Враца ул. „Цоло Върбанов” №2 е в размер на 5469.00 лева.

Установи се от представена по делото справка от НБД „Население”, че ответниците М. Д. Ц., с ЕГН: ********** и С. М. Ц. с ЕГН:********** са баща и син.

По делото не са събрани други относими доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

4

Предявен е конститутивен иск, с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД.

Така предявеният иск, съдът намира за допустим, а разгледан по същество основателен.

В чл.135, ал.1 от ЗЗД е предвидено, че „Кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането.

Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането. Недействителността не засяга правата, които трети добросъвестни лица са придобили възмездно преди вписване на исковата молба за обявяване на недействителността“.

Предпоставките за основателност на конститутивния иск по чл.135 ЗЗД са: съществуването на вземане в полза на ищеца /качеството му на кредитор/; извършване от длъжника-ответник на увреждащо кредитора действие; субективен елемент - знание за увреждането от страна на длъжника и неговия съконтрахент (при възмездност на увреждащото действие).

Ищецът носи доказателствената тежест да проведе пълно и главно доказване на всеки от елементите на фактическия състав, пораждащ претендираното потестативно право, който има характера на положителен факт от действителността, като по отношение на факта непогасено задължение, доколкото съставлява липса на дължимо поведение, е достатъчно релевирано твърдение.

В разпоредбата на чл.135, ал.2 от ЗЗД е въведена законово оборима презумпция, че знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника. В този случай, доказателствената тежест е за ответниците.